№ 285
гр. София , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ИВ. Д. С. – длъжник по изп.д.
№20128410400877, срещу постановление от 02.06.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изп.д. №20128410400877.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като
са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в продължение на
периода от м.02.2013 г. до настоящият момент действителният кредитор БНП
П.П.Ф. ЕАД не е искал действия по принудително изпълнение, а поради
несъобщаване на цесия, по силата на която кредиторът е прехвърлил
вземанията на К.И.И. ЕАД, цесията е непротивопоставима на длъжника и
всички извършени по изпълнителното дело конституираният като взискател
цесионер не пораждат правни последици.
Взискателят оспорва жалбата. Твърди, че цесията е съобщена на
длъжника по предвидения в договора за кредит ред. Посочва, че считано от
конституирането си като взискател в периода 04.12.2015 г. е искал
1
извършване на действия по принудително изпълнение, с което е прекъсвал
течението на срока по чл.433, ал. 1, т.8 ГПК и не е настъпила перемпция по
изпълнителното дело.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като в периода от образуване на делото на
21.01.2012 г. до депозиране на молбата на длъжника за прекратяването му са
искани и извършвани изпълнителни действия и не са налице предпоставките
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а обстоятелството дали цесията е съобщена на
длъжника няма отношение към прехвърлителния й ефект, тъй като считано от
сключване на договора за цесия титуляр на вземанията става цесионерът.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на БНП
П.П.Ф. ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника
ИВ. Д. С.. Молбата за образуване на изпълнителното производство е
входирана при съдебния изпълнител на 21.01.2012 г. и с нея са посочени
изпълнителните действия, които взискателя иска да бъдат предприети за
събиране на вземането му. В периода от 25.01.2012 г. до 18.12.2013 г.
съдебния изпълнител е извършвал следните действия по принудително
изпълнение, а именно: наложил е запор на банкови сметки и върху вземането
за пенсия на длъжника, наложил е възбрана върху недвижим имот на
длъжника. На 25.08.2015 г. е постъпило искане от К.И.И. ЕАД за
конституирането му като взискател на мястото на първоначалния поради
сключен договор за прехвърляне на вземания. С постановление от 05.11.2015
г. цесионерът е конституиран като взискател по делото. С молба от 09.11.2015
г. новият взискател е поискал извършване на изпълнително действие –
пристъпване на принудително изпълнение чрез опис на движимите вещи на
длъжника, находящи се на адреса му. Изпълнителни действия (опис на
движими вещи, запор върху банкови сметки и вземания по трудови договор) е
поискано и с молби на взискателя от 20.04.2016 г., 01.08.2017 г., 17.07.2018 г.,
08.10.2018 г., 17.09.2019 г., 11.06.2020 г., като в този период са извършени
изпълнителни действия – насрочен е опис на движими вещи, наложени са
запори върху банкови сметки на длъжника.
2
С молба от 22.04.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради настъпила
перемпция в периода м.02.2013 г. – 22.04.2021 г., като се е позовал на липса
на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията и сочи, че последното валидно
изпълнително действие е наложената през м.02.2013 г. възбрана върху
недвижим имот на длъжника. С постановление от 02.06.2021 г. е отказал да
прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от писмените
доказателства, че в периода до 05.11.2015 г. изпълнителни действия са
извършвани по искане на взискателя БНП П.П.Ф. ЕАД, а след 05.11.2015 г. –
по искане на взискателя К.И.И. ЕАД, като няма период от време, надвишаващ
2 години, през който да не са искани от взискателя и извършвани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия. Спорен по делото е въпросът дали
конституирането на К.И.И. ЕАД като взискател на мястото на първоначалния
поради прехвърляне на процесното вземане е законосъобразно и дали
извършените от него процесуални действия в изпълнителния процес са
провели действие.
Настоящият състав съобрази, че конституирането на взискател, в това
число – поради частно правоприемство на мястото на първоначалния, не
подлежи на съдебен контрол съгласно чл.435 ГПК. В случая длъжникът не
отрича задължението си, а единствено оспорва качеството на взискателя
К.И.И. ЕАД на кредитор, като поддържа, че действителен кредитор е
първоначалният взискател. Защитата по този въпрос в рамките на
изпълнителното производство не може да се осъществи самостоятелно –
страна по делото е лицето, в чиято полза е издаден изпълнителен лист или
негов правоприемник (частен или универсален), който се легитимира чрез
писмени доказателства пред съдебния изпълнител като такъв и чрез нарочен
акт е конституиран като взискател. Единственият път на защита за длъжника,
ако твърди, че събраните чрез принудително изпълнение суми неправилно са
разпределени, включително на лице, което не е материално легитимирано
като кредитор и поради това няма качество на взискател, е по пътя на чл.463
ГПК – чрез обжалване на разпределението. Поради това в настоящото
производство съдът не може да осъществява косвен контрол по този въпрос и
да приема действия, извършени от конституирания взискател, за невалидни.
3
Ето защо неоснователно е възражението на длъжника, че извършените
процесуални действия, в това число молби за извършване на изпълнителни
действия от страна на К.И.И. ЕАД, не са провели правно действие.
Съдът приема, че в периода от образуване на изпълнителното дело до
датата на подаване на молба за прекратяването му са искани и извършвани
действия по принудително изпълнение през периоди от време,
непревишаващи 2 години, като всяко едно от тези действия (искане или
осъществяване на изпълнително действие, всички - изброени по горе)
прекъсва преклузивния срок по чл.433, т.8 ГПК, съответно – от него започва
да тече нов срок. По изложените съображения съставът приема, че не е
настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Обжалваният
акт на съдебният изпълнител е правилен, а подадената срещу него жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИВ. Д. С. – длъжник по изп.д.
№20128410400877, срещу постановление от 02.06.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изп.д. №20128410400877.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4