№ 798
гр.
Велико Търново,10.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,осми
състав закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:Диана Костова
разгледа докладваното от съдия Костова адм.д. 438/2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/
Образувано е по молба
на адв. П. З. като пълномощник на „Милен Цончев“ ЕООД, с която се иска съдът да
измени Решение № 257/19.10.2023г. постановено по настоящото дело в частта за
разноските, като осъди ответника Община В. Търново да заплати направените по
делото разноски в размер на 720 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Посочва, че е изпълнил законовите си задължения, представил е списък с разноски
по чл. 80 от ГПК към датата на последното о.з., ведно с издадена от него
фактура на жалбоподателя, представил е в срок писмена защита, към която е
приложено доказателство- извлечение от банкова с/ка , което доказва заплащането
на сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение и 120 лева ДДС по с/ка на
адвоката.
Ответникът по молбата
Кмет на Община Велико Търново, чрез
пълномощника си ...В. моли жалбата да бъде оставена без уважение, като намира
искането за неоснователно,, тъй като страната не е представила най- късно до
приключване на последното открито съдебно заседание доказателства, че
договореното възнаграждение е заплатено по банков път.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира следното :
С горепосоченото
Решение, съдът е отменил по жалба от МИЛЕН ЦОНЧЕВ ЕООД гр. Б., ет. 3 адвокатска кантора З.
и партньори, мълчалив отказ на Кмета на
Община В. Търново да се произнесе по Заявление . декларация с вх. №
5300-22211-3/22.05.2023г. както и последвалият го изричен отказ обективиран със
Заповед № РД 22-1395/17.7.2023г. на Заместник
Кмета на Община В. Търново, върнал е делото като преписка на Кмета
на Община Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление-декларация вх. № 5300-22211-3/22.05.2023 г. съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъдил Община
Велико Търново да заплати на „Милен Цончев“ ЕООД, ЕИК ...със седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 15, вх. Б, ет. 1, разноски
по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.В мотивите си съдът е посочил, че
към датата на последното о.з. е представен от жалбоподателя списък на разноски
по чл. 80 от ГПК с вкл. Адвокатско възнаграждение, както и фактура за
извършената услуга с ДДС, но тъй като липсват банкови извлечения, доказващи
заплащането на хонорара по банков път, не следва да се присъждат разноски от
този вид. Такива доказателства са представени едва с писмената защита, поради
което същите не могат да бъдат ценени от съда.
Решението е връчено на адв. З. на
26.10.2023г. ,а молбата е подадена на
30.10.2023г. видно от пощенското клеймо на плика, съдържащ молбата.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. с чл.144
от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени решението в частта на разноските.
С
оглед на горното, като подадена в срока на обжалване молбата от надлежна
страна, след като е представен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се явява процесуално допустима. В този
смисъл съдът съобразява задължителното
тълкуване на закона, дадено с т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК ВКС), което посочва, че липсата на представен списък по чл.
80 ГПК в хипотезата,при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските и т.11 от същото ТР, че
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая е налице втората
хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, при която, след като съдът се е произнесъл по разноските, но неправилно
е определил размера им, е налице искане
от страната те да й бъдат предоставени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Това искане е за изменение
на решението, като се определи
размера на разноските (виж т. 8
от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, когато
заплащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В случая от дружеството-жалбоподател не са били представени банкови документи
за заплащане на адвокатското възнаграждение до приключване на съдебното
заседание пред настоящата инстанция на 5.10.2023га единствено данъчна фактура №
216/7.7.2023г., която обаче не изпълнява горепосоченото изрично изискване на
закона. Представените писмени доказателства- извлечения от банкова с/ка в
ПИБ-АД са представени макар и в срока за писмени защита, но извън горепосочения
срок до приключване на последното о.з. В т. 11. От горепосоченото ТР на ВКС се
казва, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. Макар в настоящата хипотеза претенцията да е
заявена в гореуказания срок, съдът намира, че точното тълкуване на закона
означава, че не само претенцията да е заявена до приключване на последното
о.з., но следва да се представят и съответните доказателства за извършването на
разноските. Този извод следва както и точното тълкуване на горепосочената т.11
от ТР на ВКС , така и от общото правило, че всички доказателства следва да
бъдат представени до тази дата, вкл. И за направените разноски. В производството по чл. 248 ГПК, вр. с чл.
144 АПК съдът не събира доказателства – така напр. Определение № 7292 от
19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2021 г., Определение № 7445 от
20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2018 г., Определение № 2471 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2015 г.,
Определение № 17433 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2013 г. и др.
Водим от горното и на основание чл.
248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
|
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. З. като пълномощник на
„Милен Цончев“ ЕООД, с която се иска съдът да измени Решение №
257/19.10.2023г. постановено по настоящото дело в частта за разноските, като
осъди ответника Община В. Търново да заплати направените по делото разноски в
размер на 720 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. |
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: