Решение по дело №1337/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 136
Дата: 9 април 2021 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20201200501337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Б. , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501337 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството пред ОС Б. е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. И.Г. К., АК
Б., като пълномощник на В. И. К., ЕГН **********, от с. Ж., Община С., област Б., З. И. Ч.,
ЕГН **********, от с. Б., Община Д., област С. и Н. И. К., ЕГН **********, от с. Ж.,
Община С., област Б.- ищци по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС Гоце Делчев, срещу
Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС Гоце
Делчев, в частта му в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска да бъде осъден ответника Д. А. К., да
премахне дувар в размер около 1 м. широчина и 10м. дължина, бетонна пейка и бетонна
стена, както и един брой ябълково дръвче, отстоящо на 1.20м. от имотната граница на имот
с пл. № * по плана на с. Ж., Община С., област Б., както и в частта му за разноските.
С жалбата срещу въззивното решение в обжалваната му част, са наведени оплаквания за
неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, като се иска отмяната му в частта в която съдът е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл. 109 от ЗС като неоснователен.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да отхвърли частично предявения
1
иск по чл. 109 от ЗС е приел, че по отношение на изпълнения нисък дувар от суха каменна
зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и
лозница, установява се че същите са построени без строителни книжа, но по делото е
останало неустановено мястото, на което са изградени и начина, по който се пречи на
нормалното и пълноценно ползване на имота на ищците. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд при приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗС, който е приел
че не е налице предвиденото в закона ограничение на собствеността на ищците, доколкото
едно от ябълковите дръвчета/по отношение на което иска по чл. 109 от ЗС е отхвърлен като
неоснователен/, е засадено на предвиденото от закона разстояние от имотната граница.
Във връзка с наведеното с въззивната жалба оплакване за необоснованост на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част, наведени са доводи че от заключението на
вещото лице по приетата от съда СТЕ изрично е посочено, че изпълнения нисък дувар от
суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м., се намира на
прилежащата на имот с пл. № * по кадастралния план на с. Ж., както и изпълнена бетонова
пейка с размери 0.54/2.35м., като същите са изградени без строителни книжа и тъй като е
променена субстанцията на земната повърхност, същите са строежи по смисъла на закона.
Сочи се още с въззивната жалба че експерта по приетата СТЕ е посочил при разпита му в
съдебно заседание по делото, че ако трябва ищците да преминат по този път с каруца,
мотокултиватор или др. техника, така изпълнените строежи ще затрудняват преминаването.
В същата посока са свидетелските по казания на свидетеля З., който не само посочва
точното местоположение на пейката, на дувара и на каменната зидария, но също така
пояснява че поради построяването на същите, пътя се стеснява с около 1 м. по широчина.
Поддържа се с въззивната жалба, че обжалваното решение на РС Гоце Делчев в частта му в
която съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 109 от ЗС е неправилно и необосновано, тъй
като от събраните доказателства се установяват предпоставките на закона за уважаването на
иска като основателен- налице е закононарушение при изграждането на каменния дувар и
бетоновата пейка, а освен това тяхното изграждане пречи на ищците да използват улицата,
прилежаща към техния имот по предназначение.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени решението
на РС Гоце Делчев, в обжалваната му част, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като и
да присъди изцяло претендираните от ищците разноски пред първата съдебна инстанция.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, от
насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
2
закона и е редовна, като е насочена срещу част от постановения съдебен акт на
първоинстанционния съд, каято е с неблагоприятен за ищците изход и за която в този
смисъл е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна
инстанция, при условията на ограничен въззив.
В съдебно заседание при пледоариите си по съществото на делото, жалбоподателите- В. И.
К., З. И. Ч. и Н. И. К., чрез пълномощника си адв. К., поддържат доводите си във
въвзизваната жалба, както искането си обжалваното решение на РС Гоце Делчев в частта му
в която предявения иск по чл. 109 от ЗС е отхвърлен като неоснователен, да бъде отменено
като неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд които
са послужили като основание да бъде отказана петиторна защита на ищците по делото. Сочи
се, че от събраните доказателства пред първата съдебна инстанция се установява по
безспорен начин, че нисък дувар от суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и
дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и лозница, са построени без
строителни книжа и съставляват незаконен строеж, а отделно установява се че е налице
реално пречене на собствениците на имота, при ползването му по предназначение, поради
което се иска от въззивния съд да отмени решението на РС Гоце Делчев в отхвърлителната
му част и да уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС и в тази му част.
Пълномощникът на въззиваемите- адв. Б. моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението на РС Гоце Делчев, в частта в която предявения иск по
чл. 109 от ЗС е отхвърлен, като правилно и обосновано. Не се оспорва от ответната страна,
че изградените нисък дувар от суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и дължина от
около 6.00м. и монолитна бетонова пейка съставляват строежи по смисъла на § 5 т. 38 от
ПЗРЗУТ, но отсъбраните доказателства пред първоинстанционния съд, не се установява по
категоричен начин че тези строежи са изградени от ответниците по делото, а от друга страна
не се установява и по какъв начин изградените строежи пречат на ищците за ползването на
техния имот, поради което се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба без
уважение.
За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав,
съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на предявен иск с
правно основание чл. 109 ЗС, от В. И. К. с ЕГН **********, З. И. Ч. с ЕГН ********** и Н.
И. К. с ЕГН **********, като наследници на И. А. К., б.ж. на село Ж., Община С., срещу М.
Ф. П. с ЕГН **********, Д. М. К. с ЕГН ********** и А. М. П. с ЕГН **********.
Сочи се с исковата молба пред първоинстационния съд от ищците, че те като наследници на
И. А. К., б.ж. на село Ж., са собственици на осн. наследство и давностно владение на
поземлен имот с пл. № * по плана на с. Ж., одобрен на 21.11.1994 г., ведно с намираща се в
имота масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв.м. Сочи се в ИМ че
3
втория и третия от ответниците М. Ф. П. и А. М. П., живеят в поземлен имот пл. № * по
плана на населеното място, за което се легитимират за правото си на собственост с
нотариален акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, дело
№ */2014г.
Исковата претенция е основана на твърдения за извършени от ответниците неправомерни
действия, с които въпреки противопоставянето на ищците се прави опит да се преустанови
достъпа до имота на ищците през улица общинска собственост. Така сочи се в ИМ че през
м.01.2016г. втория и третия ответник са поставили 5 бр. метални тръбни колове, трайно
закрепени на пътя с цел същите да послужат за поставяне на ограда, която според ищците
ще преустанови достъпа до имота им, което освен това противоречи на действащия план на
населеното място.
По отношение на първия ответник Д. А. К. ищците сочат в ИМ пред първоинстанционния
съд, че същия се легитимира като собственик на имот с пл. № *, въз основа на нотариален
акт № *, том *, рег. № *, дело № */2012г., като твърдят че този ответник е построил дувар с
дължина около 10 метра на улицата през която преминават, който дувар пречи за
нормалното им предвижване по улицата водеща до имота им, както и че е поставил
бетонирана пейка на същата улица, с което още повече ограничава достъпа до жилището им.
Твърдят също така, че ответника К. е отлял бетонна стена и засадил лозница на улицата,
както и овощни дръвчета в двора му, които обаче се намират в близост до имотната граница
с ищците.
Описаните действия от страна на ищците в исковата молба, депозирана пред РС Гоце
Делчев, според твърденията им- създава пречки и затруднения за ищците, тъй като същите
не могат да преминават по улицата и да влизат свободно в имота си през пътя, който е
общинско място. Отделно поддържа се от ищцовата страна, че всички извършени действия
от ответниците изразяващи се в строителни дейности са незаконни, тъй като са осъществени
без наличието на строителни книжа и документи.
Въз основа на изложените твърдения ищците са предявили иск с правно основание чл. 109
от ЗС, с който искат съдът да осъди ответниците да преустановят действията, с които
нарушават правото им на собственост и им пречат да осъществяват достъпа до собствения
им недвижим имот, както и да ги осъди да премахнат незаконно изградените съоражения
описани в исковата молба. Претенцията на ищците В. И. К., З. И. Ч. и Н. И. К. е:
1. Да бъдат осъдени ответниците М. Ф. П. и А. М. П. да преустановят действията, с които
нарушават правото на собственост на ищците върху ПИ с планоснимачен № *, с площ за
имота от 525 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 100 квадратни метра, по плана на с. Ж., одобрен на 21.11.1994 година, които
действия се изразяват в поставяне на 5 броя метални тръбни колове, закрепени с винтове за
скали на улицата, през която преминават.
4
2. Да бъде осъден ответника Д. М. К. да преустанови действията, с които нарушава правото
на собственост на ищците върху ПИ с планоснимачен № *, с площ за имота от 525
квадратни метра, ведно е построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 100 квадратни метра, по плана на с.Ж., одобрен на 21.11.1994 година, които
действия се изразяват в - изграждане на дувар с размери около 1 м. широчина, дължина
около 10 метра, на улицата през която минават; поставяне на пейка /бетонирана/ на улицата
и бетониране на камънаци до пейката; отливане на бетонна стена; запълване на насип с
почва и засаждане на лозница на улицата; засаждане на овошни дръвчета в близост до
имотната граница, както и да бъдат осъдени ответниците да премахнат последиците от
неправомерните си действия.
С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците М. Ф. П. с ЕГН
********** и А. М. П. с ЕГН **********, оспорват допустимостта и основателността на
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В отговора си ответниците навеждат
възражение относно активната легитимация по предявения иск, доколкото с представените с
исковата молба писмени доказателства ищците не се лагитимират като собственици на ПИ с
пл. № * по плана на с. Ж.. Осопрва се пасивната легитимация по иска- твърди се с писмения
отговор, че собственици на ПИ с пл. 65 са М. Ф. П. и съпругата му Н. И. П.а, въз основа на
нотариален акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, дело
№ */2014г., като А. М. П. не е собственик на имота и не може да бъде надлежен ответник по
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Отделно се възразява че предявения иск е
недопустим, тъй като не са налице основания за субективно или обективното съединяване
на искове срещу ответниците, посочени в ИМ, доколкото ответника Д. А. К. е собственик на
друг недвижим имот.
С писмения отговор на ИМ оспорва се от ответниците М. Ф. П. с ЕГН ********** и А. М.
П. с ЕГН ********** основателността на предявения иск по чл. 109 от ЗС. Излагат се
доводи, че извършените от действия по поставяне на метални колове са действия по
ограждане на собствения им имот пл. № * по плана на с. Ж. и са извършени след
очертаването на границите на имота, извършено от геодезист. Оспорва се твърдението, че
коловете, които са поставени, се намират на пътя и че по този начин ограничават достъпа на
ищците до жилището им. Твърди се от ответниците че мястото където са извършени
посочените действия не представлява общински път, тъй като според действащия план,
същото представлява пътека, която се намира в имота на ответниците и това място не е
отчуждавано от община С.. По изложените съображения двамата ответници подали отговор
на ИМ оспорват предявения иск, като считат, че не са извършвали незаконосъобразни
действия и незаконни строителни дейности каквито твърдят ищците.
В хода на производството пред първоинстационния съд първия ответник Д. М. К., чрез
процесуалния му представител, също оспорва предявения срещу него иск и моли същият да
бъде отхвърлен като неоснователен.
5
С Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС Гоце
Делчев, съдът е уважил частично предявения иск по чл. 109 от ЗС, като е осъдил
ответниците М. Ф. П. с ЕГН ********** и А. М. П. с ЕГН **********, двамата с адрес
********** да премахнат монтираните два броя метални колове от черни тръби,
замонолитени с винтове върху съществуващи камъни, на прилежащата улица на имот пл.№
* по действащия кадастрален план на ********** одобрен 21.11.1994 г. Съдът е осъдил
ответника Д. М. К. с ЕГН **********, с адрес ********** да премахне засадените в имот
пл. № * по действащия кадастрален план на **********, в близост до имотната граница с
имот пл.№ *, два броя ябълкови дръвчета, отстоящи съответно на 0,90 м. и 0,80 м. от
имотната граница на имота на ищците.
В тази част срещу първоинстационното решение не е подадена въззивна жалба и същото
след изтичането на сроковете за обжалване е влязло в законна сила.
С Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС Гоце
Делчев, първоинстационният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 109
от ЗС, предявен срещу ответника Д. М. К., ЕГН **********, в частта му, с която се иска
същия да бъде осъден да премахне дувар с размери около 1 м. широчина и 10 м. дължина,
бетонна пейка и бетонна стена, както и един брой ябълково дръвче отстоящо на 1,20 м. от
имотната граница с имот пл. № * по плана на селото, като срещу тази част от
първоинстационното решение е подадената въззивна жалба, пароди което именно в тази му
част първоинстационното решение е предмет на въззивна проверка от настоящата съдебна
инстанция.
Пред първоинстационния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и
приета СТЕ.
Пред въззивната инстанция, не са събирани доказателства.
Въззивният състав на ОС Б., въз основа на обстоен анализ на събраните доказателства пред
първоинстационния съд в тяхната съвкупност, както и въз основа на допуснатата и приета
съдебно- техническа експертиза, изгради самостоятелни фактически изводи, въз основа на
които приема за установено следното:
Въззивниците В. И. К., З. И. Ч. и Н. И. К.- ищци пред първоинстационния съд, са
наследници по закон на И. А. К., б.ж. на село Ж., починал на 17.11.2001г./Удостоверение за
наследници № 21 от 03.09.2013г./
Пред първоинстационния съд е допусната и приета съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице К. С.. От писменото заключение на вещото лице, което не е
оспорен от страните по делото, се установява че за село Ж., общ. С., няма изготвен
регулационен план, а само кадастрален план, одобрен със Заповед № 1 от 21.11.1994г. на
Кмета на Община С., поради което няма регулационни предвиждания за процесния терен.
6
Пространството в което са изградени нисък дувар от суха каменна зидария с широчина
около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и лозница/оцветено по
представената по делото скица на процесния имот в жълт цвят/, представлява свободно
обществено пространство извън границите на имотите, което служи за преминаване и се
ползва като улица, макар и да не отговаря на изискванията за такава. При разпита му в
съдебно заседание, вещото лице дори пояснява, че по кадастралния план това място
съставлява чест от имот с пл. *, но няма отреждане за него по регулационен план, тъй като
такъв към настоящия момент няма изготвен и одобрен за с. Ж.. При разпика му пред
районния съд експерта С. дори посочва, че в най- тясната част на това пространство/между
ПИ с пл. № 65 и пл. № */, разстоянието между двата имота е само 36 см.
В писменото си заключение пред първоинстанционния съд експерта ясно е посочил, че
прилежаща улица на имот пл. № *, е изпълнен нисък дувар от суха каменна зидария с
широчина от около 0,45 м. и дължина от около 6,00 м. и монолитна бетонна пейка с размери
0,54/2,35м. В експертното си заключение експерта се позовава на разпоредбата на § 5, т.38
от ПЗР на ЗУТ, поради което определя така изградените съоражения като „строежи” по
смисъла на ЗУТ, като сочи че за тяхното изпълнение, не са издадени необходимите
строителни книжа и документи, поради което те не са изградени в съответствие с
изискванията на закона.
Вещото лице при огледа на си намясто е констатирало, че в случая се касае за тесен участък
с възможност само за пешеходно преминаване, поради наличието на естествени неравности,
скали и денивелация, поради което трудно може да се приеме, че именно посочените
стоителни дейности са тези които възпрепятстват спокойното преминаване и използване на
имот с пл. № *. Експерта сочи също така, че ако ответниците оградят собствения си имот пл.
№ * по имотните граници, достъпът до имот пл.№ * на ищците ще бъде прекъснат, тъй като
отстоянието от североизточния ъгъл на имот пл.№ * до югозападната граница на имот пл.№
*, възлиза на 36 см., което е изключително недостатъчно за нормално преминаване. В този
смисъл вещото лице сочи, че невъзможността на ищците като собственици на имот с пл. №
*, да преминават директно през свободното пространство между имотите в процесния
квартал може да се изразява- да карат ръчна количка през бетонната пейка и по каменния
довар.
В писменото си заключение експерта е посочил, че при огледа си на място е установил, че
на ищците е дадена възможност за безпрепятствено преминаване през съседния имот с пл. *,
собственост на първия и втория ответник по делото, както и че ищците имат достъп до
собствения си имот с пл. № * по друг маршрут.
По отношение на засадените овщни дръвчета, вещото лице е констатирало, че в имот пл.№
*, собственост на ответника Д. А. К., има засадени в близост с имотната граница с имота на
ищците пл. № *, три броя ябълкови дървета, отстоящи от границата съответно на 1,20 м,
0,90 м. и 0,80 м. Експерта сочи в писменото си заключение, че съгласно разпоредбата на чл.
7
52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа, на по-малко разстояние
от имотната граница- на 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за
ниските.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че каменния зид от суха зидария и
бетонната пейка са изградени до имот с пл. № *. Бетонната стена вещото лице определя като
подпорна стена за имот с пл. № *, с действителна дебелина от около 50.00см. Експерта сочи
още че каменния зид на границата на имот с пл. № *, не пречи на пешеходното
преминаване, но ако се наложи преминаването на каруца, кувтиватор или др. ще бъде
затруднено преминаването през пространството между имотите на страните по делото. При
отговорите на въпросите на страните, експерта е отговорил пред състава на РС Гоце Делчев,
че каменната пейка изградена на границата на имот с пл. № *, не пречи на преминаването на
собствениците на имот с пл. № *, тя е просто един отлят бетонов блок.
В съдебно заседание при разпита му вещото лице сочи, че към момента на огледа трите броя
овощни дръвчета са ниски, но същите следва да се приеме че ще бъдат с височина до 2.5м. и
поради това според неговото заключение отстоянията за засаждането на дръвчетата не са
спазени. Отделно пояснява, че имот с пл. № *, в който се намират трите ябълки е с по- висок
терен от този на съседния имот с пл. № *, поради което ябълките пречат на ползването на
имота на ищците.
За установяване на обстоятелствата има ли изградени незаконни съоражения, къде са
изградени същите и при тяхното съществуване пречи ли се на ищците при достъпа до
собствения им имот, пред първоинстационния съд са събрани свидетелски показания.
Разпитаният свидетел З. е без родство със страните, живее в с. К., но ческо ходи в с. Ж.,
където има близки и приятели. Ходил е и на имота на ищците, като знае че това е
наследствен имот на К.и от баща им и те си живеят там постоянно от години. Когано през
пролетта го извикали да им помощне да ремонтират сушилнята, видял че на пътя им
поставени колове, които били бетонирани и с височина около 1 м. Свидетелят сочи че К.
има техника, МПС, но не може да ги вкара в къщи. Свидетелят сочи, че дори каруца не
може да мине от там, тъй като пътя при колчетата е широк около 1 м. Свидетелят З. сочи за
изградена под стрехата на Д. пейка, кято не е обърнал внимание дали е трейно закрепена.
Свидетелят е видял в мястото на Д. и насадените близо до границата на имота с К.и
дръвчета. Сочи се клоните на дърветата са точно над дворното място на К.и, тъй като имота
на Д.ови е по- високо, а на К.и по в ниското. Свидетелят сочи че има изграден дувар, който
съставлява подпорна стена, която има ролята и на ограда и клоните на дрърветата са над
този дувар. Свидетлят пояснява, че дувара е с каменна зидария и е около 50 см. широчина.
Свидетелят З. в показанията си сочи, че свободното пространство между имотите в момента
е пътека с широчина около 1 метър, като той е стигал до къщата на К.и само пеш, но не и с
автомобил. Свидетелят на знае дали К.и имат достъп до имота си от друг път, но твърди че
лек автомобил не би могъл да мине там и без поставените колове, а след поставянето на
8
металните колове, това е абсолютно невъзможно.
Свидетелят К. е брат на ответника Д. А. К., като същият живее на около 200м. от къщата на
брат си в с. Ж.. Свидетелят описва пространството между имота на брат му и този на К.и,
като пояснява че този проход никога не е бил път. На място имало големи скали, като част
от тях били отстранени, но други останали на място. Скалата е била между двете къщи.
Останалият терен също е стръмен и скалист. Свидетелят пояснява че тази пътека е с
широчина 1.5 до 2м. в най-тясната си част, а по-широките си части достига и до 3-4 м.
широчина, но лек автомобил там не може да минава. Най-тясното място от пътеката е между
имотите на К. и П.и. Свидетелят сочи, че когато се родило детето на ищците, неговия брат
им разрешил да циментират една пътека, за да може да минава количката. Свидетелят сочи,
че пейката се намира под стрехата от западната част на къщата, където е най- тясно, тъй като
име един котаджийски стълб от 1961г. Свидетелят сочи че до къщата на К.и с лек автомобил
не може да се стигне, като има стар черен път за полето от другата страна на имота.
Свидетелят твърди в показанията си че между имотите на К. и К.и има и дръвчета, които не
са по-високи от 2-3 м. За лозницата съобщава, че същата е насадена извън имота на брат му,
но също така извън пътеката. Иначе свидетелят К. в своите показания потвърждава че
съседния на неговия брат недвижим имот е собственост на К.и по наследство от техния
баща, като къщата е построена преди повече от 60 години и той не знае някой да оспорва
правото на собственост на К.и върху този имот, тъй като същият им е наследствен.
Пред първоинстационния път е разпитан и свидетелят З., който познава отлично мястото,
тъй като там се намира старата му къща. Сочи че когато ходи в старата му къща, трябва да
носи багажа си на ръце, тъй като между имотите в тази част на селото има само една пътека,
по която може да мине само кон или магаре. Свидетелят сочи в показанията си, че сега
когато е ходил е видял поставени метални колове, които още повече са стеснили пътеката,
но сочи в показанията си, че дори и да ги няма тези колове, по тази пътека лек автомобил не
може да мине. Иначе свидетелят сочи, че като е ходил на мястото през пътеката можело да
се минава и не бил ограничен достъпа на К.и до имота им. Свидетелят знае пейката, която е
под стрехата на къщата, но счита че тя не пречи на къщата. Знае и лозницата, но твърди че
тя е извън границите на пътеката. Лозницата е в самите скали и не преци на пътя.
Свидетелят знае и дувара, който съставлява суха зидария, но в показанията не сочи същият
да пречи на преминаването по пътеката. Свидетелят сочи че до имота на К.и има достъп от
другата страна, но и от там е стръмно и тясно. Твърди че през процесната пътека може и да
мине култиватор, но не може да минава лек автомобил.
Свидетелят К. живее в с. К., но знае спорното за страните място, тъй като много често е
минавал от там. Твърди че се касае за тесен и стръмен, каменист „сукак”, по който страните
стигат до къщите си. Твърди че е много тясно, като на места широчината е до един метър и
всичко се носи на ръка или се вози с количка. Лек автомобил по този „сукак” не може да
мине. Свидетелят знае пейката, който е под стрехата на дома на К. и той знае от ищците, че
именно ответника я е поставил там. Свидетелят сочи, че ако металните колове не бъдат
9
отстренени, то прохода ще бъде изцяло затворен и няма да може да се минава. Свидетелят
знае че някъде преди коловете има изградена и каменна стена, с дебелина от около 50 см.
Знае че тази стена е изградена от К., но сочи че се касае за камъни натрупани на това място
между двата кола. Свидетелят К. знае че между имота на К. и П.и има насадени
дръвчета/ябълки и дюля/, които са близо до границата на имотите и клоните им буквално са
надвиснали над двора на ищците по делото. Свидетелят сочи, че към двора на К. откъм пътя
има и ограда- каменна зидария, която не знае дали минава по границата на имота. Дувара
свидетелят не го е мерил и не може да определи колко е висок.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд след анализа на
доказателствената съвкупност, по вътрешно убеждение съгласно чл. 12 от ГПК, навежда
следните правни доводи:
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение.
Същото е постановено в изискуемата от закона писмена форма при наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е подписано от съдията
докладчик, участвал в съдебното заседание, в което е завършено раглеждането на делото и е
даден ход на устните състезания. При наличието на редовна искова молба,
първоинстанционния съд въз основа на фактическите твърдения и доводи изложени от
ищците в исковата молба и поддържани в хода не делото, правилно е квалифицирал
предявения иск като негаторен иск по чл. 109 от ЗС. Съдебното решение е постановено в
рамките на поисканата съдебна защита с исковата молба, като съдът е действал в рамките на
правораздавателната си власт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно цитираната законова разпоредба по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в
Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение №
196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания
по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
В задължителната съдебна практика на ВКС, в много решения постановени по реда на чл.
290 от ГПК се приема, че осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на
собственика на имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
10
допустимото пълноценно ползване на съседния имот според неговото предназначение. Чрез
предявяването на негаторния иск собственика може да иска прекратяването на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, като получи съдебна защита срещу неоснователните действия на трети лица, които му
пречат за това. Основаният иск по чл. 109 ал.1 от ЗС може да бъде предявен и срещу
собственик на съседен недвижим имот, за прекратяване на създаващо пречки за ползването
на имота на ищеца неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонения
от разрешението на строеж и от другите строителни книжа или в нарушения на действащи
разпоредби. Такъв иск е процесуално допустим, като именно сезирания съд е компетентен
да реши дали такива строежи, макар и в съседни имоти подлежат на премахване. /ТР №
31/1984г. от 06.ІІ.1985г. по гр.д. № 10/84г. на ОСГК/. В същия смисъл е и решение № 340 от
25.05.1994г. на ВС, IV г. о., в което е прието, че пасивно легитимирано по негаторния иск е
всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му
поддържа противоправното състояние в имота.
В настоящия случай е налице правен интерес от исканата защита чрез предявяването на иска
с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като въззивниците- В. И. К., З. И. Ч. и Н. И. К., се
легитимират по делото като собственици на основание наследство и давностно владение на
ПИ с пл. № *, по кадастралния план на с. Ж., утвърден през 1994г., в който имат изградена
двуетажна жилищна сграда, в която живеят постоянно. Твърдят че при подхода към имота
им през незастроено пространство са изградени от ответника Д. А. К., нисък дувар от суха
каменна зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова
пейка и лозница, които силно ограничават преминаването им до собствения им имот, тъй
като значително стесняват подхода и пречат за нормалното преминаване по улицата.
Твърдят още че на границата между ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № * са засадени овощни
дръвчета, без да са спазени изискуемите от закона отстояния от кадастралната граница
между двата имота, поради което искат от съда да постанови решение за тяхното
премахване. В този смисъл настящия въззивен състав намира, че предявения неготароен иск
е допустим и е налице за ищците правен интерес да искат преустановяването на
неправомерното въздействие от изградените незаконни строежи в незастроена територия
през която преминават за да стигнат до имота си, респективно събарянето на същите, след
като твърдят че са изградени в нарушение на законовите норми и без строителни книжа.
Изложеното с исковата молба от ищците е достатъчно за да обуслови изводи за допустимост
на предявения иск и правен интерес от търсената съдебна защита.
Налице са и абсолютните процесуални предпоставки във връзка с предявения негаторен иск,
за които съдът е длъжен да следи и служебно. Правото на собственост на ищците върху ПИ
с пл. № * по КП на село Ж., не се оспорва пред първоинстационния съд от ответника Д. А.
К.. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, сочат
категорично на извода че този имот е наследствен на сем. К.и, като същите осъществяват
върху него безспорно владение от дълги години, като въззивният съд счита че макар да не се
11
представя по делото нотариален акт или друг писмен документ за правото на собственост на
имота, то следва да се приеме че ищците- В. И. К. с ЕГН **********, З. И. Ч. с ЕГН
********** и Н. И. К. с ЕГН **********, като наследници на И. А. К., б.ж. на село Ж., са
собственици на ПИ с пл. № * по кадастралния план на село Ж. по наследство и давност, като
са активно легетимирани да предявят иск с правно основание чл. 109 от ЗС, срещу
ответниците по делото, за които твърдят че с неправомерните си действия, ограничават
правото им на ползване на собствения им имот, чрез ограничаване на достъпа им до имота.
Въззивният съд счита, че надлежно са конституирани страните по делото, които са
собственици на посочените в исковата молба съседни поземлени имоти, а ответниците Д. А.
К., М. Ф. П. и А. М. П. са лицата за които се твърди че са извършили неправомерни действия
чрез изграждането на „незаконни строежи”, с което са стеснили подхода към имота на
ищците и така са ограничили възможността им за нормално преминаване до ПИ с пл. № * по
КП на селото.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава
притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито
действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109 ЗС е не само лицето, което по
твърдение на ищеца е извършило неоснователното действие, но и лицето, което поддържа
това неоснователно действие, с което се създават пречки за упражняване на правото на
собственост. Това лице не е само собственика на съседен имот, който не изпълнява
задълженията си по чл. 50 ЗС, но и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото
на собственост действия. Тогава, когато с еднократни действия се създава неправомерно
състояние, смущаващо правото на съсобственика, задължен да го отстрани е както този,
който го е извършил, така и този съсобственик, в чиято полза е извършено това действие. В
този случай са възможни две хипотези. Когато извършващият действието по договор за
възлагане, той ще носи отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на
възложената работа. В хипотезата, когато извършващият действието не действа по
възлагане, той носи отговорност по отношение на собственика освен в изпълнение на общия
принцип, че всеки е длъжен да отстрани вредите, които виновно е причинил другиму – чл. 45
и сл. ЗЗД, така и в изпълнение на задължението си да се въздържа от неоснователни
действия, които смущават правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109
ЗС. Последното задължение кореспондира на характера на вещното правоотношение.
Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се
въздържат от действия, с които пречат на упражняването му. Защитата на това субективно
право се осигурява чрез иска по чл. 109 ЗС.
Следователно пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване на неоснователно
12
състояние, което е пречка за упражняване правото на собственост, е както собственика на
имота, възложил работата, при която е създадено това състояние, чието поведение не е
необходимо да е виновно, така и прекия извършител, като се е отклонил от възложеното,
или ако е действал без възлагане– в този смисъл Решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК. При изложените съображения, съставът на ОС Б. намира, че
по настоящото дело е налице надлежна пасивна легитимация по предявения иск, като без
пряко значение е кое е точно лицето изградило процесните нисък дувар от суха каменна
зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и
лозница, а по- важно е установяването кой от собствениците на съседните имоти се ползва
от така изградените камента стена и пейка.
В разпоредбата на чл. 269 ГПК се предвижда, че въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Предметът на въззивното
производство се определя от оплакванията на жалбоподателят във въззивната жалба. По
правилността на решението въззивната инстанция в рамките очертани от въззивната жалба,
осъществява решаваща си дейност, тъй като е съд който разглежда и разрешава спора по
същество. Като инстанция решаваща спора по същество въззивният съд е длъжна да
разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на
решението на първоинстанционния съд. /Решение № 57 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1416/2010 г., III г. о., ГК/ Предмет на въззивно обжалване по настоящото дело е само частта
от Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС Гоце
Делчев, в която предявения иск по чл. 109 от ЗС е отхвърлен като неоснователен, тъй като в
осталата му част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
Обвързан от оплакваният във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Б. следва при
разглеждане на делото, при преценката си за законосъобразност на съдебното решение в
обжалваната му част, съобразявайки обективната обстановка, която е счел за установена и
доказана по делото, да изгради собствени правни изводи, като отговори на въпроса дали с
оглед на техническо състояние и начин на изграждане на нисък дувар от суха каменна
зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка, е
извършено действие ограничаващо правото на ползване на имота на ищците, с оглед на
стесняване на подхода и ограничаването на достъпа до същия. Съдът следва да установи,
налице ли е неоснователното действие срещу което се иска правна защита от ищците,
съществува ли то в рамките на висящия граждански процес, както и наличието на
причинноследствена връзка между конкретното увреждащо въздействие и смущаването на
обема за упражняване на правото на собственост на ищците потърсили съдебната защита от
това конкретно въздействие. Неоснователното действие или неговото поддържане следва да
е такова, че да създава пречки за ползването на вещта на собственика, предявил негаторния
иск/Р- 625 от 03.12.2010г. на ВКС, по гр.д. № 1426/2009г. на І г.о. на ГК и Р 57 от
26.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 907/2012г. на ІІ г.о. на ГК/.
13
Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с
които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика
необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са
извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в
рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде
защита на спорното право. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС
следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само
на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В разглеждания случай твърденията на
ищците според уточнението на обстоятелствената част на исковата молба, пред
първоинстанционния съд за това, че в подхода към имота на който се легитимират като
собственици по наследство и давност, ответниците въпреки тяхното противопоставяне, са
изградили без строителни книжа и без строително разрешение- нисък дувар от суха каменна
зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и е
засадена лозница, които им създават значителни пречки и затруднения при свободното им
придвижване до входа към ПИ с пл. № * по КП на село Ж.. Твърди се с ИМ и се поддържа в
хода на процеса, че бетонната стена и бетонираната пейка са изградени непосредствено пред
сградата, собственост на Д. А. К., като същите значително стесняват пространството за
преминаване до имота на ищците и така значително се ограничава достъпа им до собствения
им недвижим имот. Поради изложеното иска се от съда преустановяването на поддържането
на това противоправно състояние и премахването на незаконно построените нисък дувар от
суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна
бетонова пейка, както и засадената лозница. При решаващата си дейност въззивният съд е
ограничен не само от оплакванията наведени с въззивната жалба, но и от предметния обхват
на делото, очертан от изложените правно релевантни факти в обстоятелствената част на ИМ
и формулирания от ищците петитум, т.е. от параметрите на поисканата съдебна защита в
рамкита на посочените от ищеца факти и наведени правни основания във връзка с
предявения иск.
При изграждането на правните изводи по настоящото дело, настоящият състав на ОС Б.,
кредитира изцяло като достоверни и надеждни, изводите на експерта К. С., по назначанета и
изслушана съдебно- технически експертиза, както и събраните свидетелски показания пред
РС Гоце Делчев. Съдът възприема изцяло изводите на експерта по приетата и неоспорена от
страните СТЕ, доколкото представеното от него писмено заключение е подробно, точно и
пълно, както и компетентно изготвено, дадено след като експерта е извършил оглед и
измерване на място, както и извършил справка в служба „ТСУ” към Община С.. Въззивният
съд кредитира изслушаната и приета експертиза и поради това, че изводите на експерта С.,
съответстват изцяло на събраните по делото писмени доказателства и се подкрепят в
значителна степен от свидетелските показания по делото.
14
При изграждане на правните си изводи, въззивният състав на ОС Б. приема за безспорно
установено и доказано по делото, че изградения нисък дувар от суха каменна зидария с
широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка съставляват
незаконни „строежи” по смисъла на § 5 т. 38 от ПЗР на ЗУТ, тъй като са изградени без
строително разрешение и строителни книжа, а същевременно са довели до трайна промяна
на субстанцията и използването на земята върху която са изградени.
Според разпоредбата на чл. 148 ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно закона, т.е. ако е издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен
технически, работен инвестиционен проект или идеен проект или без такива при различните
хипотези на закона. В случая изградените на място нисък дувар от суха каменна зидария с
широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка са „строеж”
по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и за изграждането им е било необходимо снабдяване на
ответниците с визираните по-горе строителни книжа, без значение дали същита са изградени
в границите на собствения им недвижим имот или извън кадастралните граници на
поземлени имоти с пл. № 65 и с пл. № *. Разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ, която
регламентира липса на изискване за издаване на разрешение за строеж при определени
хипотези на строителство, е неприложима, тъй като се установи, че се касае за изграждане
на изцяло нови съоражения, т.е. за нов строеж. Предвид изложеното въззивният съд намира
за безспорно установено и доказано по делото, че процесните- нисък дувар от суха каменна
зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка
съставляват незаконни строежи, тъй като за тях липсват издадени строителни книжа или
строително разрешение.
За правилното разрешаване на спора между страните, следва да се съобрази от съда и
правния статут на земята върху която тези „незаконни строежи” по смисъла на § 5 т. 38 от
ПЗР на ЗУТ са изградени. Разпоредбите на чл. 21а ЗТСУ/отм/, респ. на чл. 16 ЗУТ
предвиждат особена отчуждителна процедура за обекти от социалната инфраструктура–
публична собственост, различна от процедурата за принудително отчуждаване, предвидена
в ЗДС и ЗОС, при приложението и на чл. 205 -209 ЗУТ, за да може при уреголирането на
имотите да бъде осигурен достъп до тях чрез улици, общинска собственост. Незаконните
строежи, за които се твърди от ищцовата страна че са изградени от ответниците без
строително разрешение и стесняват подхода към собствения им имот, не са изградени върху
имот със статут на улица, който съгласно чл. 3 от ЗОС да е публична общинска собственост.
Ако това пространство имаше статут на улица, то върху него наред със забраната на чл. 7 от
същия закон да бъде придобивана по давност, съществува и абсолютната законова забрана
да бъде застроявана, преграждана и върху нея да бъдат предприемани каквито и да е
действия ограничаващи правото на преминаване до имотите покрай които улицата минава.
От заключението не вещото лице по приетата СТЕ се установява, че в процесния случай се
касае за пространство, през което ищците и ответниците преминиват до имотите си от дълги
години, но същото няма статут на улица и не е общинска собственост. От свидетелските
15
показаня се установи че се касае за стръмна, тясна, неравна и камениста пътека/сукак/, през
която е възможно преминаването само на хора, коне, магарета и колички, но никога не е
било възможно преминаването на каруци и автомобили. За с. Ж. има одобрен само КП от
1994г., но не е изготвян и одобряван регулационен план, поради което имотите собственост
на страните по делото не са урегулирани, не е изготвена и одобрена инфраструктура според
регулационните предвиждания и няма одобрени по плана и трасирани на място улици, чрез
които да се осигурява достъп както до имота на ищците, така и до имотите на ответниците
откъм тази страна на селото. Безспорно е установено по делото както от заключението на
вещото лице, така и от свидетелските показания, че това е единствения подход за достъп до
имота, собственост на ищците откъм тази част на село Ж., поради което всяко стесняване,
преграждане на това пространство или изграждане на допълнителни строежи в него, би
довело до затрудняване или до невъзможност на достъп на ищците до собствения имот чрез
подхода им откъм тази част на селото.
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че
тесният подход към имота на ищците, макар да не е отреден по плана на селото за улица, по
своето предназначение фактически е пространство използвано от страните по делото за да
им осигури единствения достъп до имотите им от тази страна на селото, като всяко
изграждане на незаконни строежи, което води до стесняване или преграждане на същото,
води до ограничаване на възможността за преминаване през него и създава пречки за
ищците да ползват имота, които си по- големи от обикновените. Тази „улица“ е най- прекият
път до имота на въззивниците и нейното предназначение е именно това. Обстоятелството,
че ищците биха могли да използват друг път/от другата с трана на имота/ за да си осигурят
достъп до имота в който живеят постоянно, в настоящия случай е без значение. Ищците
разполагат с правото да ползват фактически това пространство за преминаване до имота си,
като по делото не се установява и доказва че се касае за преминаване през чужд имот, тъй
като не е извършено урегулиране на имотите чрез одобряване на регулационен план на с.
Ж.. Липсата на одобрен регулационен план обаче не може да бъде основание за да бъде
отказан достъп на ищците до собствения им имот, в който живеят със семействата си
постоянно.
