Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Бургас 05.02.2021 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, 4 въззивен
състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванов
Мл.с.Детелина Димова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Десислава Трифонова
разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВНОХД № 1218 по
описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №260003 от 14.10.2020г. постановена по НОХД № 257/2019г.
по описа на Районен съд-Айтос, състав на същия съд признал подсъдимия Г.Д.Г., ЕГН ********** за виновен
в това, че на 12.03.2018 година, около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 град
Айтос - с.Караново, със същата посока на движение, управлявал МПС - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№ А 84 02 MX, собственост на Д. Г. ***
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а
именно - 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред -
протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР -
Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда - одобрено Споразумение №
114/31.08.2015 година по НОХД № 446/31.08.2015 година на PC - град Царево в
сила от 31.08.2015 година за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК
–престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК и му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от една година и два месеца, което на осн.чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при режим „общ“ и наказание глоба в размер на 500
лева, наложил му на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК
кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 2 години и шест месеца, от чийто срок на основание чл.59
ал.4 от НК приспаднал времето, през което Г. бил лишен по административен ред
от правото да управлява моторно превозно средство, считано от 13.03.2018 година.
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият
Г.Д.Г., която чрез упълномощения си защитник адв. Д.Гочев, я оспорил в срок по
реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд - Бургас. Жалбата съдържа общи оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост на присъдата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият,
редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него защитник адв. Гочев,
който поддържа жалбата. Адв. Гочев излага подробни доводи за допуснати от
първата инстанция съществени нарушения на процесуални правила, охраняващи
правото на защита на подсъдимия, и в частност възможността му за лично участие
при разглеждане на делото и да даде обяснения по повдигнатото му обвинение,
както и за недоказаност по несъмнен начин на обвинението. Твърди, че РС в
нарушение на НПК е започнал да разглежда делото в отсъствието на подсъдимия,
който е имал уважителни причини за неявяването си, както и че не му е
предоставил възможност да даде обяснения по обвинението. На следващо място,
адв. Гочев излага твърдения за недоказаност на обвинението по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или за отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде признат
за невинен и съответно оправдан по обвинението по чл.343б ал.2 от НК, а в
условията на евентуалност – намаляване на наложеното му наказание.
В последната си дума подс. Г.Г. моли да бъде признат за
невинен и оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за
законосъобразна и обоснована, аргументира теза за съответствие на присъдата с
фактите, установени от анализа на доказателствената съвкупност, твърди липса на
осъществени от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални
правила, предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на
присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подс. Г.
за основателна.
Подс. Г. е предаден на съд за
престъпление по чл.343б ал.2 от НК, за което към посочената в обвинителния акт
дата на извършването - 12.03.2018 година, се е предвиждало наказание „Лишаване
от свобода“ от една година до пет години, глоба от 500лв до 1500лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок до 3 години, съгласно разпоредбата на
чл.343г от НК. С оглед предвидената наказуемост на деянието, то не представлява
„тежко“ престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и по аргумент за противното
от чл.269 ал.1 от НПК във връзка и с ал.2 от същия текст, присъствието на
подсъдимия в съдебното заседание по дело с такова обвинение не е задължително. Разпоредбите
на чл.269 ал.1 и ал.2 от НПК предоставят на подсъдимия свобода да избере дали
да участва лично в съдебното производство, или не, а на съда предоставят
възможност да разгледа делото и в отсъствие на подсъдимия, в случай, че
последният е надлежно уведомен за образуваното съдебно производство срещу него
и не се яви в съдебното заседание, или изрично заяви, че не желае лично да
участва в производството. Посочените правила обаче не оправомощават съда да
лиши подсъдимия от правото му на лично участие в съдебното производство в
случаите, когато той изрично е заявил желание да участва в съдебното заседание
без значение на причините довели до неговото отсъствие.
В конкретния случай, подс. Г. е
участвал лично в цялото съдебно производство, с едно изключение – в проведеното
на 18.12.2019г. съдебно заседание по НОХД № 257/2018г. по описа на Районен съд-Айтос
(л.47-52 от първоинстанционното съдебно производство). В посоченото заседание
защитникът му адв. Гочев е предоставил болничен лист, и изразил становище за отлагане на делото.
