№ 352
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503886 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№61121/29.06.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез юрк. К. И., против Решение №1954/11.03.2020 г.,
по гр.д.№11686/2018 г. на СГС, I ГО – 13 състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Е. И. Р. застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат от ПТП на 06.10.2016 г., за разликата над 20 000 лв.
до присъдените 60 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
тази част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 от
ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Сочи се прекомерност на определеното от СГС обезщетение, и
несъответствието му с характера и тежестта на уврежданията, интензивността и
продължителността на търпените болки и страдания, несъобразяване на понятието за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика по сходни
случаи. Неправилно не е отчетен приносът на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, чрез управление на автомобила с превишена скорост, и
невъзможност да реагира и спре в случай на възникнала опасност от насрещно
идващото поради изпреварване МПС. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора, с подробен анализ на събраните доказателства. Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по
съществото на спора в тази част, с което предявеният иск да се отхвърли за сумата над
20 000 лв. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Заявява се и оплакване за
начина, по който е уважена претенцията за лихви върху обезщетението, като
присъдената лихва е разделена на законна и мораторна, и присъдена отделно – за
периода от изтичането на 3-месечния срок по 497, ал.1, т.2 от КЗ, до датата на
1
предявяване на иска – в размер на 1783,33 лв., и за периода от датата на предявяването
на иска, до окончателното плащане. Настоява се лихвата да бъде присъдена еднократно
– с един диспозитив, за периода от изтичането на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, до
окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с чл.261 от ГПК, поради което жалбата е допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор вх.№89535/02.09.2020 г., подаден от Е. И. Р.,
чрез адв.Е.М., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба.
Неоснователни са оплакванията за неотчетен принос на пострадалия за настъпване на
увреждането. От приетата по делото САТЕ се установява, че пострадалият е предприел
спасителна маневра, но въпреки това е настъпило ПТП, като причината за това е
навлизането на автомобила на делинквента в лентата за насрещно движение, с
несъобразена скорост и при неправилно изпреварване. Излагат се подробни доводи във
връзка с тежестта на уврежданията, продължителността и интензивността на търпените
болки и страдания от ищеца, претърпените няколко на брой оперативни интервенции,
необходимостта от чужда помощ. Извършената на 12.12.2018 г. оперативна
интервенция за смяна на тазобедрената става е била необходима и задължителна,
което се установява от СМЕ, поради настъпилото при процесното ПТП вътреставно
увреждане. Установени са от КСМАТЕ остатъчните ограничения на движенията на
ищеца в тазобедрената става, лявата китка и двете колена, нуждата от помощно
средство – бастун. Несъстоятелни са доводите на ответника, че уврежданията на
тазобедрената става били в резултат от дегенеративни промени, която теза се
опровергава от заключението на СМЕ. Сочат се настъпилите промени в бита и ритъма
на живот на ищеца. Счита за обоснован определения от съда справедлив размер на
обезщетението от 75 000 лв., като след приспадане на извънсъдебно платеното
обезщетение от 15 000 лв., съдът правилно е уважил иска до размера от 60 000 лв.
Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Заявява се
евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение – в случай че бъдат претендирани такива над минималния размер,
определен по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С въззивната жалба и депозирания отговор на въззивната жалба не са
представени нови доказателства, в проведеното открито съдебно заседание не са
направени доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
В производството е приета за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и
Частна жалба вх.№78179/03.08.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез юрк. К. И., против Определение
№11611/21.07.2020 г., постановено по гр.д.№11686/2018 г. на СГС, I ГО – 13 състав, по
реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, за изменение на Решение
2
№1954/11.03.2020 г. в частта му за разноските, като бъдат намалени до размера от 2074
лв. присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението, тъй като
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно
материалния интерес на ищеца, и редуциран пропорционално на уважената част от
иска, се изчислява в размер на 2074 лв., като присъдените разноски са с 396,72 лв.
повече. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, липсва фактическа и правна
сложност на делото, проведени са само 2 съдебни заседания. Настоява се за отмяна на
обжалваното определение, и постановяване на друго, с което молбата за намаляване на
присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство да бъде уважена, като същите бъдат редуцирани
до размера от 2074,28 лв.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на частната жалба, с вх.№289721/19.11.2020 г.,
подаден от Е. И. Р., чрез адв. Е.М., надлежно упълномощена. Поддържа се
допустимост, но неоснователност на частната жалба. Съгласно Наредба №1/09.07.2004
г., минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 60 000 лв. е в
размер на 2330 лв., а не както се поддържа в молбата – 2074,28 лв. Действителната
разлика между минималното адвокатско възнаграждение и присъденото в полза на
ищеца е 141 лв. Високият материален интерес и проведените процесуални действия по
събиране на доказателства, както и продължителността на производството от близо 2
години, са достатъчно основание за обусловят присъждане на адвокатско
възнаграждение не по минимума на Наредба №1, а в по-висок размер /със 141 лв.
повече/. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение.
По въззивната жалба:
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца извънсъдебна застрахователна
претенция към застрахователя, по която е била образувана преписка по щета
№**********/2017 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът
е граничен от оплакванията във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 06.10.2016 г. в с.
Петровене, област Ловеч, е настъпило ПТП, причинено по вина на водача Д. Т. Н., на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Мерцедес Ц250“, с ДК №***, при
което ищецът, като водач на л.а. „Фолксваген“, е получил телесни увреждания. Не се
3
спори по факта на настъпване на застрахователното събитие, механизма на ПТП,
наличието на вина на водача на застрахования автомобил, наличието на валидно
застрахователно правоотношение, обвързващо ответника, с покритие към датата на
ПТП, настъпилите телесни увреждания на ищеца в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, механизма на увреждането, по наличието на основания за
ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца вреди, и
дължимостта на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера от
20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от изтичането на 3-
месечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената извънсъдебна
застрахователна претенция, до окончателното плащане. Спори се по дължимостта на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до
60 000 лв., и по наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
чрез управление на автомобила с превишена скорост. Пред въззивната инстанция
ответникът не поддържа релевираното пред първостепенния съд възражение за принос
на пострадалия за настъпването на увреждането чрез непоставяне на обезопасителен
колан, което с обжалваното решение е прието за неоснователно.
По спорните между страните въпроси, съдът намира следното:
От Решение №97/05.07.2017 г. по АНД №140/2017 г. на РС – Луковит /на л.8 от
делото на СГС/, влязло в сила на 21.07.2017 г., се установява, че Д. Т. Н. е бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1,
предл.3 от НК, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1 и ал.3 от ППЗДвП, за това, че на
06.10.2016 г., около 15.05 ч. в с. Петровене, обл. Ловеч, по ул.“Хаджи Димитър“, при
управление на МПС - л.а.“Мерцедес Ц 250“, с ДК № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно – чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1 и ал.3 от ППЗДвП,
като в населено място се е движел със скорост над разрешената – 104,72 км/ч., и
въпреки наличието на забрана за изпреварване, е предприел изпреварване на движещо
се пред него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Е. И. Р., изразяваща се в счупване на ребра в ляво
от II до VI, обусловила затруднение на движението на снагата за срок от около 2
месеца, счупване и луксация на лява радиокарпална става, довело до затруднение
движенията на лява ръка за срок от около 3-4 месеца, счупване на костите на таза –
образуващи тазовия пръстен, довело до затруднение движенията на долни крайници и
снагата за срок от около 2-3 месеца, и счупване – многофрагментарно и с дислокация
на фрагментите на десния ацетабулум с последвало оперативно лечение – метална
остеосинтеза, довело до затруднение на движението на десния крайник за срок от 1
година.
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото е
приета Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза вх.
№128888/22.10.2019 г. /на л.96-103/, от която се установява, че пътният участък, в
който е настъпило процесното ПТП, се намира в границите на населеното място с.
Петровене, на ул.“Хаджи Димитър“ №103-105, на прав хоризонтален пътен участък, в
който пътното платно е двупосочно с две ленти – по една за всяка посока, разделени с
надлъжна маркировка М1 – единична непрекъсната линия, с обща ширина 6,90 м., като
лявата лента е с ширина 3,60 м., а дясната лента е с ширина 3,20 м. За посочения
участък е била налице и вертикална сигнализация с поставен знак „Забранено
изпреварването“, действащ в зоната на настъпване на процесното ПТП и за двете
посоки. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при условията
4
на топло, сухо време, с добра видимост, без да са налице данни за наличие на обекти,
ограничаващи видимостта на водачите един към друг, преди и в момента на
настъпването на ПТП. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лекия
автомобил „Фолксваген“ управляван от ищеца, на 1-2 метра от десния край на
платното за движение, между челните части на двата леки автомобила, като са
настъпили значими пластични деформации на л.а.“Фолксваген“, в посока изместване
навътре в автомобилното купе на таблото с прибори, волана, двигателя. Преди
момента на удара управляваният от ищеца л.а.“Фолксваген“ се е движел със скорост от
63 км/ч., а застрахованият при ответника л.а. „Мерцедес“, управляван от делинквента,
се е движел със скорост от 105 км/ч. Опасната зона на спиране на л.а. „Фолксваген“,
при така установената му скорост на движение, е била около 43,3 метра, а на
л.а.“Мерцедес“, при така установената му скорост на движение, е била около 96,5 м.
/или общата опасна зона на спиране на двата автомобила е била около 140 м./. Налице
са данни за предприемане на процес на ефективно спиране от страна на водачите и на
двата автомобила, като в момента на удара скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“
е била 26 км/ч., а на л.а.“Мерцедес“ е била 51 км/ч. Експертизата установява, че
произшествието е било предотвратимо чрез едновременно предприемане на процес на
ефективно спиране и от двамата водачи, ако и двамата водачи са управлявали
автомобилите със скорост не по-висока от 50 км/ч., и при своевременно възприемане
на насрещно движещия се автомобил. Установява се, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е
имал геометрично ограничение за промяна на посоката на движение, като се отклони в
посока „десен тротоар“ с цел избягване на удара с л.а. „Мерцедес“. При изслушване на
експертизата в о.с.з. на 31.10.2019 г. вещото лице уточнява, че ако пострадалият е
управлявал л.а. „Фолксваген“ със скорост до 50 км/ч., но автомобилът на делинквента
се е движел със същата скорост /от 105 км/ч./, настъпването на произшествието пак би
било неизбежно, но настъпилите пластични деформации на автомобила „Фолксваген“
биха били по-малки. Тъй като от материалите по досъдебното производство не може
да се определи колко навътре в купето са навлезли деформираните части, не може да се
прецени и колко сантиметра биха навлезли в купето деформираните части, ако
л.а.“Фолксваген“ се е движел със скорост от 50 км/ч.
Заключението на експертизата в автотехническата му част е изготвено
компетентно, същото е подробно, обосновано, и кореспондира на приетите писмени
доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №91/06.10.2016 г.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2016 г. /на л.41/, и Решение
№97/05.07.2017 г. по АНД №140/2017 г. на РС – Луковит /на л.8 от делото на СГС/,
поради което съдът го кредитира.
От Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2016 г. /на л.43/ се
установява още, че автомобилът „Фолксваген“ е намерен с деформации по купето,
които достигат до средната дясна колона, до 1,90 м., мерено назад от дясната страна.
Повредени са предна броня, фарове, мигачи, деформирана решетка, предни калници и
подкалници, преден капак, счупено предно панорамно стъкло, деформирана предна
дясна врата, деформиран таван в средна част, в дясно, огънат волан, деформирано
арматурно табло с прибори за управление, изместен двигател назад, деформиран
радиатор (воден), деформирано предно окачване с разхерметизирана предна дясна
гума и деформирана джанта, строшено триъгълно стъкло на предна дясна врата,
огънати предни седалки, основните системи на автомобила са намерени блокирани.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на делинквента Д. Н., в
5
качеството на свидетел по делото /протокол на л.104-105/ се установява, че Н.
предприел изпреварване, но пред л.а.“Мерцедес“ имало и друг изпреварващ
автомобил, който ограничавал видимостта на делинквента напред. Този изпреварващ
автомобил се прибрал в лентата си за движение, и едва тогава Н. възприел движещия се
насреща автомобил „Фолксваген“ на около 100 метра пред себе си. Веднага предприел
спиране на автомобила, но не успял напълно да преустанови движението му до
настъпване на удара. Ударът настъпил в дясната предна част на л.а.“Мерцедес“. На
мястото на удара пътното платно било ограничено от бордюр, който бил доста висок.
Делинквентът се опитал да избегне удара, като отиде още по-наляво спрямо посоката
си на движение, но поради високия бордюр, автомобилът не можел да отиде по-наляво.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита личната му заинтересованост да оправдае действията си, но тъй като
показанията му кореспондират напълно на събраните писмени доказателства и
изготвената КСМАТЕ, както и на показанията на другия разпитан свидетел – очевидец
на процесното ПТП – И. Н., съдът ги кредитира.
От показанията на св. И. Н. се установява, че в момента на ПТП свидетелят
пътувал в л.а. „Фолксваген“ като пътник на задната седалка, зад водача Е.Р..
Навлизайки в населеното място с. Петровене, свидетелят възприел насрещно движещ
се в пътната лента на л.а. „Фолксваген“ товарен автомобил – пикап, който изпреварвал
автомобилите в неговата лента, и след приключване на изпреварването, се прибрал в
неговата лента. В момента, в който този пикап се прибрал в лентата си, свидетелят
възприел срещу л.а.“Фолксваген“ движещ се насреща л.а.“Мерцедес“, изцяло в лентата
за движение на л.а. „Фолксваген“, на около 50-70 метра пред него. Ищецът извикал
„Дръжте се!“. Настъпилият удар бил директен челен удар, като другият автомобил бил
изцяло в платното за движение на л.а.“Фолксваген“, в дясната му част /спрямо
посоката на движение на л.а.“Фолксваген“/. В насрещната лента, отляво на
л.а.“Фолксваген“, се движела непрекъсната колона от автомобили, а от дясната страна
имало „висок зидан дувар“, поради което л.а.“Фолксваген“ нямал възможност да
избегне произшествието чрез промяна на посоката си на движение и изместване вляво
или вдясно.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, като ги намира в тази част за
подробни, конкретни, основани на личните впечатления на свидетеля от настъпването
на процесното ПТП, и кореспондиращи на събраните писмени доказателства,
изготвената КСМАТЕ, както и на показанията на св. Н..
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът не е имал обективна възможност да избегне
произшествието, тъй като непосредствено преди настъпването на процесното ПТП
видимостта му напред е била ограничена от насрещно движещ се в лентата за
движение на л.а. „Фолксваген“ товарен автомобил – пикап, който е изпреварвал
движещи се в неговата посока автомобили. След приключване на маневрата
„изпреварване“, товарният автомобил се е прибрал в лентата си за движение, и едва
тогава водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да възприеме движещият се
срещу него в лентата му за движение л.а.“Мерцедес“. В този момент двата автомобила
са се намирали на отстояние един от друг не повече от 100 м. /съгласно показанията на
делинквента/, при сумарна опасна зона за спиране на двата автомобила от около 140
м., и опасна зона за спиране на л.а.“Мерцедес“, приблизително равна на отстоянието
6
между двата автомобила към момента, в който водачите им са имали обективна
възможност да възприемат насрещнодвижещия се автомобил. Същевременно,
възможността за избягване на удара чрез промяна на посоката на движение на
автомобила е била ограничена отляво от непрекъсната колона автомобили, а отдясно –
от висок бордюр, непозволяващ напускането на пътното платно. Ето защо, ударът е
бил неизбежен за водача на л.а. „Фолксваген“. Съобразно заключението на КСМАТЕ,
ударът би бил неизбежен за него и в случай, че автомобилът се бе движил със скорост,
в рамките на разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч. В този случай пак биха
настъпили пластични деформации на предната част на л.а.“Фолксваген“, макар и по-
малки, но не се установява по несъмнен начин, че травматичните увреждания на ищеца
в този случай биха били по-леки. При лежаща върху ответника доказателствена тежест
да установи по несъмнен начин наличието на причинна връзка между допуснатото от
ищеца нарушение на правилата за движение, чрез превишаване на разрешената скорост
с 13 км/ч., и настъпилите травматични увреждания, съдът намира да не се установява,
че при движение на автомобила „Фолксваген“ със скорост, която е в границите на
разрешената за пътния участък, за ищеца не биха настъпили получените травматични
увреждания /или че някои от тях не биха настъпили/, или биха били по-леки по степен.
Относно обема на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
от приетата КСМАТЕ се установява следното:
От представената по делото медицинска документация /Решение №97 на РС –
Луковит, по дело №140/2017 г., Епикриза по ИЗ №21535/2016 г. и Епикриза по ИЗ
№22405/2016 г. на УМБАЛ“Софиямед“, Епикриза по ИЗ №887/2016 г. на МБПЛР
„Сердика“, Епикриза по ИЗ №53/2017 г. на СПР „Орфей“-Девин/, и след извършен
личен преглед на ищеца на 13.07.2019 г. за нуждите на експертизата, се установява, че
в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил множествена травма на
тялото, изразяваща се в: засягане на дясната тазобедрена става с фрактура на
ацетабулума и съпътстваща интраартикуларна фрактура на проксималната бедрена
кост (главата); засягане на лявата китка с частична интраартикуларна фрактура на
радиуса и дорзална луксация на ос лунатум (една от карпалните костички на китката);
засягане на гръдния кош със серийни фрактури на ребра (от 3-то до 6-то) и усложнение
с плеврален излив. Всички описани травматични увреди са тежки, засягащи големи
стави на долния и горен крайник, както и на гръдния кош, налагащи оперативно
лечение и водещи до продължително възстановяване. Веднага след процесното ПТП
ищецът е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Софиямед“ първоначално за 12
дни, през които е предприето оперативно наместване на десния ацетабулум
(тазобедрената ставна чашка) и фиксацията му с импланти – две реконструктивни
плаки. Извършена е втора оперативна интервенция за наместването на фрактурата-
луксация на лявата китка, и фиксирането на луксираната карпална костичка (лунатума)
с 2 Киршнерови игли, след което е поставена гипсова шина за период от 45 дни. Във
връзка със серийните фрактури на 3-то до 6-то ребро в лявата гръдна половина и
получилото се усложнение с плеврален излив, се е наложило да се направи дренаж на
плевралния излив с поставяне на торакоцентеза. Впоследствие в периода от 01.11.2016
г. до 08.11.2016 г. ищецът е бил хоспитализиран в МБПЛР „Сердика“ за 7 дни, през
които е проведена болнична рехабилитация на дясната тазобедрена става, за
подобряване на мускулния тонус, увеличаване на обема движения и благоприятно
повлияване на болковия синдром. Отново е бил хоспитализиран за 7 дни в периода от
27.01.2017 г. – 03.02.2017 г. , в СПР „Орфей“ – Девин, за рехабилитация в болнични
7
условия на лявата китка и лакътна става, за увеличаване на обема на движенията на
горния крайник. Впоследствие ищецът е претърпял ново оперативно лечение на
12.12.2018 г., проведено в „Ротман Институт“ в Ню Джърси, където е осъществена
цялостна подмяна на дясната тазобедрена става с поставянето на ендопротеза, което е
било доказано и рентгенографически при проведения за нуждите на експертизата
личен преглед на ищеца. Така получените травматични увреждания са били силно
болезнени за ищеца в началните дни до оперативното им лечение, като в следващите 3
месеца болката е намалявала постепенно. От 4-тия месец на ищеца е било разрешено
придвижване с патерици, като болката е била слаба, изостряща се при натоварване на
засегнатите области, както и при провеждане на рехабилитация. Възстановяването до
ниво работоспособност е настъпило около и след 6-тия месец, което е в съответствие с
медицинските критерии за възстановителен процес при подобни увреди. Към момента
на извършения от експертизата личен преглед на ищеца се установява, че състоянието
му е възстановено до ниво на работоспособност. Гръдният кош се разгъва без
изпитване на болки, налице е оперативен белег от 2 см. в 5-6 междуребрие в ляво, от
поставянето на торакоцентезата. Налице е остатъчен функционален дефицит в
екстензията на лявата китка от 10 градуса. Измерен е остатъчен оперативен белег с
дължина 8 см. на гърба на китката. Лакътната става е с нормална подвижност. Налице
е измерен функционален дефицит от 20 градуса за флексията, и от 15 градуса за
абдукцията и външната ротация на дясната тазобедрена става. Измерен е 17 см.
оперативен белег по страничната част на ставата. Походката е накуцваща надясно,
ползва бастун при ходене. При направеното за нуждите на експертизата рентгеново
изследване на 13.07.2019 г. се установява състояние след ендопротезиране на цялата
дясна тазобедрена става. Лявата тазобедрена става е с артрозни промени, лека степен.
На лявата китка се установява състояние след стара интраартикуларна фрактура на
радиуса и наместване на перилунарната луксация. Карпалните кости са в нормалното
си положение.Киршнеровите игли за извадени. Не се наблюдава локална остеопороза.
При изслушване на заключението в о.с.з. на 31.10.2019 г. вещото лице уточнява, че
установеният функционален дефицит от 20 гр. за флексии и 15 гр. за абдукция на
дясната тазобедрена става, се счита за минимален, и не би трябвало да пречи на ищеца
в ежедневната му дейност. Носенето на бастун, според експертизата, не се налага от
установеното актуално обективно състояние, и ищецът би могъл да се придвижва и без
бастун. Замяната на тазобедрената става с изкуствена е предизвикана от счупването, но
това е неболезнено състояние. Фрактурата на тазобедрената става е индиректна,
получава се от удар в областта на коляното, по хода на бедрената кост, при който
главата на бедрената кост се сблъсква с чашката на ацетабулума. Основната фрактура е
на чашката, но се е получила и фрактура на част от главата на бедрената кост, която не
е разместена. Увреждането в конкретния случай е настъпило поради настъпилите от
челния удар пластични деформации на части на атомобила в посока навътре в
автомобилното купи, и удар на коляното в тези твърди части, който е довел то тази
индиректна фрактура на тазобедрената става. Установените при личния преглед
артрозни промени на лявата тазобедрена става, са характрни за възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 55 години, и около 57 г. към датата на личния преглед.
Счупванията не са свързани с дегенеративните промени. При настъпилото тежко
вътреставно увреждане на тазобедрената става, подмяната на ставата с изкуствена е
била неминуема, тъй като е била засегната целостта на тазобедрената става – както
хрущяла , движенията в двата полюса, което дава силен тласък на артрозния
процес, който се развива много по-бързо от нормалния, и настъпва по-рано. Ето защо,
неминуемо се стига до подмяна на ставата, и извършената подмяна е правилно
8
решение от медицинска гледна точка. По време на рехабилитацията ищецът е имал
накуцваща походка. След смяната на ставата не би следвало да накуцва, тъй като няма
болка и няма скъсяване на крака.
Съдът намира заключението на КСМАТЕ в медицинската му част за
компетентно изготвено, обосновано от вещите лица, кореспондиращо на събраните по
делото медицински документи - Епикриза по ИЗ №21535/2016 г. и Епикриза по ИЗ
№22405/2016 г. на УМБАЛ“Софиямед“, Епикриза по ИЗ №887/2016 г. на МБПЛР
„Сердика“, Епикриза по ИЗ №53/2017 г. на СПР „Орфей“-Девин, както и на Решение
№97 на РС – Луковит, по дело №140/2017 г., и представеното Извлечение по сметка
№1755885 от Ротман Ортопедикс Инститют /на л.114-128/, поради което го кредитира.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Н.. От същите се установява, че
непосредствено след удара при процесното ПТП, ищецът бил в полусъзнателно
състояние, лявата му ръка била счупена и обърната настрани, оплакал се, че много
трудно диша, че страшно го болят краката и не ги усеща. Линейката дошла бързо, и
ищецът бил откаран, заедно с другите пострадали, в болницата в гр. Луковит, където
ищецът останал около 2 часа. През това време в болницата дошъл доктор от гр.
Плевен, който наместил ръката на ищеца, защото той изпитвал силни болки.
Направили имобилизация, но не го гипсирали, за да може лечението да продължи в
болницата в гр. Плевен. Там ищецът останал около 3 седмици, през които бил на легло,
абсолютно неподвижен, оплаквал се, че много силно го боли. Лекарите обяснили, че
умишлено го държат неподвижен, заради счупените ребра. Направили консултация с
професор Й. от болница „Софиямед“ как да процедират. Той препоръчал да го откарат
в болница „Софиямед“, където да бъде извършена операция на тазобедрената става. В
болница „Софиямед“ ищецът стоял около месец, след което го изписали и му
препоръчали рехабилитация. Междувременно пристигнала съпругата му от САЩ, и с
нея свидетелят ходил да купи пластини, с които трябвало да бъде фиксиран тазът на
ищеца. След изписването на ищеца от болницата, той изобщо не можел да се движи –
ползвал инвалидна количка. Изпратили го в център за рехабилитация в кв. Овча Купел,
където останал около месец. По време на престоя си там, бил напълно зависим от
чужда помощ за придвижването си. След това ходил няколко пъти за по една-две
седмици в друг център за рехабилитация - в гр. Девин. Седем-осем месеца след
катастрофата ищецът започнал да се придвижва с патерици, но му било трудно. Когато
заминал за САЩ, все още продължавал да се придвижва с патерици, и продължил да се
движи така повече от година след това, оплаквал се, че изпитва болки и че му изтръпва
долната част на тялото, че през нощта се буди често от болки. В момента ищецът се
движи самостоятелно, но продължава да ползва помощно средство – бастун. Затруднен
е да извършва обичайната си трудова дейност, която работел преди катастрофата –
имал собствена строителна фирма, но вече не можел лично да участва в дейността , а
работата му била поета от неговия син, на който той давал напътствия. Споделял със
свидетеля, че след катастрофата има смущения в сексуалната функция – не бил в
състояние да осъществява полов контакт със съпругата си, което много го подтискало.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, логични, основани на
личните впечатления на свидетеля от самото ПТП, и впоследствие – за протичането на
възстановителния период. Същите обаче частично не кореспондират на останалите
събрани по делото, в частта им, в която свидетелят твърди, че възстановяването на
ищеца все още не е приключило, ищецът продължава да е затруднен в придвижването
9
си и да се нуждае от бастун, дори след смяната на тазобедрената става – в тази част
показанията на свидетеля не кореспондират на приетата по делото КСМАТЕ. Също
така в частта, в която свидетеля твърди ищецът да страда от смущения в сексуалната
функция, показанията на свидетеля не се подкрепят от други събрани по делото
доказателства, а и оплаквания за неимуществени вреди от такъв характер ищецът не е
релевирал в исковата молба. Ето защо, настоящият съд не кредитира показанията на
св.И. Н. в частта, в която се твърди повече от 2 години след травмата ищецът все още
да не е възстановен, както и в частта за наличие на нарушение на сексуалната функция
на ищеца, настъпило в причинна връзка с уврежданията при процесното ПТП.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил
тежки травматични увреждания, изразяващи се в засягане на дясната тазобедрена става
с фрактура на ацетабулума и съпътстваща интраартикуларна фрактура на
проксималната бедрена кост; засягане на лявата китка с частична интраартикуларна
фрактура на радиуса и дорзална луксация на ос лунатум; засягане на гръдния кош със
серийни фрактури на ребра от 3-то до 6-то и усложнение с плеврален излив. За лечение
на получените травматични увреди ищецът е бил хоспитализиран по спешност
първоначално за 12 дни, през които е предприето оперативно наместване на дясната
тазобедрена ставна чашка и фиксацията му с две реконструктивни плаки, извършено е
оперативно наместване на фрактурата-луксация на лявата китка, и фиксирането с 2
Киршнерови игли, и имобилизирането с гипсова шина за период от 45 дни, поставена
е торакоцентеза на плеврален излив, получен като усложнение от серийните фрактури
на 3-то до 6-то ребро в лявата гръдна половина. В периода от 01.11.2016 г. до
08.11.2016 г. ищецът е провел болнична рехабилитация на дясната тазобедрена става,
в периода от 27.01.2017 г. – 03.02.2017 г. е хоспитализиран за рехабилитация в
болнични условия на лявата китка и лакътна става. На 12.12.2018 г. е претърпял
оперативно лечение за цялостна подмяна на дясната тазобедрена става с поставянето
на ендопротеза, която оперативна интервенция е била уместна и в пряка причинна
връзка с претърпяното увреждане на тазобедрената става при процесното ПТП, с оглед
бързо развитие на артрозни промени в областта на ставата. Вследствие на получените
травматични увреждания ищецът е търпял интензивни болки през първите дни, до
провеждане на оперативното им лечение, постепенно намаляващи болки през
следващите 3 месеца, и слаби до края на възстановителния период, периодично
изострящи се при натоварване на засегнатите области, както и при провеждане на
рехабилитация. До края на третия месец ищецът е ползвал за придвижване инвалидна
количка, а от 4-тия месец е започнал да се придвижва с патерици. След подмяната на
дясната тазобедрена става е започнал да ползва бастун. Работоспособността на ищеца е
била възстановена след 6-тия месец. Към настоящия момент възстановителния процес
е приключил, налице е остатъчен функционален дефицит при екстензия на лявата
китка от 10 градуса, и функционален дефицит от 20 градуса за флексията, и от 15
градуса за абдукцията и външната ротация на дясната тазобедрена става, които
дефицити не създават съществени затруднения на ищеца в обичайните му ежедневни
дейности. Функцията на гръдният кош е възстановена без остатъчни дефицити,
лакътната става е с нормална подвижност. Карпалните кости са в нормалното си
положение. Киршнеровите игли за извадени. Не се наблюдава локална остеопороза.
Налице са остатъчни оперативни белези - оперативен белег от 2 см. в 5-6 междуребрие
в ляво, от поставянето на торакоцентезата, оперативен белег с дължина 8 см. на гърба
на китката, и оперативен белег 17 см. по страничната част на тазобедрената става. До
10
смяната на тазобедрената става е имал накуцваща походка, но след това не изпитва
болки и няма скъсяване на крака, поради което няма обективни причини да накуцва.
Ползва бастун при ходене, но няма обективни причини да не може да се придвижва без
него. Лявата тазобедрена става е с артрозни промени, лека степен, които са обичайни
за възрастта на ищеца към момента на увреждането – 55 години. Съдът взема предвид,
че ищецът е претърпял увреждането, когато е бил в активна, трудоспособна възраст,
бил е активно трудово ангажиран със собствен бизнес /строителство/, чието
осъществяване изисква значителни физически усилия, добра координация и свобода на
движенията. Настъпилото увреждане за дълъг период от време го е лишило от
възможността да осъществява обичайната си трудова дейност, и да реализира трудови
доходи. Задълго време съществено е влошено качеството му на живот, ищецът е бил
лишен от възможност за придвижване, и принуден да ползва чужда помощ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е било определено
от първостепенния съд в размер на 75 000 лв., не е завишено по размер, а съответства
на действително претърпените от ищеца физически болки и страдания, тяхната
значителна интензивност за продължителен период от време, претърпените множество
оперативни интервенции, продължителната рехабилитация, настъпилото непълно
възстановяване, допълнителните морални страдания от продължителното
обездвижване и необходимостта да ползва чужда помощ, загубата на трудоспособност
за продължителен период от време. Също така този размер отчита, че понастоящем
трудоспособността на ищеца е възстановена, остатъчните ограничения във функцията
на китката и тазобедрената става не създават съществени затруднения на ищеца в
обичайните му ежедневни дейности, способността му за самостоятелна походка без
помощни средства е възстановена.
От този справедлив размер следва да бъде приспаднато вече изплатеното от
ответника на ищеца извънсъдебно обезщетение в размер на 15 000 лева, за плащането
и получаването на което не е налице спор между страните. Посоченото обуславя
основателност на предявената искова претенция до размера от 60 000 лв. Като е
достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение по главния предявен иск, което ще следва да се
потвърди в обжалваната му част.
По предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, съдът намира
следното:
С исковата молба, наред с предявеният главен иск за сумата от 105 000 лв.,
представляваща остатък от претендирано застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП /след приспадане на извънсъдебно платено
от ответника обезщетение в размер на 15 000 лв./, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба 03.09.2018 г. до окончателното
плащане, ищецът е предявил отделен акцесорен иск за присъждане сумата от 5750 лв.,
представляваща законната лихва за забава върху претендираната главница от 105 000
лв., за периода от 16.02.2018 г. до 31.08.2018 г.
От правна страна настоящият състав на съда намира, че лихвата за забавено
плащане на обезщетение за претърпени вреди от деликт има компенсаторен характер, и
съставлява част от дължимото обезщетение, което е възприето да има паричен
11
характер. Размерът на обезщетението подлежи на определяне по справедливост, към
датата на увреждането. За спазване на принципа на пълна обезвреда при деликтната
отговорност, заложен в чл.45 от ЗЗД, същото се дължи ведно със законната лихва
върху определения към момента на увреждането размер. Законната лихва върху
обезщетението се начислява по право /разбира се, трябва да бъде поискана от ищеца/, и
независимо, че се приема за мораторно обезщетение, тя има характеристиките на
компенсаторен механизъм за репариране на вредите от непозволеното увреждане.
Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна е законна,
настоящият състав счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като
задължение на съда е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се
изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното
задължение. Константна е съдебната практика, включително и тази на Върховния
касационен съд, че лихвите от датата на увреждането (чл.84, ал.3 ЗЗД) съставляват
законна последица от уважаването на предявения по реда на чл.45 ЗЗД иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а не самостоятелна акцесорна
претенция по чл.86 ЗЗД, поради което липсва задължение за конкретизирането на тази
претенция от ищеца по размер, и за внасянето на отделна държавна такса върху това
вземане. По своя характер, искането за присъждане на изтекли лихви от датата на
увреждането се доближава до искането за присъждане на законна лихва, и то може да
се направи не само с исковата молба, но и устно в съдебно заседание във всяко
положение на делото /в т.см. Решение №28/30.03.2020 г. по т.д.№891/2019 г. на ВКС ,
1-во т.отд.; Определение №516/11.08.2009 г. по т.д.№197/2009 г. на ВКС; Решение
№1048/18.07.2001 г. по гр.д.№1022/2000 г. на ВКС – 4-то гр.отд./.
В конкретния случай обаче, с исковата молба ищецът е претендирал присъждане
на законната лихва върху обезщетението за периода от 16.02.2018 г. до 31.08.2018 г.,
както и законната лихва върху обезщетението за периода от датата на исковата молба
/03.09.2018 г./ до окончателното плащане. Разделяйки претенцията си на две части, и
изключвайки от претенцията си законната лихва върху обезщетението за периода
01.09.2018 г. – 02.09.2018 г., ищецът е лишил съда от възможност да се произнесе по
претенцията за законна лихва с един общ диспозитив, за целия период от началната
дата на претендираната лихва, до окончателното плащане. Право на ищеца е да
предяви претенциите си частично, в който случай съдът е обвързан от диспозитивното
начало да се произнесе по искането така, както то е направено.
Така предявената самостоятелна искова претенция е изисквала разглеждането
и произнасяне на съда със самостоятелен диспозитив по нея, доколкото претенцията в
частта , в която се претендира законната лихва за периода преди образуването на
делото, е допустим иск, спазени са изискванията за предявяването като
самостоятелен иск, като е уточнена по период и размер, внесена е дължимата държавна
такса за разглеждането като самостоятелен иск. По този начин както ищеца, така и
ответника са били натоварени със заплащането на допълнителни разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение /доколкото претенцията е уважена частично/.
Възражение обаче за прекомерност на претендираните разноски, поради недължимост
на претендираните разноски по иска за законна лихва на това основание не е било
направено своевременно, поради което и не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения съдът приема разгледания иск за присъждане на
законна лихва за периода 16.02.2018 г. до 31.08.2018 г. за допустим, а постановеното по
него решение – за допустимо в обжалваната му част, с която искът е уважен за периода
12
от 17.05.2018 г. до 31.08.2018 г., върху главница от 60 000 лв., до размера от 1783,33 лв.
В посочената част решението на съда е правилно и законосъобразно, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното покритие обхваща
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря пред увреденото лице за тяхното
плащане, при условията на ал.3 на същата разпоредба. Която ограничава отговорността
на застрахователя в рамките на застрахователната сума, както и за периода от по-
ранната дата измежду датата на уведомяване на застрахователя от застрахования или
от увреденото лице, и датата на предявяване на застрахователната претенция. По
делото са налице данни, че застрахователната претенция е предявена още през 2017 г.
/образуваната по нея преписка е с №**********/2017 г./, но по делото не са налице
доказателства, установяващи точната дата. Същата обаче е ирелевантна, доколкото
предявената претенция за присъждане на лихва върху обезщетението, е с период с
начална дата 16.02.2018 г., и са налице доказателства, че към датата 25.01.2018 г.
застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с Претенция вх.
№229/25.01.2018 г. /на л.17/. Съдът е уважил претенцията за лихва от по-късна дата
/17.05.2018 г./ като я е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, и в
отхвърлителната част по този иск решението на съда не е било обжалвано. Ето защо,
постановеният съдебен акт е съобразен с разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2, във вр.
чл.429, ал.3 от КЗ, поради същото в тази обжалвана част ще следва да се потвърди,
като допустимо, правилно и законосъобразно.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените разноски за производството пред въззивната
инстанция. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемият ищец е претендирал присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 2100
лв., като за установяването им е представил ДПЗС. Със Становище вх.
№3422/05.03.2021 г. въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че
обжалваемият интерес за въззвното производство е в размер на 40 000 лв., при който,
на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение се изчислява в
размер на 1730 лв. За приетия за разглеждане отделен иск за присъждане на законна
лихва върху присъденото обезщетение, за периода от 17.05.2018 г. до 31.08.2018 г., в
размер на 1783,33 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение се
изчислява на осн. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., в размер на 354,83 лв. На
осн. чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., общият минимален размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция се явява
в размер на 2138,16 лв., поради което претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са под минималния размер, поради което релевираното възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК, се явява неоснователно.
По депозираната частна жалба вх.№78179/03.08.2020 г., подадена от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, против
Определение №11611/21.07.2020 г., постановено по гр.д.№11686/2018 г. на СГС, I ГО –
13 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение №1954/11.03.2020 г. в
частта му за разноските, като бъдат намалени до размера от 2074 лв. присъдените в
полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, съдът
намира следното:
13
С Молба вх.№61122/29.06.2020 г., депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК,
ответникът е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като бъде
редуцирана присъдената на ищеца сума от 2471 лева, за разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен
от молителя в размер на 2074 лева.
С обжалваното определение №11611/21.07.2020 г., постановено по гр.д.
№11686/2018 г. на СГС, I ГО – 13 състав, съдът е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение,
които са присъдени в полза на ищеца, тъй като е приел, че присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение са само със 150 лв. повече от нормативно определения
минимум, поради което молбата за намаляването им е неоснователна.
При условията на пълен въззив, и в изпълнение на служебното си задължение да
следи за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият състав
намира, че обжалваното определение е недопустимо, и следва да бъде обезсилено,
поради следните причини:
Съдът констатира, че в мотивите на Решение №1954/11.03.2020 г., по гр.д.
№11686/2018 г. на СГС, I ГО – 13 състав, съдът е приел, че следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност с оглед изхода на делото, в размер на сумата от 2471 лева. Тази воля на
съда обаче не е била отразена в диспозитива на съдебния акт. Като се е произнесъл по
молбата за изменение на решението в частта му за разноските, без да има постановен
диспозитив /предмет/, по отношение на който съдът да се произнесе по реда на чл.248
от ГПК, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който ще следва да се обезсили.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №1954 от 11.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№11686 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО – 13
състав, с която ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД е осъден да заплати на Е. И. Р. застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП на 06.10.2016 г., за
разликата над 20 000 лв. до присъдените 60 000 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, с която
съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД
да заплати на Е. И. Р. законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
17.05.2018 г. до 31.08.2018 г., в размер на 1783,33 лв., както и за периода от датата на
предявяването на иска 03.09.2018 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Г.М. Димитров“ №1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Е. И. Р., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЖК „***“, бл.106, ет.1, ап.47, сумата от 2100 лв. /две
хиляди и сто лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
14
ОБЕЗСИЛВА Определение №11611 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д.
№11686 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО – 13 състав, постановено по
реда на чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Решението в частта му, в която съдът обезсилва Определение №11611 от
21.07.2020 г., има характер на определение, и подлежи на обжалване с частна
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280, а.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15