№ 832
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Величка Борилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Хай-тек секюрити“
ЕООД, с която обжалва решение № 261 316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. № 630/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, с което съдът е осъдил
„Хай тек секюрити“ ЕООД да заплати на „БМС контрол“ ЕООД сумата от общо 59 148 лв.
по фактури №********** от 31.07.2017 г. и №********** от дата 10.08.20217 година на
осн.чл.99 от ЗЗД, вр.чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
09.04.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и мораторни лихви в общ размер
на сумата от 9 889.75 лв. за периода 01.08.2017 г. до 31.03.2019 г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както
и сумата от 3 099.26 лв. разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК и е
отхвърлил исковете с пр.осн.чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Хай тек секюрити“
ЕООД срещу „БМС контрол“ ЕООД за заплащане на сумите от 31 050 лв. цена на 4 броя IP
камери Selea по фактура № ********** от 01.03.21 г., мораторна лихва в размер на 715.88
лв. и законна лихва, като неоснователни.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
допуснати от решаващия състав нарушения на материалния закон, процесуалните правила и
обоснованост. Твърди, че предявените искове от „БМС контрол“ ЕООД са неоснователни и
недоказани в законовите срокове. В тази връзка твърди, че дружеството не е получавало от
„Инфосистемс интернешънъл“ ЕАД възлагане за изработка на уеб сървис, както и че
въпросния продукт не е бил приет и инсталиран, като продукт обслужващ обект ТЦ
„Парадайс“, като това е установено от свидетелските показания, заключенията на СТЕ и
1
обясненията на управителя. Твърди, че освен това претенцията не е доказана по размер,
въприки изричните указания дадени от съда при разпределението на доказателствената
тежест. Твърди, че в представените фактури не са обективирани съществените уговорки,
пораждащи облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба. Твърди, че е
налице надлежно противопоставяне, след узнаване за осчетоводяването на фактурите.
Твърди, че дори да е налице възлагане, то системата не е одобрена и не е въвеждана и
приета от него. В тази връзка се основава на показанията на разпитаните по делото
свидетели. Твърди, че представената кореспонденция е била своевременно оспорена, а
представените писма са неотносими по случая. Твърди, че ако въпреки това се приеме, че
исковата претенция е основателна, то следва да се приеме, че е основателно и направеното
възражение за прихващане. По отношение на предявените насрещни искове твърди, че
същите са основателни и доказани. По делото е безспорно установено, че ответникът е
предал с приемателно-предавателни протоколи четири броя камери, подробно описани в
протоколите, ведно със стойките и четири броя захранващи блокове. Твърди, че от
свидетелските показания се установява, че тази камери не са били предоставени за
профилактика, тъй като не се е налагала такъв тип услуга, поради което ответникът не
дължи сумата от 6 000 лв., за което липсва и издадена фактура. Прави анализ на
свидетелсите показания на свидетелката Д. и свидетеля П., като твърди, че тези на П. са
пълни, изчерпатени и последователни. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни инедоказани, както и
да се уважат предявените насрещни искове, като основателни и претендира разноски и за
двете инстанции.
