№ 31
гр. Сливен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500551 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г., пълномощник на ЛЮБ. М. П.,
ЕГН ********** от *** против решение № 260243 от 09.04.2021 г. по гр.д. № 5488/2019 г.
по описа на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивницата
против Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във
вр. с ч.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД за признаване за установено, че въззиваемата Т.
дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
482 от 14.06.2019 г. по ч.гр.д. 754/2019 г. на Новозагорски районен съд в размер на 2500 лв.
обезщетение за непозволено увреждане в следствие на некачествено извършена козметична
услуга на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.20219 г., както и
разноски в размер на 400.00 лв. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да
заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 600.00 лв.
Във въззивната жалба се посочва, че неправилно съдът е приел, че претенциите за
непозволено увреждане са недължими. Той неправилно бил възприел свидетелските
показания и приетото по делото експертно заключение. Безспорно било установено, че на
22.02.2018 г. въззиваемата Т. била извършила процедура мезотерапия на въззивницата П..
1
Процедурата била извършена лично от въззиваемата, тя била неуспешна – вместо
подобряване на кожата се е стигнало до влошаване на състоянието и, като по лицето и
шията на въззивницата останали видими белези. Това довело до продължително лечение и е
било свързано със средства, които въззивницата е заплатила. Експертното заключение
сочило, че е бил налице възпалителен процес в периода след като въззивамата е извършила
козметичната процудера. По този начин се установява и причино-.следствената връзка
между действията на въззивамата и причинените щети заплати от въззивницата.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде
уважен. Не са претендирани разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П.,
пълномощник на Д. КР. Т., ЕГН ********** от ***, с който въззивната жалба е оспорена
като неоснователна. Посочено е че той е бил постановен при спазване на всички
процесуални и материални правила. В отговора пространно са преповторени твърденията на
страните извършени пред първоинстанционния съд, както действията извършени от самия
съд. По същество се твърди, че не се е доказало, че заплатените от въззивницата средства за
лечение в размер на 2335,00 лв. платени на д-р Л.-К. и Клиника „Л.А.“ и частични
транспортни разходи в размер на 165 лв. са във връзка с извършената на 22.02.2018 г.
процедура мезотерапия от въззиваемата Т.. Страната посочва, че свидетелската Николова е
посочила, че по цялото лице на въззивницата е имало топчета и че то изглеждало ужасно, но
от показанията на д-р Л. се било установило, че по лицето на въззивницата са се образували
еритемни папули с размери между 1 и 3 милиметра. Тя била констатирала, че не става
въпрос за странични ефекти от процедурата, а на нормална реакция на кожата. Въззиваемата
твърди, че до момента когато на въззивницата е била извършена операция за премахване на
жлъчката проблемът е бил разрешен, тъй като такива операции се извършват когато
пациентът е здрав, без оплаквания и ако тя е имало обриви по лицето са щели да назначат
изследване за алергии и да се извършат други консултации с лекари специалисти, за което
няма данни. Това свое твърдение страната основава на казаното от вещото лице д-р М. в
съдебно заседание на 11.03.201 г. По-нататък отново се преповтаря фактическата обстановка
от делото като се подчертава, че процедурите извършени след 29.05.2018 г. от д-р Л. не
могат да се приемат, че са във връзка с процедурата по мезотерапия. Всички консултации,
които са били извършвани до 29.05.2018 г. при д-р Л. са били поети от въззиваемата.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Страните не са направили нови процесуални или доказателствени искания.
2
В с.з.въззивницата П. редовно призована, не се явява и не се представлява.
В с.з. въззивницата Т. редовно призована не се явява. Представлява се от адв. П., който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника П. на 25.06.2021г. и в рамките
на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.07.2020 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно
описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК
настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество
жалбата се явява частично основателна.
В проведеното заповедно производство ищецът е претендирал заплащане на
обезщетение от непозволено увреждане в размер на 2500.00лв. без да уточнява техния
характер – имуществен или неимуществен. С исковата молба е било претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500.00лв., а с направено
уточнение пред РС , процесуалният представител на страната е посочил, че се претендират
имуществени вреди. По този начин, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
некачествено извършена от ответницата козметична услуга на 22.02.2018г.
В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се
докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер,
с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице
причинно – следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и
вина у деликвента, като за това е установена законова презумция в разпоредбата на чл. 45
ал.2 от ГПК.
3
От събраните по делото доказателства, се установи, че действително на
22.02.2018г. ответницата Т. е извършила на ищцата/въззинвица козметична услуга –
„мезотерапия“ по метода „ микронидлинг“, вследствие на което по лицето и се появили
нодули ( възловидни образования), вдлъбнатини и зачервявания. След проведената
процедура на ищцата била оказана медицинска помощ и били извършвани няколко
медицински и козметични процедури:
11.04.2018г. – процедура „ клиър лифт“, от д-р К. – К., на стойност 175.00лв.;
10.05.2018г. - процедура „ клиър лифт“, от д-р К. – К., на стойност 175.00лв.;
18.05.2018г. – процедура „мезотерапия с Теосиал“, от д-р Л.;
29.05.2018г. - процедура „мезотерапия с Теосиал“, от д-р Л.;
05.06.2018г. – била е извършена компютърна диагностика, на стойност 65.00лв.;
07.06.2018г. – процедура „ франкциониран лазер“;
26.06.2018г. – процедура „ мезотерапия Тъч ъп“;
19.07.2018г. – процедури „ мезотерапия“ и „лазер терапия“;
14.08.2018г. – процедура „ попълване на назолабиални бръчки и ментум с филър“;
23.08.2018г. – процедура „ филър Ялупро“;
03.10.2018г. – процедура „ филър за устни и за лице“;
22.01.2019г. – процедура „филър за устни и лице“ на стойност 1100.00лв.
Вещото лице д-р М. в заключението си и в показанията дадени в с.з. е посочила, че
пряка и непосредствена последица от проведената процедура по „мезотерапия“ на
22.02.2018г. са процедурите, които са били осъществени на 18.05.2018г., 29.05.2018г.,
07.06.2018г., 26.06.2018г. и 19.07.2018г. Останалите осъществени процедури не са били
свързани с първоначалната козметична процедура. ВЛ счита, че проведената компютърна
диагностика на 05.06.2018г. също е била свързана с първоначалната процедура.
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД се явява частично основателен.
Няма спор, че ответницата е извършила козметична процедура вследствие, на която ищцата
вместо положителен ефект е получила нодули ( възловидни образования), вдлъбнатини и
зачервявания. Това състояние е било следствие на извършената интервенция, не е
съществувало преди нея и не е било резултат на други действия. Самата ответница очевидно
го е възприела като последица от дейността си и за това говорят действията които е
предприела – осъществяване на контакт с дерматолог, транспорт на ищцата до гр. София,
заплащане на част от извършените възстановителни процедури.
Тъй като в случая се търсят единствено имуществени щети, съдът няма да коментира
болките, страданията и евентуалния дискомфорт, който може би е изпитала ищцата.
4
Предмет на делото е претенцията за заплащане на заплатените от нея средства за
възстановяване. От заключението на ВЛ е видно, че процедурите извършени след
19.07.2018г. нямат отношение към първоначалната „несполучлива“ козметична процедура
от 22.02.2018г. От разпита на св.Л. става ясно, че процедурите до 19.07.2018г. на стойност
470.00лв. са и били заплатени доброволно от ответницата чрез банков превод. За
процедурите извършени от д-р К. няма никакви данни нито за точния им брой, нито за
стойността им, нито кога и как са били платени евентуално. По този начин се установява, че
въззиваемата не е заплатила единствено сумата от 65.00лв. за извършеното компютърно
изследване, което съдът счита, че е в причинно – следствена връзка с първоначално
осъществената козметична процедура. За този извод съдът се основава на заключението
дадено от вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма никакви основания
да се съмнява.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
щети следва да се уважи до размера на 65.00лв. В този смисъл следва да бъде изменено
първоначалното решение, като отхвърлителният диспозитив за сумата над 65.00лв. до
пълния претендиран размер от 2500.00лв. следва да бъде потвърден.
С оглед частичното уважаване на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният
иск за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху главницата от 65.00лв считано
от 11.06.2019г., когато е било депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението.
По правилата на процеса деловодните разноски следва да бъдат изменени за първа
инстанция. В полза на ищцата следва да се присъдят 12.00лв. , разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 512/2019г. по описа на РС – Нова Загора и 14.00 лв. разноски за
първа инстанция (заплатена ДТ, такси за свидетели и възнаграждение за ВЛ). За
присъдените над 582.00лв. до 600.00лв. разноски в полза на ответника
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция въззивницата не е претендирала разноски, поради което такива
не следва да се обсъждат. Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00лв. Предвид изхода на спора следва да и се присъдят
разноски в размер на 582.00лв.
По тези съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260243/09.04.2021 г. по гр.д. № 5488/2019г. на Сливенския
районен съд в частта, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от ЛЮБ. М. П., ЕГН
********** от *** против Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, във вр. с ч.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД за признаване за установено, че
Т. дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
482 от 14.06.2019 г. по ч.гр.д. 754/2019 г. на Новозагорски районен съд в размер на 2500 лв.
обезщетение за непозволено увреждане вследствие на некачествено извършена козметична
услуга на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.20219 г. за сумата от
65.00 (шестдесет и пет) лева, както и в частта с която ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** е била
осъдена да заплати деловодни разноски за сумата над 582.00 ( петстотин осемдесет и два
)лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Вместо това постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** от
*** против Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с ч.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД, че част от сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 482 от 14.06.2019 г. по ч.гр.д. 754/2019 г.
на Новозагорски районен съд в размер на 65.00 (шестдесет и пет) лева е дължимо
обезщетение за претърпени имуществени щети вследствие на некачествено извършена
козметична услуга на 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ЛЮБ. М. П., ЕГН
********** от *** законна лихва върху главницата от 65.00 (шестдесет и пет) считано от
11.06.2019г., датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ЛЮБ. М. П., ЕГН
********** от *** 12.00 ( дванадесет) лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 512/2019г. по описа на РС – Нова Загора и 14.00 (четиринадесет ) лева разноски за първа
инстанция.
В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** от *** да заплати на Д. КР. Т., ЕГН
********** от *** сумата от 582.00 (петстотин осемдесет и два) лева, разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7