Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
гр. Пловдив, 08.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА и на прокурора ЯСЕНКА
ШИГАРМИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско
дело № 152/2019 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 10689/19.12.2018
г. от П.н.Р.Б. против решение № 482/10.12.2018 г., постановено по г. д. № 469/2018
г. по описа на ОС – Хасково в частта, с която П. е осъдена да заплати на С.Н.С.
ЕГН ********** сумата от 15 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК по което е оправдан
с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. № 17/2017 г. по описа
на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив по в. н.
о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г. по
наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение, както и да
заплати 3 000.00 лева имуществени вреди, настъпили от същото наказателното
производство, ведно със законната лихва върху двете суми от 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да намали размера на присъдените
обезщетения.
Ответник С. счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
226/09.01.2019 г. от С.Н.С. ЕГН ********** против решение № 482/10.12.2018 г., постановено
по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково, в частта с която е отхвърлена
претенцията за осъждане на П. да заплати сумата над размера
от 15 000.00 лева до пълния предявен размер от 70 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК по което
е оправдан с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. № 17/2017 г.
по описа на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив
по в. н. о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г.
по наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение, ведно със
законната лихва от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответната част и
да постанови друго, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди в
пълен размер. Претендира разноски при условията на чл. 38 от ЗА.
Ответник П.н.Р.Б. счита, че жалбата е
неоснователна.
Постъпила е въззивна
частна жалба вх. № 1204/04.02.2019 г. от П.н.Р.Б. против определение № 81/30.01.2019 г., постановено
по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково.
Ответник П.н.Р.Б. счита, че частната жалба
е неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени
от С.Н.С. ЕГН **********
***, ж. к. „Б.“, бл. 23, ет. 1, ап. 5 против П.н.Р.Б.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати сумата от 70 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК по което е оправдан с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. №
17/2017 г. по описа на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив
по в. н. о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г.
по наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение, както и
да заплати сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от същото наказателното производство, ведно със
законната лихва върху двете суми от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът не признава исковете.
І. По иска за присъждане на сумата от 70 000.00лева, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди:
В исковата молба се
твърди, че против С. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК
по което е оправдан с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. № 17/2017
г. по описа на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив
по в. н. о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г.
по наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение.
Тези обстоятелства не
са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.
Наказателното производство против С. е
продължило около 2 години и 11 месеца.
По отношение на ищеца, на различни
етапи от наказателното производство, са били взети мярка за неотклонение
„задържане под стража“ – за периода 30.07.2015 г. – 18.08.2015 г. (20 дни) и
мярка за неотклонение „парична гаранция“ за останалия период на наказателното
производство.
При тази фактическа
обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П.
следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия
размер.
В исковата молба се
твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство С. е претърпяла
значителни неимуществени вреди: загуба на работа, невъзможност да си намери
друга такава, постоянен страх, че спрямо него ще бъдат предприети репресивни
действия от страна на други полицаи, тъй като е обвинен, че е нанасял удари на
полицай, ужас от размера на наказанието, което се предвижда за такова обвинение,
притеснения от обстоятелството, че информация за делото е разпространена чрез
средства за масова информация, станал затворен, не контактувал с други хора и
до сега има усещане за дискриминация, стрес, загуба на самочувствие,
накърняване на доброто име.
Видно от
представените копия от публикации (л. 37 – 45 от делото на ОС), обществото е
било осведомено от средствата за масова информация за обвинението против С..
Видно от
представеното копие от трудова книжка, С. е постъпил на работа на 29.05.2015 ,
трудовото правоотношение е било прекратено на 03.08.2015 г., в периода на прилагане на мярката
„задържане под стража“.
Данните от справката за съдимост (л. 58
от делото на ОС) не следва да бъдат взети под внимание, тъй като С. е
реабилитиран 7 години преди процесното наказателно производство.
Видно от показанията
на свидетели Д. и С. (л. 76 – 77 от делото на ОС), във връзка с воденото
наказателно производство е имало медийни публикации, ищецът изпаднал в
депресия, затворил са в себе си, ограничил контактите си, което състояние не се
е променило и към настоящия момент.
По делото не са
представени годни доказателства за твърдението, че С. си е търсил работа и не е
бил нает само поради воденото наказателно производство.
При тази фактическа обстановка
(продължителност на наказателно производство, обвинение за престъпление, което
е тежко, мярка за неотклонение с висок интензитет - „задържане под стража“ за
сравнително кратък период, личните притеснения и страхове, медийното отразяване
на делото, загубата на работа и то точно в периода на прилагане на мярката
„задържане под стража“, обстоятелството, че, въпреки оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, се е стигнало до разглеждане на делото на три съдебни
инстанции) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира, че сумата от 6 000.00 лева е най – адекватен паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда и следва да бъде присъдена на
ищеца.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта над размера от 6 000.00 лева до 15 000.00лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В частта над 15 000.00 лева
обжалваното решение следва да бъде потвърдено
ІІ. по иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на 3 000.00лева:
Сумата се твърди да е заплатена за
адвокатска защита в рамките на наказателното производство. Видно от договор за
прана защита и съдействие № 123164/05.08.2015 г. (л. 35 от делото на ОС), С. е заплатил
сумата от 3 000.00 лева изцяло на 07.08.2015 г. за защита по БП № 740/2015 г.
на РУ на МВР-Х.. А това е номера на полицейската преписка, с която е започнало
процесното наказателно производство. За това плащане е издадена и фактура (л. 36 от делото на ОС). Както вече беше
посочено, налице са предпоставките по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за това наказателно производство. Следователно се дължи платеното в
тази връзка.
Ответникът прави възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес.
Съобразно ТР № 1/2017 г. от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съд може
да направи преценка дали договореното възнаграждение съответства на сложността
на наказателното производство. Възражението за прекомерност е неоснователно. Прости
математически изчисления на основата на чл. 12, на чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК показват, че размер от 3 000.00лева е в рамките
на минималния за производство, което е минало през досъдебна фаза и три съдебни
инстанции.
Налага се общият извод, че претенцията
за заплащане на сумата от 3 000.00лева, представляваща имуществени вреди
от процесното наказателно производство е основателна и тази сума следва да бъде
присъдена изцяло.
До тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част, следва
бъда потвърдено.
ІІІ. за разноските:
В
рамките на производството пред двете инстанции С. е направил разноски в общ размер
от 20.50 лева. На основание чл. 78 от ГПК следва да му бъде присъдена сумата от
2,52 лева, разноски за двете инстанции по съразмерност.
Направено
е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
С
оглед становище на настоящата инстанция относно основателността на предявените
искове, на адвокат Н. следва да бъде присъдена сумата от 648.50 лева без ДДС,
представляваща възнаграждение за двете инстанции по съразмерност.
Тъй
като настоящото съдебно решение решава въпроса за дължимото възнаграждение,
съобразно становището на въззивния съд за основателността на исковете, то определение № 81/30.01.2019 г., постановено
по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково следва да бъде формално
отменено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 482/10.12.2018
г., постановено по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково в частта, с
която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на С.Н.С. ЕГН ********** сумата над размера от 6 000.00 до 15 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК по което е оправдан
с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. № 17/2017 г. по описа
на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив по в. н.
о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г. по
наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение, както и в
частта за разноските и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Н.С. ЕГН ********** за осъждане на П.
на Р. Б. да заплати сумата над размера от 6 000.00 до 15 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК по което е оправдан с присъда № 21/26.05.2017 г. постановена по н. о. х. д. №
17/2017 г. по описа на ОС-Хасково, потвърдена с решение № 72/09.03.2018 г. на АС-Пловдив
по в. н. о. х. д. № 370/2017 г., оставено в сила с решение № 133/05.06.2018 г.
по наказателно дело № 440/2018 г. на ВКС, I-во наказателно отделение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 482/10.12.2018 г., постановено
по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ определение № 81/30.01.2019 г.,
постановено по г. д. № 469/2018 г. по описа на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА
П на Р Б да
заплати на С.Н.С. ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“,
бл. 23, ет. 1, ап. 5 сумата
от 2.52 (два лева и 52 стотинки), представляваща направени разноски пред двете
инстанции по съразмерност.
Осъжда П на Р Б да заплати да адвокат Е.Н.Н.
сумата от 648.50 (шестстотин четиридесет и осем лева и 50 стотинки) без ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА,
за осъществено процесуално представителство по отношение на С.Н.С. ЕГН **********
пред двете инстанции и по съразмерност.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: