МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2235/03.12.2010г.,
постановена
по НОХД № 4300/2010г. по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който против А.С.К. -
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
с основно образование, безработен, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл.308, ал. 2 от НК от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 03.12.2010г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП – Бургас по време на съдебните
прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като
счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието са
доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно
определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия да
се наложи наказание при приложение разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от НК /стара
редакция/, а именно на пробация, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност 2 /два/ пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител или определено
от него длъжностно лице за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 /сто/ часа за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. К. от АК –
Б., не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация, при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от шест
месеца, като моли да не му се налага трета пробационна мярка.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения
заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и изразява съгласие с предложеното наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.10.2009 г., в 11.30 часа в с. „П. п.” при ОДМВР
Б., пред св. Щ. К., с. о. в група „Административно-наказателна дейност отчет на
ПТП, профилактика и подготовка отчет на водачите”, се явил подс. А.К., ЕГН: **********,
за да подаде изискуемите документи, по чл. 13 от Наредба № I - 157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС: заявление по образец, карта за медицински преглед за водач на МПС, удостоверение
за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС, свидетелство
за завършено теоретично обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, свидетелство за завършено практическо обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, сред които и свидетелство
за завършено основно образование „Серия -С-97 рег.№2653-23/2006г. на ОУ „Х. Б.”
гр. Б., което се изисква с измененията по ЗДП бр. 5 1 от 26.06.2007 година, при
първоначално издаване на СУМПС. При първоначалната проверка на документите, св.
К. се усъмнила в истинността на цитираното свидетелство за основно образование
и незабавно уведомила за това св. Г. Т. - инспектор в група „Административно-наказателна
дейност отчет на ПТП, профилактика и подготовка отчет на водачите”. При
извършената от него проверка и сравнение на представеното от подс. К.
свидетелство за завършено основно образование с оригинално такова, издадено от
ОУ „Х. Б.” гр. Б., същият установил, че между двете има разлика, предвид което
цитираните документи представени от подс. К. ***, без въпросното свидетелство
за завършено основно образование, били върнати на подсъдимия. Св. Т.
сигнализирал ОДМВР Б. за случая, с оглед извършването на необходимата проверка
с Докладна записка от 22.10.2009 година, към която приложил въпросното
свидетелство и обяснения от подс. А.С.К.
В хода на разследването, в качеството на свидетел бил
разпитан директорът на ОУ „Х. Б.” гр. Б., св. М. Н. Х. От показанията му става
ясно, че процесното свидетелство не е издадено от ръководеното от него учебно
заведение.
Видно от предоставената справка от ОУ „Х. Б.” гр. Б., подс.
К. никога не е бил ученик в учебното заведение. В регистъра за издаване на
документи за придобиване на основно образование на училището, Свидетелство за
основно образование „Серия -С-97 рег.№2653-23/2006г., не фигурира.
От заключението по назначената в хода на разследването
техническа експертиза на предоставеното от подс. К. свидетелство за основно
образование, става ясно, че бланката, на която е издадено то е неистинска, а
печатите положени на стр. 2 и стр. 3, върху графи „директор” на същото, са
копирани от печати, които не са положени с оригиналния печат на ОУ „Х. Б.” – гр.
Б. От заключението по назначена по досьдебното производство графологична
експертиза е видно, че двата подписа за директор, в Свидетелство за основно
образование „Серия -С-97 рег.№2653-23/2006г. на името на подс. А.К., не са
изпълнени от св. М. Н. Х. - директор на училището.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия
събран по делото доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършила престъплението по чл. 316, вр. с чл.308,
ал.2 от НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимият подсъдимия
А.С.К. - роден на ******, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, с основно образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 22.10.2009г. в 11.30 часа в гр. Б., пред длъжностно лице – Щ. Г.К. - „с.
о.” в група „Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика,
подготовка и отчет на водачите”, сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Б.,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование
- свидетелство за основно образование серия С-97 с № 2067853, рег.№
2653-23/30.06.2006г. на ОУ „Х. Б.”-гр.Б., на което е придаден вид, че е
издадено от ОУ „Х. Б.”-гр. Б., като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
За извършеното престъпление по чл. 316, вр. с чл.308,
ал.2 от НК е предвидено наказание до осем години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанията за извършените от подсъдимите престъпления, при условията на чл. 55
от НК, като в случая, приложение следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б „б” от НК /стара редакция/, с оглед обстоятелството, че деянието е
извършено от подсъдимия преди измененията в НК, а приложението на старата
редакция е по-благоприятно за него.
В случая, наказанието за престъплението извършено от
подсъдимия, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б” от НК /стара
редакция/, с оглед обстоятелството, че законодателят не е предвидил долна
граница на наказанието, предвиденото в разпоредбата на чл.316, вр. с чл.308,
ал.2 от НК от НК наказание лишаване от свобода, следва да бъде заменено с
наказание пробация.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита искреното
съжаление на подсъдимия, както и младата му възраст. Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието.
Предвид горното и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, поради което и наложи на подсъдимия
наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес в с. Р., община Б., с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 8 /осем/
месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 8 /осем/
месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа за срок от 1
/една/ година.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на деянието следва да се
приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия в
страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.