Р
Е Ш Е
Н И Е
№54
гр. Хасково,
16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
и прокурора Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 686 по описа на Административен
съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл. 285, ал. 1, във вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по предявен от Л.П.Б., ЕГН
: **********, иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с правно основание чл. 284
от ЗИНЗС, във вр. чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в
размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от
08.10.2019 г. до 14.05.2020 г. в Арест – гр. С.
Ищцата
твърди, че условията в Свиленградския арест били непоносими и застрашавали
здравето и живота ѝ. Била поставена в неблагоприятни условия, подложена
била на ужасяващи неща, които ѝ нанесли тежки психически поражения. На
първо място сочи, че била затворена в недостатъчна жилищна площ, с оскъдна
светлина, която повредила зрението ѝ, без проветрение. Имало недостиг на
въздух от цигарения дим. Зимата било адски студено, отопление нямало. В килията
нямало тоалетна, нито мивка с вода. Била единствената жена, всички останали
били мъже. Твърди, че била с голяма миома и системни кръвоизливи. По време на
кръвоизливите трябвало да се моли на старшината да отиде до тоалетната, която
била в другия край на коридора, а също и да моли да приберат мъжете и да чака
по половин час, за да ѝ отворят. В килията било ад – влажно, тъмно, с
буболечки по стените. Освен това, имала анемия с дефицит на желязо и в ареста
била без въздух и слънчева светлина. Всичко това пораждало у нея чувство на
страх, незащитеност и усещане за малоценност. Била сама в килията, без
възможност да общува през този дълъг период. Времето за престой навън се
провеждало в коридора на ареста, където всичко било опушено от цигарен дим.
Поради здравословните си проблеми имала нужда от чист въздух и затова не
излизала във въпросния коридор, където се чувствала още по-зле. Добавя, че
медицинска грижа в ареста не получила, както във връзка с миомата, така и по
повод анемията, нито във връзка с гъбична инфекция, която имала. Многократно се
опитвала да получи медицинска помощ от съответните специалисти, но такава не
ѝ била предоставена. Идвал само един лекар, който не я преглеждал, а
всеки път ѝ казвал, че няма нужда от никакви специалисти. Във връзка с
трудностите, които имала по отношение достъпа до медицински специалисти, писала
писма до различни институции в страната. Получила съдействие от наблюдаващ
прокурор, който назначавал експертизи. При една от тях била прегледана от
гастроентеролог, който посочил какви изследвания следва да ѝ се направят,
но лекарят, който посещавал Ареста в гр.С., не ги направил. Твърди, че заради
престоя в ареста, зрението ѝ било увредено, виждала размазано. Повреден
бил и слухът й. Отслабнала с 30 килограма. Около миомата ѝ се появили още
три възела, кожата ѝ била бледа и с петна. Имала системно главоболие,
безсъние, постоянен страх, треперили ѝ ръцете и краката, чувствала се
потисната и изпадала в депресия.
В
съдебно заседание, ищцата се представлява от процесуален представител, който
поддържа иска. Релевира доводи за уважаването му.
ОТВЕТНИКЪТ – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – гр.София, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание и в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за
неоснователност на исковата молба. Счита, че твърденията на ищцата са останали
недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира исковата претенция за недоказана. Счита, че от
страна на ищцата са били изложени общи мнения, които нямат характер на факти. В
случай на уважаване на иска, моли да се намали размерът на исковата претенция.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна
следното:
В
Справка изх. № 1367/09.09.2020 г. от началника на Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ (РСИН) - Хасково се удостоверяват следните обстоятелства:
Ищцата
Л.П.Б. е била задържана в Арест – гр. С. на 08.10.2019 г. и приведена в Затвор
– гр. С. на 13.05.2020 г.
По
време на престоя си в Арест – гр.С. е пребивавала в килия № 5, с 6.5 кв.м.
площ. Според справката, килията е оборудвана с решетъчен отвор на вратата,
отстоящ на 1.5 м. от прозорците на коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух.
