Мотиви
към Присъда № 260013 / 23.Х.2020г. постановена по НОХД № 212 по описа на Районен съд Харманли за 2019г.
Обвинението против подсъдимия Т.П.Ф. *** е за престъпление по чл.325
ал.1 от НК и престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-Харманли поддържа в съдебно за-седание предявените обвинения като доказани по несъмнен начин и пледира за опре-деляне на наказания при условията на чл.55 от НК, а именно „ Пробация” с първите две
пробационни мерки в размер над минимално предвидения в закона. При условията на
алтернативност, в случай че съда приеме, че предявеното
обвинение за престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, следва да се квалифицира
маловажно, а именно по чл. 216 ал.4 от НК – престъпление което се преследва по
тъжба на пострадалия, прави искане съдът да се произнесе с присъдата по това престъпление.
Повереника на конституираните в
настоящото производство частни обвини-тели - адв. М. К. ***, се солидаризира с
представителя на държавното обвинение. Поддържа предявените обвинения и
пледират постановяване на осъдително присъда.
Подсъдимия -редовно призован се
явява и представлява от упълномощен за-щитник - адв. В. Ч. ***. На досъдебното производство, подсъдимия
Ф. не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обясне-ния не дава обяснения по случая. По време на
съдебното следствие , не се признава за виновен по предявените му обвинения. Дава
обяснения по същество, в които подробно описва случилото се. Твърди, че бил
афектиран от случилото се - че детето е одраскало автомобила и поради тази
причина го подгонил, а като не успял да го стигне, повредил велосипеда му. Подсъдимия
и защитата пледират за постановяване на оправдателна присъда, с която
подсъдимия бъде оправдан и по двете предявени му обвинения.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за уста-новено от
фактическа страна следното.
Малолетните Н.Я. - род. на …г. и А.К.
- род. на …г., се познавали от преди. Те живеели в един квартал на гр.
Харманли, близо един до друг и често се
събирали да играят заедно.
На 22.ІХ.2018г., за времето между
18.00ч.-18.30ч., св.Я. и К. отново били заедно, като играели в района на
кръстовище, образувано от ул. „Хр. Смирненски“, ул. „Каблешков“ и ул. “Янко Сакъзов“ в гр. Харманли- място, което било в близост до
домовете и на двамата. До там децата се били придвижили посредством велосипеди:
св. Я. с велосипед марка „BYOX FLASH“
със сериен № …. - собственост на баща му- св. И.Я., а св. К. с велосипед, неустановен
по делото като модел и марка.
Мястото където децата играели,
било публично място, тъй като било пред-назначено за обществено ползване и през
него преминавали много пешеходци и мотор-ни превозни средства.
В района на посоченото кръстовище
имало засадено орехово дърво и децата играели около него. По някое време
малолетните свидетели, решили да хвърлят пръчки по дървото, за да брулят орехи
които в последствие да консумират.
Св. К. събрал няколко паднали на
земята орехи. Св.Я. от своя страна, след
като подпрял велосипеда, с който бил пристигнал на мястото на степенка, започнал да хвърля по короната на дървото пръчка,
с която да събори орехи. След няколко хвърляния св.Я. успял да събори орехи на
земята, на които св. К. счупил черупките и да ги консумирал. Св. Я. продължил да хвърля пръчка по оре-ховото дърво, за да може да събори още орехи.
Около 18.30ч. , при едно от
поредните хвърляния на пръчката от малолетния Я. - към короната на ореховото
дърво, по пътя преминал лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“
с рег.№ …. - управляван от подс.Т.Ф., собственост на
баща му П. Ф..
Хвърлената от св. Я. пръчка, при
падането си ударила задната част на автомобила, управляван от подсъдимия
автомобил, без да причини деформации на съ-щия. Подс.Ф. видял хвърлената от св.Я. пръчка и чул удара по управ-лявания от него автомобил. Много се ядосал и спрял
веднага на място. След като излез-нал от автомобила ,
подсъдимия се насочил към малолетния Я. за да се самораз-правя
с него. Като видял приближаващия се към него подсъдим, който до тогава не поз-навал, малолетния Я. се изплашил от поведението му и
тръгнал да бяга. Ферди-нандов от своя страна го
подгонил, като през това време му се заканвал с изразите: „Се-га ще те утрепя.“,
„Ще те смачкам“.
След кратка гонитба и след като подс. Ф. осъзнал, че не може да стигне бягащото дете, той
се отказал и се върнал при ореховото дърво, където все още стоял малолетния К..
Подсъдимия видял подпрения на степенка велосипед марка „BYOX FLASH“ със сериен № …, и
попитал св. К. на кого е. След като той му отгово-рил,
че е на избягалото дете, подсъдимия взел велосипеда, повдигнал го във въздуха и
го ударил в земята. Това повторил още няколко пъти, като наред с това го
изритал и с крак, при което били деформирани предната и задната капли на велосипеда тип „Аеро“,
нанесени повреди по спиците, деформирал се задния драйльор
„Shimano“ и се разру-шил десния
шифтър - превключвател скорости „Shimano“.
След като подсъдимия излял яда си
на велосипеда, той се качил на автомоби-ла и напуснал
района на местопроизшествието. Тези
действия на подсъдимия били видени и възприети от намиращите се наблизо
свидетели: А.Д. и М.Б..
Междувременно малолетния Я., заобикаляйки
цялата махала, силно изплашен и уморен от тичането, успял да стигне до дома си.
Пред него по това време се намирали св. В.Г. и бабата на детето и разговаряли.
Двете жени ви-дели уплашеното дете, което се оглеждало между паркирането коли и
го попитали какво е станало. Пред тях Я. разказал за случилото се. Тъй като
бабата на детето била трудно подвижна, св. Г. тръгнала в посока – мястото
където преди това играели децата. Достигайки до ъгъла на улицата, покрай нея -
на близко разстояние преминал автомобил – джип.
В това време св. А.Д., която се намирала близко до мястото където
играели децата и извикала да види и запише номера на колата.
В последствие за случилото се бил
уведомени, родителя на детето - И.Я. , който подал сигнал на тел. 112. Пристигалия
на място дежурен автопатрул в състав св.Р.Р. *** и служител на жандармерията, провели първоначален
разговор със св. Г., при който тя
разказала това което е видяла и посочила номера на автомобила. След извършени
оперативно издирвателни мероприятия бил установен
както автомобила, така и неговия водач- подс. Ф.,
който бил извикан в РУ Харманли за изясняване на случая.
От заключението на приобщената по
делото оценъчна експертиза се устано-вява , че
стойността на повредите по велосипед
марка „BYOX FLASH“ със сериен № …, собственост на И.Я. и ползван от сина му св.Н.
Я., а именно: деформирана задната капла тип „Аеро“, нанесени повреди на спиците, деформирана предната му
капла тип „Аеро“,
деформиран заден драйльор „Shimano“
и разрушен шифтър десен /превключвател скорости/ „Shimano“, възлизат в
размер на 75.60лв.
От заключението на назначената по
досъдебното производство Комплексна трасологична и
оценителна експертиза и от разпита на вещите лица Л. К. и Ст. П. в съдебно заседание се установява, че
двете изследвани следи по автомо-била на подсъдимия –
посочени лично от него , не са получени от съприкосновението на лаковото
покритие на задна лява врата с един и същ предмет по едно и също време. Вещите
лица подробно са описали двете следи, като в заключението си категорично
заявяват, че те не могат да бъдат причинени от падаща отгоре на долу дървена
пръчка или от директно фронтално попадение на същата.
Така изложеното от фактическа
страна се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. В съвкупната им
преценка те допринасят за изясняване на факти-ческата
обстановка по делото досежно самото извършване на деянията, установяват от-делни
елементи от съставите на инкриминираните престъпления - времето на осъщест-вяването им,
мястото, начина по който се извършено, обекта на посегателство и него-вото авторство. Непротиворечиви и еднопосочни
са показанията на разпитаните в съ-дебно заседание свидетели: Н.Я., А.К.,
А.Д., М. Б., В.Г., М.К. и Р.Р.. Същите, отнесени
помежду им, обсъдени във връзка с дадените в хода на съдебното следствие
обяснения от подсъдимия и подкрепени от заключенията на приобщените по делото
експертизи и събраните писмени и веществени доказателства, комплексно
установяват изложената по-горе и възприета от съда фактическа обстановка.
Така установената фактическа
обстановка дава основание на настоящия съ-дебен
състав да приеме, че от събраната в хода на производството доказателствена съв-купност се налага извода, че подсъдимия Ф. не е извършил
деяние, което да покрива най-вече от обективна страна състава на предявеното му
престъплението по чл. 325 ал.1 НК.
В теорията и практиката се
приема, че обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната,
и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хо-рата в процеса на обществения живот. Според разпоредбата
на чл. 325 ал. 1 от НК ос-новният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни
действия“. Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява брутал-на
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, общест-вени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Явно неу-важение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висо-ка степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достоя-ние.
Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. За да
се харак-теризират активните действия на подсъдимия като
„хулигански”, е необходимо същите да бъдат непристойни, безсрамни, изразяващи
се в ругатни, буйство и други прояви, скандализиращи обществото.
Според
съда в конкретния случай такива действия не са налице, тъй като подсъдимия Ф. е
действал с личен мотив - бил е ядосан и афектиран от пове-дението
на малолетния Я.. Хвърлянето на пръчката по дървото от детето, е било възприето
от подсъдимия като хвърляне, насочено към автомобила му.
Изрично
следва да се посочи, че личния мотив не винаги изключва хули-ганския
такъв, но за да е налице, е необходимо личният да бъде надхвърлен, т.е. деецът
да цели не само да засегне личността или имуществото на конкретно лице, но и с
тези си действия да иска да демонстрира пренебрежителното и неуважителното си отно-шение към обществото, като засягането на личността е
начинът за постигането на дру-гата цел, а именно -
засягането на обществените отношения, регламентиращи общест-вения
ред /Решение №70/05.ІV.2011г. на ВКС по н.д.№737/2010г., III н.о., НК/. Според настоящия състав на съда, в конкретния
случай, от събраните гласни доказателства по никакъв начин не се установява, че
е налице демонстрация на такива отношения към обществото от страна на подсъдимия,
нито че има извършени такива действия, от които би могло да се направи
обоснован извод за такава нагласа.
С оглед изложените по-горе
съображения съдът счита, че с действията си подсъдимия Т.Ф., не е осъществил от
обективна и субективна страна елементите от състава на престъплението по чл.325
ал.1 от НК, поради което следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК по-р. несъставомерност
на деянието като хулиганство.
По отношение на второто предявеното
спрямо подсъдимия обвинение, съдебния състав приема, че макар установената от
прокурора и описана в обвинителния акт фактическа обстановка, да следва да се
възприеме изцяло, доколкото същата се явява съответна на събрания по делото
доказателствен материал и на дадените от под-съдимия обяснения,
същият следва да бъде признат за виновен за извършено престъп-ление
по чл.216 ал.4 от НК, като по предявеното му обвинение за престъпление по чл.
216 ал.1 от НК, бъде оправдан. Съображенията в тази насока са следните:
Не е налице спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвини-телния
акт в частта му относно инкриминираното престъпление. Не се спори, а това се
установява и от събраните по делото гласни доказателства – включително дадените
от подсъдимия обяснения, и от заключението на изготвената по делото експертиза,
че на 22.ІХ.2018г. в гр. Харманли, в района на кръстовището на ул. „Христо
Смирненски”, ул. „Каблешков” и ул.”Янко Сакъзов”, подсъдимия
Ф. противозаконно е повредил чужда движима вещ - велосипед с надписи „BYOX
FLASH” със сериен № …, като е деформирал задната му капла
тип „Аеро” и й нанесъл повреди на спиците; деформирал
предната му капла тип „Аеро”;
деформирал заден драйльор „Shi-mano”;
разрушил шифтър десен /превключвател скорости/ „Shimano”, като нанесените повреди са на стойност 75.60лв. Не
се спори, че веща – велосипеда е чужд, че същия е бил повреден, и то именно от
подсъдимия, както и че това е сторено от него противо-законно,
със съзнавани и целени общественоопасни последици. Тези факти се възприе-мат
изцяло и от съда, доколкото по отношение на същите е налице и самопризнание на
подсъдимия в тази насока, което се подкрепя по еднопосочен начин от събраните
по делото доказателства. Спорът в случая е правен и се изразява в това: дали
процесното престъпление следва да се квалифицира като “маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, респ. чл. 216, ал. 4 НК, като настоящия съдебен
състав счита, че конкретния ка-зус е именно такъв.
За да се квалифицира деянието
като „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т. 9 НК, то следва степента на
обществената му опасност и морална укоримост да е по-ниска
от обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Дали случаят е ма-ловажен е правен извод, който следва да се основава на
всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите,
посочени в чл. 93 т. 9 НК, а в частност по-ниската обществена опасност се
определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от
количеството и паричната равностойност на предмета на престъп-лението.