Ответникът по жалбата „БМС контрол“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че
същата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
съдът правилно е приел за установено, че „Инфосистемс интернешънъл“ ЕАЗД е изпълнило
по възлагане на ответника разработка на уеб сервиз, разработка на уеб базирано
приложение, дизаин на уеб базирано приложение и управление на проект на система за
отчитане посещаемостта на хора и система за отчитане на посещаемостта на МПС,
инсталирани в обект ТЦ „Парадайз“. Твърди, че издадените фактури съдържат всички
съществени елементи на договора за изработка – страни, предмет, количество и цена. В тази
връзка твърди, че от заключението на назначената ССЕ се установява, че ответникът е
извършил пълно плащане по фактура от 31.07.2017 г. и частично по процесните фактури,
същите са осчетоводени от ответника, същите са включени в дневниците за покупко-
продажба и са намерили отражение в издадените справки декларации за ДДС. Твърди, че от
заключението се установява, че няма законово основание за отписване на фактурите, а
извършеното е нарушение на данъчното законодателство. Твърди, че от заключението на
назначената СТЕ се установява, че между страните е водена кореспонденция, в която е
отразено започването на работата, както и че изготвената система е работила през периода
2016-2017 г. Твърди, че от многобройната кореспондеция водена между страните се
установява, че такава работа е възложена и изработена, както и че същата е била въведена в
експлоатация. По отношение на направеното възражение за прихващане твърди, че същото е
недопустимо, предвид предявените насрещни искове за същата сума. По отношение на
предявените насрещни искове твърди, че решението е правилно, тъй като съдът правилно е
установил, че между страните не съществува договор за покупко-продажба на четири броя
2
камери. Твърди, че между страните не съществува писмчен договор, нито устен, а
показанията на свидетеля са недопустими, тъй като само с усни покания не може да се
установи сключването на сделката и условията й. Прави анализ на показанията на свидетеля
Х., като твърди, че същите са нелогични и непоследователни, както и твърди, че фактурата и
възражението не са връчени на лице с представителна власт. Твърди, че след като е
извършило сервизното обслужване на камерите е поканил ответника да му заплати
възнаграждение за извъпшената услуга, както и че от заключението на ССЕ се установява,
че процесната фактура не е осчетоводявана в счетоводството. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и
претендира разноски за настоящата инстанция.
С частна жалба „БМС контрол“ ЕООД оспорва определение № 260 683 от
02.03.22 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 11 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата за допълване
на постановеното решение в частта за разноските по отношение на 1 878.68 лв.,
представляващи разноски в производството по допускане на обезпечение на исковете, както
и по отношение на сумата от 240 лв., представляваща разлика до пълния предявен размер за
адвокатско възнаграждение. В тази връзка оспорва изводите на съда, че такива се дължат
само, ако е проведено обезпечително производство на бъдещи искове. Моли съда да
постанови определение, с което да отмени атакуваното в тази част, като вместо него
постанови ново, с което да допълни атакуваното решение, в частта за разноските.
Ответникът по тази частна жалба „Хай-тек секюрити“ ЕООД оспорва същата.
Твърди, че наведените доводи са незаконосъобразни, тъй като предприетите действия са
част от производството по предявените искове, поради което съдът правилно е оставил без
уважение молбата за допълване на постановеното решение в частта за разноските.
С частна жалба „Хай-тек секюрити“ ЕООД оспорва определение № 260 683 от
02.03.22 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 11 състав, в частта, в която съдът е изменили постановено решение в частта за
разноските, като твърди, че същото е незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и вместо
него постаанови ново, с което да отхвърли молбата за изченение, като неоснователна.
Ответникът по тази частна жалба „БМС контрол“ ЕООД оспорва същата, като
нтвърди, че в тази част определението е законосъобразно. Твърди, че съдат правилно е
изчислил минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че същото касае и
производството по обезпечение на исковете. Моли съда да потвърди определението в тази
част.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 261
3
316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 11 състав, че съдът е осъдил „Хай тек секюрити“ ЕООД да заплати на
„БМС контрол“ ЕООД сумата от общо 59 148 лв. по фактури №********** от 31.07.2017 г.
и №********** от дата 10.08.20217 година на осн.чл.99 от ЗЗД, вр.чл.266 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 09.04.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и мораторни лихви в общ размер на сумата от 9 889.75 лв. за периода
01.08.2017 г. до 31.03.2019 г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 3 099.26 лв. разноски за
настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК и е отхвърлил исковете с пр.осн.чл.327
ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Хай тек секюрити“ ЕООД срещу „БМС контрол“ ЕООД за
заплащане на сумите от 31 050 лв. цена на 4 броя IP камери Selea по фактура № **********
от 01.03.21 г., мораторна лихва в размер на 715.88 лв. и законна лихва, като неоснователни.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 260 683 от 02.03.22 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав съдът е допуснал изменение на
решение №261 316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 11 състав в частта за разноските, като вместо частта от
диспозитива- „ОСЪЖДА „Хай тек секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 28 да заплати на „БМС контрол“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 117, ет.4,
съд. адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 3 099.26 разноски за
настоящото съдебно производство на осн. чл. 78 ГПК“ е постановил осъждане на „Хай тек
секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
„Рилски езера“ № 28 да заплати на „БМС контрол“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 117, ет. 4, съд. адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №
7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 11 026.71 лв. разноски за настоящото съдебно производство на
осн. чл. 78 ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото
договор за прехвърляне на вземане от 2019 г., че ищецът е придобил от „Инфосистем
интернешенъл“ ЕАД вземане по две от издадените от цедента фактури, ведно с правото на
лихви.
По делото са представени фактурите предмет на цесията. От съдържанието на
същите е видно, че се касае за разработване на уеб приложения, дизайн, уеб обслужване,
окабеляване, захранване, управление на проект към програмен продукт и неговото
монтиране и пускане в експлоатация и управление. От приложената кореспонденция по
мейл между представители на праводателя на ищеца и фирмата ответник се установява, че
работата е възложена от последния, същата е извършена и изпробвана в тестови режим и
след като са правени възражения от страна на представители на възложителя са били
променяни и надграждани.
От приетото по делото основно и допълнително заключения на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че трите фактури за вземанията на праводателя на
ищеца са издадени от „Инфосистем интерешенъл“ ЕАД към „Хай тек секюрити“ ЕООД и са
осчетоводени във счетоводствата и на двете фирми. В счетоводството на издателя са
осчентоводени плащания по тези фактури в размер на 11 829.60 лв., както и оставаща като
дължима обща сума в размер на 59 148 лв. В счетоводството на ответника са осчетоводени
извършени плащания, както и по тези фактури в общ размер от 59 148 лв. В заключението
си вещото лице е отразило, че процесните фактури са включени в дневника за покупки на
ответника за съответния данъчен период и са намерили отражение в подадените справки-
4
декларации за ДДС. Вещото лице, при извършената проверка е констатирало, че по
едностранно решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество
задълженията по тези фактури са отписани и към 31.12.2019 г., като задължението към
доставчика „Инфосистемс интернешенъл“ ЕАД в счетоводството на ответника е с нулево
салдо. В показанията си дадени в съдебно заседание вещото лице твърди, че няма законово
основание за едностранно отписване на задълженията по процесиите фактури.
По отношение на представената по делото фактурата за твърдяната продажба
по насрещния иск вещото лице дава заключение, че същата е осчетоводена само в
счетоводството на „Хай тек секюрити“ ЕООД, като е осчетоводено увеличение на
приходите от продажбата на тези стоки със сумата от 25 875.20 лв. и е увеличено
задължението на дружеството към бюджета в размер на 5 175.04 лв. Вещото лице твърди, че
фактурата е включена в дневника за продажби за данъчен период от месец март 2019 г. и е
намерила отражение в справката декларация по ДДС за м.март 2019 г. на това дружество,
както и че при извършената проверка не е установено да е извършено плащане по тази
фактура от страна на „БМС контрол“ ЕООД, нито да е включена в дневника за покупки от
последния, нито да е ползвано правото на данъчен кредит от негова страна.
По отношение на договора, с което ищеца е придобил
вземането вещото лице твърди, че същият е редовно осчетоводен в счетоводството и
при цедента и при цесионера , а договорената цена от 59 148 лв. е платена с платежно
нареждане за кредитен превод от 28.02.2019 г. и плащането е осчетоводено и задълженията
по този договор се водят погасени, като салдото е нулево.
От допълнителното заключение на същата експертиза се установява, че
размерите на лихвите за забава за процесиите периоди, като върху сумата от 23 260 лв. е
сума в размер на 3 928.36 лв., а върху сумата от 35 888 лв. сумата е 5 961.40 лв.
В заключението и допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза вещото лице твърди, че възложената работата е изпълнена от страна
на ищеца, като изпълнител. Вещото лице установява, че изработването на софтуера, който е
бил възложен е изпълнено и необходимата за работата техника за да се осъществява дейност
по броене на пътнико-поток и превозни средства е била доставена и монтирана от
„Инфоститемс интернешенъл“ ЕАД, като е осъществено и тестване на системата и има
реални тестови данни за периода 24.10.2016 г. - 30.05.2017 г., поради което вещото лице
прави извод, че възложител и изпълнител са провеждали изпитвания за приложимост на
изработеното около 7 месеца.
В заключението си вещото лице, след съобразяване на информацията в
представената по делото e-mail кореспонденцията между ищец и ответник прави извод, че
разработката е осъществявана с активното съдействие на ответника като възложител и
цедента като изпълнител, като разработения софтуер кореспондира с посочения такъв във
издадените към „Хай тек секюрити“ ЕООД две фактури. Твърди, че изпълнителя,
праводател по цесията на ищеца, е имал капацитет да изработи възложената и остойностена
чрез фактурите дейност, същият е извършил тестове в MOJI „Парадайз“, за който е била
предназначена софтуерната разработка и същата е работила, но не се установява да е
внедрена там, нито да е предадена и приета от ответника с конкретен протокол. Вещото лице
е категорично, че за такъв вид дейност следва да има проект, по който да се осъществи
разработката и от друга страна следва да се предаде работата с приемо-предавателен
протокол и да има пилотно внедряване. Доказателства за наличие на такъв проект, както и
приемо-предавателен протокол относно приемане възложеното като изпълнено, както и
доказателства за пилотно внедряване не са представени по делото, нито на вещото лице при
неговите проверки при страните. В заключението си вещото лице твърди, че е установило
фактури за дейността по поставяне на датчиците за да може да работи системата и за
извършените тестове, имало е и надграждане на системата, предадено е и мобилно
5
приложение на системата, но към момента на проверката на място в MOЛ „Парадайз“
работи друга система, различна от тази разработена от цедента.
В показанията си дадени в съдебно заседание свидетеля К., бивш управител на
фирма „Бул фелд“ стопанисваща МОЛ „Парадайз“ твъди, че ответника „Хай тек секюрити“
е била охранителната фирма на мола и е имало необходимост от установяване на система,
която да преброява посетителите и колите намиращи се там. Твърди, че това като дейност за
изработване на системата е било възложено на „Хай тек“, като е обсъждано и с г-н В. Х.. По
спомени фирмата „БМС“ е била наета технически да управлява мола е осъществявала
почистването. Твърди, че услугата по преброяване посетителите се е заплащала ежемесечно,
на бройка, като не си спомня да е имало смяна на тази система.
В показцанията си свидетелката Д., работила като счетоводител в „БМС
контрол“ за периода от края на 2017 г. до 01.03.2019 г. твърди, че знае за предадени на
колега от тяхната фирма на камери, блокове с кабели на 03.12.2018 г., като за това от
приелия камерите К. К. е подписан протокол, тъй като му се предава чужда вещ. Твръди, че
тъй като той е започнал да ги чисти, тя е останала с впечатление, че ги е получил за да
осъществи тяхната техническа поддръжка. Според нея не са ги закупили тези камери, тъй
като те никога не са осъществявали видеонаблюдение и не са имали необходимост от тях.
Тези вещи не са били заприходявани като актив при „БМС“. В показанията си твърди, че
„БМС контрол“ се е занимавал с техническата поддръжка на всички системи на MOЛ
„Парадайз“ - ОВИ, ВиК, електро и пожароизвестителни, но не са се заниимавали с броеното
на посетителите и пряко с техническа поддръжка на камерите.
В показанията си свидетеля Н., работил от 2013 до 2018 г. във фирма „Голдън
сити“, която е дъщерна на „Булфелд“ и е бил технически директор на MOЛ „Парадайс“
твърди, че изграждане на системата за преброяване на клиентопотока и автомобилите е
заложена като проект при изграждането му. Имали са главен изпълнител фирма „Комфорт“,
която е работила с различни подизпълнители. Твърди, че специално паркинг системата
наречена Амано, е била изпълнена чрез подизпълнител Сектрон. Тази система е влязла в
експлоатация, когато е влязла в експлоатация самата сграда. Твърди, че системата за броене
на хора работи с хардуер производство на фирма Айрисис, а нейния софтуер е на Ай
Каунтър. Твърди, че на Секюрити холдинг /предходна фирма на ответника/ е възложено
така закупената система да започне да работи, както и да я поддържат, като тази система е
била въведена в експлоатация и работи, а „БМС контрол“ от 2017 г. поддържа технически
мола - климатизация, ел.инсталации, ВиК инсталации, пожарогасителни инсталации,
строителна поддръжка. В показанията си твърди, че знае да се допускани фирми да им
демонстрират нов софтуер, но не са приемали и инсталирали нов такъв.
В показанията си свидетеля П. твърди, че е присъствал на разговор между
В.Х., управител на друга фирма, но не знае нейното наименование и г- н К., управител на
ответника, които са преговаряли за покупко продажба на камери Салея- 4 броя. Категоричен
е за вида на сделката - покупко-продажба, както и по отношение на това, че камерите са
били нови. Твърди, че е подписан протокол за предаване и приемане на камерите, като
същият се е предал в счетоводството за издаване на фактура. Фактура знае, че е била
издадена, но никой не я заплатил. Като началник сектор вътрешна сигурност, той е имал
задължение да провери процедурите. В тази част, по отношение на предаването на камерите,
показанията на разпитания свидетел се потвърждават и от представеният по делото
приемателно-предавателен протокол за предавенето на 4 броя камери Салея.
В обясненията си дадени по реда на чл.176 от ГПК управителя на ответника г-
н К. твърди, че отношенията им със „Инфосистем интернешенъл“ се е ограничавала до това
да се презентират техни продукти, като няма приета извършена дейност по фактурите, както
и че същите са осчетоводени по погрешка в счетоводния отдел.
6
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 261 316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. №
630/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, че съдът е
осъдил „Хай тек секюрити“ ЕООД да заплати на „БМС контрол“ ЕООД сумата от общо 59
148 лв. по фактури №********** от 31.07.2017 г. и №********** от дата 10.08.20217 година
на осн.чл.99 от ЗЗД, вр.чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
09.04.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и мораторни лихви в общ размер
на сумата от 9 889.75 лв. за периода 01.08.2017 г. до 31.03.2019 г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както
и сумата от 3 099.26 лв. разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК и е
отхвърлил исковете с пр.осн.чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Хай тек секюрити“
ЕООД срещу „БМС контрол“ ЕООД за заплащане на сумите от 31 050 лв. цена на 4 броя IP
камери Selea по фактура № ********** от 01.03.21 г., мораторна лихва в размер на 715.88
лв. и законна лихва, като неоснователни.
С атакуваното определение № 260 683 от 02.03.22 г., постановено по т.д. №
630/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав съдът е
допуснал изменение на решение №261 316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. № 630/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав в частта за разноските,
като вместо частта от диспозитива- „ОСЪЖДА „Хай тек секюрити“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 28 да заплати на
„БМС контрол“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№ 117, ет.4, съд. адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 3 099.26
разноски за настоящото съдебно производство на осн. чл. 78 ГПК“ е постановил осъждане
на „Хай тек секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 28 да заплати на „БМС контрол“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 117, ет. 4, съд. адрес: гр. София, ул.
„Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 11 026.71 лв. разноски за настоящото съдебно
производство на осн. чл. 78 ГПК.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба срещу
решение № 261 316 от 17.09.2021 г. :
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърденията, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал фактическата
обстановка по отношение на съществуването на облигаторно правоотношение между
страните, по отношение на възлагането на извършването на конкретната работа, както и по
отношение на приемането на същата. Твърди, че е налице противопоставяне при узнаване,
поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, както и че ищецът
въприки дадените указания от съда не е установил размера на възнаграждението. Оспорени
са и изводите на съда по отношение на неоснователността на предявените насрещни искове,
като твърди, че в издадената фактура са посочени всички елементи на договора за покупко-
продажба, установено е предавенето на стоките, поради което исковете за заплащане на
цената на стоките и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение са
7
основателни и доказани. Така релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни, по следните съображения:
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за
изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи -
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не
рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да
бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие
за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това
съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване
дейности и възнаграждението на възложителя.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и
договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя.
Приемането може да бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено
волеизявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за
изпълнение работи и с тяхната цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД,
договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на възложителя
достигне у предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни
действия на възложителя като например изпращане на покана за започване на изпълнението,
определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на
техническа документация, необходима за извършване на работите, предварително
заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. За
да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да
формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от
такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за
изработка при предложените в офертата (разменената кореспонденция) условия.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.266, ал.1,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил)
възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета
от ответника. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че
е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорен пред настоящата инстанция е извода на първоинстанционния съд по
отношение на сключването на договора, изпълнението на задълженията от страна на
изпълнителя, както по отношение на приемането на работата от възложителя. Договорът
8
за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати
възнаграждение. В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства, вкл. и от
неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява,
че между праводателя на ищеца и ответника в настоящето производство е сключен договор
за изработка с предмет разработка на уеб сервиз, разработка на уеб базирано приложение,
дизаин на уеб базирано приложение и управление на проект на система за отчитане
посещаемостта на хора и система за отчитане на посещаемостта на МПС, инсталирани в
обект ТЦ „Парадайз“. Този извод се налага, както от писмените доказателства, приложени
по делото, така и от приетите експертизи. Видно от същите, че възложеното от страна на
ответника е било изпълнено от праводателя на ищеца. Доставени са необходимите
материали, изработен е необходимия софтуер и са извършвани проби във връзка с
изработеното, издадените фактури за изработката остойностяващи изработеното са
осчетоводени и при двете страни. В представената по делото кореспонденция в период на
около година и повече, се съдържат безспорни доказателства във връзка с възложената
работа, възлагане и извършено надграждане на системата, както и е изработено мобилно
приложение. Извършените проби представляват косвено доказателство относно
изпълнението на работата, както и по отношение на нейното предаване и приемане.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото
между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях (решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г. на ІІ Т.О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/09
г. на ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/10 г., ІІ Т.О.). В цитираните
решения, както и в решение № 45 от 28.03.2014 г., постановено по т.д. № 1 882/13 г. по
описа на Т.К., І Т.О. на ВКС, безспорно се приема, че дори неподписаната фактура от
купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка,
може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако
съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. С оглед на
това е неоснователно и наведеното ъзражение за липса на установява на договорената цена
на извършената услуга. В този смисъл са решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д. № 137/12 г.
на ІІ Т.О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/09, формиращи
безпротиворечива съдебна практика.
По отношение на спорения въпрос във въззивното и първоинстанционното
производство – приемането на изпълнената работа, настоящият състав намира, че по
същество приемането на работата обхваща два момента - фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то съответства по вид,
количество и качество на възложеното с договора. В този смисъл приемането по см. на чл.
264, ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е вменено като задължение на поръчващия, не
9
съставлява само осъществено от негова страна фактическо действие, но и правно такова.
Приемането на работата не е обвързано със законово изискване за форма, като с оглед
свободата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори и в тази хипотеза тя
има само доказателствена стойност. 3атова не е налице процесуална пречка приемането по
см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказан с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия. В
конкретния случай такива действия са извършени от ответника и това несъмнено са
действията по осчетоводяване на издадените от изпълнителя, праводател на ищеца фактури,
ползването на данъчен кредит по същата и пр. В този см. решение № 9 от 05.06.2017 г.,
постановено по т.д. № 2 690/15 г. по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че не е
налице приемане на работата, обективирано с осчетоводяването на процесните фактури, тъй
като в момента на установяването ответникът е възразил срещу това. Търговецът е узнал за
получаването им по смисъла на чл. 301 ТЗ, като този факт не се презюмира, а е установен по
безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. Последващото и
направено без основание отписване на същите фактури е факт ирелевантен за
установяването на приемането на работата.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира въведените с въззивната
жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с неправилна
преценка на събраните по делото доказателства по отношение на възникване на
облигационното правоотношение между „Инфосистем интернешенъл“ ЕАД и „Хай тек
секюрити“ ЕООД по договор за изработка, вкл. и по отношение на уговорената цена на
услугата, както и по отношение на приемането на изработеното са неоснователни, а
изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и като такива следва
да се споделят.
По отношение на наведените доводи, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният насрещен иск, съдът в настоящия си състав намира, че същите са
неоснователни по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на подадената въззивна жалба ищецът по
насрещните искове оспорва изводите на съда по отношение на липсата на възникнало между
страните правоотношение по договор за покупко-продажба.
Според възприеманото в съдебната практика със константен характер -
решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г., І т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/09 г. на ІІ т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/09 г., ІІ т. о.; решение №
109/07.09.2011 г. по т. д № 465/10 г., ІІ т. о. реш. № 103/11.07.2014 г. по т.д. № 2 334/13 г. на
ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/08 г., І т. о., решение № 47/08.04.2013 г. по
т. д. № 137/12 г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/10 г. на ІІ т. о.,
решение № 114/26.07.2013 г., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/08 г. на ІІ т. о.,
решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/10 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д.
№ 416/10 г. на І т. о. и др. първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните
10
книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите
доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ,
не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните
по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е подписана
или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че
търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и
приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото
съществуване. Решения № 198/13.05.16 г. по т.д. № 2741/14 г. и № 121/21.07.16 г. по т.д. №
3210/15 г. на І т. о. са постановени по реда на чл. 290 ГПК във връзка с разрешен правен
въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от
купувача, включванто й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от
купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-
продажба. По аргумент от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, според която данъчното
събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съставите
на ВКС са приели, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от
купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признание за
получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето
им от рода (респ. предаването им). По аргумент за противното липсата на осчетоводяване,
доказателства за ползването на данъчен кредит от купувача въз основа на процесната
фактура не могат да обосноват законосъобразен извод за възникване на облигационно
правоотношение между страните по договор за покупко-продажба. Безспорно между
страните е факта на предаването на стоките, описани във фактурата от ответника по
първоначалния иск на ищеца. В представеният по делото и неоспорен от страните
приемателно-предавателен протокол не е вписано основанието на предаването на вещите.
Такова описание на основанието за предаване не е налице и в представената по делото
фактура, издадена от ответника.
Неоснователно е възражението на ищеца по първоначалния иск, че
свидетелските показания на свидетеля П. са недопустими. В Решение № 546/23.07.2010 г. по
гр. д. № 856/09 г. и решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/11 г. на ВКС, ІV г. о.,
съставите на Върховен касационен съд безпротиворечиво приемат, че ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК изключващо свидетелски показания за установяване на договори на
стойност над 5 000 лв. не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай,
когато страните спорят за значението на отделните уговорки или договорът не съдържа
11
всички уговорки, би било допустимо свидетелски показания за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен договора. В конкретния случай, писменият документ
(приемателно-предавателен протокол) за предаване на стоките, описани в него съдържа
неоспорени доказателства относно предаването на стоките, т.е. наличието на съществуващо
договорно правоотношение, но не установява всички елементи на сключен между страните
неформален договор, даващи основание същият да бъде квалифициран като договор за
продажба, договор за изработка или друг такъв. Това налага извод, че свидетелските
показания в тази връзка, относно установяването на конкретните обстоятелства при които е
сключен договора са допустими.
Видно от показанията на този свидетел същият твърди, че е присъствал на
среща между г-н К., управител на ответното дружество и В. Х., управител на друга фирма,
на която са били обсъждани условията по продажбата на четири броя камери. В показанията
си същият уточнява, че е ставало въпрос за нови камери. Тези показания си противоречат с
показанията на свидетелката Д. относно вида на предадените стоки. В нейните показания се
твърди, че предадените стоки, описани в приемателно-предавателния протокол са били
видимо използвани, прашни и се нуждаели от почистване. С оглед на така констатираното
от първоинстанционния съд противоречие в показанията на свидетелите, както и при
съпоставка на така дадените показания с другите събрани по делото писмени и гласни
доказателства настоящият състав споделя изводите на съда по отношение на липсата на
годни доказателства, установяващи по безспорен начин съществуването на договорно
правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки, описани във фактурата издадена
от ответника.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадените частни жалби срешу
определение № 260 683 от 02.03.22 г.:
По отношение на така подадените частни жалби съдът в настоящият си състав
намира същите за процесуално допустими, като подадени в определените от закона срокове
и от упълномощени лица. Атакуваното определение е валидно и допустимо.
Релевираните в частната жалба на ищеца твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното определение са свързани с изводите на съда по отношение надължимостта на
направените разноски в обезпечителното производство при постановяване на решението по
съществото на спора. Релевираните от ответника твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното определение са свързани с възприетото от съда за дължимост за четири, а не за
три съдебни заседания, както и по отношение на регистрацията по ДДС на адвокат К..
По отношение на въвединете твърдения от ищеца за незаконосъобразност на
атакуваното определение съдът намира същите за частично основателни по следните
съображения:
Съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
12
ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението. С оглед изложеното именно с решението по
делото първоинстанционният съд е следвало да се произнесе и по разноските, направени от
страните в обезпечителното производство. Този извод е изведен от Върховния касационен
съд след като същият е съобразил, че обезпечителният процес има охранителна функция.
Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че
неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на
пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.
Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в
процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от
решението. Въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване
на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава
сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава
докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Следователно съдбата му
зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата
материалноправна законосъобразност. Обезпечителният процес се развива едностранно до
реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по
налагане на обезпечението. Производството придобива състезателен характер едва при
упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда, с който се
допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в
обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в
състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. С оглед на това
разрешение, както и предвид факта, че не е налице разграничение по отношение на смисъла
на обезпечетелното производство (на бъдещ иск или по висящо производство) съдът в
настоящия си състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно в частта, в
която съдът е отказал да присъди сумата от 1 878.68 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по допускане на обезпечение, което макар и развиващо се
след завеждането на иска, представлява самостоятелно такова. В останалата част, в която
съдът е редуцирал, предвид направеното възражение за прекомерност на претендираните
разноски претенцията за присъждане на възнаграждение в размер на 240 лв.,
представляващи възнаграждение за образуване на изпълнително производство, атакуваното
определение е правилно и законосъобразно.
Ето защо съдът намира, че следва да се постанови определение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 1 878.68 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по допускане на обезпечение.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение от ответника в производството съдът намира същите са основателни, по
следните съображения:
13
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.9 от действащата към момента Наредба №4
за минималните адвокатски възнаграждения при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В конкретния
случай страните не спорят, че са проведени общо пет заседания, поради което и предвид
цитираната разпоредба към дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прибавят
300 лв., а не както е възприето от първоинстанционния съд 400 лв.
Неоснователно е второто въведено възражение относно дължимостта на
сумата от 40 лв., представляваща дължим ДДС върху възнаграждение на адвокат К. за
завеждане на обезпечителното производство. По делото не са ангажирани доказателства за
регистрацията на същия. Видно от доказателствата по делото разноските са направени в
полза на адвокат Г., които е преупълномощил адвокат К.. По делото липсва спор относно
регистрацията на адвокат Г. по ДДС. По отношение на направените изявления
за разноски, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, поради което
въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 15 лв., представляваща разноски за
държавна такса по частната жалба, както и сумата от 3 546.07 лв., представляваща разноски
за един адвокат пред настоящата инстанция, предвид направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 316 от 17.09.2021 г., постановено по т.д. № 630/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОТМЕНЯ определение № 260 683 от 02.03.22 г., постановено по т.д. № 630/19
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, в която
съдът е осъдил „Хай тек секюрити“ ЕООД да заплати на „БМС контрол“ ЕООД сумата от
11 026.71 лв., разноски като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Хай тек секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 28 да заплати на „БМС контрол“ ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№ 117, ет. 4 и съд. адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 12 805.39
(дванадесет хиляди осемстотин и пет лв. и тридесет и девет ст.), представляващи разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Хай тек секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 28 да заплати на „БМС контрол“ ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№ 117, ет. 4 и съд. адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6 сумата от 15
(петнадесет) лв., представляващи държавна такса по частна жалба, както и сумата от
3 546.07 (три хиляди петстотин четиридесет и шест лв. и седем ст.) лв., представляваща
разноски за един адвокат пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
14
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15