Номер ІV-16 Година 2021, 28 април гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на осми март година две хиляди и двадесет и първа,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 125 описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на
ЗП К.М.А. ***, против решение № 260471 от 21.10.2020
г. по гр.д.800/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от
въззивницата срещу „Попов“ ООД гр.Бургас, ЕИК *********, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцата следните суми: 15 000 лв –
частичен иск от общо дължима сума от 64 564 лв, платена без основание за
неизвършени СМР по протоколи, образец 19, описани в Приложение 1 към исковата
молба, ведно с лихва за забава в размер на 1 500 лв, от която
400,00 лв - лихва върху сумата от 2 283,00 лв - недължимо платена по
Протокол, образец 19 №2, считано за периода 22.12.2016 г. – 12.12.2018 г. и
1 100,00 лв - лихва върху сумата от 12 717 лв - недължимо платена по
Протокол, образец 19 №4 за периода 08.06.2017 г. – 12.12.2018 г., както и за
заплащане на сумата от 15 000 лв – частичен иск от общо дължима
сума от 62 142,04 лева, платена без основание на ответника поради двойно
актуване и заплащане на извършени СМР, описани в Приложение №2 от исковата
молба, ведно с лихва за забава в размер на 1 000 лв върху
главницата от 15 000 лв, частично предявена, недължимо платена по Протокол
образец 19 №4, считано от 08.06.2017 г. до предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното им плащане, и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на „Попов“ ООД сумата от 3 000
лв, представляваща направени в исковото производство съдебно-деловодни
разноски. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано,
както и постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения. Сочи се, че
обжалваният съдебен акт е немотивиран, както и, че съдът не се е произнесъл по
съществени възражения на въззивника. Твърди се, че при събраните по делото
доказателства за наличие на договор между страните за строителство по одобрени
проекти на складове за селскостопанска техника, амбалаж и битова сграда, както
и за неизпълнение от страна на ответника на възложената му работа качествено и
в уговорените срокове, както и при липсата на доказателства за приемане на
извършена работа и при представени доказателства за многократни възражения от
възложителя досежно качеството и срока на извършеното по договора, неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице приемане на работата
на ответника. Твърди се, че поради отказа на изпълнителя да довърши
строителните работи и да предаде всички съставени протоколи и актове, както и
да предаде цялостно самия обект, ищецът като възложител се е възползвал от
предоставената му от закона възможност, когато писмено поканената страна не се
яви, актът, респ.протоколът да се подпише от явилите се страни, като в него се
отбележи номерът и датата на поканата. Сочи се, че по-късно, отново без
съдействието на изпълнителя, е било издадено удостоверение от Община Нова
Загора, че сградата е завършена в груб строеж. Твърди се, че тези възражения на
ищеца не са обсъдени от първоинстанционния съд. Излагат се твърдения, че ищецът,
като възложител, е бил изрядна страна по отношение на плащанията по договора,
вкл.по отношение на авансовите плащания, поради обвързаността на договора с
финансиращия орган – ДФ „Земеделие“. Сочи се, че при извършените проверки и замервания
на обекта са установени съществени нарушения на договора от страна на ответника
– различия между актуваните и реално извършените дейности; актуване два пъти на
една и съща дейност, която съответно му е заплатена два пъти и др. В тази
връзка се твърди, че е немотивиран и недоказан изводът на първоинстанционния
съд за липсата на дублирани дейности в протоколите. Твърди се, че независимо от
подадената от ищеца молба за отлагане на делото, съдът е дал ход на делото,
изслушал е свидетеля на ответника и вещото лице, и е приел заключението по
допуснатата експертиза, след което е приключил събирането на доказателства,
като по този начин съдът е нарушил правото на защита на ищеца като го е
препятствал да участва лично при събирането на доказателства, да зададе своите
въпроси и да направи своите искания. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение като недопустимо, необосновано и неправилно. Заявено
е искане, в случай, че съдът намери решението за недопустимо, да го отмени и да
върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. В случай,
че съдът намери решението за допустимо, но неправилно, се иска то да бъде
изцяло отменено и вместо него да се постанови решение, с което искът да се
уважи изцяло. Въпреки заявените оплаквания за допуснати процесуални нарушения,
не са направени искания по доказателствата. В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивницата. Претендират се
разноски.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор
от въззиваемия „Попов“ ООД, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка. Твърди се, че са обосновани изводите на
съда, че при предявяването на Протоколи, обр.19 №№ от 1 до 4 (които протоколи
не са подписани от възложителя), не са заявени никакви възражения във връзка с
отразените в протоколите СМР. Излагат се съображения, че при липсата на
възражения за неправилно изпълнение на работата, същата се счита за приета. Ето
защо се твърди, че сумата от 64 564 лв представлява стойност на описаните
в Приложение № 1 към исковата молба СМР не е платена без основание. По
изложените съображения се твърди, че обжалваното решение е правилно и
обосновано, поради което се претендира потвърждаването му. Също не са заявени
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за
допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивницата ЗП К.М.А.,
за осъждане на ответника „Попов“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищацата
сумата от 15 000 лв –
частичен иск от общо дължима сума от 64 564 лв, платена без основание за
неизвършени СМР по протоколи, образец 19, описани в Приложение 1 към исковата
молба, ведно с лихва за забава в размер на 1 500 лв, от която сума - 400 лв лихва върху сумата от 2 283
лв - недължимо платена по Протокол, образец 19 № 2, считано за периода
22.12.2016 г. – 12.12.2018 г., и 1 100 лв лихва върху сумата от 12 717 лв
- недължимо платена по Протокол, образец 19 №4 за периода 08.06.2017 г. –
12.12.2018 г.; както и за заплащане на сумата от 15 000 лв – частичен иск от общо дължима сума от
62 142,04 лв, платена без основание на ответника поради двойно актуване и
заплащане на извършени СМР, оприсани в Приложение №2 от исковата молба, ведно с
лихва за забава в размер на 1 000 лв
върху главницата от 15 000 лв, частично предявена, недължимо
платена по Протокол, образец 19 №4, считано от 08.06.2017 г. до предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното им плащане. Твърди се, че по силата на сключен между
страните договор за строителство от
20.07.2016 г., ответникът е следвало да изгради обект Складове за селскостопанска
техника и амбалаж и битова сграда в ПИ 000737 в землището на с.Кортен, община Нова
Загора. Твърди се, че ищцата е заплатила изцяло сумите по представени от
ответника протоколи обр.19 за извършена дейност и фактури, но при извършена впоследствие
проверка на изработеното установила, че ответникът не е извършил реално всички
СМР, които са актувани в протоколите обр.19, както и, че е вписал една и съща
дейност, която му е заплатена два пъти. С допълнително заявено Възражение по
повод възражение за неподсъдност на делото пред БРС поради наличието в договора
на арбитражна клауза, ищцата е изложила твърдения, че искът е предявен на
извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД, тъй като
договорът между страните е бил прекратен.
Предявени са искове с правно
основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете като недопустими
и неоснователни с писмен отговор в законовия срок. На първо
място се твърди, че по същия спор вече е налице висящо дело – т.д.509/2018 г.
по описа на БОС, поради което, поради съвпадане на обективните и субективните
предели на двата иска, настоящото дело, като по-късно заведено, следва да бъде
прекратено. В случай, че съдът не установи такова тъждество на спора по двете
дела, е заявено искане настоящото дело да бъде прекратено на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК до приключване на т.д.509/2018 г. по описа на БОС. По същество се
твърди, че предявените искове са неоснователни. Оспорват се твърденията на ищцата
за неизпълнение на възложени на ответника СМР, както и за двойно актуване на
СМР. Твърди, че ответникът е изправна страна по договора, за което свидетелства
приемането и осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете на ищцата като
допустими, но неоснователни. Съдът е приел, че процесните протоколи обр.19 са
били предявени на възложителя, макар да не са били подписани от него, и не са
представени доказателства за каквито и да е възражения във връзка с отразените
в тези протоколи СМР. Съдът е приел, че липсата на възражения при фактическото
приемане на работата се приравнява на одобрение – признание, че изработеното
съответства на договора, поради което сумата от 64 564 лв , представляваща
стойността на описаните в Приложение № 1 към исковата молба СМР, не е платена
без основание. По отношение на иска за сумата от 15 000 лв – частична
претенция от общо 62 142,04 лв, съдът е приел, че този иск също е
неоснователен поради това, че по делото не е установено двойно актуване и
заплащане на СМР. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноските по
делото.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно.
Макар твърденията във въззивната жалба за недопустимост на
решението да не са конкретни, доколкото за допустимостта на решението (във
висящите му части) съдът следи служебно, следва да се посочи, че настоящият
състав приема, че решението е и допустимо по следните съображения:
След запознаване с т.д.509/2018 г.
по описа на БОС съдът констатира, че не е налице тъждество в предмета на двете
дела, поради което не е налице основание настоящото производство да бъде
прекратено.
Съдът констатира, че спорът по т.д.509/2018 г.
по описа на БОС не е преюдициален по отношение на настоящия спор, поради което не
е било налице основание за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на спора по търговското дело.
На следващо място съдът намира, че решението не е недопустимо
поради наличието на уговорена в договора арбитражна клауза. Действително,
според настоящия състав не е налице ограничение по чл.19, ал.1 ГПК за уговаряне
между страните на арбитражна клауза, тъй като в
случая договорът е сключен от ищцата в качеството й на земеделски
производител (което е изрично посочено в договора), и изграждането
на Складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда очевидно е
предназначено за дейността й като земеделски
производител, т.е.по този договор ищцата
няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В случая
обаче исковете са предявени на извъндоговорно основание – чл.55, ал.1 ЗЗД,
поради което уговорената в договора между страните арбитражна клауза е
неотносима към настоящото производство. Освен всичко останало, възражението, че спорът е неподсъден на
съда поради наличие на арбитражна клауза, е направено след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, поради което е преклудирано.
На последно място решението не е недопустимо и поради това,
че независимо от подадената от ищеца молба за отлагане на делото, съдът е дал
ход на делото, изслушал е свидетеля на ответника и вещото лице, и е приел
заключението по допуснатата експертиза, след което е приключил събирането на
доказателства. Така изложените твърдения са за допуснати от съда процесуални
нарушения. Съдът приема, че в случая не
е налице допуснато процесуално нарушение, тъй като не са били налице и двете
предпоставки по чл.142, ал.2 ГПК за отлагане на делото. Дори да имаше допуснато
процесуално нарушение, негова последица можеше да бъде само допускане на
доказателства във въззивното производство, каквито страната, поради
процесуалното нарушение, е била препятствана да представи/поиска в първоинстанционното
производство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е
допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а се установява
и от представените по делото доказателства, че ищцата, в качеството си на земеделски
производител е сключила с Държавен фонд „Земеделие“ Договор за безвъзмездна
помощ, във връзка с който на 20.07.2016 г. като възложител е сключила с
ответника договор за строителство, по силата на който ответникът е следвало да
построи складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ №
000737 в землището на с.Кортен, Община Нова Загора, като възложената работа
като мярка, количество и стойност е описана в Приложение №1, неразделна част от
договора. Съгласно чл.4 от договора, срокът за извършване на строителството е
до три месеца от датата на подписване на протокол за предаване строителната
площадка и начина на приемане на работата – с двустранен констативен протокол.
Стойността на договора е определена като сбор от количествено стойностните
сметки по приложенията, неразделна част от договора и възлиза на сумата от
603 042,97 лв с ДДС, като страните са уговорили авансово плащане на 30% от
окончателната договорна стойност с ДДС непосредствено след подписването му и
последващи плащания след двустранно подписани протоколи и/или актове за
съответните извършени доставки и СМР и издаване на фактура от изпълнителя и
окончателно плащане в размер на 3% от окончателната стойност на договора - след
приемане на обекта с акт №15 и издаване на фактура от изпълнителя. Съгласно чл.13,
ал.3 от договора, обемът на извършените СМР се удостоверява с подписването на
тристранен протокол между възложител, изпълнител и строителен надзор, като при
несъответствие на документацията с реално извършената дейност е договорено
плащането да се извърши след отстраняване на несъответствията. Освен правата и
задълженията на всяка от страните по договора, в същият е регламентирано и това,
че рискът от случайното погиване или повреждане на извършено строителство се
носи от изпълнителя, както и че същият гарантира качеството на извършените
строително монтажни и инсталационни работи в съответните актове и протоколи,
като явните дефекти и недостатъци се констатират при предаването, съответно
приемането на етапите от изпълнението на обекта, а скритите дефекти и
недостатъци, проявили с в рамките на гаранционния срок, се констатират с
протокол, съставен в 7-дневен срок от уведомяването за възникването им от
страна на възложителя към изпълнителя. В Раздел VIII от договора са уговорени видовете
отговорности, неустойки и санкции, които всяка от страните носи, а като
основания за прекратяване на договора е посочено – извършване и предаване на
договорената работа; по взаимно съгласие; или при настъпване на обективна
невъзможност за изпълнение на възложената работа. С анекс от 04.08.2016 г.,
срокът за изпълнение на договора е увеличен на четири месеца, считано от датата
на авансовото плащане – 28.10.2016 г.
Страните не спорят, че на 03.11.2016
г. са подписали Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия на строежа Не е спорно също, че във връзка с извършените СМР
ответникът предал на ищцата протоколи образец 19: № 1 от
25.11.2016 г. за извършени
СМР на стойност 116 165,41 лв; № 2 от 22.12.2016 г. за извършени СМР на стойност 151 371,87 лв; № 3 от 04.02.2017 г. за извършени СМР на стойност 145 577,77 лв; и № 4 от
08.06.2017 г. за извършени
СМР на стойност 165 521,02 лв, всички
приложени към исковата молба.
Не е спорно, че във връзка с
извършените СМР и издадените Протоколи обр.19, ответното дружество е издало следните
фактури: № 521/28.10.2016 г., № 527/25.11.2016 г., №532/22.12.2016 г.,
№534/04.02.2017 г., №550/08.06.2017 г. и № 543/05.05.2017 г. Не е спорно,
че протоколите обр.19 са били изпратени от ответника като изпълнител на ищцата
като възложител на електронна поща, както и чрез куриер. В исковата молба
ищцата не оспорва обстоятелството, че протоколите обр.19 са й били предадени,
но твърди, че не ги е подписала, тъй като „не са извършвани проверки за тяхното
съдържание и дали описаните в тях действия са извършени реално“.
Не е спорно, че ищцата е заплатила
на ответника по предоставените й от него фактури, 81 315,79 лв с ДДС по
фактура № 527/25.11.2016 г., 105 960,31 лв с ДДС по фактура №532/22.12.2016
г., 101 904,44 лв с ДДС по фактура №534/04.02.2017 г., 95 864,72 лв и
още 20 000 лв по фактура №550/08.06.2017 г., или общо 405 045,26 лв с
ДДС, което е част от стойността на уговорените СМР по сключения между страните
договор за строителство 603 042,97 лв с ДДС.
Не е спорно, че ответникът не е
изпълнил всички възложени му строителни работи, както и, че договорът между страните е бил
прекратен с писмено уведомление от ищцата. Не е спорно, че остатъкът от
строителните работи за завършване на складове за
селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда са изпълнени от трето лице –
ЕТ „Оникс – Христо Христов“ по възлагане от ищцата.
Спорно между страните е, налице ли са описани в протоколите
обр.19, съставени от ответника, строителни работи, стойността на които да е
фактурирана от ответника и заплатена от ищцата, и които работи да не са
изпълнени от ответника, т.е.налице ли са различия между актуваните и реално
извършени работи; както и налице ли са строителни работи, отразени два пъти в
протоколите обр.19, и заплатени от ищцата два пъти.
Установява се от заключението на вещото лице инж.Александър
Великов по назначената и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, че към момента на огледа обектът,
предмет на договора е завършен и точно замерване на изпълнените СМР не е
възможно да се извърши, тъй като изкопните работи към момента на огледа са
скрити, поради което и извършените от вещото лице замервания са от чертеж.
Вещото лице отбелязва, че довършителните работи по обекта са извършени от трето
за спора лице - ЕТ „Оникс – Христо Христов“, и са на стойност 117 205,00
лв с ДДС, съгласно предоставени му от последния актове (като единичните цени на
СМР на ЕТ „Оникс – Христо Христов“, са по-високи от тези на ответното
дружество). Вещото лице посочва, че няма завишени количества между договора за
строителство, офертата към него от една страна и съставените от ответника протоколи
обр.19 с №№ от 1 до 4 от друга страна, но има количества, които не са актувани,
както и такива, които са актувани, но не са изпълнени. В Приложение № 1
Сравнителна таблица към СТЕ, в колона „Забележка“, вещото лице Великов е
посочил неактуваните и актуваните, но неизпълнени СМР. Според вещото лице в
Протокол № 4, обр.19 са актувани неизпълнени СМР, както следва: от Част ІІ АС –
от т.11 до т.27 вкл. и от т.29 до т.32 вкл.; от Част ІV.1 Захранващи линии и
ел.табла – от т.4 до т.7 и от т.10 до т.16; от Част ІІІ.1.1 СВО и площадков
водопровод – т.8 и 9, в Протокол № 3, обр.19 са актувани неизпълнени всички СМР
от Част ІV.1 Външно осветление. Общата стойност на актуваните от ответника, не
неизпълнени СМР, според Приложение № 1 Сравнителна таблица към СТЕ на вещото
лице Великов, е 44445,69 лв. Независимо от посоченото в Сравнителната таблица,
в съдебно заседание вещото лице заявява, че извода за неизвършени СМР прави на
база както на обстоятелството, че тези
СМР са били актувани от третото за спора лице, довършило строежа, така и по
съображения, че напр.ако ответникът не е положил ППР тръбите, няма как да е
изпитал водопровода; ако липсват стени, няма как да прокараш кабели в тях, да
шпакловаш и да боядисаш. Независимо от горното, в съдебно заседание вещото лице
заявява, че не може да каже каква част от актуваните и заплатени СМР не са
извършени, и само предполага, че ЕТ „Оникс – Христо Христов“ е извършил
неизвършени от ответника СМР.
Следва да се отбележи, че в
Констативния протокол от 04.07.2018 г. (л.163), подписан от ищцата като
възложител, от представител на „Дунчева-52“ ЕООД – стр.надзор, и съгласуван от
проектантите по част „АС“, „СК“, „ВиК“, „ЕЛ“, „ОВК“ и „ВП“, съставен след
проверка на място на строеж „Складове за селскостопанска техника и амбалаж и
битова сграда“, след „цялостно замерване на всички видове СМР“, е констатирана
разлика в количествата единствено по т.22, т.24, т.31 и т.32 от Част І
Конструктивна, и по т.2 и т.4 от Част ІІ „АС“. Точно тези разлики обаче не са установени
от вещото лице при изготвяне на СТЕ.
При така събраните доказателства и
при липсата на категоричност на вещото лице относно вида, обема и стойността на
актувани от ответника и заплатени от ищцата, но неизпълнени от ответника СМР, и
обстоятелството, че протоколите обр.19 №№ 1-4 са били предоставени от ответника
на ищцата, и не са представени доказателства по тях да са правени възражения,
съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че извършените СМР, актувани по
тези четири протокола обр.19 са били приети от ищцата като възложител на работата
с конклудентни действия без възражения, още повече, че обемът на извършените
СМР не представлява недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно,
по см.на чл.264, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения, и с оглед необорените показания
на св.Р., съдът намира за неоснователни и
недоказани оплакванията на въззивницата, че по делото не е доказано приемането
от ищцата като възложител на извършените от ответника СМР. Предвид разпоредбата
на чл.264 ЗЗД, ищцата като възложител е била длъжна да приеме изработеното при
предоставяне на протоколите обр.19, съотв.към този момент е следвало да заяви
възраженията си досежно обема и качеството на изработеното, данни за което по
делото няма.
По отношение на оплакването, че ответникът не изпълнил
възложената му работа „качествено и в уговорените срокове“, както и по
отношение на оплакването, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
твърдението на ищцата, че поради липсата на съдействие от изпълнителя, е било издадено
удостоверение от Община Нова Загора, че сградата е завършена в груб строеж,
следва да се посочи, че в настоящото производство не са предявени искове по
чл.265 ЗЗД, а искове за връщане от ответника на получени от него без основание
суми, поради което извършването на възложена работа „качествено и в уговорените
срокове“, не е предмет на спора.
Ето защо съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че при наличието на приемане без възражения на
извършените СМР, съгласно чл.266, ал.1, вр.чл.264 от ЗЗД, ищцата дължи на
ответника заплащане на изработеното, съотв.заплатените от нея суми по договора,
вкл.процесната сума от 64 564 лв, от която се претендира частично сумата
от 15 000 лв, не е
платена без основание за неизвършени СМР по протоколи, образец 19.
По изложените съображения съдът
приема предявеният иск за сумата от 15 000
лв – частичен иск от общо дължима сума от 64 564 лв, платена без
основание за неизвършени СМР по протоколи, образец 19, описани в Приложение 1
към исковата молба, за недоказан. Поради отхвърляне на главния иск,
неоснователен е и искът за лихва за забава в размер на 1 500 лв, от която сума - 400 лв лихва върху сумата от
2 283 лв - недължимо платена по Протокол, образец 19 № 2, считано за
периода 22.12.2016 г. – 12.12.2018 г., и 1 100 лв лихва върху сумата от
12 717 лв - недължимо платена по Протокол, образец 19 №4 за периода
08.06.2017 г. – 12.12.2018 г., както и иска за законна лихва върху главницата
от 15 000 лв, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им
плащане.
С оглед заключението на вещото лице
инж.Великов по СТЕ, че не се установява дублиране на количества актувани СМР,
съдът намира за неоснователен и недоказан и иска за заплащане на сумата от 15 000 лв – частичен иск от общо
дължима сума от 62 142,04 лв, платена без основание на ответника поради
двойно актуване и заплащане на извършени СМР, описани в Приложение №2 от
исковата молба, както и иска за лихва за забава в размер на 1 000 лв върху главницата
от 15 000 лв, частично предявена, недължимо платена по Протокол, образец
19 №4, считано от 08.06.2017 г. до предявяване на иска, както и иска за законна
лихва върху главницата от 15 000 лв, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното им плащане. Ето защо съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, че при извършените проверки и
замервания на обекта са установени съществени нарушения на договора от страна
на ответника - актуване два пъти на една и съща дейност, която съответно му е
заплатена два пъти и др., съотв.че е немотивиран и недоказан изводът на
първоинстанционния съд за липсата на дублирани дейности в протоколите.
Поради съвпадането на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК.
При така постановения резултат и при
липсата на искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за
въззивното производство, съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260471 от 21.10.2020 г. по гр.д.800/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.