№ 18262
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110165821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против П. П. Г. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 1567,69 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, за период
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 256,85 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г., сумата в
размер на 47,21 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,10 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до
04.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 8722/29.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 9786/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия дължи обезщетение за забава след изтичане на 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за недопустимост на
производството поради неясен петитум на подадената искова молба, тъй като не е
представена подробна справка към всяка фактура за процесния период и не е посочено как е
формирана претенцията за главница, респ. акцесорните вземания за лихва. По същество на
спора с подадения отговор предявените искове са оспорени по основание и размер. Страната
поддържа, че по делото не са представени първични счетоводни документи, от които е
формирано вземането, както и липсват доказателства за надлежно извършени метрологични
проверки на общия топломер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По развитите в отговора
доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца
бъдат възложени направените от ответника разноски в производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за покупко-продажба от 11.07.2017 г., обективиран в
нот. акт № 273, том I, по описа на нотариус Д. Н., по силата на който ответникът е придобил
право на собственост върху процесния недвижим имот. Предвид изложеното и доколкото
по делото не е спорно, че имотът е топлоснабден съдът намира, че между страните в
2
процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Когато топлопреносното
предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов
наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
на собственост върху имота преди процесния период.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че за процесния период в имота
е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, чиито показания са снети на 07.05.2019 г.,
27.06.2020 г. и 21.05.2021 г., като за отоплителни сезони 2019/2020 година и 2020/2021
година показанията на потребление са 0. От приетото заключение се установява, че в банята
на жилището е монтирана щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО, като
топлинната енергия отдадена от уреда се изчислява на база инсталирана мощност. От
приетото заключение се установява, че цената на потребената топлинна енергия за
процесния период при съобразяване на изготвените изравнителни сметки възлиза на сумата
в размер на 1976,76 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че са извършени
плащания в погашение на вземанията за процесните отоплителни сезони общо в размер на
404,10 лева, след съобразяване на които непогасените вземания са в размер посочен в
исковата молба.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 24.02.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (ФИРМА) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С определение № 15/29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно
датата, на която изтича давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното
по силата на закона спиране, който обхваща общо 69 дни. От изложеното следва, че
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2018 г.,
които са в размер на 128,36 лева съгласно приетото заключение по допусната съдебно-
счетоводна експертиза. От изложеното следва, че искът за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия е основателен за сумата в размер на 1439,33 лева за периода от 17.12.2018
г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния заявен размер от 1567,69 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 17.12.2018 г. претенцията е неоснователна поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и изравнителни сметки
се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден
и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 47,21
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Вземането е претендирано за периода от 01.07.2019 г., т.е. преди по-малко от три
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ.
претенцията не е погасена по давност.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (ФИРМА). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
4
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответникаследва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 87,58 лева, от които сумата в размер на 37,58 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 69,29
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 637,58 лева, от които сумата в размер на 37,58 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 500 лева депозит за изслушване на допуснатите
експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на 504,45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу П. П. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. (адрес), иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1439,33
лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, за период от 17.12.2018 г. до
5
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането
и сумата в размер на 47,21 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 8722/29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 9786/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 1567,69 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
17.12.2018 г., както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 256,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. и за сумата в размер на 7,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.08.2019 г. до 04.02.2022 г.
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 69,29 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 504,45 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 9786/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6