Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10243 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците Х.В.Ж., М.Й.К. и В.Х.Ж. са предявили срещу ответника „З.Е.” АД обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) за заплащане от ответника на всеки от тях на сумата от 150 000.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 22.09.2014 г. до пълното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на К.С.Ж., починала в резултат на настъпилото на 22.09.2014 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП). Претендират направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че във връзка с реализирано на 22.09.2014 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в к.к. Слънчев бряг, на кръстовище „Карлово”, по вина на водача на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, е настъпила смъртта на К.С.Ж.. Сочат, че починалата К.С.Ж.е съпруга на ищеца В.Х.Ж. и майка на ищците Х.В.Ж. и М.Й.К.. Помежду им съществували чувства на обич, уважение и взаимна привързаност. Сочат, че в резултат на настъпилата внезапна смърт на К.С.Ж.са претърпяли неимуществени вреди, тъй като след смъртта на своя близък ищците загубили неговата закрила и подкрепа, изживели чувства на угнетеност и потиснатост, имали усещане за житейска несправедливост и душевна празнота. Сочат, че е преживели изключително тежко смъртта на К.С.Ж.и продължават да изпитват скръб и емоционални страдания от това събитие.

Поддържат, че деликтната отговорност на А.З.И.– водач на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ е била обезпечена от „З.Е.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № 07114001479286, валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът „З.Е.” АД , в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер, като навежда твърдения за съпричиняване от починалата К.С.Ж.. Оспорва наличието на особено близка връзка на починалата с ищците и настъпването на действително претърпени от смъртта й сериозни неимуществени вреди. Навежда твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          С влязло в законна сила Решение №124/14.12.2020 г. постановено по н.д. №513/2020 г. по описа на 3-то НО, ВКС, е оставено в сила въззивно решение №23/15.05.2020 г., постановено по ВНОХД №285/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда №73/07.03.2019 г. по описа на НОХД №1277/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като подсъдимият А.З.И.е оправдан за нарушението по чл. 120, ал.1, т.2 ЗДвП и потвърдена присъдата в останалата част.

 С горепосочената присъда подсъдимият А.З.И.е признат за виновен това, че около 07.56 ч. на 22.09.2014 г., при управление на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, обл. Бургас, на кръстовище на главна алея срещу КПП „Карлово” до магазин „ Зора”  нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на К.С.Ж.- престъпление по транспорта по чл. 343, ал.1, б „в” НК, за което са му наложени наказания.

Не е спорно между страните обстоятелството, че водачът, управлявал автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАвТЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че травматичните увреждания на пострадалата К.С.Ж.са с доказан произход и са получени в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Установява се и, че при навлизане в платното за движение и малко преди това пешеходката е в невидимото пространство за водача на автобуса, като водачът е имал възможност да види пешеходката за кратък период от време, ако е погледнал към стъклото на вратата. Водачът при извършване на сложния десен завой спрямо пресичащи пешеходци от дясно на ляво не е бил достатъчно внимателен, като е имал възможност да види своевременно пешеходката.

От показанията на свидетелката М.Я.К., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че процесното ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на К.С.Ж., предизвикало изключителен психически и емоционален срив у семейството на ищците, като болката била непреживяема и нелечима. Свидетелства, че ищците много тежко приели загубата на своята съпруга и майка, като и към настоящия момент не били преодолели тъгата.

Свидетелят А.З.И.(водач на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ), свидетелства, че преди  настъпване на процесното ПТП не е видял пешеходката К.С.Ж..

От показанията на свидетелката Я.Х.Х., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че ищците и починалата К.С.Ж.са били много задружно семейство, отношенията им били много добри и нямали разногласия. Свидетелства, че след смъртта на К.С.Ж.ищците били съкрушени, постоянно гледали видеа от катастрофата и постояно преживявали случилото се.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.226, ал.1КЗ(отм.)

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че около 07.56 ч. на 22.09.2014 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, обл. Бургас, на кръстовище на главна алея срещу КПП „Карлово” до магазин „ Зора”,  А.З.И.с управлявания от него автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, виновно е реализирал ПТП, следствие на което е починала К.С.Ж., както и че гражданската отговорност на водача на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на А.З.И., ищците Х.В.Ж., М.Й.К. и В.Х.Ж. са претърпели неимуществени вреди.

Недоказано остана, направеното от ответника възражение за съпричиняване от починалата К.С.Ж., тъй като от изслушано и прието заключение на комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза (СМАТЕ), се установява, че водачът при извършване на сложния десен завой спрямо пресичащи пешеходци от дясно на ляво не е бил достатъчно внимателен, като е имал възможност да види своевременно пешеходката.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

От разпита на свидетелите М.Я.К. и П.Я.Х.Х. се установи наличие на особена близост, която е породила за ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната родствена връзка. Доказа се, че страните са поддържали близки отношения. Установи се характерът на тези отношения да съответства на цитираната особена близост, поради което съдът приема, че връзките на всеки един от ищците с починалия са били типичните семейни отношения.

Съдът следва да съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията и начина, по който ищците са възприели смъртта на К.С.Ж.. Съдът съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения между ищците и починалата К.С.Ж.. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че заместващото обезщетение на всеки от ищците Х.В.Ж., М.Й.К. и В.Х.Ж. за причинените им от противоправното поведение на делинквента А.З.И.неимуществени вреди е в размер на 100 000.00 лв.

По изложените съображения предявените искове са основателни и доказани до размера от 100 000.00 лв. за всеки от ищците. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от 22.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските по производството

         С оглед искането на пълномощника на ищците – адв. Ц.С.В., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 5 000.00 лв., което възлага в тежест на ответника.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 616.67 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и свидетели).

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 12 000.00 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати НА Х.В.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.С.В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 22.09.2014 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, обл. Бургас, на кръстовище на главна алея срещу КПП „Карлово” до магазин „ Зора”, по вина на водача на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, довело до смъртта на К.С.Ж., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата от 22.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати НА М.Й.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.С.В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 22.09.2014 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, обл. Бургас, на кръстовище на главна алея срещу КПП „Карлово” до магазин „ Зора”, по вина на водача на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, довело до смъртта на К.С.Ж., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата от 22.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати НА В.Х.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.С.В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 22.09.2014 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, обл. Бургас, на кръстовище на главна алея срещу КПП „Карлово” до магазин „ Зора”, по вина на водача на автобус с марка „Мерцедес”, модел „ОС 500 RF – Туринг” с рег. № СА ****КХ, довело до смъртта на К.С.Ж., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата от 22.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

          ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат адв. Ц.С.В., сумата от 5 000.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Х.В.Ж., ЕГН **********, М.Й.К., ЕГН ********** и В.Х.Ж., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.С.В., да заплатят на „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 616.67 лв. – разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 12 000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: