Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 24.09.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 547 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 1651/2019 от 17.07.2019
година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, в частта, с която на Р.Р.Т. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 956.40
лв. (пункт ІІ). В останалата си част НП не е обжалвано и е
влязло в сила.
Жалбоподателят Р.Р.Т. чрез процесуалния си представител – адвокат Н.П. моли
за
отмяна на процесния акт в обжалваната част, тъй
като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден бил от
некомпетентен орган, налице било противоречие между описанието на деятелността
и квалификацията на нарушението и липсвал субективният елемент от състава на
нарушението.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р.Р.Т. се
явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира
за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата.
В
съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”, редовно призовани на посочения съдебен
адрес, изпращат
процесуален представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се
иска същото
да бъде потвърдено в обжалваната част.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
20.05.2019 година,
около 00.30 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на
трасе „Входящи леки автомобили”, на път от Република Турция за Република България
пристига микробус марка „Фалксваген” с турски регистрационен
номер 09BU458. В микробуса пътуват българският гражданин – жалбоподателят Р.Р.Т., който управлява автомобила и свидетеля М.Б.Ю..
Преди
започване на митническата проверка на автомобила и
багажа, жалбоподателят Р.Р.Т. и свидетеля М.Б.Ю.са устно поканени
от митническия
служител – свидетеля П.В.С. да декларират
носените от тях
стоки, валутни ценности и лични вещи. Лицата заявяват, че превозват стари мебели, ламиниран паркет и други
употребявани стоки.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗМ е извършена митническа проверка на багажа на пътуващите
лица и на микробуса, от свидетеля – митническия служител П.В.С., при която в багажното
отделение на микробуса, установява наличието на процесните препарати за
растителна защита (ПРЗ). ПРЗ се указват собственост на жалбоподателя.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 19BG9931Н020782 от дата 20.05.2019
година.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от
жалбоподателя Т. е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че препаратите
взел от град Чорлу, приятел му ги дал да ги закара в България, не ги декларирал
пред митническите органи, тъй като не знаел че са забранени. В разговор с митническия служител С., жалбоподателят
заявява, че не притежава Разрешение по отношение на тези ПРЗ за пускането им на
пазара или употребата им.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е
съставен и връчен лично
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 1161/20.05.2019
година за това, че Т. е превозил стоки, забранени за внос – ПРЗ,
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи,
като в Акта за нарушени правни норми са посочени чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ
и чл. 52, т. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР). Възражения против
констатациите в Акта не са направени.
Описаните
по–горе стоки – ПРЗ, са иззети с Разписка
№ 0145786 от дата 20.05.2019
година.
За недекларираните ПРЗ е уведомена Областната дирекция по
безопасност на храните – Хасково и с Приемателно–предавателен
протокол от дата 20.05.2019
година, стоките са предадени на отговорно пазене на служител на посочената Дирекция – Павлин Анастасов Панайотов.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок не постъпва Възражение от Р.Т..
Определена
е от вещото лице О.Н.Б.видно от Оценъчна експертиза с вх.№
32-178903 от 19.06.2019 година митническата стойност на стоките –
предмет на нарушението,
представляващи ПРЗ „Canprin” 35 DS – 165 броя от по
600 грама, в общ размер на 3 478.20 лв., съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
година на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година).
Т.е. въз основа на продажните
цени за същата марка препарат със същите характеристики, активни вещества и
разфасовка в Република Турция – митническата стойност се явява средната пазарна
цена в страната – производител (Република Турция), тъй като производството на
препарата се осъществява само в Турция. Не са ползвани разпоредбите на чл. 70
до чл. 74, § 2 на посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната
стойност на конкретните ПРЗ и тъй като препаратът (както вече бе посочено) се
произвежда само и единствено в Турция – страна извън митническата територия на
Съюза.
Сезиран надлежно с така
съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО издава
процесното НП № 1651/2019 на 17.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 25.07.2019 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя му, а
именно че е получено лично от адресата. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както вече бе
посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Р.Т. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки,
забранени за внос, през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 6 956.40 лв. (200 % от митническата
стойност на недекларираната стока).
