Протокол по дело №262/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 346
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20223100600262
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 346
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора Р. Б. Л. Окръжна прокуратура - Варна
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600262 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
Жалб. – подсъдим ИР. П. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв.Ц.Т., определена за служебен защитник и приета от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се дава ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Попов.
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход на
същото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, в аргументите на защитата има резон в един
пункт, на който ще спра вашето внимание.
1
По аргумент на противното смятам останалите възражения за неоснователни, поради
което моля да ги оставите без уважение. Но това, за което ще говоря е достатъчно важно, за
да му обърнем внимание. Става въпрос за противоречието според мен между вербално и
цифрово изписания диспозитив на присъдата.
Понеже по никакъв начин не мога да си обясня, или аз чета неправилно закона или
колегата, който е писал делото, но в случая виждам следното противоречие: безспорно
вербално е описано наличието на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, защото се
говори за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а не за болка и страдание,
каквото е съдържанието на леката телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК.
Безспорно съдът е искал да признае подсъдимата за виновна, затова, че е причинила
именно такава лека телесна повреда, обусловена с временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, защото както при повтаряне на диспозитива, така и при мотивиране на
съответната квалификация съдът е посочил именно това временно разстройство на здравето
неопасно за живота и изведнъж обвързва тази текстова квалификация с нормата на чл. 130,
ал. 2 от НК при това мотивирайки и оправдателен диспозитив по повод на чл. 130, ал. 1 НК.
Понеже считам, че най-доброто правосъдие е навременното и своевременното
правосъдие ми се струва, че би могло да се приеме, че ако поради техническа грешка има
несъответствие между текстова и цифрова част на диспозитива, то това може да се сметне
като процесуално нарушение.
Ако приемете тази хипотеза Ви моля и следва да потвърдите първоинстанционната
присъда. Притеснително в случая е упоритото твърдение на съда, че така описаната с текст
телесна повреда съставлява престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, което вече според мен е
противоречие, което би могло да се отстрани, ако делото бъде върнато на
първоинстанционния съд.
Така, че макар да не обичам да пледирам алтернативно струва ми се, че това са двете
хипотези – и по-скоро клоня към втората за съжаление, защото не обичам делата да се
връщат. Но дали поради проблеми с „копи-пейст“, дали поради несъответно четене на
закона, но според мен тук има едно съществено противоречие, което следва да бъде
отстранено по начина, по който ви предлагам. В този смисъл моля за Вашето решение.

Адв.Т.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата и считам, че присъдата е
постановена в съществено нарушение на материалния закон и процесуални правила, които
пък от своя страна са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Аз
съм изложила подробно своите доводи в жалбата и с оглед процесуална икономия не следва
да ги повтарям, само по отношение на непрецизността в самата присъда.
Констатираната непрецизност в цифри в правната квалификация на деянието създава
неяснота и обърканост досежно волята на съда и наистина съществени процесуални
нарушения.
По отношение дали са налице или не хулиганските подбуди, считам че също следва
2
да се изследват какви са мотивите, подбудите за причиняването на тази телесна повреда.
Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за задълбочен, съвкупен
анализ на събраните гласни доказателства, с необходимото отчитане на противоречията в
тях и обосноваването на отговора на някои от тях се дава вяра и на кои от тях се дава вяра, и
поради какви причини, кои от тях отхвърля и защо.
Само искам да се спра на свидетеля Тончев, който съдът приема, че е от
изключителна важност за изясняване на обстоятелствата по делото и вместо да игнорира
неговите показания, като такива, които не съответстват при сравнението с другите показания
на другите свидетели, съдът е изградил изцяло своето мнение, като този свидетел е описан,
като такъв видял абсолютно всички действия на подсъдимата, която е отворила стъклото на
предната лява врата и е започнала скубе самата пострадала, след това е отворила вратата,
като я е влачила за косата, нанасяла е удари, това въобще не съответства нито на
показанията на самата пострадала, нито на показанията на останалите свидетели. И с оглед
на това много са пресилени нещата, по отношение на хулиганските подбуди.
Аз всъщност съм изложила достатъчно аргументи и поради това считам, че са допуснати
доста процесуални нарушения, които следва да доведат до това да оправдаете подсъдимата
или да върнете делото на първоинстанционния съд. С оглед на това искам да добавя, че ОА
въобще не отговаря на изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК. По отношение на субективната
страна съм посочила, че въобще не се съдържат. В обвинителния акт не са описани
действията, така както трябва да бъде за една съставомерност на точка 12 - хулиганските
подбуди, но това всъщност не съм го определяла в РЗ и затова всъщност би следвало да се
провери от първоинстанционния съд.
СЪДЪТ, след провеждане на тайно съвещание, счете делото за изяснено, като обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:07

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3