№ 460
гр. гр. Д., 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500261 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна
жалба на М. М. АС. от гр.Д., чрез упълномощения адвокат, срещу
определение №15/01.02.2022г. по гр.д.№240/2021г. на Генерал Тошевския
районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Определението се обжалва като неправилно. Изложени са доводи в
подкрепа на становище, че ефектът на отказа от иска се разпростира само
между страните по конкретното дело. Следователно заявеният такъв от ищеца
М. С. Т. по предходен съдебен спор, по който частната жалбоподателка не е
участвала, нямал действие по отношение на нея. Освен това тя упражнявала
своето самостоятелно право по чл.31 ал.2 от ЗЗД да иска унищожаване на
извършеното от М. С. Т. дарение, което нейно право възникнало едва след
смъртта на дарителя. Следвало да се съобрази и това, че е предявен и иск за
нищожност поради липса на съгласие на същия договор за дарение, какъвто
иск се предявявал за първи път. Настоява се за отмяна на обжалваното
определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е редовна, подадена в срок и е допустима.
В писмен отговор насрещната страна В. М. Т. от гр.Д., чрез адвоката си,
изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска атакуваното
1
определение да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
М. М. АС. срещу В. М. Т..
В исковата молба са изложено, че страните по делото са наследници
/деца/ на М. С. Т., поч. на ***г. С договор от 05.07.2018г., сключен с
нотариален акт №***г. на нотариус с рег.№*** и район на действие ДРС,
наследодателят М. С. Т. дарил на ответника В. М. Т. поземлен имот с
идентификатор 68196.4.35 и поземлен имот с идентификатор 68196.3.25 по
кадастралната карта на с.С., общ.Г.Т.. При извършване на дарението
наследодателят М. С. Т. не разбирал и не можел да ръководи действията си,
защото страдал от редица заболявания, в т.ч. и от ***. Трайното му
психиатричното състояние не му позволявало да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и изразява
волята си.
Въз основа на така изложените обстоятелства ищцата иска договорът за
дарение да бъде унищожен на осн.чл.31 ал.2 от ЗЗД или /евентуално/ да бъде
обявен за нищожен поради липса на съгласие на осн.чл.26 ал.2 предл. второ
от ЗЗД.
Установено е, че по-рано е било образувано гр.д.№288/2019г. на ГТРС,
което е имало за предмет предявеният от М. С. Т. срещу В. М. Т. иск по чл.31
от ЗЗД за унищожаване на същия договор за дарение и на същото основание –
поради сключването му от дарителя, без да е можел да разбира и ръководи
действията си, защото страдал от заболявания, вкл. и от ***, като трайното
психиатрично състояние на дарителя не му позволявало да действа
съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да
формира и изразява волята си.
По гр.д.№288/2019г. ищецът М. С. Т. депозирал молба с вх.
№2320/12.08.2019г., с която заявил, че се отказва от предявения иск и с
определение №290/13.08.2019г. производството по гр.д.№288/2019г. на ГТРС
е прекратено.
При така изложените обстоятелства частната жалба срещу
определението за прекратяване на производството по настоящото гр.д.
2
№240/2021г. на ГТРС е неоснователна.
На първо място следва да се подчертае, че с исковата молба на М. М.
АС. срещу В. М. Т. е предявен един иск - по чл.31 от ЗЗД за унищожаване на
договора за дарение, поради сключването му от дарителя, без да е можел да
разбира и да ръководи действията си. Фактът, че в петитума на исковата
молба е заявено искане и за евентуално прогласяване договора за нищожен на
осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД не налага друг извод.
В разпоредбите на чл.31 ал.1 от ЗЗД и на чл.26 ал.1 пр.второ от ЗЗД са
уредени два отделни фактически състава, чието осъществяване прави
договора недействителен в съответната, предвидена в закона проявна форма
на недействителност. Общото при двете хипотези е, че причината
/основанието/ за недействитеността е липсата на воля. В хипотезата на чл.26
ал.2 пр.второ от ЗЗД липсата на воля е „съзнавана“ - изтръгната с насилие,
изразена без намерение за обвързване, на шега, като учебен пример – и
сключеният при „съзнавана“ липса на воля /съгласие/ договор е нищожен. За
разлика от това, в хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗЗД липсата на воля е
„несъзнавана“ – при сключването на договора лицето не е можело да разбира
или ръководи действията си. Сключеният от дееспособно лице при
„несъзнавана“ липса на воля /съгласие/ е унищожаем, независимо дали
неспособността за разбиране или за ръководене на действията е била трайно
състояние на лицето или се е проявила към и около момента на сключване на
договора – ТР №5/2020/30.05.2022г. по т.д.№5/2020г. на ГСГТК на ВКС.
Следователно, когато се търси съдебна защита относно недействителен
договор и в исковата молба като причина /основание/ за недействителността
са изложени обстоятелства за сключване на договора от дееспособно лице,
което към момента на сключването му не е било в състояние да разбира или
ръководи постъпките си, то предявеният иск е за унищожаване на договора на
осн.чл.31 от ЗЗД – независимо дали в исковата молба се твърди, че лицето е
било трайно /поради слабоумие или душевна болест/ или инцидентно, в
конкретния момент неспособно да разбира или ръководи действията си.
Когато в исковата молба като причина /основание/ за недействителността на
договора са изложени обстоятелства за сключването му при „съзнавана“
липса на воля /както се посочиха по-горе/, то предявеният иск е за
установяване нищожността на договора на осн.чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД.
3
В случая ищцата М. М. АС. търси защита по повод сключения от
наследодателя й договор за дарение, който твърди да е недействителен /в
общия смисъл на понятието/ не по причина на „съзнавана“ от дарителя липса
на воля /каквито обстоятелства не са въведени/, а по причина, че при
сключването му дарителят бил в *** и не можел да разбира и да ръководи
действията си. Следователно предявен е иск по чл.31 за унищожаване на
договора за дарение, а позоваването на чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД съставлява
неправилна правна квалификация, която не обвързва съда.
Така предявеният иск е напълно идентичен по основание и петитум с
този, предявен по-рано по гр.д.№288/2019г. от извършилия дарението М. С.
Т., от който иск същият се е отказал.
Отказът от иска съставлява изявление на ищеца, отправено до съда, че
не поддържа иска си. Волеизявлението по чл.233 ГПК се свежда до признание
на ищеца за неоснователност на иска /че претендираното от него право не
съществува/, както е и изявление за десезиране на съда от разглеждане на
правния спор. Към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва
правният ефект на силата на присъдено нещо със съдържанието, което тя има
по съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. Именно
поради това и разпоредбата на закона предвижда, че, след като се откаже от
спорното право, ищецът не може да предяви отново същия иск. Субективните
предели на силата на присъдено нещо на волеизявлението за отказ от иска
обвързват страните по делото и техните правоприемници - разясненията по
т.6 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Противно на застъпеното в жалбата й, ищцата М. М. АС. не упражнява
свое собствено право да иска унищожаване на договора за дарение. Тя не е
страна по договора и такова свое самостоятелно право да иска
унищожаването му тя няма. Правото да иска унищожаване на договора
принадлежи на страната по него, а след нейната смърт то преминава към
наследниците й. Ищцата иска унищожаване на договора като наследник на
починалия дарител, спрямо когото твърди да е осъществено основание по
чл.31 от ЗЗД за унищожаване на дарението. Но, както се посочи, като
правоприемник на починалия дарител М. С. Т., ищцата е обвързана от
извършения от него отказ от същия иск по гр.д.№288/2019г. на ГТРС. В
съответствие с чл.233 от ГПК отново предявеният от нея иск за унищожаване
4
на договора на същото основание е недопустим, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
От изложеното следва, че обжалваното прекратително определение на
районния съд следва да се потвърди, вкл. и в частта, осъждаща ищцата за
разноските на ответника за първата инстанция.
В съответствие с този резултат и на осн.чл.78 ал.4 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника и сумата 300 лева,
съставляваща платеното от него възнаграждение за адвокатска защита по
частната жалба.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №15/01.02.2022г. по гр.д.№240/2021г. на
Генерал Тошевския районен съд.
ОСЪЖДА М. М. АС. с ЕГН ********** от гр.Д., ***, да заплати на В.
М. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., ***, сумата 300 лева – възнаграждението за
адвокатска защита по частната жалба.
На осн.чл.275 ал.4 от ГПК във вр с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5