О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. С., 30.06.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно  заседание на девети юни   през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

При секретаря РУМЯНА АВРАМОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 934 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                  Производството е по реда на .чл.692 от ТЗ.

                  Възразилия кредитор „Т. С. „ ЕАД ЕИК ******* е предявил вземането си с молба вх.№ 297968 от 29.03.2021г.  на осн. чл.688, ал.3 от ТЗ.

                  Синдикът е включил вземането в списък на неприетите такива.

                  Възражението срещу списъка обявен в ТР на 14.04.2021г. е подадено в 1 седмичния срок и е допустимо.

                   Синдикът излага съображения, че възражението е неоснователно, предвид че между страните не е налице сключен писмен договор за доставка на топлоенергия за претендирания от заявителя период – 01.07.2020г. – 31.12.2020г. , както и че така издадените фактури не са му връчени, като представляващ дружеството длъжник за този период. С невръчване на фактурите е била нарушена възможността му да възрази срещу некоректното отчитане и определяне цената на потребената топлинна енергия.

                  СЪДЪТ като съобрази становищата и доказателствата за предявеното вземане намира следното :

                  Кредиторът с молбата, с която е предявил вземанията си за процесния 6 месечен период на 2020г., е приложил издадените фактури за периода, както и заявлението на длъжника до Т. С. ЕАД за ползване на предоставяните услуги по доставка на топлинна енергия и договори, но за предходни периоди -  до м.май 2014г..

                 Представени са  и  Решение на ОС на ЕС, в която са имотите на длъжника, който договор е сключен през  2006г. и договора от 2007г., с който е избрана фирма за топлинно счетоводство.

                 Тези писмени доказателства установяват по безспорен начин, че сградата в която са имотите на длъжника е топлофицирана. Синдика не твърди, и не са представени доказателства услугата за доставка на топлоенергия да е отказвана и да е спирана през процесните периоди. С оглед становището на синдика спорът е за невръчените фактури и евентуалния размер на цената, но не и за ползването на услугите. Видно от приложените към заявлението 6 броя фактури през летните месеци е отчитано ползване само на топла вода, и е определяна цената за подгряването на използваното количество, а през м.10,11,12 на 2020г. е отчитано и ползване на топлинна енергия за отопление. Общата сума на цената на услугата за целия период е 916.56 лв. сумирано по отделните фактури. Предявеното общо вземане е 909.99 лв. за главница и 19.38 лв. за лихви, възникнали след откриване на производството.

                  При така установените факти съдът намира възражението за основателно.

                  Като безспорно следва да се приеме обстоятелството, че за процесния период е ползвана топлинна енергия от ответника, както за отопление, така й за  подгряване на топла вода, поради което длъжникът се явява ползвател на топлинна енергия по см. на т.43 от пар.1  на ДР на ЗЕ.  Действително фактурите отчели и остойностили потреблението, възразилия кредитор не установи да са връчени на синдика, който има правомощия да приема исканията на кредитори и да изплаща задължения на длъжника след възникването им - чл.639,  пр.1 ТЗ, след обявяване на несъстоятелността на длъжника. Това невръчване на синдика, не дава възможност за плащане на падежа. От друга страна самото топлофикационно дружество практикува да връчва фактурите на адреса посочен от ползвателя, съответно на адреса на който се доставя услугата. Съдът намира, че след като услугата е ползвана, то длъжникът ползвател дължи нейната цена . За процесния период няма подписан писмен договор, но от предходните такива се установява, че услугата за ползване на топлинна енергия е ползвана по силата на тези договори , като  не се й твърди, нито пък се представят доказателства да е налице писмена декларация за отказ от услугата, поради което следва да се приеме, че ползването на тази услуга е продължило и след изтичане срокът на договора. Съдът споделя становището на топлофикационното дружество, че чл.153 от ЗЕ дава самостоятелна уредба на хипотезата, в която се ползва топлоенергия без сключен договор .

              Тъй като не е извършено плащане на падежа, то съдът следва да включи това вземане в списъка на приетите вземания на осн.чл.695 вр. чл.688, ал.3  от ТЗ с ред на удовлетворяване по чл.722 от ТЗ – за главницата т.7, а за законната лихва – т.9.

 

                  Водим от горното съдът

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  : 

 

                  ИЗКЛЮЧВА от списъка на предявените и неприети вземания, КАТО ГО ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания на длъжника „О.П.К.“ ЕИК ********, ВЗЕМАНЕТО НА „Т. С.“ ЕАД ЕИК ******* в размер на 909.99 лв. / деветстотин и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ цена на незаплатена топлоенергия за периода 01.07.2020г. до 31.12.2020г. с поредност на удовлетворяване чл.722, т.7 от ТЗ, както и вземането за законна лихва за забава в размер на 19.38 лв. / деветнадесет цяло и тридесет и осем лева / с поредност на удовлетворяване по чл.722,т.9 от ТЗ, предявени с молба вх.№ 297968 от 29.03.2021г..

                  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в Търговския регистър към Агенцията по вписвания по партидата на длъжника .

   

                                                                       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: