ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Велико Търново, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 28 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 56, ал.
4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от А.А.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Разпореждане № Ц2112-04-356#2/ 23.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново. С оспореното разпореждане, на основание чл. 27, ал. 2 и чл. 55 от АПК, е оставено без разглеждане Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 112-04-356/ 25.08.2020 г., подадено от А.К. и е прекратено административното производство. Жалбоподателката оспорва решението като незаконосъобразно като изтъква, че с експертно решение от 08.05.2020 г. на ТЕЛК й е определена трайно намалена работоспособност 50%, с посочване, че освен старото й заболяване, което е водеща диагноза, са налице нови заболявания. Твърди също, че освен осигурителния стаж до 31.07.2012 г. има новопридобит такъв към датата на издаване на експертното решение, като общият й осигурителен стаж е повече от 5 години. Счита, че предвид новите й заболявания, отбелязани в ЕР на ТЕЛК, тя отговаря на изискванията по чл. 74 от Кодескса за социално осигуряване /КСО/, за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От съда се иска да отмени оспореното разпореждане на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – Велико Търново и да разгледа подаденото заявление за отпускане на пенсия.
Ответникът
– ръководителят
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, в представено писмено
становище твърди неоснователност на жалбата. Сочи, че с Разпореждане №
2112-04-390#3/ 08.06.2017 г., обжалвано по административен ред и
потвърдено от директора на ТП на НОИ – Велико Търново, влязло в сила на
22.08.2017 г., е налице произнасяне по искане на А.К. за отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, като е отхвърлил това искане. Счита, че
представеното към последното заявление на жалбоподателката ЕР № 1712/
08.05.2020 г. на ТЕЛК представлява нов документ по отношение на разпореждането
от 08.06.2017 г., но същото не съдържа данни, налагащи извършването на нова
преценка по същество на направеното искане. Изтъква, че лицето е следвало да
изрази възраженията си по отношение датата на инвалидизиране по съответния за
това ред, като няма данни експертното решение на ТЕЛК да е било обжалвано.
Намира за обосновани изложените в обжалвания акт съображения относно наличието
на основанието по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за прекратяване на производството,
независимо от непрецизната правна квалификация на това основание, дадена в
самото разпореждане. Моли жалбата на А.А.К. да бъде отхвърлена.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение № 0829/ 08.03.2013 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново, на А.А.К. е определена трайно намалена работоспособност 90% поради общо заболяване, водеща диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, дата на инвалидност 31.07.2012 г., срок на инвалидизиране 2 години. Със заявление вх. № 9678/ 29.03.2013 г. на ТП на НОИ – В. Търново, А.К. е поискала отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социална пенсия за инвалидност, като е представила експертното решение. След служебно събиране на данни за осигурителния стаж на лицето, с Разпореждане № 746/ 21.08.2013 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново, е отказано исканото отпускане на пенсия за ИОЗ, поради липсата на необходим осигурителен стаж – изчисленият стаж на лицето е бил 3 години 9 месеца и 21 дни (в това число - майчинство - 3 години), при изискуем такъв от 5 години придобит до датата на инвалидизирането, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, в приложимата редакция. В преписката не се съдържат данни разпореждането на ръководителя „ПО“ да е било обжалвано.
С Експертно решение № 0597/ 06.02.2015 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново, на А.К. е определена трайно намалена работоспособност 72,7% поради общо заболяване, водеща диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, дата на инвалидност 31.07.2012 г., срок на инвалидизиране 2 години. В решението са отбелязани съпътстващи увреждания – намалено зрение на лявото око с корекция и стеснен периметър. Няма данни от К. да е искано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на база посоченото ЕР.
С Експертно решение № 0388/ 26.01.2017 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново, на А.К. е определена трайно намалена работоспособност 52,5% поради общо заболяване, водеща диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, дата на инвалидност 31.07.2012 г., срок на инвалидизиране 3 години. В решението са отбелязани съпътстващи увреждания – намалено зрение на лявото око и съдружно кривогледство на лявото око. Със заявление вх. № 2112-04-390/ 15.05.2017 г. на ТП на НОИ – В. Търново, А.К. е поискала отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социална пенсия за инвалидност, като е представила експертното решение и други документи. След служебно събиране на данни за осигурителния стаж на лицето, с Разпореждане № 2112-04-390#3/ 08.06.2017 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново, е отказано исканото отпускане на пенсия за ИОЗ, поради липсата на необходим осигурителен стаж – изчисленият стаж на лицето към датата на инвалидизиране, е бил 3 години 9 месеца и 23 дни, при изискуем такъв от 5 години, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Разпореждането е било обжалвано от заявителката по реда на чл. 117 от КСО, като жалбата е била отхвърлена с Решение № 1012-04-53#1/ 07.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. Решението е било съобщено на адресата му на 07.08.2017 г., няма данни да е било обжалвано по съдебен ред.
Последвало е подаване от К. на Заявление с вх. № 2112-04-52/ 22.01.2018 г. на ТП на НОИ, за отпускане на лична пенсия за ИОЗ при спряна социална пенсия за инвалидност и отново с позоваване на ЕР № 0388/ 26.01.2017 г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. С Разпореждане № 2112-04- 52#2/ 12.02.2018 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново е отказано отпускането на исканата пенсия, с мотиви аналогични на тези в изброените по-горе разпореждания - липса на нормативно изискуемия стаж до датата на инвалидизиране. Разпореждането е обжалвано от заявителката по административен ред и отменено с Решение № 1012-04-25#1/ 03.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, като със същото решение заявлението от 22.01.2018 г. е оставено без разглеждане и производството е прекратено в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Решението на горестоящия орган е било оспорено по съдебен ред, като с Разпореждане № 181/ 31.05.2018 г. по адм. дело № 285/ 2018 г. на АСВТ, влязло в сила на 13.06.2018 г., жалбата е оставена без разглеждане поради неотстраняване на указана нередовност и съдебното производство е прекратено.
С Експертно решение № 1712/ 08.05.2020 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново, на А.К. е определена трайно намалена работоспособност 50,0% поради общо заболяване, водеща диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, дата на инвалидност 31.07.2012 г., срок на инвалидизиране 3 години. В решението са отбелязани съпътстващи увреждания – намалено зрение на лявото око и състояние след травма на главен мозък с остатъчен дискоординационен синдром, без огнищна неврологична симптоматика. Със заявление вх. № Ц2112-04-356/ 25.08.2020 г. на ТП на НОИ – В. Търново, А.К. е поискала отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с позоваване на посоченото ЕР, като е представена и Трудова книжка № 58. С Разпореждане № Ц2112-04-356#2/ 23.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – В. Търново, поправено с разпореждане от 20.01.2021 г. относно номерацията на акта, заявлението на А.К. от 25.08.2020 г., е оставено без разглеждане на основание чл. 27, ал. 2 и чл. 55 от АПК, и е прекратено административното производство, като в мотивната част на акта са изложени съображения за наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни - с Разпореждане № 2112-04-390#3/ 08.06.2017 г. на ръководителя „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново. Разпореждането е връчено на адресата му на дата 31.12.2020 г. /л. 101 от административната преписка/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, чрез органа, който го е издал, на дата 13.01.2021 г. /л. 14 от делото/. Към жалбата са приложени доказателства, вече съдържащи се в административната преписка, вкл. копия от страници на посочената по-горе трудова книжка.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките
на преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 от АПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След извършената на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е
издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на
пенсия за ИОЗ, респ. на отказ по същество да бъде
отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ /чл. 98, ал. 1, т. 1,
предл. първо от КСО/, по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на
същия орган е да се извърши проверката за допустимост на административното
производство на всички основания по последно посочената норма и съответно да
прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези
основания. В случая разпореждането за оставяне
на заявлението на А.К. без разглеждане и прекратяване на производството е
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново, в пределите на неговата
материална компетентност. Разпореждане № Ц2112-04-356#2/
23.12.2020 г. на посочения орган е издадено в писмена
форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, при което непрецизното и/или
неточно посочване на правните основания за прекратяване на производството, не
би могло да затрудни правото на защита на заявителя, нито евентуалната съдебна
проверка за законосъобразност на акта.
Съдът обаче намира за неправилни съображенията на административния орган, с които е оставено без разглеждане подаденото от А.К. заявление и производството е прекратено. На първо място следва да се отбележи, че независимо от неколкократните заявявания на такива искания, няма данни и до настоящия момент на жалбоподателката да е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Не е спорно, че на 25.08.2020 г. К. е отправила до пенсионния орган поредно заявление за отпускане на лична пенсия за ИОЗ, както и че по всички предходни такива нейни заявления, от компетентния орган са били постановени влезли в сила откази, тъй като заявителката не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО.
Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице сочената от ответника пречка /абсолютна отрицателна предпоставка/ за допустимостта на производството по същество. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган е задължен, преди да проведе производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ неправилно е приел, че влязлото в сила негово Разпореждане № 2112-04-390#3/ 08.06.2017 г., с които е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателката на същото основание, претендирано и с процесното заявление, представлява влязъл в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. На първо място, както всички предхождащи го разпореждания по заявленията на К., така и Разпореждане № 2112-04-390#3/ 08.06.2017 г. представляват откази – т.е. административни актове, с които не са признати заявените от лицето права. С поредното й заявление от жалбоподателката са представени нови писмени доказателства - Експертно решение № 1712/ 08.05.2020 г. на ТЕЛК и данни от Трудова книжка № 58, касаещи релевантни за определяне правото й на пенсия за ИОЗ факти, настъпили след издаване на разпореждането от 08.06.2017 г. – степен на намалена работоспособност и причиняващи заболявания, определена дата на инвалидизиране, придобит осигурителен стаж. При наличието на цитираните доказателства и установяващите се от тях обстоятелства, не може да бъде споделена тезата на административния орган за преразглеждане на предмета на влязъл в сила ИАА. Поради това настоящият състав счита, че не е налице пълна идентичност между сочения от органа ИАА - Разпореждане № 2112-04-390#3/ 08.06.2017 г. и предмета на процесното административно производство, която да обуславя недопустимост на последното и евентуална нищожност на приключващия го административен акт. Действително, възможно е представените нови доказателства и установяващите се от тях факти, да не са в състояние да внесат някаква решаваща промяна в констатациите и крайните изводи на административния орган, в каквато насока на практика са голяма част от мотивите на оспорваното разпореждане. Тези въпроси обаче касаят преценката на административния орган по същество относно основателността на искането, но не и допустимостта на същото.
Съобразно горното, независимо от постановения предходен отказ съдът намира, че пенсионният орган следва да извърши преценка и се произнесе с разпореждане по същество, с което при наличие на съответните материалноправни предпоставки да отпусне исканата от заявителката пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния отказ. Обективираният в Разпореждане № Ц2112-04-356#2/ 23.12.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – В. Търново, изричен отказ да бъде разгледано по същество отправеното до него заявление вх. № Ц2112-04-356/ 25.08.2020 г., подадено от А.А.К., следва да бъде отменен и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането по същество.
Водим от горното
и на основание чл. 200, ал. 1, вр.
с чл. 56, ал. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя по жалба на А.А.К.
с ЕГН **********, адрес ***, Разпореждане № Ц2112-04-356#2/ 23.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е оставено без разглеждане Заявление за
отпускане на пенсия с вх. № 112-04-356/ 25.08.2020 г., подадено от А.К. и е прекратено административното производство.
Изпраща преписката на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, за продължаване на действията по административното производство и разглеждане по същество Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 112-04-356/ 25.08.2020 г., подадено от А.А.К. с ЕГН **********.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен съд, при
условията на чл. 200, ал. 2 от АПК, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: