№ 821
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110201412 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на С. И. И. ЕГН ********** чрез адвокат Н. В. срещу
наказателно постановление № 24-0460-000267 от 11.03.2024 г., издадено от И.Р.А. –
ВПД началник на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба на размер на 50 лева.
В жалбата въззивникът посочва, че посоченото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречие с
материално-правните и процесуални норми и моли съда да го отмени изцяло. Като
доводи за това посочва, че не са установени и не са отразени причините за сваляне на
предпазния колан от страна на водача и не е отразен пряк свидетел в лицето на пътник
в управлявания от И. автомобил.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.Н. В. от Адвокатска колегия гр.Варна, редовно упълномощен. По същество
адв.В. моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника
на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., редовно
упълномощена, в които не се възразява съдебното заседание да се проведе в
отсъствието на въззиваемата страна, оспорва се въззивната жалба, изразява се
становище по същество. Моли се съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им
присъди юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да
1
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
На 15.02.2024 г. св. П. К. Б. и Ф.Г.И. – служители в Пето РУ при ОД на МВР
Варна били на работа и обслужвали територията на квартал Виница. Около 10:45 часа,
при обход на ул.Цар Борис III полицейските служители забелязали лек автомобил
Рено Трафик с рег.№ В 6170 НК, управляван от жалбоподателя И., който не бил
поставил обезопасителния колан, поради което спрели автомобила.
На 15.02.2024 г. П. К. Б. – младши автоконтрольор в Пето РУ при ОД на МВР
Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GА
№ 1139550 на въззивника за това, че на същата дата около 10:45 часа в гр.Варна на
ул.Цар Борис III до номер 84 в посока Аладжа манастир управлява лек автомобил Рено
Трафик с рег.№ В 6170 НК, собственост на Стив 2005 ЕООД, без да използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Според актосъставителя
въззивникът е извършил нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/. Актът бил предявен същия ден на въззивника, който заявил, че има
възражения. В законоустановения тридневен срок не са направени писмени
възражения срещу съставения АУАН от С. И..
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 24-0460-000267 от 11.03.2024 г., като е възприел изцяло
констатациите, описани в АУАН и е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което съответно е наложил административно наказание глоба
в размер на 50 лева на водача И..
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че И. притежава
свидетелство за управление на МПС от 1983 година, до настоящия случай има
издадени 22 броя наказателни постановления и 15 броя фишове за извършени
нарушения по ЗДвП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.
К. Б., който не си спомня случая, но принципно потвърди изложените в АУАН
обстоятелства.
По искане на въззивника бе разпитан в качеството на свидетел И.С. И., син на
въззивника. И. И. свидетелства, че са пътували от Варна към Виница с баща му с лек
автомобил марка Рено Трафик, бус, с рег.№ В 6170 НК, като баща му управлявал
автомобила. Докато управлявал автомобила на баща му му прилошало, почнал да
вдига кръвно, получил задух и затова той му махнал предпазния колан. Отворили
прозорците да влезе чист въздух. В същото време ги спрели полицаите, които видели,
че баща му е без колан. Преди този случай не е бил свидетел на други прояви на задух
от баща му и той не му е споделял за такива случаи.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на П. К. Б. и И.С. И.,
писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в
2
съдебно заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на
основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира принципно свидетелските показания на актосъставителя П. К.
Б., въпреки че той няма спомен за случая. Б. потвърждава АУАН, че той е съставен от
него и за отразените в него обстоятелства, които не се оспорват от въззивника.
Съдът прецени показанията на свидетеля И. И. отчитайки факта, че същият е
син на жалбоподателя, с когото са в близки отношения и следователно е предубеден от
изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.С. И. относно обстоятелството, че
баща му С. И. към момента на спирането му от полицейските служители е бил без
поставен обезопасителен колан. Съдът приема за принципно възможна хипотезата, че
обезопасителният колан не е бил поставен поради възникване на затруднение в
дишането на С. И., но за този твърдян факт не бяха представени други гласни или
писмени доказателства. Анализирайки внимателно съдържанието на свидетелските
показания в тази им част и отношението им към останалите доказателства и
доказателствени средства съдът достига до извода, че те по-скоро представляват теза,
поддържана от въззивника, за наличие на основателна причина да е без поставен
обезопасителен колан.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателствени средства, съдържащи се
в административно-наказателната преписка и приобщени към материалите по делото
на основание чл.183 от НПК като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се
и представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на С. И. И. на 15.03.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата от адвокат Н. В. на
28.03.2024 г., видно от печата върху приложения пощенски плик и е входирана на
29.03.2024 г. в Пето РУ при ОД на МВР Варна.
Към въззивната жалба е приложен оригинал на пълномощно, с което С. И. И.
упълномощава адвокат Н. В. да го защитава и представлява по АНД срещу наказателно
постановление № 24-0460-000267 от 11.03.2024 г. От направената служебна справка в
регистри на българската адвокатура се установи, че адвокат Н. В. е практикуващ
адвокат, регистриран в Адвокатска колегия Варна.
3
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон.
По силата на чл.165 ал.1 от ЗДвП т.1 определени от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено заверено копие/ в т.1.3.2. са определени да осъществяват контрол по
Закона за движението по пътищата териториалните структурните звена на службите за
пътен контрол в ОД на МВР. В т.2.1. от заповедта са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП младшите автоконтрольори в
звената за пътен контрол в областните дирекции на МВР и техните териториални
структурни звена.
От служебно изисканото и приложено по делото удостоверение УРИ 365000-
28261/18.04.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че към 05.02.2024 г. – датата на съставяне на АУАН, П. К. Б. е заемал
длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в Група Охранителна полиция към
Пето РУ при ОД на МВР Варна.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор П. К. Б. от
Пето РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в
ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и
чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и удостоверение УРИ
365000-28261/18.04.2024 г.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в
т.3.9. са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР.
От служебно изисканото и приложено по делото удостоверение УРИ 365000-
28263/18.04.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че към 11.03.2024 г. – датата на издаване на наказателното постановление,
И.Р.А. е заемал длъжността „началник група“ в Сектор Охранителна полиция към Пето
РУ при ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - И.Р.А. –
ВПД началник група в Пето РУ при ОД на МВР Варна съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
удостоверение УРИ 365000-28263/18.04.2024 г. от началника на Сектор Човешки
4
ресурси при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила счита, че са спазени разпоредбите на чл. 40 ал.2 и чл.43 ал.1
от ЗАНН. Въпреки че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел това не е
процесуално нарушение, довело до нарушаване на процесуалните права на
нарушителя. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като препис от АУАН е
връчен по законоустановения ред. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН,
така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са
дата и място на извършване, както и нарушените законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че е доказано безспорно, че С. И. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.137а ал.1 от
ЗДвП.
Тази разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
въззивникът не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. В
съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.А.В., който
потвърди констатациите в акта и уточни мястото на нарушението. Свидетелят И. И.
също потвърждава факта, че при спирането на С. И. от полицейските служители,
същият е бил без поставен обезопасителен колан.
На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че
фактическата обстановка, описана в АУАН има обвързваща доказателствена сила,
докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени
5
средства. На основание чл.320 ал.1 и чл.327 ал.1 от НПК въззивният съд се произнася
по допускане на поисканите от страната с жалбата доказателства и по събирането на
такива с оглед изясняване на неизяснените факти и обстоятелства. Жалбоподателят не
е направил конкретни доказателствени искания до Районен съд Варна в жалбата си и
по време на съдебното дирене, поради което не успя да обори презумираната от закона
доказателствена сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното
постановление. Единственото искане бе за разпит на свидетеля И. И., но относно
достоверността на неговите показания съдът взе становище по-горе.
На следващо място в жалбата не само, че не се оспорва обстоятелството по
неизползване на обезопасителния колан от водача И., а точно обратното – то се
признава, като жалбоподателят твърди, че съзнателно е махнал колана си, тъй като не
се е чувствал добре. С оглед тези му признания очевидно жалбоподателят разбира за
кое свое деяние е санкциониран, при което съзнателно не оспорва извършването му и
неговото авторство, а вместо това избраната му защитна позиция е друга: твърди
нарушено право на защита поради непълнота при описанието на нарушението, както и
налице хипотеза на внезапен здравословен дискомфорт.
Задължението за водача и пътниците да използват обезопасителен колан по
време на движене е установено с цел защита на важни за обществото интереси –
живота и здравето на тези категории лица. Изключението по чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП
не включва случаи на обикновен дискомфорт от поставянето на колана. Хипотезата на
посочената норма изисква физическото състояние на лицето да не позволява
използването на обезопасителния колан. От събраните по делото доказателства не се
установява такъв факт. От показанията на актосъставителя се изяснява, че
жалбоподателят не е имал видим физически проблем, а и не е твърдял да има такъв, на
място не е правил подобни възражения или обяснения, нито е представил някакъв
документ, сочещ на невъзможност за използването на обезопасителния колан по
предназначение. Следователно не са събрани никакви доказателства за твърдяната
пречка от здравословен характер за използването на обезопасителния колан от страна
на жалбоподателя, поради което възражението е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
По вида и размера на наложеното наказание:
Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя И.
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Именно с посочената разпоредба са предвидени санкционните последици за
водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Видът и
размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер, поради което в наказателното постановление не е допуснато нарушение при
определяне на наказанието. По аргумент от чл.27 ал.5 от ЗАНН в случая липсва
процесуална възможност за налагане на наказанието глоба под предвидения най-нисък
размер.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
Не се касае и за явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1
6
т.5 от ЗАНН, доколкото извършеното деяние не разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност, съотнесена към деянията от този вид.
Същевременно от справката за нарушител/водач за жалбоподателя И. се
установява, че към датата на процесното деяние той е многократно санкциониран за
нарушения на правилата за движение, установени с влезли в сила наказателни
постановления или с фишове. Включително преди извършването на настоящото му
деяние жалбоподателят е бил наказван и 7 пъти за същото по вид нарушение – с
наказателните постановления, описани под номера 16, 17, 18 и 19 и фишове под номер
1, 3 и 9 в справката за нарушител/водач. При тези факти съдът приема, че
жалбоподателят е водач с рисково поведение, който демонстрира трайно незачитане на
основани свои задължения, включително и на това за използването на предпазен колан.
Разглежданото в настоящото производство деяние не е изолиран инцидент за
нарушителя, а е резултат на трайни нагласи по неспазване на задължението по чл.137а
ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че жалбоподателят проявява дефицити и компромиси в
правосъзнанието си като водач на МПС, върху които следва да бъде въздействано чрез
неблагоприятните последици на административното наказание. По този начин
жалбоподателя И. ще формира съзнание, че при бъдещо нарушаване на задължението
си по чл.137а ал.1 от ЗДвП това му поведение ще бъде санкционирано, което следва да
го мотивира да се въздържа от извършването на такъв вид деяния. Така установената
завишена лична обществена опасност на жалбоподателя като водач на МПС прави
неприложим в случая института за маловажност на нарушението.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде
потвърдено.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че И. е бил без поставен обезопасителен колан, тъй като получил внезапен пристъп на
задух, като своите мотиви за липсата на обективни доказателства за наличието на
такова състояние съдът изложи по-горе.
Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба и от
процесуалния представител в съдебна зала, че е налице пропуск от страна на
установяващия орган при съставянето на АУАН, тъй като в него не е отразен пряк
свидетел на посоченото в АУАН нарушение. Действително в АУАН не е отразено, че в
автомобила се е намирал и свидетеля И. И., чието присъствие в автомобила се приема
от съда. Но въпреки, че не е отразеното наличието на свидетел-очевидец, това по
никакъв начин не се отразява на установените обстоятелства по извършването и
авторството на нарушението.
Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба и от
процесуалния представител в съдебна зала, че е налице пропуск от страна на
установяващия орган при съставянето на АУАН, тъй като в него не са установени и не
са отразени причините за свалянето на предпазния колан от страна на водача. На първо
място съдът отчита, че не са представени доказателства водачът И. да е бил с поставен
обезопасителен колан, който по-късно да е свалил. Нарушението по чл.137а от ЗДвП е
формално, същото е осъществено с факта на неизползване на обезопасителния колан,
без да е необходимо да настъпят други общественоопасни последици. Причините за
неизползване на обезопасителния колан са ирелевантни, като изключенията са
посочени в чл.137а ал.2 от ЗДвП, към които настоящият случай не спада. Установяване
7
на причините за сваляне на обезопасителния колан не влиза в задълженията на
наказващия орган, поради което в случая не е налице съществено процесуално
нарушение.
По разноските:
В писмените бележки от началника на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна
чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. е направено искане на основание чл.63д ал.1 от
ЗАНН да им бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство.
Действително в ал.1 на чл.63д от ЗАНН е посочено, че в производствата пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс, съгласно ал.4 на същия член в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., процесуален представител на въззиваемата
страна не взе участие в съдебното заседание, поради което съдът намира, че следва да
се присъди такова в определения от закона минимум.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.чл.63 ал.9 вр.чл. 58д т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 24-0460-000267 от 11.03.2024 г.,
издадено от И.Р.А. – ВПД началник група в Пето РУ при ОД на МВР Варна, с което на
С. И. И. ЕГН **********, гр.Варна, ул.Дубровник, № 10А, ет.5, ап.37, на основание чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 от Закон за движението по пътищата е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 лева, за нарушение по чл.137а ал.1 чл. 183 ал.4 т.7
пр.1 от Закон за движението по пътищата.
Осъжда С. И. И. ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Варна, на основание чл.63д ал.4 вр.ал.5 ЗАНН
вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ вр.чл.143 от АПК сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения до началник група в Пето РУ при ОД на МВР Варна
и на С. И. И. чрез адвокат Н. В., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
8
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Пето РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9