№ 33
гр. Кърджали, 09.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200602 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-000951 от 08.06.2023 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М.
М. М. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в
размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.3 пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 150 лв. на
основание чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП,
както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР.
Жалбоподателят М. М. М. намира наказателното постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че същото не реализирало изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, т.е. ясно и недвусмислено да описва извършеното административно нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и
законните разпоредби, които са нарушени. Поради това било накърнено правото му на
защита. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, тъй като в същото не били изяснени обстоятелствата,
които обосновават налагането на наказанието. Не било посочено конкретното място на
извършване на нарушението, доколкото паркинга на магазин „Билла“ имал два изхода и не
1
било ясно за кое място става въпрос. Всяка улица си имала наименование, което можело да
бъде посочено, но това не било сторено от административнонаказващия орган. На водача
били отнети и 8 точки съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, а в същата не
било посочено да се отнемат точки за подобни нарушения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените
разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.05.2023 г. свидетелите В. Л. и К. Т. - мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД
МВР-Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по спазване на правилата за
движение. Те били позиционирани в гр.Кърджали, на бул.„България“, до бензиностанция
„Петрол“, срещу магазин „Билла“. Около 22.20 часа контролните органи възприели водача
на лек автомобил „****“ с рег.№ **** да излиза от паркинга на магазин „Билла“, намиращ
се на бул.„България“. На изхода имало пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“. Независимо, че имало знак да спре, водачът на автомобила не се
съобразил с него, не спрял и се включил в движението по бул.„България“, завивайки
надясно, при това без да предупреди останалите участници с десен пътепоказател.
Свидетелите Л. и Т. възприели също, че водачът на „****“ с рег.№ ****, въпреки наличието
на пътен знак сигнализиращ път с предимство, не пропуснал преминаващите по бул.
„България“ автомобили. Неговото поведение създало непосредствена опасност за останалите
участници в движението, тъй като щяло да настъпи пътнотранспортно произшествие с друго
МПС. По този повод водачът на автомобила „****“ със стоп-палка бил спрян за проверка от
полицейския служител В. Л.. Контролните органи установили самоличността на
нарушителя, а именно жалбоподателят М. М. М.. На място му бил съставен и връчен АУАН
по чл.6, т.1, чл.28, ал.1, т.2 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.
Л. и К. Т., които съдът кредитира изцяло; Акт за установяване на административно
нарушение от 22.05.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица,
съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното
2
постановление. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Л. и Т., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и
свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-
горе моторно превозно средство, при което не е съобразил поведението си с пътен знак, не е
предупредил с пътепоказател останалите участници в движението, че ще се отклони и завие
надясно, както и не е пропуснал движещи се по път с предимство превозни средства.
Фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на
административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е
реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Преценени поотделно и в съвкупност,
доказателствата по делото категорично сочат, че на 22.05.2023 г. в гр.Кърджали, на бул.
„България“, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „****“ с рег.№ **** не е спазил
пътен знак Б2. Преди да извърши предприетата от него маневра, той е трябвало да спре, но
не го е сторил. С поведението си безспорно водачът М. М. М. е нарушил пътен знак и по
този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е приложил
санкционната норма на чл.183, ал.2, т.3 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за водач, който не спира на пътен
знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Определената на
жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са
неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на
санкцията. Поради това, наказателното постановление в тази му част е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвижда, че за предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си
да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали: т.2 -
десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в
лакътя и насочена нагоре - за завиване надясно или за отклонение надясно. На процесната
дата и място водачът М. М. е бил длъжен да включи десен пътепоказател, за да предупреди
останалите участници в движението за предприеманата маневра завиване или отклонение
надясно, но това правило за поведение той не е спазил. При дадената правилна
3
квалификация на извършеното административно нарушение, законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба от 20 лв. В такъв размер е и наложеното на жалбоподателя
административно наказание, което съдът с оглед обстоятелствата по делото счита за
справедливо. Затова като правилно и законосъобразно наказателното постановление в тази
част също следва да бъде потвърдено.
По т.3 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение
по чл.50, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. От доказателствата по делото се установява, че на инкриминираната дата
и място жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „****“ с рег.№ ****, не е пропуснал
пътните превозни средства, движещи се по път с предимство. Предимството на
автомобилите на бул.„България“ в гр.Кърджали е било изрично указано и с пътен знак, но
водачът М. М. не ги е пропуснал. С поведението си той е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение. Приложима в случая е санкционната
норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, предвиждаща, че който не спазва правилата за
предимство, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с
глоба в размер на 150 лв. Като не се е съобразил с действащите правила за предимство,
създавайки и предпоставка за пътнотранспортно произшествие, жалбоподателят несъмнено е
създал опасност за движението и следва да носи администратинонаказателна отговорност.
Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер,
при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за
намаляване на санкцията. Ето защо в тази част наложеното наказание за административното
нарушение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на отнемането на контролните точки, наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като за нито едно от трите процесни нарушения на ЗДвП, не е
предвидено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР да се отнемат 8 контролни точки.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. АУАН и наказателното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. Видно от
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, там ясно и точно е посочено
в какво се изразяват нарушенията и затова правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено. Мястото на нарушението е подробно описано - гр.Кърджали, бул.„България“,
при което няма никакво съмнение къде деянието е било осъществено. Даденото в акта и
4
наказателното постановление описание на нарушенията напълно отговаря на изискванията
на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си.
Словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми чл.6, т.1, чл.28, ал.1,
т.2 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционните такива по чл.183, ал.2, т.3 пр.1, чл.185 и
чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП. Именно това са разпоредбите относими към осъществените от
жалбоподателя деяния. Нарушенията се явяват напълно доказани от показанията на
разпитаните по делото свидетели-очевидци, а също и от съставения акт, чиято
доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1300-000951 от 08.06.2023 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта, с
която на М. М. М. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по
т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.3 пр.1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 150
лв. на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1300-000951 от 08.06.2023 г., издадено
от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на М.
М. М. от ***, с ЕГН **********, са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
5
ОСЪЖДА М. М. М. от ***, ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6