Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание
на 19.09.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 887 по
описа за 2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против И.Б., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №8208/2018г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 18623.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Х.И Р.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирмаата, посочена по-горе, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва
: 520.51 лв. – главница, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., 43.69лв.
– лихва върху главницата, за периода от 04.04.2017г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №8208/2018г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответната
страна И.Х.Б., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.К.Д., съдебен адрес: ***, с
който исковата молба се оспорва изцяло и се твърди следното : чрез особен представител адв. К.Д., в който
се твърди следното : исковата молба е нередовна, за което са изложени подробни
доводи /съдът приема същите за несъстоятелни с оглед направеното уточнение на исковата претенция – с молба,
приложена на л.18 от делото, от 06.03.2019год./. Излага се, че няма яснота как
е формирана исковата сума - главницата е посочена като обща сума, без твърдения
за какви видове топлоенергия ищецът претендира по отделни пера. Съобразно чл.
142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост се
дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Освен
тези компоненти, формиращи общата стойност на консумирана топлинна енергия, в
сгради етажна собственост се начислява и стойност за битово горещо
водоснабдяване - чл. 140а ЗЕ. В исковата молба липсват данни как са формирани
отделните начислявани от ищеца суми за компонентите на консумирана топлинна
енергия, въз основа на какви първични документи са определяни стойностите на
показатели, релевантни за всеки от отделните компоненти на топлинната енергия.
Поставянето на задача на експертизата да установи каква е стойността по пера на
начислената топлоенергия в никакъв в случай не замества липсващи фактически
твърдения на ищеца в исковата молба. Няма твърдения как е образувана цената,
спазен ли е предвидения в ОУ за продажба на топлоенергия за битови нужди ред за
утвърждаване на цената за процесния период, за публикуването й и за обявяването
й преди отоплителния сезон. Представянето на доказателство - справка-извлечение
по пера за ответницата не замества липсващи в исковата молба твърдения за конкретни
факти.
Липсата на фактически твърдения в
исковата молба как е формирана исковата сума за консумирана топлинна енергия по
пера, как е образувана цената и спазен ли е реда за публикуването й препятства
както изясняването на фактическата обстановка по спора, така и организиране
защитата на ответника. Фактическите твърдения са неясни и непълни и не дават
възможност да се определи фактическата обстановка по спора.
Фактическите твърдения на ищеца се
свеждат до позоваване на текстове от ЗЕ и от Общи условия от 2007 г и твърдение
за ползване на топлинна енергия, от които се извежда задължение на ответника за
заплащане на суми в размера, посочен в извлечението. Тези твърдения са
недоказани и неоснователни поради следното:
- Недоказано е твърдението,
че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ;
- Липсват
доказателства в подкрепа на твърдението, че общите условия от 2007г., на които
има позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал. 2 ЗЕ, влезли
са в сила и са породили последици. Представеното копие от съобщение във местен
вестник „Посоки" за общи условия няма качеството на доказателство
съобразно изискванията на ГПК- то е непълно е невярно, поради което оспорвам
верността на общите условия в посоченото писмено доказателство, на което се
позовава ищецът. Липсват доказателства за публикуване в един централен
всекидневник и за одобряване от КЕВР, респ. за пораждане действие на тези
условия, на които се позовава ищецът,включително за липса на промени от 2007 г.
до сега.
Заявява се, че не са налице
доказателства за действащи валидни общи условия съобразно изискванията на
ЗЕ-същите противоречат на закона и добрите нрави.
- Липсват
доказателства относно цената: по какви цени е формирана главницата, променени
ли са, регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30,ал.1 ЗЕ,
спазен ли е реда по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране
цените на топлоенергия. Липсват доказателства и по чл. 28, ал.2 от приложените
към исковата молба общи условия относно публикуването на утвърдени от КЕВР цени
в един централен и в един местен всекидневник.
- Недоказано е
твърдението, че ответницата е ползвала топлинна енергия за исковия период на
стойност исковата сума.
Оспорва се и приложената
справка-извлечение по пера без дата и подпис на съставител за задълженията на
ответника за консумирана топлинна енергия за главница за посочените периоди.
Посочено извлечение няма признаци на частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК
- то е създадено единствено за нуждите на процеса, не е връчвано на ответницата
и няма материална доказателствена сила. Липсват данни за автор на документа и
подпис на лицето, чието изявление се съдържа в справката.
- Тъй като се
претендира и стойност на енергия за сградна инсталация, се прави възражение, че
съобразно чл. 9, §3, б. „н" от Директива 2012/27/ЕС самостоятелна услуга
„сградна инсталация" няма и предвиждането й е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е
нищожна;
- За да се
претендира исковата сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия, ищецът следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. Позоваването Общите условия от 2007 г. не
доказва извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение тъй като
тези условия уреждат отношенията с всички потребители. Ищецът не е доказал
какво количество топлоенергия реално е предоставено и разпределено на
ответника. В тази връзка правя възражение, че само от справка извлечение не
може да се направи извод за доставка, правилно разпределение и начисление
стойност на топлоенергия. Главницата е определена от ищеца в нарушение на
изискването на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно
разбираеми от потребителите сметки;
- Ответницата не
дължи плащане на исковата сума, тъй като начисленото количество топлоенергия не
е реално предоставено и потребено, а това противоречи на принципа на
изчисляване на потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление.
Ищецът е нарушил чл. 9 и 10 от Директива 2012/27 ЕС, които установяват изискване
за фактуриране на енергията въз основа на действителното й потребление. Същото
изискване е въведено и в националното законодателство с разпоредбата на чл.
155,ал.2 от ЗЕ;
- При
топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и изискванията за
качество на топлоснабдяването;
По отношение на иска за обезщетение за
забава се заявява, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не са
доказани фактическите твърдения за главния иск и в частност как е формирана
главницата, въз основа на каква цена, спазени ли са изискванията за цената,
какъв е нейния размер и има ли основание за нейната дължимост. Отделно от това
претенцията не е доказана по размер.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юркс.В., който
поддържа исковете.
Ответницата се представлява от назначения особен представител
адв.Д. , която оспорва иска и навежда
доводи в о.с.з.
Не се явява представител на
третото лице помагач, но са депозирани
писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. №8208/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 12.11.2018год. на
основание депозирано от ищеца против ответницата заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу
длъжника за сумите, както следва : 520.51 лв. – главница, за периода от 01.02.2017 г. до
30.04.2018 г., 43.69лв. – лихва върху главницата, за периода от 04.04.2017г. до
02.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски в размер на 25.00лв. държавна такса и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана и
незаплатена топлинна енергия от длъжника, за периода 01.02.2017 г. до
30.04.2018 г., доставена от дружеството на адреса.
Искът е предявен в 1-месечния срок, визиран в
закона.
От съвкупната преценка на доказателствата
по делото се установява ,че ответницата
е собственик на топлоснабдения
имот , находящ се в ***, като в тази връзка е представнено и
доказателство – л.105 от делото. Не е оспорено ,че до
имота й е доставяна топлинна енергия, поради и което не е назначавана
съдебно-техническа експертиза. Ищецът е уточнил от какво произтича вземането му
/л.18 от делото/, като е посочено ,че
ответницата дължи сумата от
370,27лв.-за отопление през процесния
период; сумата 119,39лв.- сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация; сумата 29,28лв.–за услугата дялово разпределение; корекции- 1,57лв.
По делото е установено и са представени
доказателства в тази връзка,че дяловото разпределение е извършвана от Х.И Р.“
ЕООД-София, като в подкрепа на твърдзенията си ищецът е представил
доказателства/приложени на л.67 и сл. и л.82 и сл. от делото/, които не са
оспорени от ответната страна. Ответната страна се явява клиент на ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, като дори при прекратено топлоподаване
към отоплителните тела в техните имоти, тези лица се считат за
потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради това притежаването на правото на собственост или на правото на
ползване върху апартамент, намиращ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, прави тези лица потребители на
топлоенергия за битови нужди, като договорното правоотношение с топлопреносното
предприятие възниква по силата на самия закон- чл.150 ал.1 от ЗЕ. Според тази норма продажбата на топлоенергия
се осъществява при публично известни Общи условия / в случая на съда е служебно
известно с оглед броя на разгледаните еднотипни дела, по които ищец е „Т.П.“ЕАД,че същите са публикувани в бр. 239/2007 г. на
в-к Посоки и във в-к Нощен труд /, които имат силата на
договор между потребителите на топлинна енергия и топлопреносното
дружество.Това дава основание на топлопреносното дружество да счита както
собственикът, така и носителят на правото на ползване за клиенти на топлинна енергия, обвързани с
посочените по –горе Общи условия, като то може да насочи претенцията си за ползваната в имота топлинна енергия срещу всеки от тях.
В конкретния случай, партида за отчитане на топлинната енергия за процесния
недвижими имот е била открита впоследствие, през м.юли 2016год. на името на собственика
на имота – ответницата в процеса, по инициатива на ищеца и след справка в ИКАР.
Общите условия позволяват на продавача на топлоенергия да открие партида за
отчитане на ползваната за конкретен имот топлоенергия въз основа на документ,
удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на новия собственик
на имота или на ползвателя, дори без който и да било от тях да е изпълнил
задължението си в 30-дневен срок от
промяната на собствеността, респ. от придобиване на правото на ползване
да подаде заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида.
Съгласно чл.56 и чл.57 от Закона за собствеността, които определят съдържанието
на правото на ползване, в т.ч. правата, както и задълженията на носителя на
това ограничено вещно право, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани
с ползването на вещта. Тези норми обаче имат пряко значение за отношенията
между самия собственик и носителя на
ограниченото вещно право на ползване, а не и за облигационните отношения, които
възникват по силата на посочения по-горе чл.153 ал.1 във вр. с чл.150 ал.1 от
Закона за енергетиката между топлопреносното предприятие и клиента на
топлоенергия. Дължи се заплащане и на услугатя
„сградна инсталация“, т.к. се касае за заплащане съобразно общите части,притежавани от всеки собственки в топлоснабдената сграда.
Следва да се посочи, че след отказ за
ползване на парно отопление в съответната топлоснабдена сграда, лицата престават да имат качеството на
потребители, а заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, се явява задължение, но не
на потребител на услуга, а в качеството на етажен собственик.
С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
По отношение разноските по делото:
същите следва да бъдат присъдени изцяло
в полза на ищеца по отношение направените такива в исковото производство – в
размер 75лв. за внесена държавна такса, 140лв.-разноски за вещо лице и 300лв.
възнаграждение на особения представител и 100лв.-разноски за един юрисконсулт,
или общо разноски в размер 615лв.
По отношение разноските в
заповедното производство: с оглед размера на установеното по размер вземане, същите следва
да бъдат присъдени изцяло- общо 75лв.
При този изход на делото, не се
дължат разноски на ответната страна.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че И.Х.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:****, сумите, както следва: 520.51
лв. – главница, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., 43.69лв. – лихва
върху главницата, за периода от 04.04.2017г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 12.11.2018год., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№8208/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Х.Б., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:****,
направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 615лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№8208/2018год. по описа на Плевенски районен
съд – 75лв.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца-„Х.И Р. „ ЕООД – СОФИЯ,ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: