^{Мотиви по НОХД № 234 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд}

^{Подсъдимият М. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „за времето от 23.00 ч. на 29.09.2018 г. до 07.30 ч. на 30.09.2018 г., в с.В., общ.П., обл.Т., е повредил противозаконно чужда движима вещ – тента на стойност 810 лв., монтирана на дървен навес пред питейно заведение в с.В., ул.“***“№*, собственост на Т.Б.С. от с.с.“ – престъпление по чл.216,ал.1 от НК.}

^{Представителят на Районна прокуратура Т. ТО П. в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на наказание ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с подходящ изпитателен срок, както и уважаване в пълен размер на претенцията за имуществени вреди.}

^{Подсъдимият М.М., редовно призован,  явява се в разпоредителното и в съдебното заседание, не оспорва обвинението, но заявява, че вредите са възстановени на пострадалата.}

                        ^{В проведеното разпоредително заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалата С. против подсъдимия, за заплащане на сумата 810 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението, като конституира пострадалата като граждански ищец и частен обвинител в процеса. В с.з. пострадалата се представлява от повереник адв.П.В. от ВАК, който поддържа гражданския иск и моли да бъде уважен изцяло, както и се присъединява към  мнението на прокуратурата относно вида и размера на наказанието.}

^{Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Подсъдимият М.М. живеел с родителите си в с.В., общ.П., бил със средно образование, работел като автомонтьор, неосъждан.}

^{На 29.08.2018 г. подс.М. и свидетелите С.С., К.Н. и А. Т. посетели питейно заведение, находящо се в с.В., общ.П., ул. „***“№* , стопанисвано от пострадалата Т.С..  Поради употребен алкохол и невнимание, св.К.Н. нанесъл незначителна вреда по найлоновата тента, с която бил затворен дървения навес пред заведението. По-късно цялата компания напуснала заведението с л.а., управляван от подсъдимия и след като изпратили момичетата, в автомобила останали само подсъдимия и св.Н.. По това време пострадалата установила, че е налице леко увреждане по тентата, като предположила, че е причинено именно от св.Н.. Чрез сина си се свързала с него, при което той потвърдил, че по невнимание е повредил найлона, като се уточнили, че на следващия ден ще отида да се уточнят за поправяне на щетите.}

^{Разговорите относно причиненото увреждане на тентата подразнило подс.М. и когато малко по-късно  с л.а., управляван от него с ниска скорост преминали край заведението, без да казва нищо на св.Н. подсъдимия свалил стъклото на шофьорската врата. Извадил нож и докато управлява л.а. срязал по дължина четирите платна, всяко от които по 3 м /или с обща дължина 12 м. , при височина 2.80 м./, при което тентата станала негодна да изпълнява предназначението си. На сутринта пострадалата С. установила увреждането и уведомила органите на полицията. От видеозапис било установено, че съпричастен към увреждането е именно подс.М., който в разговор със С. признал за стореното и обещал, че ще поправи или заплати тентата. Пострадалата му предала увредените платна, но впоследствие се установило, че те не подлежат на ремонт, но и до приключване на съдебното следствие същите останали владение на подсъдимия и вредата /по заключение на изготвената в ДП оценъчна експертиза, л.24  определена на 810 лв./ не била възстановена.}

^{Така възприетата фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 641/2018 г. по описа на РУ„Полиция” П. писмени доказателствени средства – справка за съдимост; експертно заключение по извършена  оценъчна експертиза /л.24/, приобщено чрез прочитане по реда на чл.282,ал.3, вр. с ал.1 от НПК,  за което съдът приема, че е законосъобразно и следва да бъде ценено като доказателства по делото.  Установените в хода на съдебното следствие факти се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Т.С. /пострадала/, С.С. и К.Н., приобщени чрез прочитане по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.5 НПК, както и от  обясненията на подсъдимия М. в с.з. Всички тези показания и обяснения съдът кредитира изцяло приемайки,  че са непротиворечиви, обосновани и логически свързани, като принципно правилно отразяват възприятията на всеки един от тях относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване. Съдът не дава вяра на показанията на изслушания в с.з. свидетел М.М. /баща на подсъдимия/ и на приобщените чрез прочитане по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1, т.5 НПК показания на св.М.Р.Н., които са относими единствено към твърденията за възстановяване на имуществените вреди. Всички твърдения за извършени плащания на пострадалата /300 евро или 600 лв., показания на св.М. в с.з. л.25/ остават голословни, тъй като не са подкрепени с убедителни доказателства. В случая е налице класическия принцип известен от римското право, че „който плаща зле, плаща два пъти“. Ето защо съдът приема, че тези показания не са годни да бъдат ценени, поради което неги поставя в основата на постановената присъда.}

^{При съвкупна оценка на събрания доказателствен материал (по реда на чл.14 и чл. 107,ал.5 НПК) съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подс.М.М. е автор на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние по чл.216,ал.1 НК, за което е предаден на съд и за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.   Налице са всички елементи от визирания престъпен състав по чл.216,ал.1 НК, както следва: 1.) Налице е чужда движима вещ –  тента на стойност 810 лв., монтирана на дървен навес пред питейно заведение, находящо се в с.В., общ.П., ул.“***“№*, стопанисвано от пострадалата; 2.) Чрез целенасочените действия на подс.М.М. тентата е била срязана и станала негодна за използване по предназначение; 3.) От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на подсъдимия.}

^{При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 НК като прие, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при условията на чл.55 НК. Предвиденото в чл.216,ал.1 от НК наказание е до 5 г. лишаване от свобода, при което и констатирайки липсата на чл.55 НК, съдът прие,че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, ефективното изтърпяване на което отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Установените по делото обстоятелства, които характеризират личността на подсъдимия, както и специфичните особености на извършеното от него престъпление дават основание за правния извод, че не съществува стриктна необходимост от това той да бъде изолиран от обществото дори за минимален период от време. Прилагането на условното осъждане е строго конкретен въпрос и в този аспект за извършеното от подсъдимия престъпление /което не е „тежко” по смисъла на легалната дефиниция на чл.93,т.7 от НК/ принципно не е изключена възможността за приложение на чл.66 от НК. Данните за личността на подсъдимия – млад човек /на 23 години при извършване на деянието/, със средно образование и трудова биография като автомонтьор в гр.Р. и св.В. /справка от ДП л.90/ и разбира се чистото му минало са достатъчни за съда да приеме че въпреки отлагането на  ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода,  ще бъдат постигнати целите му и то ще има поправителен ефект над него.}

^{Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск като прие, че са налице всички елементи за пълното му уважаване. Това е така, понеже в наказателния процес се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди, действително е настъпило; това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.216,ал.1 НК; престъплението е извършено от подс.М., срещу когото е насочен гражданския иск; настъпилите вреди се намират в непосредствена причинна връзка с деянието на подсъдимия. Конкретният размер на настъпилите вреди се прие от съда, въз основа на изготвеното експертно заключение по оценъчната експертиза, като подсъдимият бе осъден да заплати на гражданския ищец Т.С. чрез повереника й адв.П.В. сумата 810 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.}

^{Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като на осн.чл. 189,ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати общо сумата 150.80 лв., от които 100.80 лв. за в.л. от досъдебното производство - в полза на ОДМВР Т. и сумата 50 лв. представляващи 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на  ПпРС.}

^{Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.}

                                                                   ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:}