№ 2958
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500180 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 371822/19.11.2024 год. по
регистъра на СРС, депозирана от М. В. К., действащ лично и със съгласието на
своята майка А. А. Т. чрез упълномощения процесуален представител – адв. К.
И., срещу съдебно Решение № 19458 от 29.10.2024 г. постановено по гр.д. №
27162/2024 год. по описа на СРС, ГО, 158 състав, с което е изменена на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от В. К. К., определена по силата на одобрена съдебна спогодба с
протоколно определение от 26.03.2019 г. по гр.д. № 68708/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, 149-ти състав в полза на М. В. К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка А. А. Т., като е осъдил на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК В. К. К., да заплаща на М. В. К.,
действащ лично и със съгласието на своята майка А. А. Т., месечна издръжка в
размер на 380 лв., считано от 14.05.2024 г. /датата на подаване на исковата
молба/, платима по банков път, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Решението се обжалва частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от
СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за разликата над 380 лева до пълния предявен
размер от 575 лева.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Твърди се, че районният съд не
е анализирал съвкупно нарасналите нужди на детето и конкретните
възможности на бащата да плаща издръжка в по-голям размер, като са
изложени подробни съображения в тази насока. Отправя искане към съда за
изменение на съдебното решение, като бъде присъдена месечна издръжка в
1
пълния предявен размер.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
упълномощения представител поддържа въззивната жалба и сочи нови
доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от В. К. К. чрез адв. И. В., с който я оспорва като неоснователна. Моли
същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено.
В открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител,
пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Не претендира разноски. Не прави възражение на претендираните от
въззивника разноски.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Производството пред първия съд е образувано по предявен от
непълнолетния М. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка А. А. Т., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу В. К. К., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 575,00
лв. месечно, считано от подаване на исковата молба /14.05.2024 г./.
С обжалваното съдебно Решение № 19458 от 29.10.2024 г. постановено
по гр.д. № 27162/2024 год. по описа на СРС, ГО, 158 състав, първият съд е
изменил на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от В. К. К., ЕГН **********, определена по силата на
одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 26.03.2019 г. по гр.д.
№ 68708/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 149-ти състав, в полза на
М. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка
А. А. Т., ЕГН **********, като е осъдил В. К. К., ЕГН **********, да заплаща
на М. В. К., ЕГН **********, чрез неговата майка А. А. Т., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 380,00 лв., считано от 14.05.2024 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от
380,00 лв. до пълния предявен такъв от 575,00 лв. месечно, като
неоснователен.
Допуснал е основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Разпределил е отговорността за разноските.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението и
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично
основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска,
2
както и с променените (увеличените) възможности на задължения родител да
покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената
месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на
нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката
му.
В процесния случай не е спорно, че въззиваемата страна В. К. К. е баща
на детето М. В. К., роден на ********* г., което се установява от приетото по
делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 23.09.2008
год. издадено от Столична община – район „Сердика“ въз основа на акт за
раждане № 593/23.09.2008 год.
С протоколно определение от 26.03.2018 г. по гр.д. № 68708/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, 149-ти състав е одобрена съдебна спогодба,
по силата на която бащата е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка
в размер на 150,00 лв., считано от 25.10.2018 г.
От събраните пред първия съд доказателства, се установява, че ищецът е
записан като ученик в 97 СУ „Братя Миладинови“, гр. София, за учебната
2023/2024 година, както и че същият посещава тренировки по баскетбол при
месечна такса от 70,00 лв.
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и
доходите на страните се установява, че майката А. А. Т. в периода от м. януари
2023 г. до м. декември 2023 г. е била трудово ангажирана и е получавала
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2550,77 лв.
Бащата В. К. К., видно от представен трудов договор от 11.06.2024 г. е в
трудови правоотношения с „Технооптик“ ООД при основна заплата от 1546,43
лв. месечно.
Съгласно постъпила справка-данни за периода 01.01.2024 год. –
30.09.2024 год., както и справка за актуално състояние на действащи трудови
договори от НАП за бащата В. К. се установява, че в периода от 02.01.2008 г.
до 15.04.2024 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с „Оптични
елементи и системи“ ООД при основна месечна заплата от 1807 лв., а от
11.06.2024 г. – с „Технооптик“ ООД при основна заплата от 1546,43 лв.
Установява се също, деклариран осигурителен доход в периода м. 01.2024 г. –
м. 08.2024 г., възлизащ средномесечно за периода на сума от около 1430 лв.
От постъпилата от НАП справка относно майката на ищеца се
установява, че А. Т., считано от 04.04.2007 г. се намира в правоотношение с
„Оптични елементи и системи“ ООД при основна месечна заплата от 2073 лв.,
като за нея има деклариран осигурителен доход в периода м. 01.2024 г. – м.
07.2024 г., възлизащ средномесечно за периода на сума от около 2460 лв.
Представени са и касови бележки и фактури, от съдържанието на които
не може да се направи категоричен извод дали отразените върху тях артикули
са били закупени с оглед нуждите на детето М..
За нуждите на производството пред въззивният съд е изискана
информация относно доходите на страните.
Съгласно справка-данни за периода 01.01.2024 год. до 31.01.2025 год.
предоставена от НАП за бащата В. К., както и писмо от НОИ за периода
м.05.2024 год. –м.12.2024 год. се установява, че същият е трудово ангажиран
като от м.06.2024 год. до м.12.2024 год. е получил средно месечен
осигурителен доход в размер на 1458,08 лева, а за периода м.01.2025 год. –
м.03.2025 год. в размер на 1543,80 лева.
По отношение на майката А. Т. от съдържанието на писмо от НОИ се
3
установява, че същата е трудово ангажирана с осигурителен доход за периода
м.05.2024 год. – м.12.2024 год. от около 2470,40 лева месечно, а за периода
м.01.2025 год. –м.02.2025 год. в размер на 2679,29 лева средно месечен
осигурителен доход.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Люлин след проведена
среща и разговор с майката А. Т. и детето М.. По думи на майката, бащата
редовно заплаща определената му от съда издръжка в размер на 380 лева, но
според нея тя е крайно недостатъчна за посрещане ежедневните нужди на
детето М., който понастоящем е ученик в 10-ти клас в 97 СУ „Братя
Миладинова“ гр.София. Споделя пред социалния работник, че тя е родителят,
който полага основни грижи за детето М., като помощ получава от нейният
партньор и разширеното си семейство. Според майката, освен издръжка,
бащата не участва в грижите за детето М.. При разговор с детето М., същият е
споделил, че е съгласен с действията предприети от майка му по повод
предявеният иск за увеличаване на дължимата от бащата месечна издръжка,
тъй като според него също издръжката в размер на 380 лева не е достатъчна за
покрИ.е на неговите образователни и здравни нужди, както и спорните му
занимания. В заключение е посочено, че е в интерес на детето М., бащата да
заплаща по-висок размер на месечна издръжка, която да бъде съобразена
както с нуждите на детето, така и с възможностите на неотглеждащият
родител.
Пред въззивният съд са представени удостоверение от Център за
психология и психотерапия, както и квитанции за заплатени суми,
удостоверяващи посещение на детето М. на психологични консултации в
терапевтичен кабинет.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
4
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд,
детето М. е на 16 годишна възраст, като нуждите на детето са обичайни за
неговата възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински
грижи, културни потребности, развлечения, спорт, а ориентир за техния
размер е приетият в страната размер на линията на бедност. Липсват данни за
ежемесечни разходи, свързани със заболяване на детето.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка от 150 лева за детето М. с
одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 26.03.2019 г. по гр.д.
№ 68708/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 149-ти състав до
настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около 6
години, въззивникът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Поради това правилно първоинстанционния съд е
съобразил трайно нарасналите нужди на детето.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в
икономическите условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите
в страната инфлационни процеси, като инфлацията за месец април 2025 год.
спрямо месец март 2019 год. (месеца на одобряване на съдебната спогодба, с
която е определена първоначалната издръжка) е 42,3% (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето – в случая неговата майка.
През изминалия от определяне на издръжката период е увеличен и
размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 560
лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.) за 2019 г. същият е достигнал до 1077 лева за
2025 год. определен с (ПМС № 359/23.10.2024 г.).
Действително са настъпили промени в обстоятелствата, при които
5
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка за детето М. в размер на
575 лева.
Ръководейки се от законните критерии и събраните писмени
доказателства, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на
детето М. са необходими общо не по-малко от около 650 лв. - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални
възможности да заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна
издръжка за детето в размер на 430 лева, тъй като по делото не е установено
бащата да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му,
нито да има данни за други алиментни задължения към ненавършили
пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. №
1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). В същото време въззиваемия В. К. е в
работоспособна млада възраст, няма други алиментни задължения, получава
трудововъзнаграждение в размер над минималния за страната, поради което
съдът намира, че може да задоволява собствените си екзистенциални нужди,
но и да изпълнява задължението си за издръжка към ненавършилото
пълнолетие дете.
По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод,
че бащата В. К. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето
М. в пълния предявен размер от 575 лева.
При определяне на издръжката в размер на 430 лева, дължими от
бащата за детето М., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че майката
полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
Разликата над посочения размер от издръжката за детето следва да се поеме от
майка му, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното
положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите
нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на
минималната работна заплата за страната.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието на
въззиваемия в издръжката на детето М. следва да се увеличи с още 50 лева
или до размера от 430 лева.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата
над 380 лева до 430 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
въззивника месечна издръжка от още 50 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба (14.05.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, а
6
решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е
отхвърлен за разликата над 430 лева до претендираните 575 лева – да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските съдът приема следното:
Въззивника своевременно претендира разноски за въззивното
производство и съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивника е направил разноски в размер на 480
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл.
80 ГПК.
Съобразно изхода от спора и уважената част от претенцията на
въззивника се следват разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 123,07 лева.
Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство и
съдът не дължи произнасяне.
Върху размерът на присъдената от настоящата инстанция издръжка В.
К. К. дължи държавна такса в общ размер от 72 лева по сметка на СГС, за
която сума съдът го осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 19458 от 29.10.2024 г. постановено по
гр.д. № 27162/2024 год. по описа на СРС, ГО, 158 състав, с което е отхвърлен
иска по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, за осъждане на В. К. К., ЕГН
********** да заплаща на непълнолетното си дете М. В. К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка А. А. Т., ЕГН **********,
месечна издръжка за разликата над 380 лева до 430 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си
дете М. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка А. А. Т., ЕГН **********, още 50 (петдесет) лева месечна издръжка
(или общо 430 лева), считано от 14.05.2024г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 19458 от 29.10.2024 г.
постановено по гр.д. № 27162/2024 год. по описа на СРС, ГО, 158 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на непълнолетното си дете М. В. К., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка А. А. Т., ЕГН **********, сумата в
размер на 123,07 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 180/2025 год. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, III въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 72 лева (седемдесет и два лева) - държавна такса по
въззивно гр. дело № 180/2025 г. по описа на Софийския градски съд,
7
Гражданско отделение, III въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8