№ 1004
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500483 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 303609/09.12.2021г.
от ПЛ. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. **********, ул. „**********“, № 6,
офис 10, чрез адв. П.К., против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-
ти състав на ВРС, с което е уважен иска му, насочен срещу „**********“ ЕООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „**********“ № 49,
представлявано от управителя К********** К********** Д********** за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на
12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
увреждането - 12.09.2018 в занижен размер, като е отхвърлен иска му за разликата над
присъдената сума от 50000.00лв. до сумата от 90000.00лева, по частичен иск от
200000.00 лева, на осн. чл. 200 от КТ.
Съдът правилно е приел наличието на трудова злополука, правилно е приел, че няма
съпричиняване, но не е приложил правилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не е взел предвид
вида и обхвата на вредите, някои от обстоятелствата въобще не е отчел.
Иска решението на ВРС да бъде отменено за разликата над присъдените 50000.00лв.,
като работодателят бъде осъден да заплати още 40000.00лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
12.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Моли се да бъде определено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „**********“ ЕООД,
ЕИК **********, чрез адв. Д.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не
1
само, че не е занижен размера на обезщетението, а е несправедливо завишен. Моли се
въззивната жалба на П. да бъде отхвърлена Претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и въззивна жалба № 303046/29.11.2021г. от „**********“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „**********“ № 49,
представлявано от управителя К********** К********** Д**********, чрез адв. Д.С.,
против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти състав на ВРС, в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. Ж. ПР. ЕГН **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на
претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на увреждането - 12.09.2018 в размер на сума от 50000.00лв., по предявения
частичен иск, целият в размер на 200000.00 лева, в частта в която дружеството е осъдено
да заплати на ПЛ. Ж. ПР. ЕГН ********** сумата от 7797.83 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за лечение и рехабилитация и във
връзка с лечение и рехабилитация, наложили се поради претърпяната трудова злополука,
както и поради затрудненията в ежедневието, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020год. до окончателното изплащане, на
основание чл.200, ал.1 от КТ, в частта в която дружеството е осъдено да заплати на адв.П.К.
от САК с адрес:град София, ул.********** 1,ап.9, адв.възнаграждение, съобразно
минимума, установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за минималните размери
на адв.възнаграждение, т.е. в размер от 2 264лв.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК и
чл.38,ал.2 от ЗАдв. и в частта в която дружеството е осъдено да заплати по сметка на ВРС
държавна такса и разноски върху уважената част от иска в размер от 2303лв., от която
2132лв. за държавна такса и 171лв. разноски за ВЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Намира решението в обжалваните части за постановено при нарушения на материалния
закон и процесуалните правила.
Сочи, че пред ВРС е направил искане с молба по чл. 192 от ГПК за събиране на
доказателства от ТД на НАП за регистрираните договори с ПЛ. Ж. ПР. за периода от
03.12.2019г. до 06.10.2021г. и размера на уговореното възнаграждение, но съдът не е уважил
молбата, допускайки процесуално нарушение. Иска на въззивна инстанция да бъде
отстранено нарушението.
Моли да бъде уважена въззивната жалба, да бъде отменено решението на ВРС в
обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски на две инстанции.
В писмен отговор ПЛ. Ж. ПР. ЕГН **********, чрез адв. П.К. излага съображения за
неоснователност на въззивното жалба. Моли се да бъде оставена без уважение, но уважена
подадената от него такава. Отново моли за определяне на адвокатско възнаграждение.
Възразява срещу направеното доказателствено искане.
Жалбите са допустими за разглеждане. Делото следва да бъде насрочено в открито
2
с.з.
Настоящият състав намира, че направеното доказателствено искане с въззивната
жалба на П. следва да бъде оставено без уважение, като неотносимо по спора.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 19.04.2022г. от 13.30ч. Да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПЛ. Ж. ПР. за задължаване на ТД на НАП да
представи справка за регистрираните трудови договори с ПЛ. Ж. ПР. за периода от
03.12.2019г. до 06.10.2021г. и размера на уговореното възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3