Р Е
Ш Е Н
И Е
1760/2.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 02.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 3485 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.И.М. ЕГН **********,***/06.06.2019г. на Началник РПУ Аксаково към ОД МВР- Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 250 лв. и
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима, е приета от съда
за разглеждане.
С жалбата се изразява
становище, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, визират се като
нарушени нормите на чл.52 и чл.57 от ЗАНН, оспорва се компетентността
на актосъставителя и на АНО и в заключение се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не изразява становище в хода на делото
по същество.
Представител
на органа издал НП, не се
явява в с.з.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе
следната фактическа обстановка:
На 20.02.2019г.,
около 16.15часа, в гр.Аксаково, обл. Варна на ул. «Кокиче», при изпълнение на
служебните си задължения, служителите на ОД на МВР - Варна - мл. автоконтрольор П.Б. и Д.Василев, извършили проверка на лек
автомобил „Опел" с peг. №*.
В
хода на извършената проверка на документите на водача и тези на автомобила се
установило, че автомобила се управлява
от въз.М..
След извършена справка в информационна система „АИС КАТ
-Регистрация" се установило, че превозното средство е със служебно
прекратена на 03.10.2017г. регистрация, тъй
като в регистъра на информационния център на „Гаранционен фонд" нямало
данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Предвид установеното нарушение по чл. 140 ЗДвП, свид. Б. съставил АУАН серия против водача
М..
От извършената справка в системите на МВР се установило, че собственик на
процесния лек автомобил *. В
хода на проверката било отправено запитване до „Гаранционен фонд" за
предоставяне на информация за въпросния автомобил. Бил
получен отговор, че до собственика
на същия /*/ е изпратено уведомление по реда на чл.574, от Кодекса за
застраховането относно това, че следва
в 14 дневен срок да сключи застраховка
„ГО" или представи доказателства чрез съответното застрахователно дружество за сключена
такава, като в противен случай ще бъде заличена
регистрацията на автомобила. Няма доказателства
уведомлението да е връчено на
собственика.
В уведомено МВР за предприемане на действия за служебно прекратяване на
регистрацията Уведомлението било изпратено от фонда до собственика чрез „Българсю пощи" ЕАД като обикновена пратка – липсват доказателства за получаването и.
Предвид
обстоятелството, че не били представени такива доказателства пред „Гаранционен
фонд", съгласно чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, е бил уведомен Сектор „ПП"
при ОД на МВР и регистрацията на автомобила била служебно прекратена.
След
като спрямо въззивника бил съставен АУАН, на била
сключена застраховка ГО за автомобила и в последствие на 06.03.2019г. било
изпратено уведомление до МВР за служебно възстановяване на регистрацията
на лекия автомобил.
Поради
установените факти служителите на сектор ПП извършили проверка и изпратили
материалите от нея на прокурор от РП Варна за преценка дали е извършено престъпление от общ характер.
При
произнасянето си по преписката прокурора е приел, че въззивника М. съобразно
декларираното то него не е знаел за факта на прекратяването на регистрацията,
не бил получавал нарочно уведомление за това, нито такова
от Гаранционния фонд.
Прокурорът
е извел извод, че с оглед
установените фактически констатации, в хода на проверката не са били събрани
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
НК. Формално на 20.02.2019г е било сторено управление на
моторно превозно средство, на което регистрацията е била служебно прекратена,
т.е. към визираната дата същото да се явявало нерегистрирано, но не са били
събрани данни за субективния елемент на коментираното престъпление. В
този смисъл не са били събрани данни за това М. или собственика на
автомобила да е знаел, че предприема управление на моторно превозно средство,
което е било дерегистрирано от Сектор „ПП"-
Варна, заради неподновена/ несключена застраховка „Гражданска
отговорност", с което и да е осъществил визирания престъпен състав от субективна
страна.
Безспорно от страна на Гаранционен фонд са били
предприети действия по реда на чл.574, ал.10 от КЗ за уведомяването й, че
следва в 14 дневен срок да сключи застраховка „ГО" или представи
доказателства чрез съответното застрахователно дружество за сключена такава и
че при неизпълнение на това задължение ще бъде сигнализирано МВР за
предприемане на действия за служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила му. Същото това уведомление обаче не може да
обоснове наличието на знание, че превозното средство е с прекратена в последствие регистрация и датата,
на която това да е станало. От друга страна от
гаранционния фонд са приложени копия на документи, удостоверяващи факта на изпращане
на уведомлението, но не и на получаването му, като било посочено то да е било
изпратено като обикновена пратка, а не и като такава
с обратна разписка.
Прокурорът извежда извод съгласно, които при липсата, на който и да е
елемент от състава на престъпление, се счита същото да не е било извършено. За
това и намирам стореното на
от М. деяние да не се явява престъпно, поради липсата
на субективните признаци на състава по чл.345, ал.2 НК. След прекратяване на преписката копие от постановлението е било
изпратено от прокурора на Сектор ПП за сведение.
Въз
основа на това постановление без да са събирани нови доказателства е било издадено процесното
НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от
надлежна страна, която има правен
интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка
за отмяна на последното само
на това основание. При изследване на материално правната законосъобразност на НП обаче, съдът констатира,
че е налице незаконосъобразен административен
акт, поради това, че отговорността
на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което
не е извършил.
Разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя
и административно наказващият
орган, като нарушена от жалбоподателя,
въвежда за водачите задължението да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това задължение от страна
на водачите води до санкционните
последици, предвидени от нормата на
чл. 175, ал.
3 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото
безспорно се установи, че на
посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, по
път, отворен за обществено ползване,
след като регистрацията на това МПС била прекратена
по служебен път. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил
не бил регистриран
по съответния законов ред, но
притежавал регистрационни табели и документи за регистрация.
От изложеното дотук става ясно,
че са налице
всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче,
за да се
приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват
по пътищата, отворени за обществено
ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани,
е необходимо да са налице и доказателства,
от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят
е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.
Напротив, става ясно, че
жалбоподателят е управлявал
МПС, което чужда собственост и не се ангажираха доказателства
лицето да е било уведомено, че автомобила е бил спрян от
движение.
В конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не е изпълнил задължението
си по чл. 143, ал.
11 да изиска
и получи регистрационните табели. Поставените регистрационни табели
на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното
от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или
да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че лицето
е притежавало надлежни документи за собственост
и регистрация на автомобила. Липсата на субективна страна от състава
на нарушението по чл. 175,
ал. 3 от
ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно. Тук следва
отново да се посочи, че
всички факти относно несъставомерност на деянието по
чл.354 ал.2 от НК са посочени от прокурора
в постановлението му за отказ да
образува досъдебно производство. Факти установяващи субективната
страна на нарушението в хода на адм.производство не са били
събрани.
При така установеното
става ясно, че макар от
обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението
по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП,
то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението
като несъставомерно, поради липса на
субективна страна. Липсват данни, че въззивника
е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че
НП е материално незаконосъобразно
и обжалваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №19-0445-000156/06.06.2019г. на Началник
РПУ Аксаково към ОД МВР- Варна, с което на Н.И.М. ЕГН ********** е наложено
административно наказание“Глоба”
в размер на 200 лв. и лишаване
от правоуправление за срок от
6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението
до страните.
СЪДИЯ
при ВРС: