Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Ангел
Попколев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 5385 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
присъда от 17 март 2015г., постановена от СРС, НО, 102-ри състав по НОХД №
14004/2012г., съдът е признал подсъдимия А.А.С. за НЕВИНОВЕН в това на
неустановена дата и месеца през 2008г., в гр.София, противозаконно присвоил
(заложил автомобила на неизвестно лице) чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди
А 6” с ДК № ********на стойност 17 236.80 (седемнадесет хиляди двеста тридесет
и шест и 0.80) лева, собственост на „А. - Н” ЕООД, представлявано от Н. К.С.,
която владеел, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на
осн. чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Със
същата присъда съдът е отхвърлил предявения от гражданския ищец „А. - Н” ЕООД
срещу подс. А.А.С. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 17
236.80 (седемнадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и осемдесет стотинки)
лева, заедно със законната лихва от датата на деянието 2008г. до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу
така постановената присъда е постъпил Протест от СРП с дата 18.03.2018г. в
който се сочи, че присъдата на първата инстанция е неправилна, като въпреки
правилно установената фактическа обстановка, СРС бил направил неправилни правни
изводи. В протеста се прави разбор на доказателствата, както и извод, че
деянието, извършено от подсъдимия е съставомерно на подигнатото му обвинение. В
заключение се иска отмяна на присъдата.
Постъпило
е Допълнение към протеста от 25.10.2018г. /озаглавено Въззивен протест/, в
което се прави подробен разбор на доказателствата, като се излагат доводи за
съставомерност на деянието. Сочи се и, че деянието е установено по време, а
именно през 2008г., а изложеното в Обвинителния акт се подкрепяло от
обясненията на подсъдимия. Сочи се и за съставомерност на деянието от
субективна страна, както и че е налице реално фактическо разпореждане с
инкриминираната вещ. В заключение се прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимия да
бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа протеста и допълнителните
изложения към него и не прави искания по доказателствата.
Адвокат
К., защитник на подсъдимия С. заявява, че оспорва протеста и допълнението към
него. Не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Подсъдимият
също оспорва протеста и не прави искания по доказателствата и искания за
отводи.
В
хода по същество прокурорът поддържа, че от обясненията на подсъдимия се
установява, че същият е осъществил разпоредителни действия с процесния
автомобил, без съгласието на собственика, което реализира престъпния състав по
чл.206 от НК. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му
бъде наложено наказание около средния предвиден в закона размер.
Защитникът
– адв. К. моли присъдата да бъде потвърдена, а протестът да бъде оставен без
уважение, като пледира недоказаност на обвинението за
извършено обсебване от страна на подзащитният му.
Подсъдимият
лично в своя защита поддържа казаното от своя защитник.
В
последната си дума подсъдимият моли присъдата на първата съдебна инстанция да
бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК / съкратено съдебно
следствие/. С протоколно определение от 17.03.2015г. по реда чл. 372, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие от подсъдимия, защитника и повереника
на гражданския ищец, да не се провежда разпит на всички свидетелите по делото и
вещите лица, а при постановяване на присъдата, да се използва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
От фактическа
страна :
Подсъдимият
А.А.С. е роден на ***г. в гр. Акай, Руска Федерация, българин с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като „музикант”
на свободна практика, с адрес: гр. Карнобат, ул. „*********, с ЕГН: **********
Търговско дружество „А.Н“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от св. Н. С. се занимавало с внос и продажба
на автомобили.
На 26.01.2008г.
в гр. София бил сключен договор за оперативен лизинг /наем/ между търговското
дружество „А.Н“ ЕООД, в качеството на лизингодател от една страна, и подсъдимия
А.С., в качеството на лизингополучател от друга страна. Предмет на договора бил
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6” с двигател A***** и рама № WAUZZZ4BZYNO52108, който бил
регистриран в ОПП-СДВР на 23.05.2007 г. с ДК № ********на името на
дружеството-лизингодател (свидетелство за регистрация част I № *********).
Договорът бил сключен за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от датата на
подписването му. По силата на този договор лизингодателят(посоченото дружество)
предоставил за ползване процесния автомобил, срещу възнаграждение /наем/, което
лизингополучателят се задължава да заплаща под формата на лизингови вноски. В
деня на подписване на договора, подс. С. следвало да заплати първоначална
вноска в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева. Към договора бил изготвен и
погасителен план, съгласно който подсъдимият следвало да плати 11 /единадесет/
периодични вноски в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева и една вноска от 944.00
/деветстотин четиридесет и четири/ лева. Лизинговите вноски /наем/ трябвало да
бъдат плащани до 26-то число на месеца, следващ периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбите на договора лизингодателят е бил длъжен да издаде фактура за извършените плащания в
срок от 5 дни от получаването на съответната лизингова вноска. Плащането
трябвало да се извършва в брой на адрес: гр.София, бул.**** ********
Съгласно чл.1.ал.3 от лизинговия договор, клиентът няма
право да отчуждава, да обременява с тежести или да отдава под наем автомобила.
По – специално клиента няма право да продава автомобила или да го привежда в
негодно за употреба състояние или в състояние, което значително намалява
стойността му; да предава автомобила на трети лица, освен ако не е получил
предварително съгласие на лизингодателя; да използва автомобила за цели,
различни от записаните в договора, освен ако не е получил предварително
съгласие на лизингодателя за това; да сключва, каквито и да е договори или
правни сделки относно автомобила; да залага автомобила; да ограничава или
заплашва по какъвто и да е начин собствеността ли владението на автомобила. Неспазването
или нарушаването на тези задължения поражда
правото на лизингодателя да прекрати предсрочно договора.
На 26.01.2008г. между същите страни бил подписан
Приемо-предавателен протокол, въз основа на който дружеството-лизингодател
предало във владение процесния автомобил марка „Ауди”, модел „А 6” с ДК № ********на
поде. А.С., а последният платил първоначалната вноска по Договора в размер на
4000.00 /четири хиляди/лева. След платената от него първоначална вноска, от
неустановена дата подсъдимият преустановил плащанията по Договора.
Поради неплащане на лизинговите вноски на 10.02.2009г.
комисия в състав: Н. К.С.-председател и членове: М.Д.М.и Ц.П.С.а за прекратяване
на Договора за лизинг.
Лизингодателят „А.-Н” ЕООД, изготвил уведомително писмо с
изх.№5/10.02.2009г., адресирано до лизингополучателя-подс. С., с което същият
се уведомявал, че договорът се прекратява едностранно, считано от 10.02.2009г.,
на основание решение, взетото с Протокол от 10.02.2009г. във връзка с чл. 20,
чл.1 от Договора, като е изискал връщането на автомобила. В уведомлението е
било посочено, че автомобилът ще бъде обявен за общонационално издирване и съдържало
предупреждение за предприемане на наказателно преследване при неизпълнение по
см. на чл.206, ал.1 от НК. В поканата обаче не било упоменато за просрочена
сума по Договора за лизинг. Тази покана не била
получена от подс. С., което било удостоверено с обратна разписка с дата
06.03.2009г. от пощенски служител, при условията на чл.44, ал.4 ГПК, в която е
било отразено: „Пратката не е потърсена от получателя”. Глава VIII
„Заключителни клаузи” -чл.23 от въпросния договор предвиждал, че всички
документи ще се смятат за редовно връчени на посочените от страните адреси, в
случай на промяна на някоя от страните, за която другата не е била уведомена.
Подсъдимият А.С., в качеството си на лизингополучател не се свързал с дружеството-лизингодател и не изпълнил
задължението за връщане на лизинговата вещ в срока, определен в поканата. Това
обстоятелство обусловило последващите действия на свид. Н. С., собственик на „А.-Н”
ЕООД, изразяващи се в подаването на молба от името на „А.-Н”ЕООД до 08 РУП-СДВР
с данни за извършено престъпление от общ характер от поде. А.С. и искане за
обявяване на автомобилът за общодържавно издирване. По този повод били
предприети издирвателни мероприятия, но същите се оказали безрезултатни.
Видно от заключението на приобщената от досъдебното
производство съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) се установява, че пазарната
стойност на процесния автомобил към дата 26.01.2008г. е била в размер на 17
236.80 (седемнадесет хиляди двеста тридесет и шест и 0.80) лева, а минималната
работна заплата към 26.01.2008г. е била в размер на 220 (двеста и двадесет)
лева, като стойността на автомобила се равнявала на 78,35 минимални работни
заплати.
Описаната
по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от Софийски районен
съд от събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени
средства а именно :
Гласни:
Обясненията
на подсъдимия С. и в показанията на свидетеля Н. К.С. (прочетени на основание
чл. 283 вр. с чл.373, ал. 1 от НПК).
Писмени:
Телеграма за обявяване на ОДИ на лек автомобил
(л. 4 от ДП), съобщение за издирване на МПС (5 от ДП), молба (л.6-7 от ДП),
свидетелство за регистрация (л.8 от ДП), договор за оперативен лизинг (л.9-13
от ДП), приемо-предавателен протокол от 26.01.2008г. (л.14 от ДП.), протокол от
взето решение за прекратяване на договора за лизинг (л.15 от ДП), Уведомление
(л.16 от ДП), копие от известие за доставяне на пощенска пратка (л.17 от ДП.),
решение на СГС - фирмено отделение ( л.18от ДП.), копие от лична карта (л.19 от
ДП), сведение ( л.20 от ДП), сведение (л.21 от ДП.), справка ГД „ИН”-МП (л.24
от ДП), справка НСлСл (л.26 от ДП), телеграма за обявяване на ОДИ на издирвано
лице (л.40 от ДП), справка от Д”МОС” (л.45, 55 от ДП ), писмо-справка до
Д”МОС”( л.52-54 от ДП ), протокол за вземане на образци за сравнително изследване
(л. 63-64 от ДП), справка за съдимост (л.70 от ДП), справка за съдимост
(л.15-17 от СД), справка от ГД „ИН”-МП (л.13 от СД), справка от ОПП СДВР(
л.42-430 от СД), справка за имотно състояние о АП (л.44 от СД), справка за
съдимост (л.46, л.74 от СД), както и изготвената
и приета по делото експертиза : заключението на в.л. Деляна Ковачева-Нейкова по
СОЕ (л.35-36 от ДП.).
Съдът
е направил анализ на събраните в хода на производството свидетелски показания,
като е анализирал същите в тяхната взаимовръзка и съпоставяйки ги с останалите
писмени доказателства и доказателствени средства, налични по делото и е извел
въз основа на тях съответните факти, относими към предмета на доказване.
Подобно
на първоинстанционния съд и настоящият състав дава вяра на показанията на св. С.,
относно стеклите се обстоятелства по предоставянето на процесния автомобил марка „Ауди”, модел „А 6” с ДК № ********във
владение на подсъдимият, като логични, обективни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Същите бяха кредитирани от съда в частта им, относно
сключения
Договор за лизинг от 26.01.2008г. и неговия обект, обстоятелствата по
предаването на автомобила във фактическата власт на подс. С. и платената от
последния първоначална вноска в размер на 4000/четири хиляди/ лева.
Първоинстанционният съд е отхвърлил законосъобразно показанията на св. С. в
останалата част след съответен анализ за достоверност и съпоставяне с
останалите гласни и писмени доказателствени източници.
Съдът е извършил анализ на обясненията на подсъдимия
поотделно, след което ги е съпоставил с показанията на св. С., както и с
наличните писмени доказателства, при което е достигнал до правилният извод, че
същите са нелогични и непоследователни, поради което не следва да им бъде
дадена вяра по отношение на обстоятелствата, имащи значение за предмета на
доказване, и който анализ
настоящата инстанция споделя напълно, поради което и не намира за нужно да го
преповтаря.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, като и заключението на
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза. От същото се установява
пазарната стойност на процесния автомобил, минималната работна заплата за
страната към момента на деянието и размера на причинената имотна вреда.
Така изложената
фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.
Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното
решаване на делото.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал.
От правна страна
Въз основа на правилно
изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият А.С. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206,
ал. 3 вр. с ал.1 от НК.
Правилни са изводите на районния съд, че от доказателствените материали не
се установява времето на извършване на процесното деяние. В настоящия случай,
не се установява по несъмнен и категоричен начин датата на извършване на
деянието или конкретен период, в който обаче да са налице достатъчно по своя
обем безспорни доказателства, за да може да се приеме, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна състава
на вмененото му обвинение, поради което и въззивният съд намира, че липсва елемент от обективната
страна на престъплението.
"Обсебването" спада към групата на престъпните присвоявания,
уредени в глава V от НК /"Престъпления против собствеността"/.
"Присвояването" е акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да се извърши
както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи особения
субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на
дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова
да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с
изначално предвиденото правно основание. Като част от тази група престъпления,
обсебването по чл. 206 от НК притежава описаните характеристики като наред с
тях разкрива и свои специфични особености.
На първо място непосредствения обект на посегателство може да бъде само
движима вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира
във фактическата власт на дееца на определено правно основание - договорно
правоотношение, акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като
неговата довършеност се обуславя от засягането възможността на собственика на
вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в
правото му на собственост върху нея - да я владее, да се разпорежда с нея и да
я ползва. Особен е субектът на деянието като той може да бъде единствено лице,
което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство, който
владее или държи на годно правно основание. Единствената възможна форма на вина
е пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели противозаконното
разпореждане да бъде в негов или чужд интерес.
В настоящия
случай от обективна страна се установи, че на подсъдимият е предоставена
фактическата власт върху движима вещ - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6” с ДК № ********въз основа на
валидно правно основание - сключен договор за лизинг - в качеството му на
лизингополучател. Параметрите на разпоредителната власт върху вещта са очертани
в договора, сключен между страните. Верен е изводът на първоинстанционния съд,
че владението върху процесния автомобил е било предадено на подсъдимия на 26.01.2008г.
съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата. Верен е изводът за
причинена липса на инкриминирания автомобил. С оглед събраните доказателства за
извършен опит от лизингодателят да връчи уведомление – покана на
лизингополучателя за прекратяване на договора поради неизпълнение ( с дата на
връчване 06.03.2008г.), остава неясно защо лизингодателя е бездействал в
продължение на повече от година след сключването на договора за лизинг и защо е
изчакал края на срока на договора – месец февруари 2009г. В конкретния случай при безспорно
доказано владение върху инкриминирания лек автомобил на валидно правно
основание липсват доказателства по делото, които да сочат за осъществени
действия по "своене" на инкриминирания автомобил от страна на подсъдимия
С., изпълващи състава на инкриминираното деяние. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чужда движима вещ,
която владее или пази на правно основание. Своенето се изразява в промяна на
отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с
предприемането на действия по окончателното разпореждане с нея в свой или в
чужд интерес. Теоретичните постулати делят разпореждането с предмета на
престъплението на фактическо или юридическо, като юридическото се изразява в
сключването на противозаконна сделка с инкриминираната вещ от субекта, а
фактическото - в използване на вещта като своя. Настоящият въззивен състав се
солидаризира с изводите на районния съд, че сред материалите по делото липсват
доказателства, от съдържанието на които да се установява, че подсъдимият е
извършил акт на противозаконно юридически или фактическо разпореждане с
автомобила. Въззивният съд намира, че местонахождението на процесния автомобил
е неустановено, както и че не е установен моментът, до настъпването на който
подсъдимият С. фактически го е ползвал, а е в тежест на прокуратурата да
докаже, че той се намира във владение на
подсъдимия или на лице, свързано с него. Не е установено какви действия с
автомобила е извършил подсъдимият, ако се е разпоредил с него – кога и как го е
направил и по отношение на кои лица. Несъмнено, липсват каквито и да е преки
доказателства, чрез които да бъде извършена проверка на дадените от подсъдимия обяснения
за факта на осъществено разпореждане с автомобила в полза на трето лице, за датата
и обстоятелствата, при които същият е преустановил своята фактическа власт
върху него. От направената съвкупна преценка на доказателствените материали по
делото, от страна на районния съд, която се споделя и от въззивния състав
следва извода, че по делото няма нито едно доказателство процесният автомобил
да е бил заложен от подсъдимия през 2008г. В този смисъл при безспорно доказано
владение върху инкриминирания лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6” с ДК № ********на валидно, годно
правно основание като елемент от състава на престъплението
"обсебване", то по делото липсват доказателства, които да сочат за
действия по "своене" на инкриминирания автомобил от страна на
подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че единствената информация
и то не за залагане, а за продажба на автомобила, без да става ясно дали същият
е „продаден“, на колко лица - едно или повече, се съдържа единствено в
обясненията на подсъдимия, които остават неподкрепени от останалия
доказателствен материал. Други доказателства, които да изясняват участието на
подсъдимия в извършване на деянието не са налични по делото. Съгласно чл. 116,
ал. 1 от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на
обвиняемия. Поради изложеното и съдът не прие безспорно установено по делото
авторството на подсъдимия в извършване на описаното в обвинителния акт деяние.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за
виновността на подсъдимия. Отсъствието на такива доказателства налага
единствения и правилен извод, че извършването и авторството на престъплението
не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия за
невиновен и неговото оправдаване. Следва да се отбележи също така, че
договорът за лизинг е прекратен едва през 2009г. и през съата година е
изпратена покана до подсъдимия да върне вещта, която не е получена от него.
Доколкото не беше установено по настоящото дело подсъдимият да е извършвал
фактическо или юридическо разпореждане с движимата вещ, както и да е отказал да
я върне след надлежна покана през 2008 година, то изводите на СРС, че
подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от НК , респ. и от субективна страна са правилни и
законосъобразни.
Присъдата следва да бъде потвърдена и в частта, в която е отхвърлен
предявеният от А. - Н” ЕООД граждански
иск срещу подсъдимия. Доколкото съдът прие, че подсъдимият не е осъществил
елементите от състава на вмененото му обвинение, същият не може да носи
гражданска отговорност за претендираните от дружеството лизингодател
имуществени вреди.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха констатирани неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила
или необоснованост, даващи основание за изменение или отмяна на присъдата,
поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед на гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда от 17 март 2015г., постановено от
СРС, НО, 102-ри състав по НОХД № 14004/2012г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.