№ 2229
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20211100110269 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000лева, изразяващи се в болки и страдания в
резултат от телесни повреди, настъпили при ПТП от 06.09.2020г. в гр.София, при което
водачът на л.а.“Ауди“ с рег.№ **** Ц.Н.В., поради нарушение правилата за движение по
пътищата, станал причина за настъпване на ПТП, при което пострадал ищеца. В резултат от
същото ищецът претърпял травматични увреждания, които му причинили болки и
страдания, описани в исковата молба, за които претендира заплащане на обезщетение.
Вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила присъда по
НОХД№6009/2021г. на СРС, НО, 93-ти състав.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“АД е представил писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва настъпването на ПТП,
получаването на травматични увреждания от ищеца, виновното противоправно поведение
на водача на л.а.“Ауди“ с рег.№ **** Ц.В., както и предявения иск за сумата от 30 000лева,
което счита за справедливо обезщетение. Оспорва иска до пълния предявен размер като
счита обезщетението за прекомерно.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С определение от 10.01.2022г. на
основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е настъпило процесното ПТП на 06.09.2020г., наличието на сключен
1
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. “Ауди“ с рег.№ ****, валиден
към датата на ПТП, с ответника, както и наличието на влязла в сила присъда по НОХД
№6009/2021г. на СРС, 93-ти състав.
От съдържанието на същата се установява, че водачът на л.а. “Ауди“ с рег.№ ****
Ц.В. е признат за виновен за настъпване на ПТП, при което поради нарушение на правилата
за движение по пътищата реализирал ПТП с движещия се пред него л.а. „Ситроен“ с рег.№
****, управляван от И.И. Б., с което по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, което е реализирало
микробиологичния признак на трайно затруднение движенията на левия горен крайник за
срок повече от 30 дни и средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по
гръбната повърхност на лявата длан с разкъсване на сухожилието на отвеждащия мускул на
трети и четвърти пръсти, което довело до трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд
и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя,
защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва
гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната
квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са
участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата
на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския
съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№
5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на
ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение №
22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№
411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна
практика в настоящото производство не следва да се обсъжда механизма на настъпване на
ПТП, като съдът го приема за установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място,
време и вина за настъпването му. Предвид изложеното се установява пасивната материално-
правна легитимация на ответника, като застраховател по предявените искове.
Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства и е приета съдебно -медицинска
експертиза, от които се установява, че в резултат от ПТП са получени травматични
увреждания при ищеца.
От приетата СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП за ищеца са
настъпили травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лява ключица, довело до
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, разкъсно-
контузна рана на гръбната повърхност на лявата длан с разкъсване на сухожилието на
отвеждащия мускул на трети и четвърти пръсти, довело до трайно затруднение движенията
на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, пукване основата на проксималната
2
фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота. Според вещото лице възстановителният период при посочените
увреждания е около 3 месеца, като болките и страданията, през първите два месеца са били
по–интензивни. При прегледа на ищеца, извършен на 03.05.2022г., е установено наличието
на оперативен белег в областта на лявата ключица с дъговиден ход и дължина от 12 см,
запазен обем движение на раменна става, по гръбната стена на лява длан в долната й част
се вижда белег от разкъсно-контузна рана с дъговидна форма и дължина 8 см. Не е
установен функционален дефицит в увредените зони. При прегледа пациентът съобщава за
болки в кръста и лява раменна става, които са по-силни през нощта, болки в пръстите на
лява ръка, които отичат при студено време и посиняват, чувства слабост на захвата на лява
ръка, спрямо дясната, при движение на лявата ръка в рамото и ма пукане.
В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че наличието на отичане на
левия горен крайник при студено време може да се дължи на увреда на кръвоносните съдове
от получените наранявания, придружени с увреда на сухожилие, което да води до подуване
и може да се получат посинявания и оток при студено време, тъй като от студа съдовете се
свиват и като са по-малко като количество се получават отоци, посиняване и изтръпване.
Възможно е това да остане пожизнено, но вещото лице няма категоричен отговор дали ще
стане така, тъй като не го е установил при прегледа, поради това, че в момента е топло, а се
получава при свиване на съдовете при студено време. Има медикаменти за това състояние,
но няма данни ищецът да приема такива.
Свидетелят А. пръв видял ищеца след катастрофата, който бил целия облян в кръв.
Говорел трудно и несвързано, казал че го боли цялата лява страна, след което го вкарали в
спешното. Стоял в болница поне около седмица и го оперирали на втория ден. Направили
операция на лявата ръка с импланти и на ключицата. През това време ходели, заедно с майка
му, в болницата да се грижат за него, тъй като не можел сам да се справя с най-елементарни
неща. Ищецът отишъл да живее при тях, тъй като живеели при майка му в този момент,
поради невъзможността му да се обслужва. Движел си дясната ръка, но поради болката в
лявата страна не можел да се храни сам първите дни, което продължило един месец, през
който живял при майка си. Това състояние му се отразило зле психически, тъй като нямал
желание да излиза, въпреки че можел да ходи, нямал желание за нищо, често го виждали да
плаче, да се самообвинява, което наблюдавал през този месец, в който живеели заедно.
Свидeтелят счита, че и сега не се е възстановил напълно, тъй като постоянно му се подува
ръката, получава отоци, постоянно го боли, особено при смяна на времето. По коледните
празници, когато се събирали, имал оплаквания от подуване на ръката, тъй като било
студено, но през останалото време също казва, че го боли и не може да върши елементарни
неща.
В Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
3
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди на ищеца следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от
него. Същите се установяват от съдържанието на влязлата в сила присъда, в която са
посочени настъпилите в причинно- следствена връзка с ПТП травматични увреждания при
ищеца, които са потвърдени и от вещото лице по приетата експертиза. В резултат от
причинените телесни повреди ищецът се е възстановявал в период около 3 месеца, през
които е търпял болки и страдания, като първите два месеца са били по–интензивни.
Следва да се вземе предвид, че при извършен преглед на ищеца, вещото лице
установява наличието на оперативен белег в областта на лявата ключица с дъговиден ход и
дължина от 12 см, запазен обем движение на раменна става, по гръбната стена на лява длан
в долната й част се вижда белег от разкъсно-контузна рана с дъговидна форма и дължина 8
см. Не е установен функционален дефицит в увредените зони. Следователно вещото лице
установява пълно възстановяване на ищеца при извършения преглед, а по отношение
съобщените от него налични към датата на прегледа проблеми, изразяващи се в болки в
кръста и лява раменна става, които са по-силни през нощта, болки в пръстите на лява ръка,
които отичат при студено време и посиняват, чувство на слабост в захвата на лява ръка,
спрямо дясната, при движение на лявата ръка в рамото наличие на пукане, не са ангажирани
доказателства. За съществуването на тези проблеми е налице твърдението на ищеца пред
вещото лице и предположението на последното, че е възможно да настъпят. Липсват
доказателства да са надлежно констатирани от лекар при извършен преглед, тъй като при
наличието на оток и други проблеми в увредените зони ищецът би следвало да посети
лекар, който да ги констатира и да предприеме лечение на същите, както и да удостовери
съществуването им. Според вещото лице при наличието на посочените проблеми се
предприема медикаментозно лечение, като не е установено да е предприето такова при
ищеца. Поради това съдът приема за недоказани твърденията му за наличие на проблеми в
увредените области и към настоящия момент, както и да не е настъпило пълно
възстановяване на причинените травми.
Не следва да се кредитират показанията на свидетеля в тази връзка, тъй като неговия
извод за лиса на пълно възстановяване при ищеца е извън компетентността му и се основава
на твърденията на ищеца за наличие на болка и оток в увредените зони, във връзка с които
не са представени доказателства. Следва да се кредитират показанията на свидетеля за
наличие на емоционални проблеми за ищеца, тъй като е нормално и логично да са
настъпили такива след претърпяното ПТП, причинените от него травми и възстановителния
4
период след тях.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 30 000лева.
С определение от 19.05.2022г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило по сметка на ищеца сумата от
32 466,86 лева на 08.01.2022г., от която 30 000лева обезщетение за неимуществено вреди и
сумата от 2466,86лева законна лихва от 17.12.2020г. до 08.10.2021г.
С оглед на това предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли за сумата от 30 000лева поради извършено в хода на делото плащане
на тази сума, а до пълния предявен размер следва да се отхвърли поради неоснователност на
претенцията.
По претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 14.09.2020г., към което е приложен констативен
протокол и фактура, но не се установява да е определено и изплатено обезщетение от
застрахователя.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,
какъвто е приложен към заявлението на ищеца. Следва да се има предвид, че ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Застрахователят не се е възползвал от предоставената му възможност за изискване на
допълнителни доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се
произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, лек автомобил.1, т.1 от КЗ -
изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за
настъпило застрахователно събитие или от 30.09.2020г. , но с оглед диспозитивното начало
в граждански процес следва да се приеме за дължима законната лихва от 17.12.2020г.
По делото се установява, че ищецът е заплатил законната лихва върху платеното на
5
08.10.2021г. обезщетение от 30 000лева за периода от 17.12.2020г. до 08.10.2021г., поради
което искът за заплащане на лихва за забава следва да се отхвърли поради плащане в хода
на делото, а по отношение претендираната лихва за забава върху обезщетението от 30 000
лева до пълния предявен размер, същата е неоснователна поради неоснователност на
главния иск.
Съдът приема, че разноските в настоящото производство следва да се присъдят, като
се вземе е предвид, че още с писмения отговор ответникът не оспорва претенцията на ищеца
за сумата от 30 000лева и законната лихва върху нея до датата на плащането, както и че е
платил в хода на съдебното производство. Въпреки, че не оспорва дължимостта на
обезщетението ответникът не е платил сумата от 30 000лева извънсъдебно, с което е дал
повод за образуване на делото и предявяване на иск за присъждане на тази сума, поради
което по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК следва да заплати направените
разноски на ищеца по водене на делото за присъждане на обезщетение до 30 000лева и
законната лихва върху него.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, но е направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се
присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и
оснвоателната претенция за сумата от 30 000лева и законната лихва върху нея, като се
присъди сумата от 1804,80лева с ДДС за правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса, от която е освободен ищеца за
сумата от 30 000,00лева, платена след образуване на делото, което е довело до отхвърляне
на иска, но същият е предявен поради бездействието на ответното дружество да заплати
обезщетение за неимуществени вреди до размера, който не оспорва, с което е дал повод за
образуване на делото за тази сума, поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 1200,00лева и 400,00лева разноски за съдебно-
медицинска експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И. Б. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК З.“АД с ЕИК
**** иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000лева, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
от телесни повреди, настъпили при ПТП от 06.09.2020г. в гр.София, при което водачът на
л.а.“Ауди“ с рег.№ **** Ц.Н.В. поради нарушение правилата за движение по пътищата
станал причина за настъпване на ПТП, при което пострадал ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.12.2020г. до окончателното й плащане.
6
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“АД с ЕИК **** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА и по
аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК да заплати на адв. В.В. О. с ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 1804,80лева с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“АД с ЕИК **** на основание чл.78, ал.6 от ГПК и по
аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 1600,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7