№ 12336
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110152342 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Г. М.
Г***** - К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата 4475,88 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.5.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, бул. ****, аб. № ***, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване, 824,59 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023 г., 23,94 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване, и 5,51 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г.
до 02.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 62407/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена
1
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност 4475,88 лв. и
е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.4.2022
г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 23,94 лв. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите
фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на 824,59 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023 г., и обезщетение за забава в размер
на 5,51 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г.
до 02.11.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Г. М. Г***** - К. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи,
че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като не е собственик или
ползвател на процесния имот. Оспорват се общите условия да са били публикувани,
поради което ищецът не би могъл да се позовава на тях. Оспорва да е доставено
претендираното количество топлинна енергия, в това число и представените фактури,
кредитни известия и счетоводни записвания. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена и данъчна декларация от 26.05.1998 г. за притежавани
недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ, подадена
от ответника Г. М. Г***** - К., с която чрез пълномощник е декларирал, че притежава
в съсобственост с А А П недвижим имот, представляващ апартамент ****, като е
посочен начин на придобиване – завещание, покупка и съдебно решение.
По делото е приложен списък на живущите в сградата на ****, сред които и
ответника Г. М. Г*****, но без данни за радиатори, разпределители и нейн подпис.
Представените е Договор № **** между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, на ****, 3 и 4 и третото лице - помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
05.07.2002 г., както и Договор ****, сключен между ищеца и третото лице-помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщение към фактура № **** г. за потребено
количество топлинна енергия след годишното изравнение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., в размер на 1939,98 лв. след приспадане на платените суми,
съобщение към фактура № **** г. за потребено количество топлинна енергия след
годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., в размер на 2539,45
лв. и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за
дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.10.2020 г. до
30.10.2022 г., както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, които видно от
приетия препис на публикация във в. Монитор са публикувани.
2
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през
исковия период, според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот е
имало 4 бр. отоплителни тела без индивидуален разпределител на разходите за
отопление, за които ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща и топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради липса на узаконен
водомер, за процесния период топлинната енергия за битова гореща вода се начислява
служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр., като е
начислявано за 3 бр. потребители. Вещото лице посочва, че не може да потвърди
сумата на сградната инсталация, начислена от ищцовото дружество в размер на 316,93
лв., тъй като не е представен акт за разпределение на кубатурата. Според експерта
общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е изправен. От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 4234,28 лева., от
която е приспадната сумата за сградна инсталация в размер на 316,93 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване през процесния период да е съществувало
облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния имот между страните.
Ответникът изрично е оспорил наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
поради което от представената данъчна декларация и списъка на живущи в процесната
сграда не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период
ответникът е бил собственик на процесния имот, респ. – че е било налице
облигационно отношение между страните по делото. Данъчната декларация не е
предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на
собственост върху недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972 от 6.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен
или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но
няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост
върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона
способи и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. В
конкретния случай приложената по делото декларация не би могла да бъде ценена и
като извънсъдебно признание, направено от ответника, доколкото от една страна
декларацията е подадена на 26.05.1998 г., т.е. преди 27 години и от друга страна в
същата са цитирани различни придобивни способи – завещание, покупка и съдебно
решение, които не са представени и съдът дори не може да обоснове извод за
придобивното основание.
На ищеца беше предоставена многократна възможност за снабдяване с акта, от
който произтича правото на собственост, посредством различни способи за доказване,
в това число и издадени съдебни удостоверение, но доказателства в този смисъл не
бяха ангажирани. Следователно по делото не са представени доказателства, от които
да се направи недвусмислен извод за притежаваното от ответника правно на
собственост върху процесния имот. Ето защо съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставката на топлинна
енергия в процесния имот за претендирания период.
Предвид гореизложеното, предявените искове са недоказани и следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
направил искане в този смисъл, а и липсват данни за сторени такива, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника Г. М. Г***** - К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, за
4
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата 4475,88 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, бул. ****, аб. №
***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване,
824,59 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023 г., 23,94 лв. неплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване, и 5,51 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г.
до 02.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 62407/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5