РЕШЕНИЕ
№137 30.03.2009г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд на деветнадесети март две хиляди и девета година
В открито
заседание, в състав
Председател: Р.Р.
Членове: 1. Г.Д. 2. Д.Д.
Секретар М.П.
Прокурор Р.А.
като разгледа докладваното от съдия Д.Д.
КНАД №58 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, образувано по жалба на “ВИА АРХ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ул. “Тонзос” №2, вх. А, ап.5, представлявано от В Р Ф- П, против решение
№172з/22.12.2008г. поАНД №1080/2008г. на РС Казанлък.
С жалбата се твърди, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата, произнасяне по неустановена
фактическа обстановка, а алтернативно се поддържа, че е недопустимо поради
изтекла абсолютна давност за налагане на административното наказание.
Поддържа се, че твърдените от АНО
несъотвествия с ЧКЗСП не са налице, но това възражение е игнорирано от съда и е
оставен неизяснен въпроса относно извършване на нарушението. Не са налице
мотиви относно материалната законосъобразност на НП, което лишава от възможност
касационната инстанция да извърши контрол за съответствие на решението с
материалния закон. Съдът е основал решението си на писмените доказателства на
актосъставителите и е приел, че са налице нарушенията. Искането за експертиза в
настоящата инстанция не може да бъде направено, поради което би следвало
решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.
Подробните съображения за
изтеклата абсолютна давност се свеждат до следното: АНО е приел за дата на
нарушението 15.08.2006г., а е издал НП
на 03.10.2007г., с което сроковете визирани в чл.34 ал.3 от ЗАНН са изтекли.
Дейстивята по издаване и предявяване на НП не могат да бъдат възприети като
факти, които спират давностния срок. Поради това е незаконосъобразен извода на
съда, че давността не е изтекла, тъй като НП е издадено в шестмесечния срок от
констатиране на нарушението.
На последно място се твърди, че
липсата на мотиви относно размера на наказанието е следвало да обоснове
отмяната само на това основание на наказателното постановление.
От съда се иска да отмени
решението и да отмени НП като се прекрати административното производство,
поради изтекла давност.
Ответника по касация – ДНСК София,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по подробни съображения в
подкрепа извода на съда, че събраните гласни и писмени доказателства са
достатъчни за установяване на нарушението, а жалбоподателя не е поискал
експертиза в хода на повторното разглеждане на делото пред районния съд.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, и извърши служебна проверка за
допустимост, валидност и съответствие на решението с материалния закон, намира
за установено следното:
С обжалваното решение районен съд Казанлък е изменил
наказателно постановление №56-ДНСК-404/03.10.2007г. на Заместник Началник ДНСК
София, с което на основание чл. 237 ал.1 т.6 предл. първо във вр. с чл.239 ал.1
т.2 във вр. с чл.222 ал.1 т.14 от ЗУТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” като е намалил нейния размер от 50 000лв., на
30 000лв.
Съдът е приел, че нарушенията са
извършени като се е позовал на доказателствата представени от административния
орган. Касатора не се е явил на съдебното заседание, не е поискал извършване на
съдебно архитектурна експертиза, както е заявил в първоначалната си жалба
против наказателното постановление. Във възраженията, които е изложил против
акт за установяване на административното нарушение са посочени причините довели
до несъобразяване с предвижданията на ПУП – ЧКЗСП, а именно – гаражи не са
предвидени поради изискванията на НИПК, издатините не са на конзолна
конструкция, отново по причина на протокол от 10.09.2005г., одобрен от
Директора на НИПК. Разполагането на гаражи на първия етаж е било невъзможно,
тъй като сградата се намира на оживено кръстовище и не могат да се изпълнят
изискванията на чл.98 и чл.99 от Наредба №2 за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Плътността и
интензивността на застрояване не се ограничават в ъгловите УПИ със свързано
основно застрояване, поради което не е нужно спазването на ЧКЗСП за плътност и
интензивност на застрояване. Възразява се, че не е открито нарушението при
одобряване на строителното разрешение от Община Стара Загора и проверката му от
РДНСК Стара Загора.
Тези възражения не са такива, с които се оспорват
констатираните от контролния орган факти, а са правни съображения кога и
доколко следва да бъдат спазени предвижданията на ЧКЗСП. С допуснатите
отклонения обаче са нарушени изискванията за отстояние между сградите, не са
предвидени необходимите места за паркиране, а се проектира сграда за обществено
и делово обслужване. Невъзможността да бъде спазено ЧКЗСП при удовлетворяване
на инвестиционните намерения не може да има за последица заобикаляне на
неговите изисквания. Този подробен ПУП определя точно и подробно всички
параметри на застрояване, а предмет на оценителския доклад е именно
съответствието на проекта с тях. На
основание чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на
съгласуване като комплексен доклад, съставен
от лицензирана фирма - консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа
и втора категория задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание
на възложителя; Този доклад е основание за издаване на разрешение за строеж и
фирмата – консултант носи отговорност за одобрените строителни книжа, които не
съответсват на съществените изисквания към строежите – чл.237 ал.1 т.6 предл.
първо от ЗУТ. В АУАН и в НП конкретно и ясно са посочени несъответствията с
ЧКЗСП, както и нарушаване изискването на чл.142 ал.5 от ЗУТ, като и
доказателствата, които го установяват. В приложеното копие на ЧКЗСП изрично е
посочена височината на сградата, отстоянието от 5м. до страничната улична
регулация, прибирането на сградата на 14м. с 1,50 навътре, скатния покрив,
проектирането на две кули, с чиято височина, общата такава на сградата става
над 14м., надвишаването на показателите за плътност и интензивност на
застрояване, не проектирането на гаражи на първи етаж. Всички тези допуснати
отклонения са обяснени във възражението против АУАН, поради което и предвид
липсата на изрично искане за извършване на експертиза, която да даде отговори
на въпроси, изискващи знания из областта на проектирането на сградите, не може
да се възприеме довод за извършено съществено процесуално нарушение от съда.
При липса на оспорване на фактическите констации, въззивния съд е длъжен да
провери изпълнението на изискванията чл.57 от ЗАНН и законосъобразното
провеждане на процедурата по налагане на наказанието. Мотиви по тези въпроси са
изложени от районния съд и се споделят от настоящата съдебна инстанция, която
не споделя доводите във възражението,
които макар и не посочени в касационната жалба се поддържат, чрез твърдението
за липса на нарушение. Административно наказващата норма изисква спазване
правилата на чл.142 ал.5 от ЗУТ при съставяне на оценителския доклад – т.е. той
дава отговор на въпроса спазени ли са параметрите на ЧКЗСП или не, а не защо не
могат да бъдат спазени и поради това показателите на инвестиционния проект са
оценени като съответстващи към съществените изисквания за строежите.
Неоснователно
е възражението за изтекла давност по ЗАНН за налагане на наказанието, която се
поддържа в първоначалната жалба и в двете касационни жалби. На първо място
следва да се има предвид нормата на чл.239 ал.2 от ЗУТ, според която
едногодишния срок за образуване на административно наказателно производство по
ЗАНН тече от деня на извършване на нарушението – 15.08.2006г. Производството е
образувано на 25.06.2007г. със съставяне на АУАН №64 от същата дата, а преди да
изтекат шест месеца е издадено и НП. Нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, на която се
позовава касатора е спазена. Всички давностни срокове не са изтекли както към
момента на образуване на административно наказателното производство, така и към
момента на налагане на наказанието.
Що се отнася до липсата на мотиви
за размера на санкцита, то този порок не е основание за отмяна на наказателното
постановление. Районния съд само на това основание и без да обсъжда
материалното състояние на касатора е намалил размера на санкцията, така както е
поискано в първата касационна жалба.
Поради изложеното и като не
установи касационни основания за отмяна или обезсилване на съдебния акт,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение №172”з”/22.12.2008г.,
постановено по а.н.д.№1080 по описа за 2008г. на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.