Решение по дело №1442/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 485
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430201442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201442 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от Е. Е. Н., ЕГН ********** от *** против НП № 21-
0938-001306/26.04.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушения, както
следва:
- на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание: глоба в размер на 200 /двеста/ лева;
- на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е са
наложени административно наказание: глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не
1
ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.

На 21.04.2020г. жалбоподателят Е. Е. Н. управлявала в гр. Плевен
двуколесно пътно превозно средство, неустановена марка и модел с номер на
рама ***. В 10:50 часа на кръстовище образувано от ул. „Георги Кочев“ и ул.
„Неофит Рилски“ с посока на движение към улица „Гренадерска“ длъжностни
лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР-Плевен –
свидетелите СП. Г. К. и М. ПЛ. Н. спрели за проверка жалбоподателя Н.. В
хода на проверката длъжностните лица установили, че жалбоподателят Е.Н.
управлява горепосоченото ППС без да притежава СУМПС от съответната
категория /неправоспособен/. По време на проверката свидетелите К. и Н.
установили още, че ж-лят Н. управлява горепосоченото ППС, без да е
регистрирано по надлежния ред. При проверката водачът на горепосоченото
ППС отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с
фабричен № ***. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 като пробата е отрицателна. Издаден бил талон за
медицинско изследване с № ***, както и 8 бр. холограмни стикери за
сигурност и валидност за пробата с № ***.
За констатираните нарушения на чл.150 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от
ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия АА бл. №
867476/17.04.2021г. За нарушението по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП не било
наложено административно наказание, с оглед приложимост на чл.345, ал.2
от НК.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
2
без възражения. В законоустановения тридневен срок не било депозирано
писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени
доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите СП. Г. К. и М. ПЛ. Н., както и издадения въз основа на снетите
обяснения АУАН Серия АА бл. № 867476/17.04.2021г. на л.5; НП № 21-0938-
001306/26.04.2021г. на л.6; талон за медицинско изследване с № *** на л.7;
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози на л.8; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози на л.9; 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на
пробата /от №***-2 до №***-8/ на л.10; писмо от ОД на МВР-Плевен, отдел
ОХ на л.11; писмо от ОД на МВР-Плевен, отдел ОХ, СПП до РП-Плевен на
л.12 и заповед на л.14-15 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
С НП № 21-0938-001306/26.04.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя Е. Е. Н. е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно
3
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят действително не е бил правоспособен водач
към момента на извършената проверка, тъй като същият не притежава
свидетелство за управление на МПС. Това на практика също не се оспорва и
от самата нея. Следователно, несъмнено към датата на проверката Н. е била
неправоспособен водач. От друга страна, при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. При съобразяване с изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно-наказващия орган е направил
конкретно описание на констатираното административно нарушение пълно,
точно и ясно – управление на МПС, като водачът е бил неправоспособен.
Посочени са обстоятелствата, при които е установено административното
нарушение – извършена полицейска проверка, конкретизирано е
административното нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП. В тези
случаи по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в
размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В разглеждания случай наложеното наказание глоба в размер
към средата от 200 лв. съдът приема, че е съобразено с целите на
административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, наказателното
постановление в тази си част се явява законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.

4
Досежно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до отмяна на НП в тази част без да се разглежда спора по
същество. Съображенията са следните:

Жалбоподателят Е. Е. Н. е привлечена към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която „Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
В този вид обстоятелствената част на НП досежно това нарушение
възпроизвежда без никаква промяна тази описана в АУАН, като и в АУАН и в
НП са описани текстово не едно, а две административни нарушения, а именно
когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, и на следващо място – че не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторни изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези две
нарушения са обособени в две отделни предложения ва разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, като единствено в АУАН е посочено че се има предвид
пр.2. Това обаче не санира констатирания в НП порок доколкото не става
ясно за кое от тези две административни нарушения е санкциониран ж-ля.
Налагането на едно административно наказание за повече от едно
административно нарушение не се допуска от разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН, съгласно която: „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
5
едно от тях“. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила
което е накърнило правото на защита на ж-ля да разбере за какво нарушение е
санкциониран за да организира надлежно защитата си. Отделно от това
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда за този вид нарушения да се
наложат кумулативно две административни наказания, всяко от тях в
абсолютен размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години. Второто административно
наказание не е наложено с процесното НП. В този смисъл НП в тази част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се разглежда по
същество.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0938-
001306/26.04.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя Е. Е. Н., ЕГН
********** от *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001306/26.04.2021г.
на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя Е. Е. Н., ЕГН ********** от *** за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от ЕВ. Е. Н., ЕГН ********** от *** против НП №
21-0938-001306/26.04.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушения, както
следва:
- на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание: глоба в размер на 200 /двеста/ лева;
- на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е са
наложени административно наказание: глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не
ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.

На 21.04.2020г. жалбоподателят ЕВ. Е. Н. управлявала в гр. Плевен
двуколесно пътно превозно средство, неустановена марка и модел с номер на
рама ***. В 10:50 часа на кръстовище образувано от ул. „Георги Кочев“ и ул.
„Неофит Рилски“ с посока на движение към улица „Гренадерска“ длъжностни
лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВР-Плевен –
свидетелите СП. Г. К. и М. ПЛ. Н. спрели за проверка жалбоподателя Н.. В
хода на проверката длъжностните лица установили, че жалбоподателят Е.Н.
управлява горепосоченото ППС без да притежава СУМПС от съответната
категория /неправоспособен/. По време на проверката свидетелите К. и Н.
установили още, че ж-лят Н. управлява горепосоченото ППС, без да е
регистрирано по надлежния ред. При проверката водачът на горепосоченото
ППС отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с
фабричен № ***. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 като пробата е отрицателна. Издаден бил талон за
медицинско изследване с № ***, както и 8 бр. холограмни стикери за
сигурност и валидност за пробата с № ***.
1
За констатираните нарушения на чл.150 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от
ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия АА бл. №
867476/17.04.2021г. За нарушението по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП не било
наложено административно наказание, с оглед приложимост на чл.345, ал.2
от НК.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
без възражения. В законоустановения тридневен срок не било депозирано
писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени
доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите СП. Г. К. и М. ПЛ. Н., както и издадения въз основа на снетите
обяснения АУАН Серия АА бл. № 867476/17.04.2021г. на л.5; НП № 21-0938-
001306/26.04.2021г. на л.6; талон за медицинско изследване с № *** на л.7;
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози на л.8; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози на л.9; 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на
пробата /от №***-2 до №***-8/ на л.10; писмо от ОД на МВР-Плевен, отдел
ОХ на л.11; писмо от ОД на МВР-Плевен, отдел ОХ, СПП до РП-Плевен на
л.12 и заповед на л.14-15 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
С НП № 21-0938-001306/26.04.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя ЕВ. Е. Н. е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
2
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят действително не е бил правоспособен водач
към момента на извършената проверка, тъй като същият не притежава
свидетелство за управление на МПС. Това на практика също не се оспорва и
от самата нея. Следователно, несъмнено към датата на проверката Н. е била
неправоспособен водач. От друга страна, при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. При съобразяване с изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно-наказващия орган е направил
конкретно описание на констатираното административно нарушение пълно,
точно и ясно – управление на МПС, като водачът е бил неправоспособен.
Посочени са обстоятелствата, при които е установено административното
нарушение – извършена полицейска проверка, конкретизирано е
административното нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП. В тези
случаи по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в
размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В разглеждания случай наложеното наказание глоба в размер
към средата от 200 лв. съдът приема, че е съобразено с целите на
административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, наказателното
постановление в тази си част се явява законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.

Досежно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до отмяна на НП в тази част без да се разглежда спора по
същество. Съображенията са следните:

Жалбоподателят ЕВ. Е. Н. е привлечена към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, съгласно която „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
3
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
В този вид обстоятелствената част на НП досежно това нарушение
възпроизвежда без никаква промяна тази описана в АУАН, като и в АУАН и в
НП са описани текстово не едно, а две административни нарушения, а именно
когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, и на следващо място – че не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторни изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези две
нарушения са обособени в две отделни предложения ва разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, като единствено в АУАН е посочено че се има предвид
пр.2. Това обаче не санира констатирания в НП порок доколкото не става
ясно за кое от тези две административни нарушения е санкциониран ж-ля.
Налагането на едно административно наказание за повече от едно
административно нарушение не се допуска от разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН, съгласно която: „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях“. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила
което е накърнило правото на защита на ж-ля да разбере за какво нарушение е
санкциониран за да организира надлежно защитата си. Отделно от това
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда за този вид нарушения да се
наложат кумулативно две административни наказания, всяко от тях в
абсолютен размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години. Второто административно
наказание не е наложено с процесното НП. В този смисъл НП в тази част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се разглежда по
същество.
4