№ 150
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Деспина Г. Георгиева
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500900 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 276853/09.03.2021 г., депозирана от С.
АЛ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доктор Басанович“ № 23, ет. 7, ап. 44,
действаща чрез пълномощника си адв. Д.П., против Решение № 260624/23.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 21001/2019 г. по описа на ВРС, LI състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу Регионална дирекция по горите – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Радко Димитриев“ № 10, положителен установителен иск с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че при изготвянето
на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната непълнота, като не е
бил отразен като самостоятелен имот собственият на ищцата поземлен имот с проектен
идентификатор № 10135.2522.1209, с проектна площ от 2800 кв. м, при съседи: ПИ с
идентификатори №№ 10135.2522.9514, 10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.9552,
индивидуализиран на скица-проект №15-915820-07.12.2018 г. за изменение на КККР и
повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от делото скица, а вместо това е включен в
съседния поземлен имот с
идентификатор № 10135.2522.9552, находящ се в гр. Варна, местност Акчелар, целият с
площ от 14390 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори №№ 10135.2522.9514,
10135.2522.1151, 10135.2522.1150, 10135.2522.135.
Решението се оспорва с твърдения за неговата неправилност. Твърди се, че е
необоснован изводът на съда за недоказаност на правото на собственост на ищцата върху
процесния имот, съответно за липса на твърдяната от ищцата непълнота в кадастралната
карта, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочат се и допуснати от
Районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането на
1
доказателства по делото.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите
– Варна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, настоящият състав установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК,
подадена е от активно легитимирано лице - страна в производството по делото, с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение, съответно
жалбата е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото обаче е
недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за
наличие на горната предпоставка бъде констатирано, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е
предявен срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на
надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде
прекратено.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за горите, по дела, които се отнасят до горски
територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от Министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Предвид изричната законова разпоредба, съдът намира, че постановеното срещу
Регионална дирекция по горите – Варна, първоинстанционно решение е недопустимо,
защото последната не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Когато решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна
страна, то не може да обвърже с последиците си надлежната страна, която не е била
конституирана по делото. Последната следва да се конституира и процесът срещу нея
следва да започне отначало пред първата инстанция. Ако порокът се констатира от
въззивния съд, последният следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне
делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и
разглеждане на делото с негово участие. Въззивният съд не може да поеме функциите на
първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по
делото. Недопустимо е въззивният съд сам да предприеме действия по конституиране на
надлежна страна в производството пред себе си, тъй като това би довело до ограничаване
защитата на новоконституираната страна.
При това положение, постановеното срещу Регионална дирекция по горите – Варна,
като ненадлежен ответник първоинстанционно решение следва да се обезсили поради
недопустимостта му, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
конституиране на надлежен ответник, съгласно чл. 26, ал. 7 от Закона за горите –
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260624/23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 21001/2019 г.
2
по описа на ВРС, LI състав.
ВРЪЩА делото на ВРС за разглеждането му от друг състав на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по конституиране на надлежен ответник,
съобразно мотивната част на въззивното решение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3