Р Е
Ш Е Н
И Е № 1334
гр.Пловдив, 18. 11. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2041/2019 г.
И за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 150 от СК.
Образувано е по подадени
две въззивни жалби против Решение № 3049/17.07.2019г. на ПдРС
– II бр.с.
по гр.д.№ 3076/2019г.
-съответно от А.В.К., ЕГН – **********, и В.В.К., ЕГН – **********, чрез
тяхната майка и законен
представител Т.А.Л., ЕГН – **********,***, в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на размера на издръжката,
постановена с Решение №
1537/04.12.2017г. по гр.д.№ 2730/2017г., по описа на Пловдивски
Окръжен съд, VI гр.с., която В. Р. К.,
е осъден да заплаща на В. В. К., чрез неговата майка и законен представител Т.А.Л., за разликата над 210,00 лв. месечно до пълния
предявен размер от 300,00 лв. месечно, считано от 22.02.2019г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на размера на издръжката, постановена с Решение № 1537/04.12.2017г. по гр.д.№ 2730/2017г., по
описа на Пловдивски Окръжен съд, VI гр.с., която В. Р. К.,
е осъден да заплаща на А. В. К., чрез неговата майка и законен представител
Т.А.Л. за разликата над 260,00 лв.
месечно до пълния предявен размер от
350,00 лв. месечно, считано от 22.02.2019г. до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.
-съответно от В.Р.К., ЕГН – **********,***, в частта, с която е увеличен размера на издръжката, определена с Решение №
1537/04.12.2017г. по гр.д.№ 2730/2017г., по описа на Пловдивски
Окръжен съд, VI гр.с., за В.В. К., чрез неговата майка и законен представител Т.А.Л., от
180,00 лв. месечно на 210,00 лв.
месечно, считано от 22.02.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на падежа до окончателното изплащане;
както и в частта, с която е увеличен размера на издръжката, определена с Решение
№ 1537/04.12.2017г. по гр.д.№
2730/2017г., по описа на Пловдивски Окръжен
съд, VI гр.с.,за А.В.К., чрез неговата
майка и законен представител Т.А.Л., от 230,00 лв. месечно на 260,00 лв. месечно, считано от 22.02.2019г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане.
Молят да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да
постанови изцяло уважаване, респ. изцяло отхвърляне на предявените искове.
От страна на В.Р.К., в качеството му на
въззиваема страна, е депозиран писмен отговор, че жалбата на А.В.К. и В.В.К., чрез тяхната майка и законен
представител Т.А.Л., е неоснователна.
От страна на А.В.К. и В.В.К., чрез тяхната майка и законен
представител Т.А.Л., не е депозиран писмен
отговор по въззивната жалба.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При определяне
размера на издръжка за дете се отчитат различни предпоставки, от една страна
-възраст, здравословно състояние, нужди, и от друга – материални възможности,
задължения към други низходящи, както здравословно състояние на страните.
С Решение № 1537/04.12.2017г. по
гр.д.№ 2730/2017г., по описа на ПдОС - VI гр.с. са определени размерите на издръжките съответно
в размери на 230 лв. месечно за детето А. и 180 лв. месечно за детето В., като
от данните по делото е видно, че исковата молба е била заведена на
20.12.2016г. От присъждането им е
изминало сравнително не много дълъг период от време /над 2 години/, предвид, че
настоящата искова молба е подадена на 22.02.2019г. Все пак, предвид, че
исковите претенции се отнасят до търсене на парични суми за издръжки на деца,
този период е достатъчен, за да се считат исковете доказани по основание.
Децата вече са по-големи на възраст и се завишават и техните нужди не само за
храна и облекло, но и за ежедневни разходи, транспорт и за закупуване на
различни учебни пособия, за които е известно, че с всеки по-горен клас в
училище стават по-скъпи като цена.
За да определи
размерите на издръжките Районният
съд е приел, че за
издръжката на децата са необходими и възможни средства в размер на общо 940,00
лв. месечно, като от тях бащата следва да заплаща общо 470,00 лв. месечно, от които – 210,00 лв. месечно за детето В. и 260,00 лв. месечно за детето А., а останалите средства, заедно с ежедневните
грижи по отглеждане и възпитание следва да се осигуряват от майката. Изложил е аргументи, че
са нуждите на двете
деца са несъмнено по-големи с оглед възрастта и
способностите им, но предвид доказателства
за възможностите за трудово
възнаграждение на ответника, тези размери на издръжка са
максимално справедливи.
1.По
отношение на въззивната жалба на А.В.К. и В.В.К., чрез тяхната майка и законен представител Т.А.Л..
Основните
възражения се отнасят до това, че неправилно Районният съд е приел, че съгласно
представените нотариални актове Л. притежавала 9 бр. недвижим имоти. Поддържа,
че притежава само 2 бр. недвижими имоти. Имотът находящ се в ********** само
формално бил записан на нея, а иначе бил собственост на сестра й О. Л.
/свидетелка по делото/, а имотът на ******** е със запазено право на ползване
за родителите й и не може да се отдава под наем. По отношение на нейните доходи
от представената справка на НАП ставало видно, че са в размер на общо
3 500лв. за цялата година, тоест около 330 лв. на месец. Същевременно
ответникът К. също притежавал 2 бр. недвижими имоти съгласно представените
справки. Същият работи като програмист на висока заплата в размер на
2 300лв. месечно. Отделно, в съдебния акт не е взето предвид, че А. ***.
За тази цел цяла година е посещавал частни уроци по български и математика,
ходил е на пробни матури и олимпиади. Също така тренира шах, пътува по
състезания, за което са необходими разходи за такси участие, път, хотели,
храна. Приложени били медицински документи за заболявания на А.- от алергии и
атопичен дерматит. Нуждае се и от брикети. Закупила му е лаптоп за 600 лв.
В жалбата
се излагат и оплаквания, че за детето В. увеличението на издръжката е също
крайно символично и недостатъчно. В момента е в 5 клас, приет е в математическа
паралелка в ********* със сребърен медал. По делото са представени
доказателства, че също ходи на състезания и олимпиади по математика. Посещава и
уроци по математика, за които се заплаща по 15 лв. седмично или общо 60 лв.
месечно. Също така тренира спортна гимнастика и се заплащат по 65 лв. месечно
за такса. През м.септември се наложила
да му се направи операция и майката заплатила 140 лв., а отделно му закупила
скоби за 350 лв. за униформа в училище са необходими 200- 300лв.
Съдът
намира, че възраженията относно размерите на издръжката са неоснователни. Съгл. чл. 143, ал. 2 от СК - родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 от СК е в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. От
приложеното удостоверение /на л.47 по възз.гр.д./ за актуални доходи от трудово
възнаграждение за ответника се констатира, че същите не са променени и са в
размер 2 341,20 лв. –брутен доход, а след приспадане на други суми /ДОО,
ДЗПО в УПФ, ЗО, ДОД и други удръжки –заем/, нетната сума за получаване е в
размер на 1 385,78 лв. Ответникът притежава недвижим имот в с.******, но и
същевременно живее под наем за жилище в с.***** и заплаща съгласно сключения
Договор от 04.01.2019г. сумата 650 лв. Приложил е и фактури за заплащането на
наемната цена по договора. Досежно втория имот, находящ се в *********, в
съсобственост с друго лице, заплаща и сума за кредит. При тези писмени данни, налага
се извод, че Районният съд е съобразил размерите на увеличението и че действително
нуждите на децата са завишени, понеже вече са ученици в по-горен клас и имат нови,
различни потребности. Майката притежава по Справка от регистъра /на л.58 и сл./
описани значителен брой недвижими имоти като нейна собственост, което
обстоятелство само по себе си завишава нейните материални възможности. Относно
издръжките, по-конкретно същите са завишени с по 30 лв. месечно за всяко дете поотделно, с оглед не много високите доходи на
бащата, които възлизат на около 1 000 лв. нетна сума /без кредита от 470
лв./.
2.По
отношение въззивната жалба на В.Р.К.. Основните възражения на жалбоподателя са
концентрирани в това, че той не би могъл да заплаща дори и тези нови минимални увеличения
на размерите. Счита, че майката има възможност да поеме по-голямата част от
издръжките. Не оспорва нуждите и потребностите на децата, но посочва, че живее и работи в С. и заплатата в размер на 2 300
лв. е брутен доход и като се приспаднат удръжките и заплащането на наем в
размер на 650 лв., за което прилага фактури, ставало видно, че не е възможно да
има ново увеличение за сумите, които да може да заплаща.
Въззивната
инстанция намира, че оплакванията следва да се оставят без уважение, тъй като
увеличението несъмнено е в очевидно твърде минимален размер, както се изтъкна
по горе, само по 30 лв. месечно поотделно за всяко дете, или общо 60 лв. за
двете момчета, което съответства на по-високата им възраст съответно на 13г. и 10 г. и има доказано
изменение на обстоятелствата на осн.чл.150 от СК, при които са определени
предходните размери. Бащата е на средна
възраст и е трудоспособен.
При тези изяснени материални възможности, налага се изводът, че Районният
съд правилно е разпределил издръжката, която всеки родител може да поеме за
адекватното задоволяване на потребностите на децата, независимо, че в мотивите
е записано обща сборна сума от 940 лв., вместо да се определи поотделно за всяко
дете, както е правилно по принцип. Но така или иначе, все пак става ясно от
следващите изложени съображения, че бащата трябва да поеме общо 470 лв., от
които 210 лв. месечно за В. и 260 лв. месечно за А., начиная от 22.02.2019г. Следва
да се отчете и същественият факт, че майката полага ежедневни преки и
непосредствени грижи за децата, които са практически неоценими в пари.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение
№
3049/17.07.2019г. на ПдРС – II бр.с. по гр.д.№ 3076/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :