Р Е Ш Е Н И Е
№ 1307 28.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 1840 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
С.П.П. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сумата от
510,41 лева, представляваща неиздължена главница по заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, наименован
„молба“, с която П. заявява, че е съгласен със сумата, която дължи, като е
сключил споразумение за нейното доброволно издължаване, което прилага.
В съдебно
заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Преди заседанието
процесуалният представител депозира становище, с което моли съдът да постанови
решение при признание на иска.
Ответникът
П. се явява в съдебно заседание и заявява, че признава, че има задължения към
дружеството.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество доставя на и отвежда от
имот, находящ се в гр. ***. За имота е открита партида с абонатен номер ***, като
ответникът е потребител.
Установява
се, че на 22.11.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 724,84
лева, представляваща дължима сума
за ползвани услуги за абонатен номер *** за периода от 29.10.2015 г. до 27.08.2018
г.; 5,57 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 24.01.2016 г. до 19.11.2018 г.; законната
лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 22.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата. По заявлението е образувано ч.гр.дело
№ ***/2018 г. по описа на БРС. На 23.11.2018 г. по това дело е издадена заповед
за изпълнение № *** срещу ответника за претендираните суми и разноски. Тъй като
длъжникът депозира възражение против заповедта, е образувано и настоящото
производство на 28.02.2019 г.
В исковата
молба дружеството твърди, че след образуване на заповедното производство на
28.12.2018 г. ответникът е платил сумата от 25 лева, а на 12.02.2019 г. – сумата
от 220 лева. С тях е погасена изцяло законната лихва за забава в размер на 5,57
лева и държавната такса в заповедното производство в размер на 25 лева, както и
част от главницата. Остава дължима главница в размер на 510,41 лева, в какъвто
размер е и установителната претенция.
Ответникът
потвърждава, че е платил на 12.02.2019 г. сума в размер на 220 лева, като
твърди, че има сключен погасителен план с дружеството (наличен по делото), по
който е заплатил и два пъти по 117,69 лева – на 12.03.2019 г. и на 12.04.2019
г., за което твърдение обаче доказателства няма.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложеното частно
гражданско дело и признанието на факти, направено от ответника.
По правото:
Плащането
от ответника на сумата от 245 лева след образуване на заповедното производство
следва да бъде отчетено. Именно поради това ищцовото дружество предявява установителен
иск само за неиздължената част от вземането за главница. Както вече се посочи,
няма доказателства на 12.03.2019 г. и на 12.04.2019 г. П. да е платил суми в
полза на дружеството.
Предвид
направеното признание от ответника, че е абонат на дружеството ищец и че му
дължи сумата от 510,41 лева главница, то установителният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото ищцовото дружество има право на разноски в размер на 50 лева за
заповедното производство, заплатено юрисконсултско възнаграждение. Налице е
признание от дружеството, че сумата от 25 лева държавна такса е заплатена от
ответника, поради което и не следва да се присъжда.
Ищцовото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, като съдът намира за справедлив негов размер от 100 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В полза на дружеството
следва да бъде присъдена и сумата за държавна такса в исковото производство в размер
на 25 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
делото, че С.П.П., ЕГН – **********,
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, 510,41 лева (петстотин и десет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща неиздължена част от сума в общ
размер на 724,84 лева за ползвани услуги за абонатен номер *** за периода от
29.10.2015 г. до 27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 22.11.2018 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № ***/23.11.2018 г. по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 50 (петдесет) лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС
и сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