№ 17239
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110136278 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД против Г. И. В., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ,чл.150
от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 1018,26лв. ,представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. ,ведно със законната лихва от 05.07.2022год.,до окончателното й заплащане;
225,24 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019год. до 08.06.2022год. ;
12,55лв.,представляваща стойността за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019год. до 29.02.2020год., ведно със законната лихва от 05.07.2022год.,до
окончателното й заплащане;3,01лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019год. до
08.06.2022год.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020 год. ,както и че е
извършена услугата дялово разпределение м.05.2019год. –м.02.2020год. Твърди ,че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга
за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Претендират
се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът Г. И. В. не е депозирал в срок писмен отговор.В с.з. се представлява от
процесуален представител,който оспорва претенциите като неоснователни и погасени по
давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ,чл.150 от ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
1
цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот,апартамент 124,вх.2,бл.30А в
ж.к.“Младост1“ в гр.София е бил собственост на Гинка И.а В.а ,а след нейната смърт
,настъпила на 04.09.1999год. е бил наследен от Иван Петров В.,съпруг,П. И. В. и Г. И. В..
С Молба-декларация от 27.10.1999год. Г. И. В. е поискал промяна на партидата
,като към същата са приложени декларации от другите двама съсобственика ,за съгласие за
прехвърлянена партидата на негово име.
Установява се ,че Иван Петров В. е починал на 11.12.2000год.,съгласно справка в
НБДН/стр.47/ , а П. И. В. е починал на 11.12.2021год.
Ето защо следва да се приеме ,че за периода 01.105.2018год. до 11.12.2021год.
собственици на процесия имот са били ответника Г. И. В. и П. И. В. ,при равни дялове ,а
след смъртта на последния от една страна Г. И. В. е наследил дела на брат си ,а от друга –
задълженията му ,включително и тези свързани с топлинната енергия доставена в имота.
Следователно, ответникът се явяват потребител , респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018год. до м.04.2020год.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал.2 ЗЕ). Според чл. 145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода е извършвано от „Топлофикация
София“ЕАД.Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са
длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
2
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
През исковия период в процесното жилище не е имало отполителни тела,в имота се
ползва топла вода и има водомер, по който е отчитан разхода за периода 01.05.2018год. –
30.04.2019год. ,като отчета ,подписан от потребител е коректно отразен в изравнителната
сметка.За периода 2019-2020год. липсва отчет ,като разхода е изчисляван на един брой
потребител при норма от 140л за едно денонощие.ТЕ за отопление на имота се разпределя
на база коригиран отопляем обем за имота от 13м3.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 171м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията на ответника са за ТЕ
за отопление в размер на 190,68лв. ,от които за отопление на имота – 87,18лв. и 103,50лв. –
сградна инсталация,за ТЕ за подгряване на топла вода – 794,54лв. или в общ размер от
985,22лв.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по СТЕ като обективно и
компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните специални познания и опит в
областта.
Начислените задължения включват топлинна енергия за отопление на база
коригиран отопляем обем за 13м.3 , за "сградна инсталация" и задължения за топла вода.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
3
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 193м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация .
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за периода 2019-2020год. до водомер за топла вода като съобразно
доказателствата по делото ,разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой потребител .
Предвид изложеното съдът след като съобрази заключението на вещото лице по
СТЕ ,счита че претенцията на ищеца за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018год – 30.04.2020год. е основателна до размера от 985,22лв.,а до пълния предявен
размер от 1018,26лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Към тази сума следва да се добавят и задълженията за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2019год. – м.02.2020год., тъй като се доказа ,че тя е
извършвана от ищеца като са издадени фактури на стойност 12,55лв.
Не следва да бъдат взети в предвид възраженията на ответника ,направени в с.з. от
процесуалния му представител ,относно обстоятелството ,че Г. В. се е разпоредил с
процесния топлоснабден имот и не е негов собственик,а така също ,че част от вземанията на
ищеца са погасени по давност, тъй като тези възражения ,които са правоизключващи са
преклудирани като непредявени в срока за писмен отговор.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
4
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019 г. с падеж на 14.09.2019год. ,а за
м.05.2019год. – м.04.2020год.,на 31.07.2020год., със срок на плащане до
14.09.2020год.,видно от представеното с исковата молба копия от съобщения към тези
фактури.Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 08.06.2022 г. ,което върху уважената
главница от 985,22лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 209,81лева, а до пълния
предявен размер от 225,24лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
3,01лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски , съразмерно с уважената част от исковете.
В настоящото производство са доказани разноски в общ размер от 500лв.,от които :
100лв. д.т. , ,300лв. – депозит за вещи лица и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК.Съразмерно уважените му
претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на 479,55лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,който е поискал
такива.Същия е доказал разноски в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение
уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от
18.01.2023год.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер
на 20,44лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. В. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ж.к.Младост
1,бл.30А вх.2,ет.13,ап.124 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 , чл.150 ЗЕ , сумата в размер на 985,22лв. ,представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за
топлоснабден имот с адрес в гр.София, ж.к.“Младост1“, вх.2,бл.30А ,апартамент 124, с аб.№
103015 ,в ведно със законната лихва от 05.07.2022год.,до окончателното й заплащане; 209,81
5
лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019год. до 08.06.2022год. ;
12,55лв.,представляваща стойността за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019год. до 29.02.2020год., ведно със законната лихва от 05.07.2022год.,до
окончателното й заплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149,150 ЗЕ : за разликата над уважения размер от 985,22лв. до пълния предявен размер от
1018,26 лева – главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна периода от
01.05.2018год. до 30.04.2020год. като неоснователен ,както и предявените исковете по
чл.422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от 209,81лв. до пълния предявен размер от 225,24лв. ; както и за лихва за забава
на главницата за дялово разпределение ,за сумата в размер на 3,01лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2019год. до 08.06.2022год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. В. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ж.к.Младост
1,бл.30А вх.2,ет.13,ап.124 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 479,55лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б , да заплати на Г. И. В. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София
,ж.к.Младост 1,бл.30А вх.2,ет.13,ап.124 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 20,44лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6