Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,
15.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на деветнадесети януари
две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 994 по описа на СГС за
2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430,
ал.1 и 2 ТЗ, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД твърди в исковата си молба, уточнена с молба от 13.04.2016 г., че на
20.10.2009 г. сключил с ответника Н.Г., действащ като ЕТ „Т. К. – Н.Г.“ –
кредитополучател, Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № ******, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя сумата от 25 000 евро за покриване на извънредна
нужда от оборотни средства, а кредитополучателят се задължил да върне кредита,
ведно с лихвите, в срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на заемна
сметка. Такава била открита на 30.10.2009 г. На същата дата сумата по кредита
била усвоена. Подписан бил и погасителен план към договора. По-късно бил
подписан Анекс № 1 към договора за банков кредит, с който бил предоговорен
остатъчния кредит и бил въведен облекчен ред за погасяване с подписване на нов
погасителен план. Поради формиране на новата главница с натрупване на вече
дължимите, но непогасени части от нея, към датата на анекса – 25.07.2011 г.
размерът й бил 26 725.11 евро. Въпреки уговореното облекчено погасяване,
още от 2007 г. кредитополучателят спрял редовното погасяване на месечните
вноски. От м. юли 2011 г. спрял изплащането на кредита. Банката упражнила
своето право, уговорено в чл. 26, б. „г“ вр. чл. 27, б. „в“ от договора да
обяви кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на вноска по кредита.
Предсрочната изискуемост настъпила на 02.03.2012 г. Задължението към този
момент било в размер на 25 290.15 евро – главница, 2 170.48 евро –
договорни лихви по чл. 1 вр. чл. 4 от договора за периода от 25.07.2011 г. до
08.06.2012 г. След настъпване на предсрочната изискуемост била начислявана и
наказателна лихва, равна на договорната лихва плюс 10 пункта. За периода 30.10.2009
г. – 08.06.2012 г. не били погасени и такси по т. ІІ.13.3 от Общите условия към
договора за кредит в размер на 272.92 евро.
В
представената справка по чл. 366 ГПК е посочено, че последното плащане по
главницата по договора за кредит е от 25.07.2011 г., последно плащане по
лихвата на 15.05.2010 г.
Банката
сочи още, че за вземанията си поискали издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано било гр.д. № 28268/2012 г. та СРС
и по него била издадена заповед за изпълнение за сумите: 25 290.15 евро –
дължима главница; 2 170.48 евро – дължими договорни лихви за периода
25.07.2011 г. до 08.06.2012 г.; 272.92 евро – дължими такси по договора за
периода 30.10.2009 г. до 08.06.2012 г.; законната лихва от датата на заявлението
– 11.06.2012 г. до окончателното погасяване на задълженията; разноски в общ
размер на 2 275.76 лева (1084.84 лева – държавна такса и 1190.92 лева – адвокатско
възнаграждение). След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника било
депозирано възражение по чл. 414 ГПК, след което съдът указал на банката да
предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид
изложеното, „Ю.Б.“ АД моли съдът да признае за установено съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ЕТ „Т.
К. – Н.Г.“ и да й бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор в законоустановения срок.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на ищеца, приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представения Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № ******/20.10.2009 г., че по него банката
се е задължила да предоставила на кредитополучателя ЕТ „Т. К. - Н.Г.“ сумата от
25 000 евро за покриване на извънредна нужда от оборотни средства, а
кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихвите, в срок от
180 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка. Уговорено е, че
кредитът се връща по погасителен план, който страните подписват, като първото
плащане е дължимо на 21-во число в месеца следващ този, в който е открита
заемната сметка. В чл. 4 от договора страните са уговорили лихва в размер на
БЛП плюс 1.45, като лихвеният процент към датата на договора е 10.9%. Уговорено
е в чл. 5, че при просрочие и при предсрочна изискуемост към размера на лихвата
се добавят 10 пункта.
В
чл. 26, б. „г“ от договора е предвидена
възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не плати коя да е вноска по лихва и/или главница.
В
чл. 32 от договора страните са уговорили, че всички изявления по договора
следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата достигнат до адресите на
страните, посочени в началото на договора. При промяна на адреса, всяка страна
дължи да уведоми другата, в противен случай всички съобщения, достигнали до
стария адрес, се считат за получени.
С
двустранно подписано приложение към договора за кредит от 30.10.2009 г.
страните са установили, че на същата дата е открита заемната сметка.
Представен
е погасителен план, в който са посочени падежни месечни дати на 21-во число,
както и размера на всяка месечна вноска.
На
25.07.2011 г. страните са подписали Анекс № 1 към договора. Срокът на договора
е установен до 30.10.2024 г., уговорен е едногодишен гратисен период по
отношение на главницата. В чл. 6 страните са постигнали съгласие при неплащане
на една вноска за лихва право на банката да развали анекса и да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Постигната е нищожната уговорка за встъпване като
съдлъжник по кредита на Н.П.Г., който отговаря с кредитополучателя солидарно
(тази уговорка води до солидарна отговорност. Кредитът е преструктуриран, като
главницата е приета в размер на 26 725.11 евро. Подписан е нов погасителен
план, съобразно уговореното в Анекс № 1.
По
делото са представени Общи условия към договора за кредит, в т. ІІ.13.3 от
които е уговорено, че кредитополучателят ще заплаща на банката такса
управление.
С
писмо изх. № 031/31.01.2012 г. на банката, клон М.Л. ответникът е уведомен, че
поради трайно просрочие в размер на 1 338.65 евро, банката обявява кредита
за предсрочно изискуем, като задълженията по него са следните: 25 290.15
евро – главница; 1259.52 евро – лихви и 106.53 евро – такси. Отправена е покана
за доброволно погасяване на задължението в 7-дневен срок с предупреждение за
последващо принудително събиране на вземането. Това уведомление е изпратено на
06.02.2012 г. по куриер на адрес гр. С., ул. „********, който е и адресът,
вписан в договора за кредит. Върнато е на 23.02.2012 г. с отбелязване, че на
адреса няма никой и пратката е непотърсена.
По
делото е изслушано заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице И.П., неоспорено
от страните. Според същото, на 30.10.2009 г. ответникът е усвоил първоначално
25 000 евро по кредита, а впоследствие на 25.07.2011 г. към главницата е
капитализирана и лихва в размер на 1 725.11 евро. Последно плащане по главницата
и лихвите е направено на 25.07.2011 г. Към 11.06.2012 г. размерът на
непогасената главница е бил 25 290.15 евро; дължимата договорна лихва –
2 170.48 евро и дължими такси – 272.92 евро
Към
доказателствата по делото е приобщена преписката по ч.гр.д. № 28268/2012 г. на СРС,
видно от която същото е образувано по заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.06.2012 г. на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (сега „Ю.Б.“ АД)
срещу ЕТ „Т. К. - Н.Г.“ и срещу Н.П.Г. – солидарни длъжници, за следните суми: 25 290.15
евро – дължима главница; 2 170.48 евро – дължими договорни лихви за
периода 25.07.2011 г. до 08.06.2012 г.; 272.92 евро – дължими такси по договора
за периода 30.10.2009 г. до 08.06.2012 г.; законната лихва от датата на
заявлението – 11.06.2012 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Посочено е, че вземанията произтичат от Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит“ № ******
от 20.10.2009 г., преструктуриран с Анекс № 1/25.07.2011 г., обявен за
предсрочно изискуем. Кредитополучателят изпаднал в просрочие, като първата
неплатена вноска била дължима на 21.07.2011 г. в размер на 264.53 евро, от
които 192.05 евро – главница и 72.48 евро – лихва. Банката обявила предсрочна
изискуемост, за което уведомила длъжниците, като предсрочната изискуемост
настъпила на 03.02.2012 г. Към датата на извлечението не били платени 11 броя
месечни вноски за лихва и една за главница.
На
19.06.2012 г. е издадена заповед за изпълнение, като заявлението е уважено в
пълен размер срещу ЕТ „Т. К. – Н.Г.“ и Н.П.Г. – солидарни длъжници, присъдени
са и разноски: 1084.84 лева – държавна такса и 1190.92 лева – възнаграждение на
адвокат.
На
07.01.2013 г. по делото е постъпило възражение от Н.П.Г., а в последствие, на
11.01.2013 г. – от него, но в търговското му качество.
На
11.01.2013 г. ЧСИ М.М. е уведомил „Ю.Б.“ АД, че изп.д. № 20127860403509 с
длъжник „Ет Т. К. – Н.Г.“ и Н.П.Г., е било откраднато от длъжника Н.Г., като по
случая е образувана преписка в СДВР на 10.01.2013 г. За същото обстоятелство
ЧСИ е издал удостоверение на 29.01.2013 г.
С
исковата молба е представен препис от разпореждането на СРС по чл. 415 ГПК,
както и препис от съобщение до банката за него, получено на 21.01.2013 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за
изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК
изпълнителен лист (при допуснато незабавно изпълнение) да запази действието си
на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл.
417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното
вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически
факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай
искът ще бъде недопустим.
Предмет
на настоящото производство е предсрочно изискуемо парично вземане на ищеца „Ю.Б.”
АД против ЕТ „Т. К. – Н.Г.“ (ответникът е изрично уточнен с молба от 13.04.2016
г.), произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № ****** и Анекс № 1 към него, във вид и размери, за каквито именно е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д.
№ 28268/2012 г. на СРС, 44 състав. В същото време предявеният от „Ю.Б.” АД установителен
иск е предявен в срока и при условията на по чл. 415, ал. 1 ГПК (разпореждането
на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК е получено на 21.01.2013 г., а исковата молба е от
21.02.2013 г.) Няма данни кога на длъжника е връчена заповедта за изпълнение,
предвид липсата на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по
заповедта изпълнителен лист, която липса е удостоверена от ЧСИ, поради което ще
следва да бъде прието, че депозираното на 07.01.2013 г. възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК е в срок, заповедта не е влязла в сила и за заявителя е породен интерес
от предявяване на установителен иск за вземането. Искът е предвид изложеното процесуално
допустим.
Разгледан
по същество, същият е основателен, предвид следното:
Установи се от представените писмени доказателства,
че между банката, в качеството й на кредитодател и ответникът Н.Г., действащ
като ЕТ „Т. К. – Н.Г.“– кредитополучател, е възниквало валидно правоотношение
по договор за кредит, като от представеният договор от 20.10.2009 г., Анекс №
1/25.07.2011 г. и приложените към тях Общи условия и погасителни планове се
установиха твърденията за елементите на това правоотношение, посочени в
исковата молба. От изслушаното заключение на ССЕ се установи и, че отпуснатият
кредит е усвоен от ответника до размер на 25 000 евро, като с Анекс № 1 и
след капитализиране на начислената лихва, размерът е увеличен на 26 725.11
евро. Установи се и начисляване на уговорената в договора възнаградителна
лихва.
В
настоящото производство следва да бъде установено дали съществува и дали е
изискуемо претендираното от банката вземане по кредитното правоотношение,
учредено при условията на чл. 430 ТЗ, на основанието и до размера, в който то е
предявено в заповедното производство, предвид целта на исковото производство –
да установи със сила на пресъдено нещо, че предявеното в заповедното
производство вземане съществува и е изискуемо, съотв. – да стабилизира
заповедта за изпълнение.
Претендираните от банката вземания срещу
длъжника в заповедното производство при посочените размери, са на основание настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит, поради
неплащане на вноска. Следователно, следва да бъде установено дали са настъпили
всички елементи на фактическия състав, при който Банката може да лиши длъжника
от предимството на уговорения срок на връщане на кредита и да търси връщането
му веднага и изцяло.
Отнемането на преимуществото на срока за връщане на кредита,
уговорен в полза на длъжника, е едно право на банката, като преценката дали да
го упражни и кога е нейна, съобразно чл. 432 ТЗ и чл. 60 ЗКИ, като предсрочната
изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването на два юридически
факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и субективен - нарочно
волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане на
преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 6/18.06.2014 г. на
ОСГТК беше дадено задължително за настоящата инстанция разяснение относно
зависимостта между субективния елемент и настъпването на последиците на
предсрочната изискуемост.
При прилагане на посочените задължителни за настоящата инстанция
указания към процесния случай, следва да бъде съобразено, че по делото не се
доказа ответникът, който носи доказателствена тежест да установи изпълнение, да
е погасил вноската си за м. юли 2011 г., която според твърденията на ищеца е
първата непогасена вноска, нито пък установи да е заплащал следващите вноски по
кредита, поради което и на основание чл. 26, б. „г“ от договора за банков
кредит е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото се доказа също, че банката е отправила волеизявлението
си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до ответника, на посочения в
договора негов адрес, като същото следва да се счита получено най-късно на
23.02.2012 г., при съобразяване уговорката на чл. 32 от договора за кредит за
фингирано връчване при достигане на уведомлението до посочения адрес, макар
длъжникът да не е намерен и писмото да е върнато от куриера като непотърсено. Ответникът
не е ангажирал и доказателства, че изобщо пребивава на адреса – напротив, и в
настоящото производство на същия този адрес – гр. С., ул. „******** ответникът
не е намиран. Липсват и доказателства, че е уведомил банката за друг свой
адрес, на който да му бъдат изпращани съобщения.
Следователно, последиците на обявената предсрочна изискуемост са
настъпили с достигане уведомлението до адреса на длъжника, което е станало
преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК (същото е депозирано на
11.06.2012 г.), съотв., към датата на заявлението е съществувало изискуемо
вземане на банката с източник Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит“ № ******
и Анекс № 1 към него, при обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по
кредита.
Доказани бяха в производството
и размерите на отделните вземания за главница, договорна лихва и такси,
установени чрез събраните писмени доказателства и заключение на ССЕ. Липсват
данни впоследствие ответникът да е погасил някаква част от задълженията си,
поради което искът, предявен на основание предсрочна изискуемост е изцяло
основателен и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските: Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски каквито
е доказал в общ размер на 1 813.98 лева.
Настоящият
съд е задължен да се произнесе и по разноските в заповедното производство с
осъдителен диспозитив (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГТК на ВКС, т. 12). Предвид изхода от спора, в настоящия случай на
ищеца се следват разноски и в заповедното производство в размер на 2275.76
лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен срещу Н.П.Г., действащ като ЕТ „Т. К. – Н.Г.“, ЕИК *********, със адрес
на управление ***, че съществува изискуемо предсрочно изискуемо вземане на „Ю.Б.” АД против ЕТ „Т. К. – Н.Г.“, по Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № ******/20.10.2009 г. и Анекс № 1 към него
от 25.07.2011 г., включващо следните суми: 1.
Главница – 25 290.15 евро (двадесет и пет хиляди двеста и деветдесет
евро и петнадесет евроцента), ведно със законната лихва за периода от
11.06.2012 г. до окончателното погасяване на вземането; 2. Договорна лихва – 2 170.48
евро (две хиляди сто и седемдесет евро и четиридесет и осем
евроцента) за периода от 25.07.2011 г. до 08.06.2012 г.; 3. Такси за периода 30.10.2009 г. до 08.06.2012 г.– 272.92 евро (двеста
седемдесет и две евро и деветдесет и два евроцента), за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 28268/2012 г. на СРС, 44 състав.
ОСЪЖДА
Н.П.Г., действащ като ЕТ „Т. К. – Н.Г.“,
ЕИК *********, със адрес на управление ***,
да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1813.98 (хиляда осемстотин и
тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки) – разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 2275.76 лева (две хиляди двеста седемдесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки) - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 28268/2012 г. на СРС, 44 състав, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: