№ 21778
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110111883 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т П” АД с ЕИК *** срещу А. Л К. с ЕГН
**********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав, както следва:
1144,65 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2010г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ***, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2022г. до окончателното
плащане, 143,81 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07.
2020г. до 26.05.2022г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва твърденията,
че е налице облигационно правоотношение между страните, както и че
ответницата е собственик/ползвател на процесния недвижим имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
1
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период
ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, относно процесния имот, находящ се в гр. ***.
По делото са налице приети като писмени доказателства единствено общите
условия на ищеца, като доставчик на топлоснабдителни услуги. Разпоредбата
на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена,
са клиенти на топлинна енергия. По делото липсват доказателства в тази
насока, като с оглед изричното оспорване на това обстоятелство с отговора на
исковата молба и изрично разпределената доказателствена тежест с доклада
по делото, съдът намира, че ищецът следва да понесе правните й последици.
Действително, по делото е налице молба с вх.№201387/19.06.2024г., с която
ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. Софрониева, е представил
становище по делото, ведно със заверено копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот от 28.12.1990г. Същата молба е била изпратена чрез
куриерска служба /липсват доказателства кога е приета за доставка от
куриера/, като е докладвана на съдебния състав едва след приключване на
проведеното на 19.06.2024г., открито съдебно заседание по делото, което се
удостоверява и от изготвения съдебен протокол от о.с.з.
С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно
доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че
ответницата притежава право на собственост/ограничено вещно право
конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът
намира, че не се доказва, че същият се явява “клиент” на топлинна енергия за
посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. ***, по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските.
С оглед на изхода от настоящия правен спор, в полза на ответницата да
възниква правото на разноски, като същата е представлявана от особен
представител, възнаграждение на когото е изплатено. Други разноски от името
и за сметка на ответницата не са претендирани, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т П” АД с ЕИК *** срещу А. Л К. с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
2
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№36477/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 1144,65 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2010г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.06.2022г. до окончателното плащане, 143,81 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07. 2020г. до 26.05.2022г.,
като неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36477/2022г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3