Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Велико Търново, 28.01.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Ц.

 

При секретаря Ц.З., като разгледа докладваното от съдия П. Ц. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

Ищцата Д.А.М., лично и чрез адв. Ж.Д.Д. твърди в исковата си молба, че с ответника по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.10.1996г. (удостоверение № 0378 за сключен гр. брак от 20.10.1996г.), от който брак имат едно непълнолетно дете – Мартин Насков М. с ЕГН –**********. Излага, че в брачния им живот започнали да възникват недоразумения, породени от различия във възгледите и мирогледа на всеки от тях. Ответникът започнал да упражнява системен психически и физически тормоз, ограничавал личната и свобода. Не разрешавал на същата да се среща с приятелки. Ревнувал я без причина, многократно вдигал скандали придружени с чупене на различни предмети, за което същата неведнъж уведомявала органите на полицията.Често я удрял, което налагало тя да търси медицинска помощ. Няколко пъти, заедно с детето тя напускала семейното жилище, но след обещанията от страна на ответника и най вече в интерес на детето се връщала отново в семейното жилище. Изложените обстоятелства счита като белези за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което моли същия да бъде прекратен с развод, по вина на ответника. В съдебно заседание на 27.01.2009г. е допуснато изменение на иска, по реда на чл. 214 от ГПК като същия се счита предявен на основание чл. 99, ал. 3 СК. Ищцата моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака й с ответника без да се произнася по въпроса за вината и утвърди постигнатото между тях споразумение, относно последиците от прекратяването на брака.

            Ответникът Н.М.М. желае бракът му с ищцата да бъде прекратен. Заявява, че е съгласен същия да бъде прекратен при условията на чл.99, ал.3 от СК. Изразява пълно съгласие с клаузите на постигнатото споразумение, като моли съда да го одобри, като прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл.188 от ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.10.1996г. (удостоверение № 0378 за сключен гр. брак от 20.10.1996г.), от който брак имат едно малолетно дете – Мартин Насков М. с ЕГН –**********. - видно от приложените Удостоверения за граждански брак № 0378 20.10.1996 г. и раждане на дете № 0189/25.03.1997г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявения брачен иск, за основателен и доказан и същия, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици.

Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Установи се по безспорен начин, че страните са във фактическа раздяла, като всеки е уредил живота си далече от другия съпруг. Този факт води до извода, че брака не може за в бъдеще да осъществи социалните си функции, поради което неговото съществуване занапред е ненужно. Между страните не съществува характерната за брачната връзка близост от емоционално и физическо естество, тъй като по естествено си раздялата е пречка за това. Съжителство от подобен род е чуждо на нормалната брачна връзка и неминуемо води до допълнително влошаване на отношенията. Настоящата инстанция намира, че с оглед категоричното становище на страните, следва да прекрати брака с развод, като не се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

Постигнатото от страните споразумение вписано в съдебния протокол от 27.01.2009г., относно последиците от прекратяването на брака, съдът намира за пълно, предвид изискването на закона за произнасяне по акцесорните на брачния иск искове. Същото не противоречи на императивните разпоредби на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено. Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да прекрати брака на основание чл. 99, ал. 3 СК, като утвърди постигнатото споразумение, относно последиците от прекратяването на брака.

            Предвид постигнатата между страните договореност, реализираните разноски за адв. вънаграждение на упълномощените повереници да остават така, както са направени, а съдебните и деловодни такива следва да се понесат по равно от страните. Съдът като установи, че ищцата е заплатила ДТ за образуване на делото в размер на 25 лв. и като съобрази имотното състояние на страните и месечните доходи, които реализират, приема че окончателната държавна такса по допускането на развода и по определената издръжка по отношение на малолетното дете, следва да се заплати от ответника по делото.

Настоящата инстанция определя окончателната ДТ по допускането на развода в размер на 25 лв., която следва да бъде заплатена от ответника по делото.

При това на Н.М.М. следва да бъде възложена сумата от 50,40 лв., представляваща ДТ върху размера на присъдената издръжка, както и сумата от 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

            Водим от горното, съдът

 

                                                            Р    Е    Ш    И :

 

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по реда на чл.99, ал.3 от СК, сключеният на 20.10.1996 г. в гр. Велико Търново граждански брак, за което е съставен Акт за гр.брак № 0378/20.10.1996г. на Община гр. Велико Търново, между Д.А.М., с ЕГН – **********,*** и Н.М.М. с ЕТН – ********** ***„ Христо Смирненски” № 7.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните споразумението за последиците от прекратяването на брака, както следва:

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното, родено от брака дете Мартин Насков М. с ЕГН - **********, се предоставят за упражняване на майката Д.А.М. .

За бащата Н.М.М. се определят лични отношения с детето със следния режим на свиждане: бащата има право да ги вижда и взема всяка ПЪРВА И ТРЕТА събота и неделя от месеца от 9.00 часа, в събота, до 18.00 часа в неделя и половината от времето определено като коледна и великденска ваканции и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката.

Бащата Н.М.М. с ЕТН – ********** ***„ Христо Смирненски” № 7.се ЗАДЪЛЖАВА да заплаща детето Мартин Насков М. с ЕГН -**********, месечна издръжка в размер на по 70.00 лв. /седемдесет лева/, считано от предявяването на исковата молба пред ВТРС - 02.09 2008 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Семейното жилище, находящо се в град Дебелец улица „Христо Смирненски” № 7, собственост на наследниците на Марко Генчев Цеперски, б.ж. на гр.Дебелец - дядо на бащата на Н.М.М., се предоставя за ползване на Н.М.М..

Страните заявяват, че с подписаното между тях споразумение уреждат всички имуществени отношения и нямат облигационни вземания помежду им, и никой от тях няма и за в бъдеще да има каквито и да било претенции към другия, във връзка с прекратяване на семейната им имуществена общност.

След прекратяването на брака, жената Д.А.М. ще носи брачното си фамилно име ИВАНОВА .

            Страните нямат претенции за взаимна издръжка помежду си.

          ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН – **********,***„ Христо Смирненски” № 7, да заплати по сметката на ВТРС сумата от 75, 40 лв , от която 25 лв /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода и 50,40 лв. /петдесет лева и четиридесет ст. /- ДТ за определената издръжка, както и 5.00 лв /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението, в частта по допускане на развода подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                    Районен съдия: