Решение по дело №7341/2020 на Софийски градски съд

                                                 РЕШЕНИЕ

                                            гр.София, 25.10.2021 г.

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,IV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

 ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №7341 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.03.2020 г. по гр.д. №47881/17 г., СРС, ГО, 178 с-в ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** ***»*********** против «ЧЕЗР.Б.»АД, ЕИК: ****** за осъждане на «ЧЕЗР.Б.»АД да заплати на К.Н.И. и С.Б.И. сумата от 4 250 лева, съставляваща обезщетение за ползването, без правно основание на собствената на ищците Едноетажна масивна сграда/трафопост/, находяща се в град София, СО-район”Триадица”, ул.”Хайдушка гора” и ул.”Тулча”, със застроена площ 29,25 кв.м., изграден върху поземлен имот 778 от квартал 78 на град София, мест.”Бул.България-П част” за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищците за период от 07.07.2016г.до 14.07.2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба/17.07.2017г./до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** ***»***** ****** да заплатят на «ЧЕЗР.Б.»АД, ЕИК: *******, направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците ,с която се твърди, че е неправилно,в противоречие с материалния  и процесуалния закон .Излагат съображения.

               Молят да бъде отменено решението на СРС и искът да бъде уважен.Претендират присъждане на разноски.

Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски.

 Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Ищците са собственици на процесния трафопост ,придобит от ищеца на 20.12.2010 г.Последният го е придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост,сключен на 25.10.01 г. Към момента на снабдяване на трафопоста с разрешение за ползване - 15.10.1999     г., Закона електростопанството - ДВ бр.95/12.12.1975 г. отменен ДВ бр.674/16.07.1999 г., не намира приложение. Също така не са ангажирани доказателства, че трафопостът е изграден в груб строеж по време на действието на посочения закон. С оглед на това задължителната съдебна практика, на която се позовава решаващият съд, няма отношение към настоящия случай, доколкото е свързана с приложението на Закона за електростопанството (отм.), който не регулира спорното право.

Предвид обстоятелството, че „М.“ ЕООД са придобили правото на собственост върху процесния трафопост, сключеният с ищците договор от 20.12.2010 г. има вещно - правен ефект. Неоснователен е поддържаният от ответника довод, че с влязло в сила съдебно решение е отречено правото на собственост на „М.“ ЕООД. С постановеното решение от 02.12.2009 г. по т. д. № 1826/2009 г. по описа на CAC, TO, III състав, е прието, че дружеството е носител на правото на собственост върху процесния трафопост, но не му се следва обезщетение по чл.59 ЗЗД, тъй като е налице правно основание за ползването на постройката зг разглеждания период.

В § 1, т.23 от ДР на ЗЕ в приложимата към момента на сключване на договора за покупко - продажба на недвижим имот между „М.“ ЕООД и ищците, е регламентирано, че  енергиен обект е обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ пред мрежи, както и техните спомагателни съоръжения, без инсталациите на потребителите. С оглед на това следва да се приеме, че трафопостът съставлява енергиен обект по смисъла на тази разпоредба.

В § 4 от ДР на ЗЕ е предвидено, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ, обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г. трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8 - годишен срок от влизането в сила на ЗЕ, който с изм. на ЗЕ ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е променен на 12 - годишен срок от влизане в сила на ЗЕ.

В случая не се твърди и съответно не се установява да е налице приключила процедура по изкупуване на трафопоста.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, при ползване на енергийни обекти и съоръженията в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Размерът на обезщетението следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за обезщетение за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. С оглед на това при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явя без правно основание,поради което се дължи съответно обезщетение от страна ползвателя.Обезщетението се дължи за времето, през което ищците са собственици на трафопоста и ответникът го е ползвал за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца. С оглед на това неоснователни се явяват доводите на ответника, че не дължи обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, предвид спецификите при ползването на енергийния обект. Следва да се съобрази също така, че имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

             По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът дължи на ищците обезщетение за ползването на притежавания от тях недвижим имот през исковия период, през който ищците са имали качеството на собственици в режим на съпружеска имуществена общност, а ответникът е ползвал процесния трафопост без правно основание за това.            

    От заключението на изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза не се установява какъв е размерът на дължимото обезщетение, съобразно приетата от ДКЕВР Методика за обезщетение за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, предвид обсъдената по - горе задължителна практика. Вещото лице не е дало отговор в тази насока, тъй като не са представени данни относно годишните разходи за обслужване на съоръженията за разглеждания период.С оглед на това размерът на дължимото обезщетение следва да се определи от въззивния съд по реда на чл.162 ГПК. Съдът приема, че то възлиза на 1 800 лв. за исковия период, поради което предявеният иск се явява частично основателен. В случая правото на собственост върху процесния трафопост е в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова, както и не е регистриран в Агенция по вписванията режим на имуществените отношения. С оглед на това задължението на ответника към ищците е неделимо. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.129, ал.1 ЗЗД претендираната от ищците cyма следва да им се присъди общо.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично,а първоинстанционото решение следва да се отмени в частта,с която искът е отхвърлен за сумата 1 800 лв.

По разноските по производството:

                   На ищците следва да се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 402  лв., включително заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство ,съобразно уважената част на иска.На ответника следва да се присъди сумата 144 лв.разноски ,съобразно отхвърлената част на иска.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивниците следва да се присъди сумата от 163 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, включително и заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство,съобразно уважената част нна жалбата.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 04.03.2020 г. по гр.д. №47881/17 г., СРС, ГО, 178 с-в в частта,с която ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** ***»********** против «ЧЕЗР.Б.»АД, ЕИК:******* за осъждане на «ЧЕЗР.Б.»АД да заплати на К.Н.И. и С.Б.И.  сумата 1 800 лв., съставляваща обезщетение за ползването, без правно основание на собствената на ищците Едноетажна масивна сграда/трафопост/, находяща се в град София, СО-район”Триадица”, ул.”Хайдушка гора” и ул.”Тулча”, със застроена площ 29,25 кв.м., изграден върху поземлен имот 778 от квартал 78 на град София, мест.”Бул.България-П част” за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищците за период от 07.07.2016г.до 14.07.2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба/17.07.2017г./до окончателното заплащане и ОСЪЖДА К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** ***»********да заплатят на «ЧЕЗР.Б.»АД, ЕИК: *******, направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, като вместо това                   

                                                   ПОСТАНОВЯВА:

           ОСЪЖДА «ЧЕЗР.Б.»АД да заплати на К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН **********   сумата 1 800 лв., съставляваща обезщетение за ползването, без правно основание на собствената на ищците Едноетажна масивна сграда/трафопост/, находяща се в град София, СО-район”Триадица”, ул.”Хайдушка гора” и ул.”Тулча”, със застроена площ 29,25 кв.м., изграден върху поземлен имот 778 от квартал 78 на град София, мест.”Бул.България-П част” за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищците за период от 07.07.2016г.до 14.07.2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба/17.07.2017г./до окончателното заплащане,на основание чл.78 ал.1 ГПК да им заплати сумата 402 лв.разноски пред първоинстанционото производство ,съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** ***»***** ***** да заплатят на «ЧЕЗР.Б.»АД, ЕИК:******, направените в първоинстанционното производство  разноски  в размер на 144 лева ,съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.

           ОСЪЖДА «ЧЕЗР.Б.»АД да заплати на К.Н.И. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН **********   сумата 163 лв.разноски във възивното производство ,съобразно уважената част на жалбата.

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                            

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                           

 

 

                                                                           2.

 

                                                                             

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                             

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.        

                                                             

 

                                                                                     2.