Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
град Горна Оряховица, 28.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 530 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” №
114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я.К., чрез пълномощник - юрисконсулт Н.А.С., твърди в исковата си молба, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение,
връчена на ответника Ц.В.А. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което за него възниква правен интерес от завеждане на установителен иск. Сочи, че на 14.11.2016г.
между „Изи Асет Мениджмънт” АД - като заемодател, и Ц.В.А. - като заемател, е подписан договор за паричен заем № 2680531, при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем от 900,00 лева, с която сума да се рефинансира текущия
заем на ответника по договор за
паричен заем 2616158, като страните са направили
изрично изявление за прихващане на насрещни задължения. Заявява, че сумата е усвоена от А., с което „Изи
Асет Мениджмънт” АД е изпълнило задължението си по договора. Твърди, че Ц.В.А.
се е задължил да върне заемната сума,
ведно с договорната лихва на 8 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
130,02 лв., т.е. обща сума от 1040,16
лв., но е извършил плащания в общ размер на 937,88 лв.,
като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение дължимата от ответника главница е в размер на 479,47 лв. Заявява, че съгласно сключения договор за паричен заем, ответникът дължи договорна лихва в размер на 40,61 лв. за периода от 14.12.2016 г. (датата на първата вноска) до 12.07.2017 г. (датата на настъпване на падежа на договора), и неустойка в случай на
неизпълнение на задължението, която е
начислена, като в настоящия случай Ц.А. дължи и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 36,00 лева. Сочи, че ответникът
е трябвало да изплати целия заем на
12.07.2017г., което не е сторил и
дължи обезщетение за забава върху
непогасената главница, в размер от 20,62 лв., считано за периода от 13.07.2017г. до 30.11.2017г.
Твърди, че на 30.01.2017г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и„Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), ведно с Приложение № 1 към него от 01.10.2017г., по силата на които вземането по договор за паричен заем № 2680531/14.11.2017г. е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД изцяло - с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Ц.В.А. : 1/ 479,47лв. - неплатена главница по договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 2/ 40.61 лв. - договорна лихва за периода 14.12.2016 г. до 12.07.2017г.; 3/ 408,80 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/ 36.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 5/ 20,62 лв. - лихва за забава върху непогасената главница за периода от 13.07.2017г. до 30.11.2017г. Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.25 от НЗПП.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени молби, с които поддържа исковата молба. Моли съда да разгледа делото в негово отсъствие, както и да постанови решение, с което уважи предявените искове и да му присъди направените разноски. Излага съображения.
Ответникът Ц.В.А. с ЕГН **********,***, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор.
В предоставения
му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен процесуален представител
на ответника Ц.В.А. – адвокат М.Х. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата
молба. Особеният представител счита
предявените искове за допустими, но за неоснователни. Оспорва същите по
основание и размер. Заема становище, че ищецът не е активно легитимиран да
предяви настоящата искова молба против ответника, тъй като кредитор на
ответника все още е цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД. Твърди, че до момента
ответникът не е получавал уведомление за извършената цесия съобразно чл.99,ал.3
от ЗЗД, и затова правните последици на договора за цесия от 30.01.2017г. не го
обвързват. Твърди, че поради това нито старият кредитор може да претендира
плащане /, защото вече не е носител на прехвърленото вземане/, нито новият
кредитор има такова право, защото по отношение на него длъжникът би могъл да
противопостави успешно възражение за неполучено съобщение за цесия. Възразява,
че с връчването на писмено уведомление за цесия, приложено към исковата молба,
също не се реализира задължението на цедента по чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като
исковата молба и преписите към нея са връчени на особения представител на
ответника и не са достигнали до неговото знание. Възразява също, че в договора
за цесия е описано и конкретизирано вземане от Ц.А. по договор за заем от
15.11.2016г., а претенциите на ищеца произтичат от договор за заем от
14.11.2016г.
Счита, че процесният договорът за заем може
да бъде квалифициран като договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК и като такъв същият е недействителен. Твърди, че уговореният в процесния
догоговор за заем годишен лихвен процент /възнаградителна лихва/ в размер на 40
% надвишава значително размера на законната лихва (основният лихвен процент на
БНБ плюс 10 пункта), поради което тази уговорка противоречи на добрите нрави и
е нищожна. Счита, че в случая не са налице хипотезите, визирани в чл.26,ал.4 от ЗЗД, за да може нищожната клауза относно определянето на процента
възнаградителна лихва да бъде заместена по право от повелителните норми на
закона.
Счита за недействителна и клаузата на
чл.4,ал.2 от договора за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., с която е
уговорено, че при неизпълнение на задължението по договора за представяне на
обезпечение в срока по чл.4,ал.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 817,60 лв., като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено
заедно с всяка погасителна вноска. Възразява, че така уговорената неустойка представлява
90,85 % от размера на главното задължение, очевидно е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което накърнява
добрите нрави и на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е недействителна.
Посочва, че Ц.А. е извършил плащания по
процесния договор за заем в общ размер на 937,88 лева. Във връзка с изложените
аргументи за недействителност на процесния договор за заем, счита, че
заемателят е изплатил изцяло предоставената му в заем сума в размер на 900,00
лева, поради което е изпълнил и задължението си по чл.23 от ЗПК за
възстановяване на получената чиста стойност на кредита и няма непогасени
задължения към заемателя си. Твърди, че освен това по делото липсват
доказателства заемодателят да е предал на заемателя процесната сума, последният
да я е усвоил и за него да е възникнало задължение за връщането ѝ. Сочи,
че неоснователността на претенцията за главница, договорна лихва и неустойка,
обуславя неоснователността и на акцесорните претенции за недоказани разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и на мораторна лихва
за забава.
Моли съда да отхвърли предявените от ищеца
обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Моли съда да
отхвърли ищцовата претенция за присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Моли съда да бъде прогласена
недействителността на договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.В.А.. В условията на евентуалност, моли съда
да прогласи недействителността на клаузата на чл.2,т.6 и на клаузата на чл.4 от
договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г. В условията на евентуалност,
моли съда, в случай, че не прогласи нищожността на клаузата за неустойка, да
намали размера ѝ.
В съдебно заседание, ответникът Ц.В.А. не се явява.
В съдебно заседание, назначеният от съда особен представител на ответника – адвокат М.Х. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Излага съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2630/2017г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3459/08.12.2017г. против длъжника Ц.В.А. с ЕГН **********,***, за сумата 479,47 лв., представляваща неиздължена главница по Договор № 2680531/15.11.2016г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2017г. до окончателно и изплащане; сумата 40,61лв., представляваща договорна лихва за периода 14.12.2016г. - 12.07.2017г.; сумата 408,80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 36,00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 20,62лв., представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода 13.07.2017г. - 30.11.2017г.; сумата 225,00лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Тези факти се потвърждават и от писмените материали по ч.гр.дело № 2630/2017г. по описа на ГОРС, приложено към делото.
Безспорен по
делото е фактът, че ответникът Ц.А. е
извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер на 937,88 лв.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от предложение за сключване на договор за паричен заем от 14.11.2016г. и договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., съгласно чл.2 от договора, „Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК *********, като заемодател, се е задължил да предаде в собственост на ответника - заемател, сумата от 900 лева, представляваща потребителски паричен заем по продукт EasyMonth, със срок на кредита – 8 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент – 40%, обща дължима сума : 1040.16 лв., годишен лихвен процент на разходите по заема – 49.03 %. Съгласно чл.5 във вр. чл.2 от процесния договор, заемателят се е задължил да върне предоставената му сума на кредитора на 8 месечни вноски, всяка в размер на 130.02 лв., съгласно погасителен план, описан в чл.2.5. от процесния договор, с начало 14.12.2016г. и крайна дата – 12.07.2017г. В чл.3 от договора за заем, страните са постигнали съгласие да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 2616158, в размер на 527.26 лв., а в чл.3,ал.2 от договора страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми вземания по двата договора.
От приетите писмени доказателства - рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1/01.10.2017г. към него, се установява, че Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София – като цедент /продавач/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София – като цесионер /купувач/ са се съгласили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в приложение 1 към този договор, подписано от двете страни, и прехвърлените вземания ще включват всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, засечени към датата на подписване и подпечатване на съответното приложение /§ 2 от договора/. Видно от приложеното по делото Приложение № 1 от 01.10.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., по силата на същите Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София – като цедент е прехвърлил в полза на ,,АКПЗ” ООД вземанията си срещу Ц.В.А., произтичащи от Договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, на обща стойност 981.08 лв.
Видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 14.02.2017т. от нотариус Мила Енева с рег. № 140, с район на действие СРС, цедентът Изи Асет Мениджмънт” АД, представляван от изпълнителния директор К.М., е упълномощил цесионера „АКПЗ” ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които цедентът е прехвърлил съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение 1 към него.
По настоящото дело е прието като писмено доказателство уведомление за прехвърляне на вземания от ищеца до Ц.А., с молба същото да бъде връчено на длъжника с преписите от исковата молба и приложенията към нея.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, при сключването на договор за паричен заем № 2680531 от 14.11.2016г., за заемополучателя Ц.А. са възникнали следните задължения : - главница в размер на 900,00 лв., - договорна лихва в размер на 140,16 лв., всичко в общ размер 1040,16 лв. От заключението на СИЕ се установява, че впоследствие за заемополучателя Ц.В.А. са възникнали следните задължения : - поради непредставяне на едно от договорените в чл.4,ал.1 от договора обезпечения на задълженията е начислена неустойка в размер на 817,60 лв., - на основание чл.165,ал.2 от договора и Тарифа на ,,Изи Асет Мениджмьнт” АД, поради неплащане на погасителни вноски с по-вече от 30 календарни дни, от заемодателя са начислени разходи за събиране в размер на 45,00 лв., - на основание чл.8 от договора, поради неплащане на задълженията на заемателя е начислена законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава, за периода от 13.07.2017г. (датата на настъпване на забавата) до 30.11.2017г., в размер на 20,62 лв., т.е. общият размер на възникналите по процесния договор задължения възлиза на 1923,38 лв. Видно от заключението на СИЕ, ответникът Ц.А. е заплатил суми за погасяване задълженията по процесния договор в общ размер на 937,88 лв., в т.ч. : - на 15.12.2016г. са внесени 233,00 лв.; - на 17.02.2017г. са внесени 472,66 лв.; - на 06.03.2017г. са внесени 232,22 лв. От заключението на СИЕ се установява, че с извършените от Ц.А. плащания по заема в общ размер на 937,88 лв. са погасени, както следва : - главница в размер на 420,53 лв.; - договорна лихва в размер на 99,55 лв.; - неустойка в размер на 408,80 лв.; - разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 9,00 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими, като за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на процесните вземания и исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД – като заемодател и Ц.А. – като заемополучател е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., с включен в него погасителен план, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника потребителски паричен заем в размер на 900 лева, със срок на кредита – 8 месеца дни, а заемополучателят е поел задължение да погасява заема на 8 месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план, подробно описани в чл.2.5. от договора, както и в срок до три дни да представи на заемодателя едно от обезпеченията, визирани в чл.4 от договора. Тези факти се потвърждават и от заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ.
Въз основа на приетата СИЕ, чието заключение кореспондира на приложените писмени доказателства, съдът намира за установени по делото и фактите, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е изпълнил задължението си да предаде в собственост на Ц.А. предоставения потребителски заем в размер от 900 лв., по начина и условията, визирани в договора за паричен заем № 2680531/14.11.2016г.
Наред с това, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извод, че за ответника А. е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения му потребителски заем по начина, в сроковете и при условията, визирани в договора за паричен заем № 2680531/14.11.2016г. и описания в него погасителния план. Въз основа на приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че считано до изготвяне на експертизата, заемополучателят Ц.А. е извършил частични плащания за погасяване на паричните си задължения по горепосочения договор в общ размер от 937,88 лв., както следва : сумата от 233 лв., платена на 15.12.2016г.; сумата от 472.66 лв., платена на 17.02.2017г.; сумата от 232.22 лв., платена на 06.03.2017г., след което длъжникът е преустановил дължимите плащания. Приетата по делото СИЕ удостоверява и фактите, че паричните задължения за ответника, формирани от кредитора, са на обща стойност от 1923.38 лв., а неизплатените задължения от заемополучателя по договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., към 08.12.2017г. (деня на подаване на ЗИЗИ по чл.410 от ГПК) са на обща стойност 985,50 лв., от която : - главница в размер на 479,47 лв.; - договорна лихва в размер на 40,61 лв.; - неустойка поради непредставяне на едно от договорените в чл.4,ал.1 от договора обезпечения на задълженията - 274,57 лв.; - разходи за събиране на просрочени вземания - 36,00 лв.; - законна лихва върху дължимата сума за периода от 13.07.2017г. (датата на настъпване на забавата) до 30.11.2017г. - 20,62 лв.
Предвид изложеното дотук, въз основа на неоспореното от страните заключение на приложената СИЕ и приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, безспорно се налага изводът, че ответникът А. не е изпълнил задълженията си по процесния договора за паричен заем № 2680531/14.11.2016г. да погаси предоставения му паричен заем чрез заплащане на пълния размер на дължимите месечни вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор и погасителния план към него, като поради неизпълнение на това парично задължение и на поетото от заемополучателя задължение по чл.4,ал.1 от договора, кредиторът е начислил и претендира изпълнение на неизвършени просрочени и дължими плащания по процесния договор, описани по-горе. На следващо място, към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за заплащане в пълния им размер на дължимите суми по процесния договор.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, обаче, за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София и „АКПЗ” ООД гр. София, по силата на сключен между тях рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и приложение 1 към него, с който да са прехвърлени вземанията по процесния договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., (предвид вписването в приложение 1 от 01.10.2017г. на договор с друга дата – 15.11.2016г., и с друг размер на прехвърлените вземания – 981.08 лв.), то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с този договор не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. В тази връзка, въз основа на приетите писмени доказателства – уведомление и пълномощно /л.6 и л.20 от делото/, се налага извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 14.02.2017т. от нотариус Мила Енева с рег. № 140, с район на действие СРС, то прехвърлянето на претендираните от ответника вземания с процесния рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и приложение 1 от 01.10.2017г. към него не е надлежно съобщено от упълномощения да стори това нов кредитор „АКПЗ” ООД гр. София на длъжника Ц.А. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвеното писмено уведомление не е връчено на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията и претенцията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат М.Х. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера по силата на предоставено му за това пълномощно, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, не е достигнало до длъжника с нея и не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника Ц.А.. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, дължими от заемополучателя Ц.А. по сключения между тях договор за паричен заем № 2680531/14.11.2016г., на ищеца „АКПЗ” ООД – цесионер, няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АКПЗ” ООД гр. София, против ответника Ц.А., за сума в размер на 985.50 лв., от които неплатена главница по договор за паричен заем № 2680531 от 14.11.2016г. /15.11.2016г./ – 479.47 лв., договорна лихва за периода от 14.12.2016г. до 12.07.2017г. – 40.61 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 408.80 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение - 36 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница в размер на 20.62 лв., считано за периода от 13.07.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради това, съдът приема, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на спора, с оглед изложените мотиви относно неоснователност на предявените искове и отхвърляне на същите, съдът счита, че не следва да се произнася по въведените от ответната страна възражения за недействителност на процесния договор за паричен заем № 2680531 и на отделни клаузи от същия.
Наред с това, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 125 лв., за възнаграждение на вещо лице – 150 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 300 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я.К., - управители, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н.А.С., за приемане за установено по отношение на Ц.В.А. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, СУМАТА от 479.47 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неиздължена главница по договор за паричен заем № 2680531 от 14.11.2016г. /15.11.2016г./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА от 40.61 лв. /четиридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2016г. до 12.07.2017г., СУМАТА от 408.80 лв. /четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, СУМАТА от 36 лв. /тридесет и шест лева/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, СУМАТА от 20.62 лв. /двадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху непогасена главница за периода от 13.07.2017г. до 30.11.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3459/08.12.2017г. по ч. гр. дело № 2630/2017г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я.К., - управители, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н.А.С., за заплащане от ответника Ц.В.А. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, и СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3459/08.12.2017г. по ч. гр. дело № 2630/2017г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на сумата от 925.00 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /125.00 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /300 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................