В конкретния случай изводът за
по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние, в сравнение с
други обикновени прояви на престъплението по чл. 216 ал. 1 НК, се налага както
от по-ниската степен на обществена опасност на конкрет-но
извършеното с обикновените случаи по чл. 216 ал. 1 НК /стойността на
повреденото имущество е в размер на 75.60лв., която макар де не е възстановена, се явява
много по- ниска от приетия в съдебната практика ориентировъчен стойностен таван
от три минимални работни заплати към датата на деянието/, така и от ниската
степен на об-ществена опасност на подсъдимия- същият не
е осъжда и с добри характеристични дан-ни. Тези данни, обсъдени съвкупно, наред
с процесуалното му поведение, обосновават и извод за маловажност на случая по
смисъла на чл.93 т. 9 НК и за приложението на чл. 216 ал. 4 НК. В подкрепа на
този извод е и сравнително младата възраст на подсъди-мия
– към датата на извършване на престъплението, същият е бил на 30години. Не е за
пренебрегване и фактът, че в случая умисълът за извършване на деянието е
внезапен, което е основание да се приеме, че се касае за инцидентна проява,
намираща обяснение в моментното раздразнение на един човек, което макар да не
извлича противоправния характер на извършеното от него, го обяснява и
определено сочи на една по-ниска сте-пен на
обществена опасност.
Отделно от това следва да се има
предвид, че в случая престъплението е из-вършено при по-лекото от двете
алтернативно предвидени изпълнителни деяния - пов-реждане,
при което собственика на процесния велосипед не е бил лишен от възмож-ността да го ползват по предназначение. Всичко
гореизложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният случай
следва да бъде квалифициран като ма-ловажен.
Предвид гореизложеното и след
като прецени, че установените по делото об-стоятелства
обосновават извода, че степента на обществена опасност е морална укори-мост е
по-ниска от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, настоящия
състав на съда приема, че в конкретния случай инкриминираното престъпление
следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 216 ал.4 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 218в т.1 от НК , това престъпление се преследва по тъжба на
пострадалия . Предвид на това, че по делото участва частен обвинител, а и
представителя на държавното обвине-ние е направил в
съдебно заседание искане в тази насока, съдът дължи произнасяне по това престъпление.
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия Ф., съдът възприема извода, че от субективна страна, престъплението по
чл.216 ал.4 от НК е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и целял настъпването
на обществено опасните последици. За това си по-ведение
подсъдимия следва да понеса своята отговорност.
Обстоятелството, че до
приключване на съдебното следствие причинените от престъплението имуществени
вреди не са възстановени, изключват възможността на приложението на института
на чл. 78а от НК, предвиждаш освобождавана от наказател-на
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът като отчита обществената
опасност на престъплението и на подсъди-мия Т.Ф.
намира, че за постигане целите на генералната и личната пре-венция,
визирани в нормата на чл.36 от НК, за осъщественото престъпление по чл. 216
ал.4 от Наказателния кодекс подсъдимия, следва да бъде санкционирана с
наказание “Глоба“ в размер на 300лв.
Наказанието е отмерено при
условията на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съда отчита: липсата на предходни
осъждания, добрите характеристични данни и ниската стойност на предмета на
престъпно посегателство. Отегчаващи обстоятелство не се отчитат. Съдебния състав счита, че не са
налице многобройни или изключителни смек-чаващи
отговорността обстоятелства. В съответствие с разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от НК съдът определи най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се от
общите правила на НК, като счита че наказание „Лишаване от свобода“, дори в
най-ниския предвиден в закона срок , ще се яви несъразмерно тежко и няма да
изпълни целите на наказанието заложени в чл. 36 от НК. Ето защо на подсъдимия
следва да бъде определено наказание „ Глоба“
в максимално предвидения размер.
С така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимия съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а на-казанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на обществото.
Приобщеното
по делото веществено доказателство - велосипед с надписи „BYOX FLASH”
със сериен № S371251691 - находящ се на съхранение в
РС Харманли, следва да се върне на И.В.Я. ***.
С оглед постановената осъдителна
присъда, съда следва да осъди подсъди-мия да заплати по сметка на ОД МВР Хасково и РС Харманли правените по
делото разноски, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК .
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В. Коларов /