№ 527
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500841 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 147 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 403/2025 г. Ихтиманският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД сумата от 490,03 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП от 10.12.2021 г.
при движение по републикански път ПП-8 км 138, при което лек автомобил
марка "Шкода", модел „Супърб, с peг. № СВ3110НВ, застрахован при ищеца
по застрахователна полица № 21-0300/412/5003919, попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024г.,
до изплащане на вземането.
Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения
за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с
който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли
съда да го потвърди.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е
част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на
пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и
абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП
републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция
„Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя,
където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна
инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е
поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е
причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
Видно от застрахователна полица № 21-0300/412/5003919 за застраховка
„Каско на МПС“ от 03.11.2021 г., е че същата има за обект лек автомобил
марка "Шкода", модел „Супърб, с peг. № СВ3110НВ, като застраховател е
ищецът в първоинстанционното производство. Срокът на застрахователното
покритие e една година – от т 06.12.2021г. до 05.12.2022 година.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № 0300/21/777/510888, от които е видно, че
уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на
15.12.2021 година. Бил изготвен опис на щетите и е определено обезщетение в
размер на общо 490,03 лв. (120,96+369,07), което съгласно приетите по делото
две платежни нареждания от 05.01.2022гг. се установява, че е платено на
лизингополучателя (посочен в застрахователната полица) от страна на ищеца.
От представения протокол за ПТП № 1678642 от 10.12.2021г., съставен от
мл. автоконтрольор при РУ-Костенец след посещение на място, се установява,
че в обстоятелства, причинени и условия за ПТП е отразено, че МПС с рег.№
СВ3110НВ, при движение по ПП-8 около 138 км, посока гр. Костенец, попада
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, от което са
причинени материални щети на МПС, за което е съставена схема с посочване,
че на пътното платно има „дупка на пътното платно“, както и с посочване, че
на л.а. са причинени вреди на предна дясна гума и задна дясна гума.
2
От приетото по делото заключение на вещо лице по допусната САТЕ,
което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че всички увреждания по МПС, отразени в описа на
застрахователя, съответстват на механизма на ПТП и се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, като
необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в
размер на 524,20лв. към датата на ПТП. Вещото лице е категорично, че по
делото няма данни за друг, различен механизъм.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 490,03 лв.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва се посочи, че
автотехническата експертиза не е единствено доказателствено средство за
механизма на произшествието и причинно-следствена връзка на вредите с
произшествието. Тези обстоятелства и факти подлежат на установяване с
всички допустими доказателствени средства. За установяване механизма на
ПТП ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – протокол за пътнотранспортно произшествие, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, декларация (л. 24 гръб от делото) на
лицето, управлявало автомобила и съдебна автотехническа експертиза. Вярно
е, че подписаното от водача уведомление за настъпило застрахователно
събитие е частен свидетелстващ документи, непротивопоставим на ответника
и съдът не е обвързан с негова материална доказателствена сила. Протоколът
за ПТП обаче, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.
Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена
сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Разгледани в съвкупност
посочените доказателства и доказателствени средства обосновават еднозначен
извод за механизма на произшествието и наличие на причинно-следствена
връзка на вредата с произшествието.
Заключението по изготвената автотехническата експертиза не е
единственото доказателствено средство за механизма на произшествието и
причинно-следствена връзка на вредите с произшествието. Тези обстоятелства
и факти подлежат на установяване с всички допустими доказателствени
средства. За установяване механизма на пътното транспортно произшествие
ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства – уведомление за
настъпило застрахователно събитие, декларация на водача и показания на
водача на автомобила, всички подкрепящи се от изготвената съдебна
автотехническа експертиза.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
3
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да избегне дупката на пътното
платно е не несъобразената му скорост, а обстоятелството, че не я е видял.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат от негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да се потвърди.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна разноски, размерът на които обаче следва да бъде
намален поради прекомерност. Делото е с цена на иска 490,03 лв., а
заплатеното адвокатско възнаграждение е в почти същия размер – 480 лв. с
ДДС. Настоящата съдебна инстанция счита, че делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, а и предвид ниския материален
интерес възнаграждение следва да бъде присъдено в размер по-нисък от
минималния, а именно в размер на 200 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 403/2025 г.
по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на
200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5