В килията имало четири легла, една маса и две табуретки. Отоплението в килиите
било посредством един калорифер и климатик, разположени в коридора. Над вратите
на килиите били монтирани две луминисцентни тела за осветление. В килиите имало
въздуховоди от вентилационна система, която осигурявала постоянна циркулация на
въздуха.
Oбщият
брой на задържаните лица в килия № 5 е описан, както следва: oт 08.10.2019 г. -
до 25.10.2019 г. – Б. пребивавала сама в килията, от 25.10.2019г. - до
30.10.2019 г. - изпратена в Арест - гр. Хасково, от 30.10.2019 г. - до
16.11.2019 г. - пребивавала сама, от 17.11.2019 г. - до 20.11.2019 г. - с едно
задържано лице (Е. Г. П.), от 21.11.2019 г. - до 01.12.2019 г. - пребивавала
сама, от 02.12.2019 г. - до 04.12.2019 г. - с едно задържано лице (Г. М. С. А.),
от 05.12.2019 г. - до 13.12.2019 г. - пребивавала сама, от 13.12.2019 г. - до
23.12.2019 г. - изпратена в Арест - гр. В., от 23.12.2019 г. - до 01.01.2020 г.
- пребивавала сама, от 01.01.2020 г. - до 03.01.2020 г. - с едно задържано лице
(Ж. А. А.), от 04.01.2020 г. - до 23.01.2020 г. - пребивавала сама, от
23.01.2020 г. - до 29.01.2020 г. - изпратена в Арест - гр. В. Т., от 29.01.2020
г. - до 07.02.2020 г. - пребивавала сама, от 07.02.2020 г. - до 14.02.2020 г. -
изпратена в Арест - гр. С. З., от 14.02.2020 г. - до 13.05.2020 г. -
пребивавала сама в килия, а на 13.05.2020г. била преведена в Затвор - гр. С..
На
следващо място, в справката се сочи, че спалните помещения (килиите) в Арест –
гр. С. не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Обособен бил общ
санитарен възел за задържаните, който се състоял от тоалетна и баня.
Санитарните помещения и достъпът до течаща вода в Арест – гр. С. се използвали
от задържаните лица, съгласно разпределение на времето по раздел IV от Заповед
№ Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН - три пъти на ден
при извеждане за получаване на храна и личен тоалет. Извън това, по всяко време
за извеждане и прибиране за престой на открито и при желание от страна на
задържаното лице, както следва: от 06.00
ч. до 08.00 ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от
17.30 ч. до 22.00 ч - вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на
помещенията; когато със задържаните лица не се извършвали
процесуално-следствени действия, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползвало от
тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и
хигиената в ареста; при заявено желание, по всяко време на денонощието -
съгласно т. 20.1 от Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите
на главния директор на ГДИН. Посочва се, че поради факта, че санитарният възел
бил общ и се ползвал от всички задържани лица, понякога било невъзможно да се
изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния
възел. На задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране
най-малко два пъти седмично, а през летния сезон - по възможност ежедневно. На
25.03.2020 г. задържаната (настоящата ищца) отказала да ползва правото си на
достъп до банята.
В
справката се посочва още, че всички помещения в ареста били оборудвани с дюшек,
възглавница, одеяло, чаршафи и калъфка. При постъпването ѝ в Арест - гр.С., на задържаната Б. били предоставени
такива, както и при всяко нейно завръщане след пребиваването ѝ в други
арести. На 20.11.2019 г. и 22.04.2020г. получила спално бельо и от свои близки.
На
последно място в справката е описано, че съгласно т. 26.1 от Заповед №
Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се поддържали от задържаните лица
ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а
медицинският специалист към ареста извършвал контрол чрез проверка и давал
предписания, които отразявал в Дневника за извършени проверки, предписания и
контрол. Съгласно т. 26.2 на същата заповед, килиите и общите помещения се
дезинфекцирали и дезинсекцирали на всеки два месеца или при необходимост под
наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички
общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни препарати.
Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената и
чистотата на килиите. За целта им се осигурявали часове за хигиенизиране,
къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от
цитираната заповед за вътрешния ред в арестите на ГДИН. В РСИН - Хасково
хигиенните материали се доставяли периодично след направена заявка към фирмите
по сключени договори за обществени поръчки от ГДИН. Сочи се, че задържаното
лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия,
получавало приготвен разтвор за почистване. Практиката наложила препарати и
уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за
безопасност и сигурност за тяхното здраве.
Към
справката са приложени документи, сред които копия на разписки за получени при
настанявания одеяло, чаршафи, дюшек, възглавница (от 08.10.2019 г., 30.10.2019
г., 23.12.2019 г., 29.01.2020 г., 14.02.2020 г.); копие на разписка за получени
вещи от близки на 20.11.2019 г. и 22.04.2020 г.; копие на докладна записка от
26.03.2020г. от дежурен по Арест - гр. С., с която се докладва на директора на
РСИН – Хасково, че Б. не използвала предоставената ѝ възможност за лична
хигиена с достъпа до баня на 25.03 и 26.03.2020 г.; копие на седмичен график за
ползване на баня от задържаните лица;
копия на протоколи за извършени услуги по дезинсекция в Арест – гр. С. с
№ 09-002942/07.05.2020 г., № 09-002662/12.03.2020 г., № 09-000340/23.01.2020
г., № 09-004227/12.11.2019 г., № 09-003871/02.09.2019 г.; копия на фактура от 31.03.2020 г. за пране,
сушене, гладене и пакетиране на спално бельо и копия на приемно-предавателни
протоколи и фактури за хигиенни материали – л.42 - 53.
От
страна на ответника, наред с описаните доказателства, бе представена и приета
по делото медицинска документация, а именно: Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 248/19 г. В същата специалист по съдебна медицина, след извършен
преглед на Л.Б., запознаване с представена медицинска документация и други
материали, е дал следното заключение: “установена миома на матката, несвързана
с постоянно кървене. Може да се оперира по желание и планово. За Л.Б. тази
възможност е съществувала от м. юли 2018 г. … Наличието на миома на матката не
възпрепятства пребиваването в ареста и не налага спешно или неотложно лечение.
Хронична желязодефицитна анемия лека степен, компресирана. Анемията не се дължи
на продължаваща кръвозагуба, примерно от миома на матката, както твърди Л.Б.…
Анемията е компресирана и не възпрепятства престоя в ареста… Хроничен бронхит,
необострен. Не се налага лечение. Твърденията за възпалителен стомашно чревен
процес не намират потвърждение в резултатите от направените изследвания.
Здравословното състояние на Л.Б. в момента позволява същата да пребивава в
условията на ареста …“.
Ищцата
е била обект и на втора Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №17/20
г., при която, след преглед на 05.02.2020 г. от съдебен лекар и запознаване с
представената медицинска документация и другите материали по делото за
здравословното състояние на Л.Б., е дадено заключение за установена: „Миома на
матката, установена отпреди. Наличието на миома на матката не възпрепятства
пребиваването в ареста и не налага спешно или неотложно лечение. В момента няма
данни за анемия… Твърденията за възпалителен стомашно чревен процес не намират
потвърждение в резултатите от направените изследвания… Отказът от приемане на
храна и лекарства е личен избор на прегледаната. Въпреки този отказ
здравословното ѝ състояние, досежно предишните оплаквания, е видимо
подобрено. Здравословното състояние на Л.Б., в момента, позволява същата да
пребивава в условията на ареста…“.
По
делото са представени още резултати от
кръвни изследвания на Л.Б., амбулаторни листове за прегледи, формуляри от
прегледи от екипи на Спешна медицинска помощ – гр. Хасково от 18 и 23.10.2019
г.; от 05, 06, 07, 08, 11, 12, 13 и 14.11.2019 г.; 17 и 20.02.2020 г.;
25.03.2020 г.; 03, 04, 14.04.2020 г.; 05, 06 и 07.05.2020 г.
В
хода на съдебния процес се събраха и доказателства, чрез гласни доказателствени
средства – разпит на свидетеля В. З. В., на 39 г., живущ в с. Г. и.., без
родство с ищцата. Същият заяви пред съда, че бил задържан в Ареста на гр.
Хасково. Последното му задържане било през 2018 г., за два дни и от там бил
преместен в гр. С. З.. Преди това - 2015 г. или 2016 г., бил девет месеца в
Ареста в гр. Х.. Условията в Ареста в гр.С. и в гр.Х. били лоши - нямало нито
тоалетна, нито вода в килията, нищо нямало. Целият арест бил с обща тоалетна. И
с хигиената положението било зле, било мръсно. Ходенето до тоалетна ставало,
след като почука на вратата, а нощно време нямал право на тоалетна и се
изхождал в шише. В килиите нямало достатъчно светлина, имало един малък
прозорец. Осигурявали средства за поддържане на хигиената, но не било
достатъчно. Твърди, че в затвора бил с хора, които били в Ареста в гр. С.. От
тях знаел, че там условията били същите, като в Х.. И оттам се оплаквали,
мизерията била същата. И там били с обща тоалетна.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Според
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3, а съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по
чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 203, ал. 1 от АПК е предвидено, че
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а ал. 3 на чл.
203 от АПК гласи, че по реда на тази
глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената
отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
Европейския съюз.
Разпоредбата
на чл. 205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
В
случая искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че
е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица на държавата - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, юридическо лице към министъра на правосъдието, с
териториални служби, в това число затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“, в които има създадени районни служби „Изпълнение на наказанията“
(чл. 12, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 1 и ал.
2 от ЗИНЗС).
Предвид
горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. чл.
284, ал. 1, във вр. чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Исковата молба с претенция
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които
вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и
бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при
осъществяване на административна дейност от служители на ГДИН и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които лицето е изтърпявало наказанието
задържане под стража в Арест – гр. С., е допустим.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда: „осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.“ Алинея 2 на същата разпоредба постановява, че „за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“
От
изложеното в исковата молба безспорно се установява, че претенциите на ищцата
попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
намира, че освен разпоредбите на националното и европейското законодателство в
областта на правата на лишените от свобода граждани и на тези, задържани пода
стража, при разглеждане на искове като процесния, следва да се съобрази и
съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела,
заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), произтичащи
от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража. Тази
практика е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни
случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право.
Решения на ЕСПЧ в тази насока са Решение от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу Б.,
Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров срещу Б., Решение от 28.06.2007 г.
по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото С. К. срещу Б.,
Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу Б., пилотно Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу Б. и др. В тези решения се съдържат
критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един
ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу Б.“ е посочено, че вече
постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
По
смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В
настоящия казус, от събраните по делото писмени доказателства - Справка изх. № 1367/09.09.2020 г. на РСИН –
Хасково за условията в Арест – гр.С., се установява, че ищцата е постъпила в
ареста на 08.10.2019 г., като за кратки периоди от време е била привеждана в
други арести – в гр.Х., гр.В., гр.В. Т. и гр.С. З.. По време на престоя си в Арест
– гр.С. пребивавала в килия № 5, с 6.5 кв.м. площ. Според справката, килията е
оборудвана с решетъчен отвор на вратата, отстоящ на 1.5 м. от прозорците на
коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. В килията има четири легла,
една маса и две табуретки. Отоплението в килиите се осъществява посредством
един калорифер и климатик, разположени в коридора. Над вратите на килиите са
монтирани две луминисцентни тела за осветление. В килиите има въздуховоди от
вентилационна система, която осигурява постоянна циркулация на въздуха. За
периодите от 01.01.2020 г. - до 03.01.2020 г.; 02.12.2019 г. - до 04.12.2019 г.
и от 17.11.2019 г. - до 20.11.2019 г., тоест общо 10 дни, Л.Б. е пребивавала в
килия № 5 с още едно задържано лице. В справката се посочва още, че спалните
помещения (килиите) в Арест – гр. С. не разполагат със санитарен възел и течаща
вода, обособен е общ санитарен възел за задържаните, който се състои от
тоалетна и баня. В ареста се извършва: от 06.00 ч. до 08.00 ч. - личен тоалет,
почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч - вечеря,
личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Поради факта, че
санитарният възел е общ, понякога било невъзможно да се изпълни незабавно
желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел.