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на И.Д. Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска” в Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът
на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Началниците на Териториалните отдели „Митническо разузнаване и
разследване”. Приложена е и Заповед № 7182 от 07.06.2019 година за
възлагане да изпълнява служебните си задължения на длъжност Началник
на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” от Иван Добрев Пасков. Т.е. И.Д. Началник
на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване” се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231
от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.09.2019
година свидетели – П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – К., е и свидетел, присъствал
при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителите са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията и на тримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на недеклариране на стоки, забранени за внос, при преминаване през
държавната граница. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена от
АНО и извършена в административната фаза на
производството,
приобщена
на основание чл. 282 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, досежно оценката на вещите,
тъй като е изготвена след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от
специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район, поради което
няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата, назначена от АНО, за
извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратните
доказателства, опитващи
се да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице, приложено в АНП,
няма, поради което Съдът намира за обоснована и
правилна експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и ползва
същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на
експертизата се установява митническа стойност на стоките – предмет на
нарушението към датата на същото. Досежно приложимият способ за определяне на
митническата стойност, ползван от вещото лице Бюлбюлев, Съдът намира същият за
правилен и законосъобразен. Вярно
е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред
контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на
експертизата и поименното определяне на вещото лице, каквото изискване е предвидено
в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, но прилагането на тези разпоредби е само
съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по
правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от
неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и
състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност
за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от
установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен
негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на
НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване
на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа,
осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл
достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещо лице с необходимата
специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по
поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и
обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране
на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването
на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация -
изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум
изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице са спазени според
Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето М.Б.Ю., който изложи
фактическа обстановка, идентична с тази, описана от свидетелите – митнически
служители (изключая факта, че са били поканени да декларират пренасяните от тях
стоки, което обстоятелство в конкретния случай е ирелевантно). Предвид посоченото
липсват основания да не се кредитират показанията и на този свидетел,
тъй като както вече бе посочено Съдът дава вяра на показанията на митническите
служители, респ. на документите, приложни по делото.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на
акта, при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата на депозирането в Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост
извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Действително
не е посочена конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, отнасяща се до
настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.05.2019
година актосъставителите П.В.С. и Я.И.Я. са заемали съответно длъжността „Старши инспектор” и длъжността „Инспектор”, в Агенция „Митници”, т.е. били са митнически органи. Лицето, подписало НП е изпълнявало към
момента на издаването му длъжността Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира като
компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно
изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира
правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна.
Съгласно
чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1
от ЗМ,
който
превози през държавната граница стоки, забранени за внос, без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което
е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
В
този ред на мисли следва да се посочи, че правилно е определена правна
квалификация на деянието, тъй като ПРЗ са стоки, забранени за внос, защото лицето, което ги превозва през държавната граница (в случая
жалбоподателя) не притежава Разрешение по отношение на тези ПРЗ за пускането им
на пазара или употребата им. Поради това и наведеното в Жалбата възражение в
тази насока е неоснователно, както и това, касаещо липса на компетентност по
отношение на АНО.
От показания на свидетелите – П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по
несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 20.05.2019 година при
влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от
Република Турция жалбоподателят Р.Р.Т. е носил, т.е. фактически е превозил през
държавната граница стоки, забранени за внос, а именно процесните ПРЗ. Последните
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т.
14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна
или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети
– ПРЗ, както вече бе посочено. Същите, установи
се, Р.Р.Т. не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия
контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били открити в багажното
помещение на превозното средство, управлявано от жалбоподателя Т., като
реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на
действията на контролните органи и извършената от тях
митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите
органи за внасянето на тези стоки, забранени за внос, на митническата територия
на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна
на носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К.), субсумира и
липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица
именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на
митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели –
П.В.С., Я.И.Я. и Ж.Г.К., са формирали непосредствени възприятия относно
разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе
казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с
писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните ПРЗ
в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и
разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без
знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния
обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или
непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките,
преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на
Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото
деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от
ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна
форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница,
при влизане в страната, на стоки, забранени за внос, по вид конкретно – ПРЗ,
без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на
която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във
връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ,
както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според
разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легална
дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл.
4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия
кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от страна на жалбоподателя Т. на носените от него стоки, забранени
за внос, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република
България, пряко се установява от показанията на тримата свидетели – митнически
служители. Отделно от това същите са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, респ. внос в Република България, на което основание безспорно
и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай,
съобразно видът и количеството на
стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент
за обратното от чл. 225 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби
за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, който има директно действие за вътрешното ни
законодателство след присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия
Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки. Тъй като това им количество
изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и
т.н., съгласно чл. 135 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28
юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 година. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания
Регламент (ЕИО) №
2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация
(унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от
негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е
изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните
митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за
преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно
доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така,
безспорно с деянието си жалбоподателят Р.Р.Т. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки, забранени за внос, с търговски характер и
количество, т.к. не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно
и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и
направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се
споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на
митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед
изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на откриването
им в процесния микробус, както и възпроизведените от тях негови предпроцесуални
признания – стоките да са дадени от негов приятел, за да ги превози през
границата (в този смисъл са и показанията на свидетеля Мустафа Юсеинов).
Процесните стоки
подлежат на деклариране като задължението за това е възложено на лицето, което
пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи
на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да
понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било
значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е
било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки.
ПРЗ в повечето случаи са опасни
вещества и препарати, които трябва да се предлагат на пазара и да се
употребяват при спазване на определени изисквания. ПРЗ или пестицидите са отровни
вещества, създадени с цел да убиват вредителите или болестите по растенията, в
почвата, и във вече произведените храни по време на тяхното транспортиране или
съхраняване. Отделните видове растително-защитни продукти се прилагат на
различни етапи в борбата с плевели, гризачи, вредители или за
дезинфекция. По принцип понятието пестицид включва всяко вещество или
смес от вещества, предназначени за предпазване, унищожаване или борба с
всякакви вредители по растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи) по време
на растежа, съхранението и транспортирането. Към пестицидите се отнасят
още: растежните регулатори, дефолианти (обезлистители) и десиканти (изсушители).
Пестицидите се използват и в бита срещу домашните насекоми (хлебарки, мухи,
комари, мравки, бълхи и др.) и гризачи (домашни плъхове и мишки).
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване
от вносни и
износни мита за стоки, допуснати
за свободно обръщение или изнасяни от митническата
територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни мита са посочени в 30
отделни глави, между тях са:
имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак;
лично имущество,
придобито по наследство;
учебни принадлежности, учебни пособия и свързано домакинско оборудване;
пратки с незначителна
стойност;
пратки, изпращани от
едно частно лице до друго;
дълготрайни активи и
друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета
страна в Общността;
продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността
в имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и
продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета
страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна;
стоки, съдържащи се в
личния багаж на пътници (глава 10);
материали
с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да
бъдат отнесени към стоките в глава 10,
отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 41
от посочения Регламент № 1186/2009 година сочи, че стоките, съдържащи се в
личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат без да се
облагат с вносно мито, при условие че подобен внос е освободен от данък върху
добавената стойност (ДДС) съгласно разпоредбите на националното
законодателство, приети в съответствие с разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО
на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и
акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Разпоредбата в националното
законодателство е чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, която сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на
пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на
парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се
определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл.
51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове
по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за
стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата
собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове. Но по смисъла на чл.
1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993
година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) №
2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски
стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и
чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или
семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са
предназначени за подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени
като такива.
Чл. 203 и сл.
от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет
на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗР се забранява вносът
на неразрешени или негодни продукти за растителна защита и на продукти за растителна защита от лица, които не
притежават разрешение за пускане на пазара и употреба. Съгласно чл. 6 от посочения закон
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) поддържа Списък на лицата, които притежават Удостоверение за търговия с ПРЗ. За процесните ПРЗ приносителят им (жалбоподателят Р.Т.)
трябва да притежава Разрешение за пускане на пазара и употреба, тъй като те са
в търговски количества. Подобно Разрешение по делото не е представено, нито се
твърди за наличието му. До същия извод (т.е. за липсата на подобно Разрешение)
Съдът стигна и след справка в интернет-страницата на БАБХ в Регистъра за
лицата, които притежават Удостоверение за търговия с продукти за растителна
защита и на съответните обекти за търговия с продукти за растителна защита
(проверката бе извършена именно в този Регистър, тъй като съгласно т. 53 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗР „„Търговия на
продукти за растителна
защита” са всички дейности по покупко-продажба, придобиване,
доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна
защита. Вносът, въвеждането на територията на страната и износът се смятат за
търговия.”.
Ето поради това Съдът намира, че в случая е правилна правната квалификация на деянието, дадена от
АНО.
Митническата
стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради
липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; както и поради факта,
че посоченият препарат се произвежда единствена и само в Република Турция; стойността
е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3. Стойността
е определена от вещото лице Бюлбюлев в размер на
сумата 3 478.20 лв. - общо за цялото количество, според
представената Оценъчна експертиза, в която
е материализирано това Заключение. Жалбоподателят не
оспорва така определената митническа стойност на процесните ПРЗ, поради което Съдът възприе именно посочената от вещото лице,
т.е. не намери
основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и
законосъобразно определена.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Горните изводи на Съда не се променят
предвид твърдението на жалбоподателя, че процесните ПРЗ били дадени от негов
приятел, което обстоятелство е ирелевантно.
Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране
на стоките. Т.е. жалбоподателят Р.Т. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат -
настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за
деклариране на носените стоки, забранени за внос, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят Т. бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед
публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането,
респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”. От друга страна и местоживеенето му
в страна от ЕС и факта, че е пресичал държавната
граница, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре
запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми
за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод,
освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Т..
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение,
във формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия правен извод е
достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В
допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоките в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма -
превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като
формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и
количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността
на своя предмет – ПРЗ.
Процесното административно нарушение по убеждение на
решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид количеството на стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената
опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент
отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси
на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност. Следва също да се отбележи, че стойността на предмета
на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността, респ. липсата или незначителността на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на деянието в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ
за митническа контрабанда на стоки, забранени за внос, на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до
250 % от митническата стойност на
недекларираните стоки.
Административното наказание по пункт ІІ от обжалваното НП е
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от митническата стойност
на недекларираните стоки съобразно Оценъчната
експертиза на вещото лице Бюлбюлев, приложена в АНП. Така проведената
индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е
съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи
такива. Като очевидно отчетени са конкретно
количество на контрабандно пренесените стоки – значително, което
обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства,
извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг
специален начин, се установиха липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения и обстоятелството, че не е
възпрепятствал проверката, респ. не е правил опити за осуетяването й. Не се констатира конкретната обществена опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната
им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер,
в който именно е и наложената Глоба – формирана
от 200% от митническата стойност на стоката. В този смисъл
извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 6 956.40 лв.
съгласно Оценъчната експертиза на вещото лице Бюлбюлев,
приложена в АНП. Така
наложеното с обжалваното НП наказание в пункт ІІ Съдът
намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно и правилно НП № 1651/2019
от 17.07.2019
година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, в частта, с която на Р.Р.Т. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 6 956.40
лв. (пункт ІІ).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
(Кремена
Стамболиева)