Без правно значение за изхода от делото според настоящия състав на въззивния съд е и
обстоятелството дали процесните нисък дувар от суха каменна зидария с широчина около
0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и лозница, са изградени в
собствените на ответниците недвижими имоти, или извън кадастралните граници на имот с
пл. * и пл. № *. С редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, е
установена трайна и непротиворечиа съдебна практика, според която за успешното
провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изграденото да е незаконно
построено, а е необходимо ищецът да докаже, че му се пречи да упражнява в пълен обем
правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко
неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или
увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от
16
ответниците пречи за нормалното ползване имота на ищците, на упражняването на правото
им на собственоств пълен обем, не може да се предполага и приема за доказан с оглед
съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения. В същия смисъл са и
постановените отново по реда на чл. 290 ГПК Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр. д. №
928/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г. на ВКС, I
г. о. и др. Ето защо в тежест на ищците по настоящото делото е в съответствие със заявените
от тях нарушения с исковата молба по делото, да установят и докажат при условията на
пълно и главно доказване, че е налице въздействие върху имота на ищците, което
неоснователно и неоправдано им пречи да упражняват спокойно и в пълен обем
собственическите си правомощия, с оглед на ползването на имота по предназначение. С
негаторния иск, ищецът може да се противопостави и да иска по съдебен ред
преустановяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото
си в пълен обем, като собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението.
В други решения на ВКС са дадени указания на съдилищата, че търсената по исков ред
защита чрез предявяването на негаторен иск, трябва да съответства на нарушението и да се
ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да се нарушава
правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но
същевременно следва да е от такова естество, че да осигури възстановяването на правата на
собственика в пълен обем. /Решение № 135 от 31.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 334/2014г. на І
г.о. на ГК/. Според редица решения по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна
практика, когато искът по чл. 109 ал. 1 ЗС е основан на твърдения за накърняване на правото
на собственост чрез незаконно строителство на регулационната линия или при изграждане
на строеж в съседен имот при неспазване на нормативно установените отстояния от
регулационните граници, защитата на собствеността следва да съответства на нарушението
и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в
които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги
надхвърля - напр. решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о.,
решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г., решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.
д. № 312/2010 г., двете на ВКС, II-ро г. о., и др. Същевременно задължителната съдебна
практика приема и това, че има определени хипотези, при които самото незаконно
строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го ползва по
предназначение- например когато създаденото вследствие изграждане на незаконна
постройка състояние нарушава чужди права /решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или когато при изграждането на незаконен строеж са
нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед
осигуряване възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение №
46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, II-ро г. о./.
17
Видно е от събраните пред първоинстационния съд гласни доказателства и неоспореното
заключение на експерта по приетата СТЕ, че непосредствено пред масивната жилищна
сграда изградена в имота на ответника Д. А. К., е изградена бетонна пейка. По дължината на
прохода към най- тясната му част, изграден е и нисък дувар от суха каменна зидария с
широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м. /лист 96 от първоинстанционното дело-
скица извадка от кадастралния план, приложена към заключението на експерта/. Свидетелят
Каналиев в показанията си сочи, че каменния зид е изграден от К., като същият е с 50см.
дебелина и по продължението на тази стена са поставени и двата железни кола, които
стесняват пространството за преминаване. Въз основа на така събраните доказателства
въззивният съд намира за безспорно доказано и установено, че процесните съоражения
освен че са „незаконни строежи“ по смисъла на § 5 т. 38 от ПЗР на ЗУТ, са изградени от Д.
А. К. и именно този ответник поддържа така създаденото фактическо състояние.
Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с
които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика
необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са
извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в
рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде
защита на спорното право. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС
следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само
на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. /Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК/ Не всяко неправомерно действие от страна на ответника е
основание за уважаване на негаторния иск срещу него, а само такова което създава на ищеца
пречки да ползва имота си по-големи от обикновените / чл. 50 ЗС/. След като от
свидетелските показания събрани по делото се установява безспорно, че тесния подход към
имота на ищците винаги е бил използван за преминаване от Касапинови и от техните съседи,
но само на хора, животни/кон или магаре/ или на количка, то защитата дадена от съда по
предявения негаторен иск на ищците, не може да надвишава ограничаването на правото им
на преминаване, в такъв обем в какъвто то обичайно е било осъществявано и до завеждането
на иска пред съда. Всички разпитани свидетели са били категорични че през този „сукак“
никога не е преминавало МПС, респ. трактор, култиварот и др. Не се установи от събраните
по делото доказатлества през този подход към имота на ищците де е преминавала и каруца,
тъй като същият е на места много тесен и това е обективно невъзможно.
При преценката си дали процесните нисък дувар от суха каменна зидария с широчина около
0.45м. и дължина от около 6.00м. и монолитна бетонова пейка и лозница, същите стесняват
пространството за преминаване до имота на ищците и така значително се ограничава
достъпа им до собствения им недвижим имот, въззивният състав на ОС Б. изгради изводите
си въз основа на всички събрани по делото доказатлества, но и от изготвената от експерта
18
скица извадка от кадастралния план, приложена към писменото му заключение по делото,
върху който са нанасени изградените незаконни съоражения/лист 96 от първоинстационното
дело/, след извършения от експерта оглед и замерване на място. Видно е че поставената
каменна пейка е изградена непосредствено до жилищната сграда, собственост на Д. А. К., в
подхода към съществуващата от тази страна външна стълба към втория етаж от къщата.
Според въззвиня съд изградената каменна пейка не се намира в най- тясната част от
пространството през което ищците преминават, като според въззивния съд с оглед на
нейното местоположение и големина, същата макар и да е незаконно изградена, не пречи за
нормалното преминаване на ищците към собствения им имот по обичания начин-
преминаването на хора, животни/кон или магаре/ или ръчна количка.
Въззивният съд намира че същото следва да бъде съотнесено като извод и за посадената
лозница. Установи се от свидетелските показания, че същата е засадена в самата скала, при
преминаването не може да се минава през мястото където е засадена, поради което съдът
счита че лозницата, не може сериозно да стеснява подхода към имота на ищците и
значително да затрудвяна преминаването по обичайния за тази пътека начин, по който е
преминавано и досега.
Не може да бъдат изградени същите изводи за ниския дувар от суха каменна зидария, с
широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м., който по естеството си е една макар и не
много висока каменна ограда, която обаче е изградена по дължината на прохода и в една от
най- тесните му части. Поради изложеното съставът на въззивния съд намира, че така
изградения каменен дувар освен че е незаконно изграден, значително стеснява
пространството за преминаване до имота на ищците и така значително се ограничава
достъпа им до собствения им недвижим имот, като се пречи на пълноценното ползване на
недвижимия имот чрез спокойното придвижване до него, поради което силно се ограничават
правата на ищците по делото да се ползват от правото си на собственост върху недвижимия
имот в пълния му обем. Ето защо за да се прекрати поддържането на това противоправно
положение, ниския дувар от суха каменна зидария, с широчина около 0.45м. и дължина от
около 6.00м. следва да бъде разрушен, като предявения иск по чл. 109 от ЗС в тази му част е
основателен и следва да бъде уважен.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно и в частта му в която иска
по чл. 109 от ЗС е отхвърлен по отношение на ответника Д. М. К. по искането същия да бъде
осъден да премахне един брой ябълково дръвче отстоящо на 1,20м. от имотната граница с
имот пл. № * по плана на селото. Разпоредбата на чл. 50 ЗС, съгласно която собственика на
един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за
упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното, е
приложима по отношение на всички. Въведеният критерий в този текст е обективен, като
следва да се вземат предвид интересите на всеки собственик съобразно действащите
нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от
ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и
19
от това дали са спазени правилата и нормите на закона за засаждане на дървета и харсти,
както и дали са спазени законовите отстояния от имотните граници между съседните имоти
при засаждането на същите. Собствениците на съседните имоти следва добросъвестно, и в
рамките на закона да упражняват правото си на собственост. Установените строителни
правила и норми важат и следва да се спазват от всички собственици. Така в хипотезите
когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС, поведението на всички
съсобственици следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че никой от тях не може
да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съседния
имот.
Въззивният съд в настоящия си състав не споделя извода на състава на съда в РС Гоце
Делчев, касателно искането за премахване на едно от трайните насаждения, съобразно
искането с исковата молба. Обстоятелството, че в дворното място на ответника Д. А. К. са
посадени няколко броя плодни дръвчета- ябълки и дюля, не представлява спор между
страните. Релевантно по делото е доколко тези дръвчета възпрепятстват достъпа на слънчева
светлина до имота на въззивниците. Експертът по изготвената и неоспорена от страните
СТЕ е дал становище, че едно от ябълковите дръвчета/по отношение на което предявения
негаторен иск е отхвърлен от първоинстанционния съд/, е засадено на отстояние- на 1,20м., а
от свидетелските показания се установи че плодните дръвчета са с височина около 2.50-
3.00м. С оглед така обективираното заключение на вещото лице съставът на районния съд е
съобразил правилото на чл. 52 ЗС, но погрешно въз основа на събраните доказателства е
приел че искането по отношение на едно от дръвчетата/това засадено на 1.20м. от имотните
граници/е неоснователно. Цитираната разпоредба повелява да се посаждат дървета до имота
на съседа на разстояние не по- малко от 3 метра за високите дървета/над 5м. височина/; за
разстояние 1.50м. за средните дървета/с височина до 5 м./, както и на 1 м. за ниските
дървета/ с височина до 2.5м./. Предвид разстоянието от съответно 1,20 метра на ябълковото
дърво от кадастралната граница между съседните имоти, собственост на ищците К.и и на
ответника Д. А. К., настоящата въззивна инстанция намира, че е налице извършване на
неправомерно действие, които засяга свободното упражняване на правото на собственост на
собствениците на ПИ с пл. № *, доколкото касае свидетелските показаноя за дръвче със
средна височина/до 5 м./, а същото е засадено на отстояние по- малко от предвиденото в чл.
52 от ЗС разстояние- над 1.50 м., поради което ябълковото дръвче по отношение на което
предявения иск е бил отхвърлен, също следва да бъде отсечено и премахнато, доколкото
същото е засадено при неспазване на законовите изисквания за отстоянията на дърветата при
засаждането им до границата на два съседни поземлени имота. Поради изложеното
предявения негаторен иск по отношение на ябълковото дръвче, посадено на границата
между двата съседни поземлени имота, неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд и в тази част решението на РС Гоце Делчев следва да бъде отменено, а вместо него да
бъде постановено осъждането на ответника Д. А. К. да премахне един брой ябълково дръвче
отстоящо на 1,20 м. от имотната граница с имот пл. № * по плана на селото.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК,
20
въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и при изложените правни
съображения, счете че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в
мотивите към обжалваната част на атакувания съдебен акт- Решение № 2672/08.09.2015г.,
постановено по гр.д. № 224/2015г. по описа на РС Гоце Делчев, са неправилни и същото
следва да бъдат частично отменено. Предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е
основателен по отношение на изградения нисък дувар от суха каменна зидария с широчина
около 0.45м. и дължина от около 6.00м., тъй като същият освен че е незаконно изграден,
значително стеснява пространството за преминаване до имота на ищците и така значително
се ограничава достъпа им до собствения им недвижим имот и се ограничават правата им за
ползването му в пълен обем. Негаторният иск е неоснователен по отношение на изградената
монолитна бетонова пейка и лозница и един брой ябълково дръвче, отстоящо на 1.20м. от
кадастралната граница на имот с пл. № * по плана на село Ж., Община С., като в тази
обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззивната жалба е частично основателна, а съдът намира същата за частично
неоснователна, то въззивният съд намира че първоинстационното решение не следва да бъде
отменяно в частта му за разноските.
Въззивната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело, настоящият състав на
ОС Б. намери за частично основателна, поради което следва да бъдат осъдени въззиваемите
да заплатят на въззивника сумата 27.50лв., за направените разноски пред настоящата
съдебна инстанция за заплащане на държавна такса във връзка с предявената жалба.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по описа на РС
Гоце Делчев, в обжалваната му част, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от В. И. К. с ЕГН **********, З.
И. Ч. с ЕГН ********** и Н. И. К. с ЕГН **********, срещу Д. М. К. с ЕГН **********, с
който се иска да бъде осъден ответника Д. М. К. да преустанови действията, с които
нарушава правото на собственост на ищците върху ПИ с планоснимачен № *, по плана на
с.Ж., одобрен на 21.11.1994 година, които действия се изразяват в - изграждане на нисък
дувар от суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и дължина от около 6.00м., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН **********, да преустанови действията, с които нарушава
правото на собственост на В. И. К. с ЕГН **********, З. И. Ч. с ЕГН ********** и Н. И. К.
с ЕГН **********, върху ПИ с планоснимачен № *, с площ за имота от 525 квадратни метра,
21
ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 100
квадратни метра, по плана на с.Ж., одобрен на 21.11.1994 година, които действия се
изразяват в- изграждане на нисък дувар от суха каменна зидария с широчина около 0.45м. и
дължина от около 6.00м., като ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН **********, да премахне същия
чрез разрушаването му за собствена сметка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7820/18.09.2020г., постановено по гр.д. № 181/2016г. по
описа на РС Гоце Делчев, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на В. И. К. с ЕГН
**********, З. И. Ч. с ЕГН ********** и Н. И. К. с ЕГН **********, сумата 27.50лв., за
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция за заплащане на държавна такса
във връзка с предявената жалба.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му
на страните, през ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22