Предвид
предоставената от ответника информация за условията в Арест – гр. С., на първо
място съдът приема, че за периодите 01.01.2020 г. - 03.01.2020 г., 02.12.2019
г. - 04.12.2019 г. и 17.11.2019 г. - 20.11.2019 г. - общо 10 дни, свободната
жилищна площ (определена на база общата
площ на килията, наличното оборудване и мебели и броя на настанените в нея
лица), в килия № 5 в Арест – гр. С. е била значително под 4 кв. м. за всяко
задържано лице. Поради този факт претенцията на ищцата, касаеща липсата на
минимално изискуема площ за обитаване във визирания арест, е основателна, но
само за период от 10 дни. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Видно от данните, представени от
началника на РСИН - Хасково, за периодите 01.01.2020 г. - 03.01.2020 г.,
02.12.2019 г. - 04.12.2019 г. и 17.11.2019 г. - 20.11.2019 г. - общо 10 дни, Л.Б.
е била поставена в условия да обитава помещение (килия), в които осигурената
ѝ жилищна площ е била под 4 кв. м. Този факт се установява по несъмнен
начин и сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че във визираните периоди
от време, администрацията на Арест – гр. С. е поставила задържаната под стража
в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
На
следващо място, също от представената Справка изх. № 1367/09.09.2020 г. на РСИН
– Хасково се установява, че в килия № 5 в Арест – гр. Свиленград не е имало
санитарен възел и течаща вода. Поради това, съдът приема за основателна
претенцията на ищцата за липса на тоалетна и мивка с вода в килията, в която е
пребивавала по време на престоя си в Свиленградския арест. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС),
„на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.“ Посоченото
изискване следва да се приеме за задължително и по отношение и на лицата,
задържани под стража, съответно за местата, в които това наказание се
реализира. Като не е изпълнил нормативно установеното изискване за постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение (килията) на
задържаната Л.Б., администрацията на Арест – гр. С., респективно тази на ГДИН,
я е поставило в неблагоприятно положение.
Според
предвиденото в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващо се в липса на осветление. В
случая, съгласно съдържащата се информация в представената от ответника справка
за условията в Арест – гр.С., над вратите на килиите са били монтирани две
луминисцентни тела за осветление. По отношение на това изкуствено осветление
обаче следва да се отбележи, че не може да се установи мощността на монтираните
осветителни тела, поради което е невъзможно да се изчисли дали количеството
светлина от тях е достатъчно или не и дали същото е в граници, изключващи
увреждане на зрението на задържаното лице. Поради това съдът приема, че
изискването за степен на изкуственото осветление, съобразена с изискванията на
съответните стандарти за обществени сгради, не е било спазено. По делото не се
представиха доказателства за извършени в Арест – гр. С. замервания на
осветеността на килиите, в частност на килия № 5. Липсват каквито и да било
данни за този показател в наличните по делото доказателства.
От
друга страна, противно на твърдението в исковата молба, съдът не приема за
основателно твърдението за тъмнина в килия № 5 в Арест – гр. С., тъй като
наличието на луминисцентни тела за осветление не предполага тъмнина в
помещението.
По
отношение изискването за осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, установени в разпоредбите на чл. 20, ал.
2 и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, съдът намира, че претенцията на ищцата също е
основателна. В представената от ответника справка е обективирана информация, че
килията била оборудвана с решетъчен отвор на вратата, отстоящ на 1.5 м. от
прозорците на коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. Осигуряването
на свеж въздух, обаче, не е равнозначно на осигуряване на пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. В този смисъл, разпоредбите
на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС се явяват неспазени от страна на
ответника. От представената справка се установява, че килиите в Арест - С. не
разполагат с прозорци, от които да се осигурява непосредствен достъп на свеж
въздух за настанените в тях лица, поради което се възпрепятства и естественото
им проветряване в необходимата степен.
За
основателно съдът приема и твърдението на ищцата за студ в килията, в която
била настанена в Арест – гр. С., доколкото от представените по делото
доказателства не се установява дали отоплението в килиите, осигурено
посредством един калорифер и климатик, разположени в коридора, е било
достатъчно, съответно дали посочените уреди са били в работещ режим в посочения
в исковата молба период. Не е ясно дали, ако уредите са били в работен режим,
са могли да осигуряват необходимата температура, за да може лицето да няма
усещане за студ. Предвид това, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, липсата на
отопление се счита за нарушение на ал. 1, поради поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, то органите на ГДНИН е следвало да осигурят необходимото отопление, за
което по делото следваше да се докаже, че е било достатъчно, за да осигури
нормална температура в килията на задържаното лице.
Не
се споделя твърдението на ищцата за липса на слънчева светлина в килията
ѝ, доколкото в нормативната уредба не се съдържа изискване съответните
държавни органи да осигуряват на задържаните под стража лица такава светлина.
Видно от разпоредите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, законодателят
се е ограничил само до осигуряването на дневна светлина. В тази връзка следва
да се има предвид, че в справката, представена от ответника, се посочва, че
килията на задържаната е била оборудвана с решетъчен отвор на вратата, отстоящ
на 1.5 м. от прозорците на коридора на ареста, за осигуряване на свеж въздух,
съответно предвид отстоянието на решетъчен отвор от прозорците на коридора, в
килията е прониквала дневна светлина през светлата част на денонощието.
Недоказани
останаха и твърденията за наличието на буболечки, респективно за нарушение на
чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС. Видно от изложеното в описаната справка, поддържането
на хигиената и чистотата на килиите е било задължение на самите задържани лица.
По делото е установено и не е спорно, че ГДИН е взела мерки за
обезпаразитяване, като периодично представители на специализиран доставчик на
такива услуги са пръскали спалните помещения в Арест – гр.С. срещу насекоми.
Това се установява и от представените протоколи за извършени услуги в Арест –
гр. С. с № 09-002942/07.05.2020 г., № 09-002662/12.03.2020 г., №
09-000340/23.01.2020 г., № 09-004227/12.11.2019 г., № 09-003871/02.09.2019 г.
Съдът счита, че предприемането на конкретни действия по унищожаване на
насекомите не е в пряка причинна връзка от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на ответника. В този смисъл евентуалното наличие на буболечки в
Свиленградския арест, не е довело до осъществено спрямо ищцата нечовешко,
унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в
резултат на което за нея да са настъпили сочените исковата молба неимуществени
вреди.
Неоснователно
се явява и твърдението за липса на възможност за общуване през процесния
период. Представените по делото доказателства са достатъчни, за да се направи
обоснован извод за обратното. Установява се, че през периода на престоя на
ищцата в Арест – гр. С. тя е пребивавала в килия № 5, макар и за кратко с
лицата Е. Г. П., Г. М. С.А. и Ж. А.А.. Наред с това се установява и че през
различни периоди от време е била премествана в други арести из страната - в
гр.Х., гр.В., гр.В. Т. и гр.С. З.. Имала е и периодични срещи с медицински
лица, във връзка с които е и напускала ареста. Тези доводи са достатъчни съдът
да приеме, че лицето не е било обект на продължителна изолация, без възможност
за общуване по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
не приема за основателни оплакванията на ищцата за липса на медицинско
обслужване. От представените по делото доказателства става ясно, че е получила
такова, като многократно е била посещавана от екипи на Спешна медицинска помощ
– гр. Хасково, също и преглеждана от съдебен лекар, като е била и обект на две
експертизи. Действително, установена е била миома на матката, която не била
свързана с постоянно кървене, като в експертизата е посочено, че може да се
оперира по желание и планово и за Л.Б. тази възможност е съществувала от м.юли
2018 г. Наличието на миома на матката, обаче, не е възпрепятствало
пребиваването в ареста и не е налагало спешно или неотложно лечение. Установено
е от експерта и наличие на хронична желязодефицитна анемия - лека степен,
компресирана, която не се дължала на продължаваща кръвозагуба, примерно от
миома на матката. Анемията не възпрепятствала престоя в ареста. Установен е бил
също и хроничен бронхит, необострен, неналагащ лечение. Твърденията за
възпалителен стомашно чревен процес не са били потвърдени в резултатите от
направените изследвания. Наред с обсъдените показатели от експертизите, следва
да се отбележи, че ищцата е била обект и на амбулаторни първични прегледи,
проведени както по време на престоя ѝ в ареста, така и преди това. Следователно,
не може да се направи извод, че лицето е било лишено от медицинско обслужване.
Въпреки твърденията в исковата молба в насока липса на адекватно такова, както
и наличие на лошо отношение, не следва да се възприема виждането, че ищцата не
е имала достъп до медицинско обслужване.Наред с изложеното, следва да се
отчете, че ищцата не представи по делото доказателства, от които да се
установи, че зрението и слухът ѝ са увредени, както и такива за драстична
промяна в телесното тегло, а също такива за поява на нови възли около миомата
ѝ и петна по кожата. Няма данни и доказателства за системно главоболие,
безсъние и треперене на ръцете и краката ѝ. В тежест на ищеца е да
установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите,
като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3
от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при установяване на
такива нарушения. От друга страна, представените от ответника медицински
документи доказват осъществяването на множество прегледи на Л.Б. и извършването
на експертизи. В този смисъл административният орган доказа, че настъпването на
неимуществените вреди не е следствие от неполучено от ищцата медицинско
обслужване по време на престоя ѝ в Арест – гр. С.. Следователно не е
налице хипотезата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно която в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага, предвид доказването,
направено от ответника.
Въпреки
последните изводи, като краен извод съдът приема, че в нарушение на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищцата са нарушени изискванията
за поставяне на задържаните лица в благоприятни условия, като от
доказателствата по делото се установява непредоставяне на минимално изискуема
площ за обитаване в килия № 5 в Арест – гр. С., липса на тоалетна и мивка с
вода в килията, липса на осветление, което да не води до увреждане на зрението,
липса на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване
и липсата на отопление. Тази съвкупност води до извода, че са налице
бездействия от страна на ответника, както и обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
което доказва наличието на основание за водене на процесния иск по чл. 3, ал. 2
от ЗИНСЗ.
Съгласно
чл. 3 от ЗИНСЗ, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Държавата е
длъжна, по силата на ЕКПЧ и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на
мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧ, администрацията на местата за
лишаване от свобода и задържане е длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване на субектите, пребиваващи в тях. Спазването на принципите на чл. 3 от
КЗПЧ в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон.
Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, водят на извод за
допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Ищцата
е била поставена в положение да търпи унижаващи човешкото достойнство
изживявания. Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията в Арест – гр. С. и доказана настъпила вреда от
него в пряка връзка с първото. По така изложените мотиви, исковата претенция за
обезщетяване на тези вреди следва да се приеме за доказана по основание по
отношение изложените по-горе елементи, поради което и на основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ следва да бъде уважена – пропорционално не претърпените неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно то, като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определено при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1, във
вр. с ал. 2 от ЗИНЗС в съвкупност, периода на исковата претенция, вида,
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, за
които са налице доказателства, при прилагане на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Вземайки
предвид всичко така изложено, съдът приема, че предявеният в настоящото
производство иск следва да бъде уважен частично, като бъде присъдено
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 750 лева. В
останалата си част, до размера на претендираното от ищцата обезщетение от 20
000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата внесената държавна такса в размер на 10 лв.
за образуване на делото.
Възнаграждение
за юрисконсулт в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда, предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 143
от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно
отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.„Г. Н. С.“ № .., да заплати на Л.П.Б., ЕГН : **********,
понастоящем в Затвора в гр.С., сумата в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева - обезщетение за
претърпени по време на престоя ѝ в Арест – гр. С. неимуществени вреди за
периода от 08.10.2019 г. до 14.05.2020 г., като исковата претенция над
присъденото обезщетение от 750 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София,
ул.„Г. Н. С.“ № .., да заплати на Л.П.Б., ЕГН : **********, понастоящем в
Затвора в гр. С., сумата от 10 (десет) лева, представляваща платена държавна такса по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено от процесуален
представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване
по реда на глава дванадесета от АПК, в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен
съд – Хасково, съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: