РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1806
19.10.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 1278 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, ал. 1
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на С.Й.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т., против Заповед № ВП-2405/05.05.2020 г., издадена от Директора на служба "Военна
полиция", с която на основание чл.
146, т.3, чл. 161, т.3, чл. 162, т.1а и чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ е прекратен
договора за военна служба на С.Й.С. – старши на Втори военнополицейски екип в
Първа военнополицейска група във Втори сектор в отдел „Контрол и охрана“ в
Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив и е освободен от длъжност и от военна
служба и зачислен в запас.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, излага съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Претендира нейната отмяна. Твърди, че срокът на договора за военна
служба не е изтекъл, тъй като е подаден рапорт за удължаването му по реда на
чл. 66 от Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България /ППЗОВСРБ/. Сочи се още, че не е спазена процедурата по
разглеждане и произнасяне по рапорта за удължаване на срока на договора за
военна служба, което е опорочило и прекратяването на договора. Според
оспорващия издадената заповед не съдържа
мотиви. Поддържа се, че в хипотезата на подаден рапорт за удължаване на срока
на договора, съобразно делегираните му от министъра на отбраната правомощия и
настъпили законодателни промени, органът е имал единствена законосъобразна
възможност да удължи срока на договора.
Претендира се отмяната на
обжалваната заповед и разноските по делото. Представят се подробни писмени
съображения.
Ответникът – Директорът на служба "Военна
полиция", лично и чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.
Посочва, че редът за прекратяване на договора е спазен като административният
орган по смисъла на закона не дължи излагане на мотиви, тъй като фактическото
основание за издаване на заповедта е изтичането на срока на договора. Твърди
се, че при подаден рапорт за удължаване на договора органът има правото да
прецени по целесъобразност дали да удължи срока или да прекрати договора.
Претендира се отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Представят се подробни писмени
бележки.
Атакуваната заповед е обжалвана в
предвидения за това, преклузивен процесуален срок, което се установи от датата
на връчването й на С., а именно на 25.05.2020г /л. 63-гръб/ и датата на
депозиране на жалбата в деловодството на административния орган-01.06.2020г.
/л. 3 по делото/ и при наличието на правен интерес, поради което същата е
допустима.
Съдът установи следното от фактическа
страна:
По силата на договор за военна служба № 4-410/26.05.2010г.
С.Й.С. е постъпил на военна служба в Българската армия (БА), военно
формирование Регионална служба "Военна полиция" – гр. Пловдив, за
срок от 5 години на длъжност – старши специалист в отдел "Контрол и охрана“, изискващо
звание-старшина. Според т. 14 от договора същият може да бъде прекратен на
основание чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165 и чл. 169 от ЗОВСРБ. Съгласно т.15
от договора при изменение на правата и задълженията на страните или на
условията и срока, уговорени в договора, се сключва допълнително споразумение
по инициатива на една от двете страни. С
Допълнително споразумение № 4-77 от 18.03.2015г. срокът на договора за военна
служба на военнослужещия – старшина С.Й.С. е удължен с още пет години, считано
от датата на изтичане на договора -26.05.2015г. Т.е. срокът на договора изтича
на 26.05.2020г.
От приложената кадрова справка на
военнослужещия се установи, че към 26.05.2020г.
заема длъжността – старши на Втори военнополицейски екип в Първа
военнополицейска група във Втори сектор в отдел „Контрол и охрана“ в Регионална
служба „Военна полиция“-Пловдив.
В състав на БА е от
28.09.1988г. Участвал е в мисии в Афганистан.Получил е награда - грамота от командването на 24-ти
български военен контингент в Афганистан. Няма наложени наказания.
На основание чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ старшина С.Й.С. е подал рапорт вх. № ПД-388/20.01.2020
г. до директора на РС "Военна полиция" - Пловдив, за удължаване на
срока на договора му за военна служба. По рапорта са дали становища: "Съгласен
съм" Началникът на втора група във втори сектор в отдел „Контрол и охрана“;
Началникът на втори сектор в отдел „Контрол и охрана“; Главният експерт в отдел
„Контрол и охрана“ . Директорът на Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив е
дал становище „Не съм съгласен“. Върху
рапорта е поставено становище с дата 31.01.2020 г. от бригаден генерал С.–
"Не съм съгласен!".
С.Й.С. е подал жалба рег. №
13-00-818/18.03.2020 г. до министъра на отбраната на Република България, с
която е възразил срещу отказа на директора на служба "Военна полиция"
– Пловдив да бъде продължен срокът на договора му.
По повод жалбата директорът на
служба "Военна полиция" – Пловдив е дал становище до началника на
политическия кабинет на министъра на отбраната, в което е застъпил позиция, че
в хипотезата на чл. 66 от ППЗОВСРБ не е обвързан от подадения рапорт и
съобразно предоставените му правомощия може да извършва преценка за цялостната
трудова/служебна дейност на военнослужещия и да изрази становище.
