Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 85
гр. ВРАЦА, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито
заседание на 10.03.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
136 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***,
чрез адв.В.В., против Постановление от 01.10.2019 г. по изп.д.№ 20177220400283
по описа на ЧСИ Г.Б., с рег.№ 722 при КЧСИ и район на действие Окръжен
съд-Враца, с което е отказано да бъде извършена поисканата от жалбоподателя с
молба вх.№ 10856/24.09.2019 г. публична продан на всички описани на 09.11.2018
г. имоти, поради незаплатени в пълен размер такси по т.20 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, при което се иска отмяната му.
Изразява се несъгласие с мотивите на ЧСИ Г.Б., че броят
на извършените процесуални действия е основание за дължимост на таксите по т.20
от ТТРЗЧСИ. Навеждат се доводи, че посочената разпоредба използва общото
понятие "недвижими имущества", без да прави разлика какъв е броят на
описаните самостоятелни обекти в сграда. Развиват се съображения, че
предвидената от разпоредбата на чл.37, ал.4 ЗУТ възможност за обособяване на
местата за паркиране като самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост не следва да се отразява на начина на определяне на такси при
извършване на опис, тъй като това обособяване не се свързва с повишаване на
фактическата и правна сложност на съответното действие, нито с кръга на
фактическите действия при описа, когато самостоятелните обекти принадлежат на
един и същи собственик. Посочва се също, че независимо от броя на обектите се
дължи една такса за извършеното действие, когато се намират в такава фактическа
близост, позволяваща общото им описване или когато обектите са част от една и
съща сграда, какъвто е настоящия случай. Излагат се аргументи, че възприемането
на противното становище би означавало да се остави на свободната преценка на
ЧСИ да определя такса за всяка отделна вещ, представляваща функционална част от
неразделна цялост. Изтъква се, че протоколите за опис са от една и съща дата,
което отново показва, че е налице фактическа връзка между двата имота и не е
налице основание за заплащане на отделни такси.
Жалбоподателят изразява несъгласие и с мотивите на ЧСИ Б.,
че описаните имоти ще се продават поотделно, като сочи, че разпоредбата на т.20
ТТРЗЧСИ касае дължимата такса за извършването на опис, а не публичната продан
на имотите.Развива съображения, че под "цена" на недвижимите имоти
посочената разпоредба има предвид пазарната им стойност, определена след техния
опис от заключението на вещо лице. Посочва, че в случая за описа, извършен на
09.11.2018 г. по отношение на недвижимите имоти е изготвена оценка от вещо
лице, чието заключение би следвало да е дало обща пазарна стойност на имотите и
въз основа на тази пазарна цена дължимата такса по т.20 ТТРЗЧСИ е в размер на
849,52 лева, изчислена в размер на 1,5 на сто върху по-малката сума от цената
на описаната вещ и от паричното вземане. Твърди, че такса в този размер е
надлежно преведена по сметка на ЧСИ Б., поради което не е налице основание за
постановяване на обжалвания отказ.
В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не са постъпили отговори
на жалбата от длъжниците "СТРОЙ КОНСУЛТ 2007" ЕООД и П.Л.Б..
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК съдебният изпълнител
е представил мотиви по обжалваните действия, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След като
обсъди изложените в жалбата съображения, мотивите на съдебния изпълнител и
материалите по приложеното копие от изп.д.№ 20177220400283 по описа на ЧСИ Б.,
настоящият съдебен състав приема
следното:
Производството
по изп.д.№ 20177220400283 по описа на ЧСИ Г.Б. е образувано по молба на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД срещу солидарните длъжници "СТРОЙ КОНСУЛТ 2007"
ЕООД и П.Л.Б. за заплащане на парични суми по изпълнителен лист, издаден на
25.04.2017 г. по гр.д.№ 22351/2017 г. на СРС.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
банката-взискател е поискала да бъде наложена възбрана и да бъдат извършени
опис и публична продан на ипотекирани в нейна полза недвижими имоти. От
приложения към молбата нотариален акт № 168, т.ІІІ, рег.№ 2246, нот.д.№
283/2014 г. на нотариус В.В., рег.№ 338 при НК, е видно, че за обезпечаване
вземанията на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД са ипотекирани два недвижими
имота, а именно:
1/ Л.П.Б. и Д.Д.Б.
са ипотекирали собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.422.1.5,
находящ се в гр.Враца, общ.Враца по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на ИК, с адрес на имота: гр.Враца 3000,
жк***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ № 12259.1013.422, с
предназначение на самостоятелния обект: за офис, с площ по документ 22,50
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху общинска земя;
2/ П.Л.Б. и Л.П.Б.
са ипотекирали собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.422.1.1,
находящ се в гр.Враца, общ.Враца по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на ИК, с адрес на имота: гр.Враца 3000,
жк***, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ № 12259.1013.422, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж, с площ по документ 25,26 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху общинска земя.
На 09.11.2018 г. е извършен опис на недвижимия имот,
представляващ самостоятелен обект - гараж, за което е съставен протокол за
опис. Неразделна част от този протокол е заключението на оценителна
съдебно-техническа експертиза, според което пазарната цена на имота е 18 400
лева или 9 400 евро. Оценката на недвижимия имот е предявена на страните в
изпълнителното производство на 26.11.2018 г.
На 09.11.2018 г. е извършен опис и на недвижимия имот,
представляващ самостоятелен обект - офис, за което е съставен протокол за опис.
Неразделна част от този протокол е заключението на оценителна
съдебно-техническа експертиза, според което пазарната цена на имота е 47 400
лева или 24 200 евро. Оценката на недвижимия имот е предявена на страните в
изпълнителното производство на 26.11.2018 г.
Със съобщение изх.№ 164/03.01.2019 г., връчено на
20.01.2019 г., банката-взискател е уведомена, че следва да заплати такса по
т.20 от ТТРЗЧСИ за извършените описи в общ размер от 1184,40 лева.
С молба вх.№ 10856/24.09.2019 г. взискателят е представил
преводно нареждане за внесена такса в размер на 849,51 лева, като е посочил, че
тази сума е съответна на дължимото по т.20 от Тарифата, и моли да бъде
насрочена публична продан на двата описани имота.
С обжалваното постановление от 01.10.2019 г. съдебният
изпълнител е отказал извършването на публична продан на имотите, поради
незаплатени в пълен размер такси по т.20 ТТРЗЧСИ.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. Относно допустимостта на жалбата.
Взискателят
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е уведомен за обжалваното постановление на
07.10.2019 г. чрез връчване на препис от същото на процесуалния му представител
- адв.Д.Д., видно от приложената по изпълнителното дело обратна разписка. Видно от приложената товарителница от
куриерска агенция, жалбата е подадена на
10.10.2019 г., т.е. в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК
едноседмичен срок. При това положение и като взема предвид, че жалбата е
подадена от надлежна страна - взискател в изпълнителното производство и е
насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
смисъла на 435, ал.1, т.1 ГПК, съдът приема същата за процесуално допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Спорният
въпрос в настоящето производство се свежда до начина на изчисляване на
дължимата такса по т.20 ТТРЗЧСИ.
Разпоредбите
на чл.
78, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ предвиждат, че такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът на
таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата на ЧСИ. В раздел I от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители са уредени обикновените такси, събирани от ЧСИ, а
в раздел II са уредени пропорционалните такси. По силата на т.20 от ТТРЗЧСИ,
при извършването на опис на движими или недвижими имущества се събира такса в
размер на 1.5 на сто от по-малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане, но не по-малко
от 50,00
лв. Нормата
на т.27а, т.1 от Тарифата повелява,че максималният размер на пропорционалната
такса по т.20 не може да надвишава 1/10 от вземането.
Анализът на
тази нормативна уредба налага извода, че такси се дължат за всяко предприето
изпълнително действие, като при извършването на опис изходната точка за
определяне на таксата е извършването на сравнение между цената на описаната вещ
и размера на паричното вземане.
В конкретния
случай съдебният изпълнител е извършил два описа на два различни недвижими
имота, т.е. налице са две отделни изпълнителни действия, за всяко от които
следва да събере такса съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ.
Неоснователни
са изложените в жалбата оплаквания, че се дължи една такса, независимо от броя
на описаните имоти, тъй като обектите са част от една сграда, намират се във
фактическа близост и представляват функционална част от неразделна цялост. На
първо място следва да се отбележи, че са описани два различни по вид недвижими
имота - гараж и офис, поради което посочената в жалбата разпоредба на чл.37,
ал.4 ЗУТ е неотносима към случая и не може да се приеме, че описаните имоти
имат функционалното положение на места
за паркиране като принадлежност към други имоти, което позволява общото им
описване. На второ място, макар и описаните недвижими имоти да се намират в
една и съща сграда, същите не представляват съвкупност в един имот, по
отношение на който е предприето принудително изпълнение, а всеки от тези имоти
е самостоятелен обект на право на собственост. Видно от приложения по
изпълнителното дело нотариален акт № 168, т.ІІІ, рег.№ 2246, нот.д.№ 283/2014
г. на нотариус В.В., дори и собствениците на описаните имоти са различни. Ето
защо не могат да бъдат възприети доводите, че фактическите действия, които
съдебният изпълнител извършва във връзка с двата описа са едни и същи. На трето
място, законодателят не въвежда изискване за извършване на един опис, когато
обектите са съседни или се намират във фактическа близост. Такъв извод не може
да бъде извлечен от израза "опис на движими
и недвижими имущества" в т.20 ТТРЗЧСИ, каквито доводи се навеждат в
жалбата. Така употребеното множествено число е в смисъл, че при описа на всяка
движима вещ или недвижим имот се дължи такса опис, а не че всички имоти на
длъжника се описват общо. Потвърждение на това тълкуване се открива и в
диспозицията на т.20 от Тарифата, в която се сочи, че таксата се събира върху
по-малката сума от "цената на описаната
вещ/ценните книжа" и от паричното вземане. Употребеното единствено
число показва, че при определяне стойността на описа, респ. размера на
дължимата такса, са изхожда от цената на конкретната вещ, предмет на описа.
Настоящият
съдебен състав споделя изложените в обжалваното постановление мотиви на
съдебния изпълнител, че изчисляването на отделна такса опис за всеки имот
принципно се обосновава и с оглед точното разпределяне на направените разноски.
В мотивите към т.6 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е разяснено, че специалната привилегия по чл.136, т.1 ЗЗД се отнася до разноски по подготовката и
осъществяването на изпълнението върху определена
вещ или парично вземане, т.е. на отделен
изпълнителен способ. Кредиторите се присъединяват с вземанията си по
предявените от тях изпълнителни листове. В изпълнителното производство могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Възможно е също длъжникът да направи вноски в погашение на
вземанията на някои от присъединените кредитори. Следователно по изпълнителното
дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на
постъпленията от отделни изпълнителни способи. Отделни вещи и вземания може да
са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни вещи
и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други
кредитори. По отношение на едни постъпления някои кредитори може да са
привилегировани, а по отношения на други постъпления същите кредитори може да са
хирографарни. Според разясненията, дадени в тълкувателното решение, в първия
ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на конкретния изпълнителен способ
/такси за налагането на запор или възбрана, за извършването на опис и публична
продан на вещта и др./.
Както бе посочено, в случая са описани два самостоятелни и различни по вид
имота, които ще бъдат продавани поотделно, а не като съвкупност от вещи, поради
което направените от взискателя разноски следва да бъдат отнасяни към
съответния имот при извършване на разпределението на постъпилите от продажбите
суми. Отново при извършване на разпределението следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл.136, т.2 ЗЗД, според която с право на предпочтително удовлетворение се
ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдебният
изпълнител правилно е извършил два описа и е начислил самостоятелна такса за
всеки от тях. В съответствие с нормативните изисквания таксата е определена в
размера на 1,5 на сто върху пазарната стойност на всеки от имотите, определена
от вещо лице при извършването на описите, тъй като цената на всяка от описаните
вещи е в по-малък размер от паричното вземане. Общият размер на пазарната
оценка на двата имота надвишава вземанията на взискателя по изпълнителния лист,
но доколкото цената на всеки от имотите поотделно не е достатъчна за погасяване
общия размер на задълженията, то съдът приема, че при предприемането на два
изпълнителни способа е спазен принципа
за съразмерност по чл.442а, ал.1 ГПК.
Не става ясно по какъв начин взискателят е определил размера на внесената
от него такса за опис от 849,51 лева, но същата не е достатъчна за покриване на
дължимите пропорционални такси по т.20 ТТРЗЧСИ за двата описа. Тези такси
следва да бъдат внесени авансово съгласно разпоредбата на чл.80 ЗЧСИ. Това
изискване е доразвито и в т.33 и т.34 от Тарифата, съгласно които таксите се
плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване
на съответното изпълнително действие, като таксите и разноските по
изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Целта
на тези разпоредби е именно принципа за равенство на страните в изпълнителния
процес - правото на взискателя да удовлетвори вземането си, но след внасяне на
разноските за извършване на действието, а от друга страна задължението на
длъжника да търпи това изпълнение, но при спазване на всички законови
изисквания за провеждането му. Неизпълнението на задължението на взискателя за
заплащане на дължимите авансово такси и разноски по изпълнението се санкционира
с предвидената в разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.6 ГПК последица - прекратяване на изпълнителното дело. В случая съдебният
изпълнител е приложил по-малка санкция чрез постановяване на отказ да извърши
исканите изпълнителни действия.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител правилно е
изчислил размера на дължимите такси и правилно е приел, че с оглед невнасянето
на същите от взискателя принудителното изпълнение не може да бъде продължено.
Не е съобразил обаче, че внесената от взискателя такса е достатъчна, за да бъде
продължено принудителното изпълнение по отношение на един от двата имота. При
това положение с обжалваното постановление неправилно е отказано изнасянето на
публична продан и на двата имота. Доколкото висящността на изпълнителния процес
се поддържа изцяло от взискателя и конкретните изпълнителни способи се прилагат
по негово искане, а не служебно от съдебния изпълнител, то и съдът не може да определи по отношение на кой
от имотите да бъде продължено изпълнението. Ето защо обжалваното постановление
следва да бъде отменено изцяло. Процесуалните действия следва да бъдат продължени
като ЧСИ даде възможност на взискателя да внесе изцяло дължимите такси по
т.20 ТТРЗЧСИ и му укаже, че ако не желае
да стори това - следва да посочи по отношение на кой от двата описани имота
желае да бъде продължено принудителното изпълнение чрез изнасянето му на
публичната продан. Отказ да бъде извършена продажба и на двата имота може да
бъде постановен само в случай, че взискателят не се възползва от дадената му
възможност и продължава да държи на двата изпълнителни способа, но отказва да
внесе пълния размер на дължимите такси.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
от 01.10.2019 г. по изп.д.№ 20177220400283 по описа на ЧСИ Г.Б., с рег.№ 722
при КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Враца, с което е отказано да бъде
извършена поисканата от жалбоподателя с молба вх.№ 10856/24.09.2019 г. публична
продан на всички описани на 09.11.2018 г. имоти.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4,
изр.2 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........