Представителят на държавното обвинение също е изразил становище, че делото
следва да се отложи, тъй като
неявяването на подсъдимия било по уважителни причини. Първоинстанционният съд застанал на
противоположно становище – че поради предвиденото наказание и наличието на
упълномощен защитник, са налице предпоставките делото да се разгледа в
отсъствие на подсъдимия, който бил редовно призован, и в болничния лист не било
изрично записано, че здравословното му състояние не му позволявало да се яви. В
цитираното съдебно заседание на 18.12.2019г. съдебното следствие започнало с
прочитане на обвинителния акт от прокурора и били разпитани като свидетели Д. Р.,
Н. Ц., Ж. Ж. и В. С., всички служители на РУП Айтос и посочени от прокурора в
обвинителния акт като свидетели на обвинението. Следващите заседания по делото
били проведени на 31.01.2020г., 11.03.2020г., 14.05.2020г., 04.06.2020г.,
17.07.2020г., 16.09.2020г. и 14.10.2020г. Подсъдимият се явил във всички тях с
изключение на заседанията на 11.03.2020г. и 16.09.2020г., на които не бил даван
ход на делото и не били събирани доказателства, а същите били отложени поради
неявяване на свидетели и вещи лица. Прави впечатление, че нито едно от останалите
съдебни заседания по делото не е било отлагано поради отсъствието на подсъдимия
Г.. На 14.10.2020г. РС Айтос приключил съдебното следствие и постановил своята
присъда.
При така установените факти, въззивната
инстанция приема за основателни оплакванията за допуснати в първоинстанционното
съдебно производство съществени нарушения на процесуални правила, обезпечаващи
защитата на подсъдимия. Правото на лично участие на лицето, привлечено към
наказателна отговорност, във всички стадии и етапи на наказателното
производство е изрично прогласено в чл.15 ал.1 и ал.2 и в чл.55 ал.1 от НПК. То
се основава на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от
ЕКПЧ, на който съответстват член 47, втора и трета алинея и член 48 от Хартата
на основните права на ЕС и на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния
процес в наказателното производство. Това право не се влияе от характера и
тежестта на обвинението, упражняване му по дела с обвинение за престъпление,
което не е тежко, е поставено в дискрецията на самия подсъдим, респективно на
преценката на съда в хипотезата на чл.269 ал.2 от НПК, а съдът и органите на
досъдебното производство са длъжни да уведомят дееца за правата му и да му
предоставят нужните процесуални средства и възможности да ги упражни. Правото
на лично участие на подсъдимия в съдебното производство по същността си е
основно и неотменимо, поради което не може да бъде заместено от участието в
съдебното заседание на упълномощен от подсъдимия защитник, най-малко защото
подсъдимият и защитникът му са самостоятелни страни със собствени права и
възможности в процеса (виж чл.253 т.2 от НПК - страни в съдебното производство), а участието на
защитника е производно от това на подсъдимия и е подчинено на неговата защита.
Нарушаването на това право всякога представлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, доколкото не е било надлежно
отстранено от първоинстанционния съд до приключване на производството пред
него.
В случая, с решението си да започне
да разглежда делото в проведеното на 18.12.2019г. открито съдебно заседание и
да разпитва свидетели на държавното обвинение, при наличието на изрично
изявление на защитника, че подсъдимият е обективно (поради здравословни
проблеми) е възпрепятстван да се яви, и че желае да присъства на заседанието,
първоинстанционният съд на практика е нарушил правото на подс. Г. лично да
участва в съдебното производство, и по конкретно правото му по чл. 6, § 3 (d) от ЕКПЧ да изслуша и да разпита свидетелите на обвинението. Член
6, § 3 (d) съдържа принципа, че преди подсъдимият да бъде признат за виновен,
всички доказателства против него следва по принцип да бъдат представени в
негово присъствие в публично разглеждане на делото с оглед на състезателно
противопоставяне на доводи. Изключения от този принцип са възможни, но те не
следва да нарушават правата на защитата. Последното по правило изисква на
подсъдимия да се предостави подходяща възможност да оспори показанията на
свидетеля против себе си и да го разпита или в момента на даване на показания,
или на по-късен етап от производството (Hümmer v. Germany, § 38;
Lucà v. Italy, § 39; Solakov v. the Former Yugoslav Republic of
Macedonia, § 57).
Само по себе си провеждането на
едно от съдебните заседание по делото в отсъствието на подсъдимия Г. не би
могло да доведе до нарушение на правото му на справедлив процес, но в този
конкретен случай на 18.12.2019г. в негово отсъствие е бил проведен разпит на
двама от свидетелите на обвинението, които са били решаващи за постановената
срещу него присъда - полицейските служители Ц. и Ж., които са възприели
местопроизшествието и както твърди държавното обвинение – неговото признание,
че той е карал лекият автомобил на инкриминираната дата. Видно от мотивите към
присъдата на РС Айтос на стр.4, именно техните показания са били приети за „решаващи“
от съда относно спора за авторството на деянието. Следователно
присъдата срещу Г. е основана в решаваща степен на свидетелски показания на лица,
които подсъдимият не е имал възможност да разпита, поради което следва да се
приеме, че правото на защита е ограничено до степен, която е несъвместима с
гаранциите, предвидени в член 6 ЕКПЧ (т. нар. „правило за единственото или решаващо
доказателство“) (Al-Khawaja and Tahery v. the United Kingdom [GC], § 119).
За да е налице проведен справедлив процес, отговарящ на изискванията по член 6 от ЕКПЧ, трябва да има
първоинстанционен съд, пред който обвиняемият има право да иска да бъде
„изслушан“, както и да му се предостави по-специално възможност да изложи устно
своите защитни доводи, да изслуша показанията на свидетелите на обвинението и
да разпита свидетелите, включително тези на обвинението (виж §§ 35-36 от
Решение на СЕС от 13 февруари 2020 година по дело C‑688/18 и цитираната в
него практика на ЕСПЧ). В цитираното
решение на СЕС по дело С-688/18, е прието, че член 8, параграфи 1 и 2 от
Директива (ЕС) 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, съгласно която, при положение че обвиняемият е уведомен
своевременно за съдебния процес срещу него и за последиците от неявяване на
този процес и е представляван от упълномощен да го защитава адвокат, избран от
самия него, правото му да присъства на съдебния процес няма да е нарушено,
когато:
– той е взел недвусмислено решение да не се
яви в някое от съдебните заседания в процеса срещу него или
– не се е явил в някое от тези съдебни
заседания поради независеща от него причина, ако след това заседание е уведомен
за извършените в негово отсъствие действия и е взел информирано решение, с
което е заявил било че не оспорва законността им на основание своето неявяване,
било че желае да вземе участие в тези действия, вследствие на което сезираният
национален съд е преповторил посочените действия, и по-специално е извършил
допълнителен разпит на свидетел, в който обвиняемият е имал възможност да участва
пълноценно.
В случая, подсъдимият е знаел за извършените в негово отсъствие действия и на следващото съдебно
заседание от 31.01.2020г. изрично е заявил „не исках да се дава ход на делото“ и
„за мен това не е правилно“ т.е. изрично е заявил, че оспорва законността на
действията на съда в предходното съдебно заседание, както и „исках да задам
въпроси на свидетелите, които са били на местопрестъплението“ .
Първоинстанционният съд обаче не отстранил последиците от това свое действие
като не е извършил допълнителен разпит на тези свидетели, в който подсъдимият би
имал възможност да участва пълноценно.
Допуснато е и друго процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване и правото на защита на подсъдимия Г. –
правото да даде обяснения по обвинението. Основно място в системата на процесуалните
гаранции за правото на защита, заема разпоредбата на чл. 55 НПК, според която подсъдимият,
освен да научи в какво се обвинява, има право да даде обяснения по обвинението.
Правото на подсъдимия да дава обяснения е гарантирано във всички фази на
процеса и съгласно чл. 277, ал.2 НПК,
подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. В
конкретния случай, на 18.12.2019г. съдът е пристъпил към започване на съдебното
следствие като е бил прочетен обвинителния акт и са събрани част от
доказателствата в отсъствието на подсъдимия Г.. Но в следващите съдебни
заседания - проведени на 31.01.2020г., 14.05.2020г., 04.06.2020г.,
17.07.2020г., и 14.10.2020г., когато са събрани останалите посочени от страните
доказателства, подсъдимият Г. е присъствал. С оглед на това и като се има
предвид, че съгласно чл. 277, ал. 2 НПК той може да дава обяснения във всеки
момент на съдебното следствие, разпитът му е трябвало да се проведе в едно от
тези съдебно заседания. Видно от протоколите в нито едно от съдебните
заседание, в които е взел участие подсъдимия, той не е бил поканен от съда, както
се изисква чл.277, ал.1 НПК, да даде
обяснения по обвинението. Няма никакви доказателства, че Г. изрично и
недвусмислено се е отказал от това свое право. Съдебното следствие по делото е
приключило и присъдата е постановена, без Г. да е дал обяснения по повдигнатото
му обвинение, въпреки че е участвал в производство срещу него, което е
съществено нарушение на процесуалните правила, довело да ограничаване на
правото му на защита.
Обсъдените съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия,
са направили процеса в първата инстанция срещу Г. несправедлив. Тези нарушения са
отстраними, тъй като могат да бъдат изцяло преодолени чрез законосъобразно
повторение на първоинстанционното съдебно производство при стриктно спазване
разпоредбите на закона и съображенията, изложени по-горе в обстоятелствената
част на настоящото решение. Нарушенията не могат да бъдат валидно преодолени
във въззивното производство, тъй като подс.Г. би изгубил възможността да
разгърне защитата си в пълен обем пред първата задължителна инстанция при
разглеждане на делото като даде обяснения и участва в разпита на основните
свидетели на държавното обвинение. Горното обезсмисля
проверката по същество на обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда, която подлежи на
цялостна отмяна на указаните процесуални основания, а делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Айтос.
Така мотивиран, на основание чл.335 ал.2, във връзка с
чл.334, т.1 предл. второ от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда №260003 от 14.10.2020г.,
постановена по НОХД № 257/2019г. по описа на Районен съд-Айтос, с която подс. Г.Д.Г., ЕГН ********** *** е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.2 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд-Айтос от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.