С атакуваната Заповед № ВП-2405/05.05.2020 г., издадена от Директора на служба "Военна
полиция", на основание чл. 146,
т.3, чл. 161, т.3, чл. 162, т.1а и чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, е прекратен
договорът за военна служба на С.Й.С. – старши на Втори военнополицейски екип в
Първа военнополицейска група във Втори сектор в отдел „Контрол и охрана“ в
Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив, освободен е от длъжност и от военна
служба и е зачислен в запас.
В хода на съдебното производство е приета по
делото заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната, с която на
основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1, чл. 146, т. 2 и т. 3, чл. 148, ал. 1,
чл. 161, т. 2 и т. 3, чл. 205, ал. 2, чл. 240, ал. 1 и чл. 288 от ЗОВСРБ, е
оправомощен директорът на служба "Военна полиция" да приема на военна
служба, да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към
тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да повишава и
понижава във военно звание, да освобождава от военна служба и да прекратява
договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно звание
"подполковник" (капитан II ранг) включително.
Във връзка с установените факти
Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 115 във вр. чл. 119 от
ЗОВСРБ /отм., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г. /, кадровата военна служба се
изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в
структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред,
определени в този закон и в сключения договор. С договора за кадрова военна
служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията,
които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на
договора.
След влизането в сила на сега
действащия ЗОВСРБ / обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009
г., в сила от 12.05.2009 г. / са въведени промени в режима на военната служба,
като в чл. 133 от закона е предвидено, че същата е със статут на държавна
служба и се изпълнява по служебно правоотношение при условия и по ред,
определени с този закон, с правилника за прилагането му и с уставите на
въоръжените сили.
Договорният характер на
правоотношението отново е възстановен с чл. 134а от ЗОВСРБ /ред. ДВ, бр. 16 от
2010 г. /. Съгласно посочената норма, правоотношението по изпълнение на
военната служба възниква въз основа на договор за военна служба. С договора за
военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която
военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на
службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и
редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на
страните по договора. Именно тази правна уредба е приложима към процесното
правоотношение, възникнало по договор за военна служба № 4-410/26.05.2010г.
Според чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ,
договорът за военна служба на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и
на войниците (матросите) се прекратява със заповед на министъра на отбраната
или на оправомощени от него длъжностни лица.
Прекратяването на договора за
военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от
ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) е уредено в чл. 75 от ППЗОВСРБ и се
извършва при спазване на следната процедура: 1) по реда на чл. 66 от ППЗВСРБ се
взема решение за прекратяване на договора; 2) министърът на отбраната или
оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се
прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба; 3) екземпляри от
заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден
ред; 4) към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е
сдал длъжността.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ,
не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора, всяка от страните по
него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не
по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за
съответното военно звание. Според ал. 1, т. 2, когато предложението изхода от
военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на
военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи,
до министъра на отбраната или до оправомощеното от
него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни
споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.
След изменението на чл. 66, ал. 2,
т. 1 от ППЗОВСРБ (доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.), в случаите
по ал. 1, т. 2 командирът (началникът) на военното формирование или
ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в
3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително
споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до
длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба. Рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има
право да удължи срока на договора за военна служба.
Нормата на ал. 3 предвижда
възможност всяка от страните по договора да оттегли направеното предложение до
другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата
страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие.
Нормата на ал. 4 предвижда, че ако
нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за
удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ в
заповедта за прекратяване на договора за военна служба задължително се
посочват: 1) длъжностното лице, което я издава; 2) правните и фактическите
основания за прекратяване на договора за военна служба; 3) разпоредителна част,
която съдържа: а) права и задължения, ред за изпълнение; б) разпоредби за
зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; в) срок за сдаване на
длъжността; г) имуществени последици от прекратяване на договора за военна
служба; д) срок и ред за обжалване на заповедта.
Срокът за сдаване на длъжността може
да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на
длъжността /чл. 73, ал. 3 от ППЗОВСРБ/. Ръководителят на съответната структура
по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия
със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу
подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден,
следващ запознаването на военнослужещия със заповедта /чл. 73, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗОВСРБ/.
След сдаване на длъжността
командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на
съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при
условията и по реда на чл. 170 от ЗОВСРБ. В случаите по чл. 170, ал. 2,
изречение второ от ЗОВСРБ заповедта се счита за връчена с удостоверяването на
отказа или с получаването на препоръчано писмо с обратна разписка /чл. 73, ал.
7 от ППЗОВСРБ/.
В случая С.Й.С. е подал рапорт в сроковете и
по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ. В тази връзка С. навежда възражение, че
договорът не е законосъобразно прекратен, предвид липсата на мотиви по рапорта
от страна на директора на служба "Военна полиция". Освен това се твърди, че след като е подаден рапорт за
удължаване на срока на договора, то административният орган има единствено
възможността да уважи предложението, тъй като правомощие за прекратяване не му
е делегирано. Съдът намира, че
тези твърдения са необосновани и неоснователни. Както се коментира по-горе, по
делото е приета Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. От същата се установи, че министърът на отбраната е делегирал на
директора на служба "Военна полиция" както правомощието да сключва
договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, така и
възможността да освобождава от военна служба и да прекратява договорите за
военна служба на на офицерските кандидати, сержантите
/старшините/ и войниците /матросите/. Налице е фактическият състав, обосноваващ
законосъобразното прилагане на делегираните правомощия.
Жалбоподателят неправилно възприема и тълкува нормата на чл. 66, т. 2 от
ППЗОВСРБ. Противно на твърденията му, в текста на нормата не е извършена
законодателна промяна, която да сочи като единствена възможност за съответното
оправомощено длъжностно лице да сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.
Изброяването на тези правомощия е за нуждите на процедурата по отправен рапорт
от военнослужещия за продължаване срока на договора, доколкото същият следва да
бъде разгледан от компетентния да вземе решени орган. Текстът на нормата по
никакъв начин не ограничава или изключва правомощието на оправомощеното
от министъра на отбраната длъжностно лице да отклони предложението и да вземе
решение за прекратяване на договора, поради изтичане на уговорения срок.
Не почива на нормативната уредба тезата,
че подаването на предложение от едната странна по договора може да доведе до
едностранно изменение на правоотношението, без оглед волята на другата страна.
Случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, са
предмет на изрична правна регламентация, без наличието на която такъв вид потестативно право не може да съществува.
Този извод се потвърждава и от
ограничението за оттегляне на вече отправено предложение - до един месец преди
изтичане срока на договора, т. е. след този срок единствено във волята на
адресата на предложението е да го приеме или не, респ. да се стигне до
изменение в правоотношението или то да бъде прекратено, поради изтичане срока
на договора. В този смисъл са Решение №
10175 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 103/2017г.; Решение № 1047 от
26.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 14563/2015 г.
Относно твърдението, че след
въведените законодателни промени е задължително излагането на мотиви относно
причините за прекратяване на договора, е необходимо да се изясни, че такова се
изисква единствено за становищата на командира (началника) на военното
формирование или ръководителя на съответната структура, когато последните нямат
правомощието да прекратят договора или да сключат допълнително споразумение. В
тази хипотеза становищата на тези длъжностни лица имат характер на предложение
до компетентния орган за продължаване срока на договора или прекратяването му,
поради което законодателят е предвидил и необходимостта от излагането на
мотиви.
Ясно е, че в случая не сме изправени
пред тази хипотеза. Директорът на служба "Военна полиция" е
компетентното длъжностно лице, което има правомощието да вземе крайното решение,
дали да удължи срока на договора за военна служба, или да го прекрати. Без
съмнение, след като това длъжностно лице по силата на заповедта на министъра на
отбраната е оправомощено да взема крайното решение, не може да стои въпросът
следва ли същият да дава становище до органа, който му е делегирал правомощията
си. При това, освен че смисълът на правната норма е различен, такова изискване
не се съдържа и в акта за оправомощаване.
В хипотезата на чл. 66 от ППЗОВСРБ решение
се формира в условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност.
Самото прекратяване на договора за военна служба е последица от договорените
между страните условия и настъпването на правно релевантния факт - изтичане на
установения срок – чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ. Срокът, за който е бил назначен
военнослужещия е съществен елемент от съдържанието на правоотношението му,
което поставя прекратяването на правните му последици в зависимост от едно
бъдещо, но сигурно събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие,
обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за
военна служба на визираното в заповедта основание. Този извод се потвърждава и
от правилото на чл. 170, ал. 1 от ЗОВСРБ, който изрично сочи, че в хипотезата
на чл. 162, т. 1а договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока,
а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Именно
изтичането на срока на договора е фактическото основание за издаване на
заповедта по чл. 75, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ, поради което не е поставено и
нормативно изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни
мотиви в тази насока.
Следва да се изясни още, че
страните по договорното правоотношение са равнопоставени, поради което с
отправяне на рапорт по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ военнослужещият не добива
кичестото на лице, заявило издаването на административен акт по общия
административнопроцесуален ред. Именно по тази причина законодателно не е
предвидено и изискване другата страна по договора, при несъгласие, да издава
изричен мотивиран отказа под формата на административен акт. Не е поставено и
изискване, в случай на положително становище от преките ръководители,
решаващият орган да мотивира несъгласието си. Тези становищата, било то
положителни или отрицателни – не са обвързващи за длъжностното лице, което има
правомощията да удължи срока на договора или да го прекрати.
Във връзка с гореизложените мотиви
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на
чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ орган. Същата е в предвидената от закона писмена форма
и съответства на изискваните на чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити. Актът е
мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на
договора за военна служба – изтичане на уговорения срок, съгласно чл. 162, т.
1а от ЗОВСРБ. Спазени са процесуалните правила. Не са налице и сочените
нарушения на материалния закон. Издаденият административен акт е съответен на
целта на закона и няма за последица превратно упражняване на власт. Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените
правомощия на административния орган. Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
своевременно е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
се определя в размер на 100лв./сто лева/, на основание чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г./.
Воден от гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № ВП-2405/05.05.2020г.
на Директора на служба "Военна
полиция".
ОСЪЖДА С.Й.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Министерство на отбраната на Република България сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляващи съдебни разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : /П/