Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
Гр.Бяла, 30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи гр.състав в открито съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 843/2016г. по описа на БРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК
Ищецът твърди, че по силата
на договор за доставка на дървесина, „ТРАНС ГРУП” ООД - село Гърчиново, доставили
на „Даниндъстри Р” - ДЗЗД, с Булстат ....... и адрес на управление: гр.Две
могили, ул. „Чавдар войвода” № 5, дървесина на трупи „топола”, с общо
количество 122 куб.м. за времето от 14.07.2015г. до 28.07.2015г., съгласно
превозни билети серия АА№ № 750051, № 750052, № 750053/16.07.2015г., № 750054, № 750055, №
750056/17.07.2015г., № 750057/18.07.2015г., № 750058, № 750059/20.07.2015г., № 750050/21.07.2015г., №
750064, № 750065 и № 750066 от 28.07.2015г.
Твърдят, че на
21.09.2015год., били оформени счетоводните документи по продажбата, като бил
съставен необходимият за това първичен счетоводен документ, а именно фактура № 00000000749
от 21.09.2015г., издадена от търговското дружество доставчик и получател
„Даниндъстри Р” - ДЗЗД, като отбелязаната дата на плащане е 30.09.2015г.
Отбелязаната по-горе фактура била подписана и
приета от получателя й и съответно пораждала задължение от негова страна да
изпълни плащането по нея, което не е сторено и до настоящия момент.
Твърдят, че според
представения и заверен от счетоводството на ищцовото дружество документ -
процесната фактура е редовно осчетоводена, а видно от Регистъра на продажбите
воден от „ТРАНС ГРУП” ООД, под № 15 е регистрирана продажбата по фактура № 00000000749
от 21.09.2015г. Отбелязани са всички необходими реквизити - номер на фактура,
дата на издаване на фактурата, име на клиент, идентификационен номер (Булстат)
на клиента, стойност по счетоводния документ без ДДД, стойност с ДДС.
Навеждат твърдения още,
че видно от регистъра по продажбите на
ищцовото дружество - общата стойност на всички продажби, включително и тази по
процесната фактура, възлиза на общата сума от 57 666, 92 лева. В същото време
видно от Справка-Декларацията на ищцовото дружество от 07.10.2015г. за данъка
върху добавената стойност, продавача по процесната фактура е декларирал пред
органите на НАП общия размер на данъчните основи за облагане с ДДС, като общата
облагаема сума отговаряла изцяло на сумата посочена в Регистъра на продажбите
на ищеца, тоест декларирана за облагане с ДДС е и незаплатената от „ДАНИНДЪСТРИ
Р” - ДЗЗД фактура. Във връзка с посочената по-горе декларация твърдят, че
„ТРАНС ГРУП” ООД - село Гърчиново - доставчик по издадената фактура и
изпълнител по сделката, е заплатило ДДС на неизплатената сума от 12 810 лева,
която крайна сума възлиза на обща стойност от 15 372 лева с ДДС.
За събиране на вземането
си по издадената и описана по-горе фактура, подали до Районен съд - Бяла
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.дело № 361 по описа за 2016
год. на Районен съд - Бяла. След образуване на посоченото по-горе частно гр.дело
и след получаване от страна на Е.С.Ш. на издадената заповед за изпълнение,
същата депозирала възражение в нормативно установения срок, което от своя
страна аргументирало правния им интерес от завеждането на настоящия исков
процес.
Твърдят, че са посочили в
заявлението си до заповедния съд, а така се аргументирали и пред настоящия, че
„ДАНИНДЪСТРИ Р” - ДЗЗД е гражданско дружество и представлява форма на
обединение на лица и имущество, които се съгласяват да обединят дейността си за
постигане на една обща стопанска цел. Това обединение по същността си не е
юридическо лице, а се ползва с фингирана правосубектност за данъчни цели, като
работодател, изпълнител на обществени поръчки и т.н. По силата на договора за
дружество правата и задълженията възникват за отделните съдружници и
неперсонифицираното дружество няма нито материална, нито процесуална
правосубектност и не може да бъде страна в гражданския процес, следователно
финансовата претенция следва да бъде насочена към съдружниците в дружеството.
Всеки един от съдружниците в дружеството по ЗЗД, отговаря разделно съобразно
дела си в същото - чл.361, ал.1 от ЗЗД и чл.121, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.359,
ал.2 от ЗЗД ако не е уговорено друго дяловете на съдружниците са равни. Сочат,
че от справката за субект на БУЛСТАТ, от Агенцията по вписванията е видно, че
съдружниците в „ДАНИНДАСТРИ Р” - ДЗЗД са уговорили изрично дяловото си участие
в дружеството, като всеки един от тях притежава по 25% от същото, следователно
съдружниците отговарят за задължението на дружеството по издадената данъчна
фактура № ********** от 21.09.2015 год. за доставената дървесина, съобразно
процентното си участие и за това настоящият иск е насочен срещу Е.С.Ш., като
съдружник с 25% от „ДАНИНДЪСТРИ Р” - ДЗЗД.
В обобщение на
изложеното, предвид доказателствата сочат, че между страните е сключен договор
за търговска продажба, по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ, по силата на който
ищецът е продал на ответника описаната във фактура № ********** от 21.09.2015
год. дървесина. Този извод се налагал от обстоятелството, че фактурата съдържа
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, време и място на
издаване, името на лицето издало фактурата и положило подписа си, име и подпис
на лицето приело и получило фактурата и стоката, поради което могат да се
приемат като доказателство за възникнало между страните по делото
правоотношение по договор за продажба. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е
уговорено друго, а продавачът се задължава да предаде стоката. Видно от
процесната фактура в нея изрично е уговорено плащането да бъде извършено на
30.09.2015г., като продавача е предал съответната стока на купувача, което се
доказва от подписа по фактурата на Е.Ш. - получател и от издадените и описани в
настоящата искова молба превозни билети за доставената дървесина. Договорът е
двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от
насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно.
За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендиралата парична сума,
ищецът следва да установи факта на сключване на договора за покупко-продажба и
предаването на стоката на ответника, а последният следва да установи факта на
плащане на цената на закупените стоки.
В горната връзка и тъй
като според посоченото в процесната фактура за начина на плащане, което в
случая е изрично посочено, чрез „преводно нареждане”, представят и молят да
приеме подробна разпечатка от извлечението за движението по сметката на ищеца
от обслужващата „Банка ДСК”, от което е видно, че за периода от 01.09.2015год.
до 01.10.2016год., по сметката на „ТРАНС ГРУП” ООД - село Гърчиново не са
постъпвали каквито и да са били суми по процесната фактура, нито от страна на Е.Ш.,
нито от страна на „ДАНИНДАСТРИ Р” - ДЗЗД.
С оглед изложеното
по-горе считат, че всеки един от съдружниците в „ДАНИНДАСТРИ Р” - ДЗЗД, които в
случая са четирима, отговарят за задълженията му разделно съобразно дела си в
същото, то и Е.С.Ш., като съдружник с 25%, отговаря за задължението му по
процесната фактура, до размера на процентното си участие в дружеството регистрирано
по реда на ЗЗД. Ето защо сумата по претенцията на ищеца в настоящата искова
молба възлиза на 3843 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и три лева) -
задължение по главница по издадената и приета от ответника фактура за доставена
дървесина, както и сумата по чл.86 от ЗЗД, възлизаща на 242, 81 лв. (двеста
четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки) - законна лихва, считано от
01.10.2015г. до 14.05.2016г.
Молят съда след като се
убеди в основателността на претенцията им да постанови съдебен акт, с който да
приеме за установено, че Е.С.Ш., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:*** -
съдружник с 25% участие в „Даниндъстри Р” - ДЗЗД, с Булстат ...... и адрес на
управление: гр.Две могили, ул.„Чавдар войвода” № 5, дължи на „ТРАНС ГРУП” ООД,
с БУЛСТАТ: ......., с адрес на управление: село Гърчиново, Област Търговище,
Община Опака, улица „Васил Друмев” № 1, представлявано от Т.В.Т., сумата от 3 843
лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и три лева) - задължение по главница по
издадената и приета фактура за доставена дървесина, както и сумата по чл.86 от ЗЗД, възлизаща на 242,81 лв. (двеста четиридесет и два лева и осемдесет и една
стотинки) - законна лихва считано от 01.10.2015г. до 14.05.2016г. Молят, да им се присъдят и сторените по
делото разноски.
Ответницата е депозирала
отговор, с който оспорва исковете по основание
и размер.
Съдът след като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа и правна страна изведе следното:
Тази процесна фактура описана
по-горе е само частен свидетелстващ документ, като защитата срещу нейната
материално доказателствена сила не се подчинява на изискванията за оспорване
истинността на доказателството /по реда на чл.193 и сл. ГПК, в конкретният случай обаче е открито производство по оспорване
истинността й/, тъй като съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я
преценява по свое вътрешно убеждение съобразно данните по делото.
Съдът приема, че не е
налице валидно договорно правоотношение между страните по делото, удостоверено
чрез горната фактура и същата не е основание за плащане цената на стоката
дървесина. За да стигне до този извод съдът има в предвид, че тя не носи
и подпис на ответницата. Следователно тази фактура не доказва
страните да са сключили по смисъла на ЗЗД посочения в нея договор за продажба
на стока.
Същественото в случая е
липсата на съвпадение на волята на страните за доставката и
заплащането на дървесина като не се доказва валидно волеизявление на
ответника - купувач, съвпадащо с това на ищеца - продавач за търговски
продажби, оформени чрез съставените от ищеца фактури и приложения.
При това положение съдът
приема, че ищецът претендира вземане само въз основа на частен свидетелстващ
документ, който не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
/тъй като страната удостоверява изгодни за себе си обстоятелства/, поради което
преценява, че ищеца не е доказал претенцията си и на това второ основание
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
приложение на чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с
чл.193 ГПК.
В разпоредбата на чл.124 ГПК изрично се дава право при наличие на правен интерес да се установи дали
даден документ е неистински. В конкретният случай такъв е налице.
В срока на отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК ответницата, като заинтересована страна е оспорила
истинността на процесната фактура и приложенията
описани в отговора. Конкретният предмет на оспорването е съдържанието на
фактура № ********** от 21.09.2015 год. като неистинска, тъй като липсва подпис
на ответницата, а на негово място е положен друг.
Разпределението на
доказателствената тежест при оспорване на документ е уредено в чл.193, ал.3
изр.2-ро ГПК - „Когато се оспорва истинността
на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е
представила.”
Посочената разпоредба намира приложение в
конкретният случай и е дал такава възможност на ищцовата страна по реда на
чл.146, ал.3 ГПК отразена в доклада по делото които има задължителна и
обвързваща сила за страните.
Съдът приема, че този
документ е неистински и, че оспорването не е опровергано видно от разпределяне
на доказателствената тежест.
Съдът приема, че е
оборена нейната доказателствена сила на представената от ищеца фактура и приложения и в този им вид не приема за надлежно доказателство, като
това е следствие от приетата и неоспорена от страните СГЕ. Видно от последната
подписа положен в ред получател на ф-ра № ********** от 21.09.2015 год. не е
изпълнен от Е.С.Ш..
С оглед изхода на спора
разноските остават в тежест на ищеца така както са направени.
Водим от горе изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.193, ал.1 във вр. с чл.193, ал.2 във вр. с чл. 194,
ал.3 ГПК по заявено от ответницата Е.С.Ш., ЕГН ********** *** и с
настоящ адрес *** оспорване истинността на представената от ищеца „Транс Груп“
ООД с БУЛСТАТ: ...... с адрес на управление: с.Гърчиново, обл. Търговище, ул.“Васил
Друмев“ № 1, представлявано от Т.В.Т. фактура с № ********** от 21.09.2015 год.
за неистинска, като на основание чл.194, ал.2, пр.2-ро ГПК я изключва от
доказателствата по делото.
ОТХЪВРЛЯ предявения от
„Транс Груп“ ООД с БУЛСТАТ: ....... с адрес на управление: с.Гърчиново,
обл.Търговище, ул.“Васил Друмев“ № 1, представлявано от Т.В.Т., иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Ш.,
ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, че дължи на ищеца сумата
от 3 843 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и три лева) - задължение по
главница по издадената и приета фактура за доставена дървесина, както и сумата
по чл.86 от ЗЗД, възлизаща на 242, 81 лв. (двеста четиридесет и два лева и
осемдесет и една стотинки) - законна лихва, считано от 01.10.2015г. до
14.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 843 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното
производство разноски общо в размер на сумата от 926,87 лв. /деветстотин
двадесет и шест лева и осемдесет и седем ст./ за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 361/2016г. по описа на БРС, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Транс Груп“ ООД с БУЛСТАТ:......... с адрес
на управление: с.Гърчиново, обл. Търговище, ул.“Васил Друмев“ № 1,
представлявано от Т.В.Т., ЕГН-********** да заплати на Е.С.Ш., ЕГН ********** ***
и с настоящ адрес *** направените по
делото разноски в размер на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ за СГрЕ.
ОТХЪВРЛЯ искането от „Транс
Груп“ ООД с БУЛСТАТ: ...... с адрес на управление: с.Гърчиново, обл. Търговище,
ул.“Васил Друмев“ № 1, представлявано от Т.В.Т. ЕГН-********** против Е.С.Ш., ЕГН ********** *** и с настоящ адрес *** за присъждане на разноските по настоящото
производство в размер на 887.00 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева/, като неоснователно
и недоказано.
След в.з. на СР препис от същото и ф-ра № **********
от 21.09.2015 год. да се изпрати на БРП.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/