№ 1087
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4656 от 31.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1681/2017 г.
на СГС, I-17 състав, ответникът А. С. А. М., Република Франция, гр. ***, ул.
„***“ № ** е осъден да заплати на ищцата М. И. Х. сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
08.09.2015 г. в Република Франция, както и сумата от 80,65 лв. - обезщетение
за имуществените вреди, ведно със законната лихва от 09.05.2016 г. до
влизане на настоящото решение в сила, причинени виновно от застрахования
при ответника по застраховка "гражданска отговорност" водач на т. а. „ДАФ“,
рег. № **-***-**, като искът за разликата до пълния предявен размер от 35
000 лв. и за мораторните лихви върху обезщетенията за периода 08.09.2015 г.
– 08.05.2016 г. и за периода от влизане на настоящото решение в сила до
изплащане на обезщетенията, е отхвърлен.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които го обжалват с оплаквания за неправилност.
1
Ищцата М.Х. обжалва решението в отхвърлителната му част като
поддържа, че в противоречие с принципа на справедливост съдът е определил
твърде занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да
съобрази болките в гърба и главоболието, световъртежа, изтръпването на
крайниците, безсънието и тревожността й. Като акцентира на изключително
продължителното възстановяване от около две години и половина, моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде
присъдено обезщетение в пълния му претендиран размер от 35 000 лв.
Ответното дружество А. С. А. М. обжалва с насрещна въззивна жалба
решението в осъдителната му част, при съображения, че получените
увреждания на здравето са минимални, липсва счупване, няма данни за
усложнения, а продължителността на лечението се дължи изцяло на
поведението на самата пострадала, която не е провела своевременно и
адекватно лечение. Като поддържа евентуалното си възражение за липса на
причинно-следствена връзка, застрахователят моли решението в
осъдителната му част да бъде отменено и искът за неимуществени вреди –
отхвърлен изцяло.
В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. L.211-1, § 1 от Кодекса за
застраховането на Република Франция, вр. чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007
г., съгласно който приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на Република Франция,
където е настъпила вредата.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
08.09.2015 г. ПТП, при което ищцата е получила травматични увреждания,
причинени от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното й изплащане.
След цялостен анализ и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел за установени
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вина, както и причинно-
следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания,
изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди. Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил
възрастта на пострадалата, характера на причинените физически увреждания,
изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното й състояние, както и икономическите условия на живот и
съответните нива на застрахователно покритие към 08.09.2015 г. Настоящият
2
въззивен състав изцяло споделя така формираните изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
По спорния въпрос за размера на дължимото се в случая обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от СГС
размер от 4 000 лв. съответства на доказаните болки и страдания и на
преобладаващата практика на съдилищата в други сходни случаи.
От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р П. П., се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /Дисторзио коли/.
Увредата се дължи на травма, причинена от инерционен механизъм
/акцелерация-децелерация/ на предаване на енергия върху шийния отдел на
гръбначния стълб при пасажери в моторно превозно средство. Характеризира
се с клинични белези, като изявен болеви синдром в шиен отдел /това е най-
честия симптом/. Болките обичайно се изявят в рамките на 24-72 часа след
травмата. Неврологичният статус обичайно е в границите на нормата. От
направените диагностични изследвания - ренгенови снимки, не се
установяват данни за фрактури или луксации /разместване/ в шийния отдел
на гръбначния стълб. Установява се изглаждане на физиологичната лордоза в
отдела.
Вещото лице – медик е категоричен, че проведеното лечение при
ищцата е било несвоевременно и неефикасно. От приложената медицинска
документация е видно, че то е започнато месец януари 2016 г. /четири месеца
след инцидента/. Целите при лечението на Множественото изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб
/Дисторзио коли/ са да се редуцира болковия синдром, да се поддържа и
подобри функцията на шийния отдел на гръбначния стълб и да се
предотврати хронифицирането на увреждането. За множественото изкълчване
и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
стълб лечебния план включва мека шийна яка за период от 5-6 дни за
ограничаване движенията в отдела. Вместо това, ищцата е предприела
лечение пет месеца след инцидента с медикаменти, а две години и шест
месеца по-късно е провела балнеоснаториално лечение. Ищцата не е носила
шийна яка в първите дни след инцидента, каквито са медицинските
изисквания. Следователно, продължителният период на болеви усещания при
ищцата Х. и протрахирането на нейните болки и страдания се намират
изцяло в причинна зависимост от непровеждането на лечение от нейна
страна за травматичното увреждане в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Поради това неблагоприятните последици на собственото й небрежно
поведение, свързани с удължената продължителност на възстановителния
период, следва да бъдат отнесени изцяло в нейна тежест.
От невроизобразителните изследвания не са установени данни за
счупвания на тела на прешлени,техни израстъци или разместване на стави в
3
шийния сегмент на гръбначния стълб. В делото няма приложена медицинска
документация за настъпили усложнения от претърпяната травматична увреда
в шийния отдел на гръбначния стълб. Описаните дегенеративни изменения в
шийния сегмент са постоянни и те в една или друга степен повлияват
функциите му с болки или нестабилност. При промяна в атмосферните
условия студено, влажно време ищцата може да има болкови периоди.
От показанията на свидетеля М. Г., познат на ищеца, се установява, че
след процесния инцидент във Франция, няколко дена по-късно ищцата се е
прибрала в България. Имала оплаквания от болки във врата, главата и гърба.
Започна да търси медицинска помощ в страната. Вследствие на това се
променила и станала тревожна, притеснена, а по принцип била лъчезарен
човек. Страдала дълго време от безсъние. С травмите, които има, й е трудно
да работи в момента и продължава да изпитва дискомфорт. След
катастрофата станала притеснителна, смутена. Започнала да се оплаква, че не
може да спи. Изпитвала панически страх от автомобили.
При разпита на свидетелката А. Т., шофьор на автомобила, в който се е
возила ищцата Х., се установява, че след произшествието не е имало тежко
пострадали и пристигналата на мястото линейка не е откарала никой в
лечебно заведение.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредствени,
като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
При тези данни настоящият въззивен състав приема за доказани
фактите, които пораждат вземането на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, като напълно споделя и извода на първоинстанционния съд за
справедливия размер на дължимото се в случая обезщетение.
Справедливото обезщетяване следва да бъде определено от съда,
предвид болките и страданията, понесени от пострадалото лице, както и на
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите. Настоящият въззивен състав като съобрази вида и
характера на получените телесни увреди (множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб
/Дисторзио коли/), продължителността на лечението на настъпилото
увреждане, несвоевременното му извършване и неговата неефикасност,
физически и психо-емоционален дискомфорт, липсата на усложнения и
остатъчни неблагоприятни последици, всички те преценени с оглед възрастта
на пострадалата, обстоятелството, че здравословното състояние вече е
стабилизирано, приема, че в конкретния случай справедливото обезщетение
възлиза именно на сумата от 4 000 лв., както е приел и Градският съд.
Първоинстанционният съд е съобразил като обективни фактори и възрастта на
пострадалата към датата на настъпване на събитието, и произтеклите промени
в живота й. Наред с това, взел е предвид, че принципът на пълно
4
обезщетяване на всички вреди от деликта, налага при репариране на същите
да бъдат съобразени не само онези неблагоприятни последици, които са
налице към постановяване на решението, но и всички онези болки и
страдания, които пострадалата неминуемо ще претърпи в следствие на
увреждането и след този момент, без да е необходимо те да са свързани с
конкретно изразено влошаване на здравословното състояние. В правилно
приложение на материалния закон са възприети и лимитите на отговорността
на застрахователите на гражданската отговорност на автомобилистите към
08.09.2015 г. като помощен, но обективен критерий при определяне на
размера на обезщетението, който не налага завишаването му. Ето защо,
обезщетението за неимуществените вреди от увреждането, в случая
съответства на размера от 4 000 лв.
Правилно първоинстанционния съд е счел, по искането за присъждане
на законна лихва, че съгласно прилагането на френското законодателство и
по специално нормата на чл. 12, вр. чл. 16 от Закон № 85-677 от 05.07.1985 г.
за подобряване на положението на жертвите на пътнотранспортни
произшествия и ускоряване на процедурите за обезщетение, такава се дължи
от 09.05.2016 г. /датата на която е изтекъл срока за предложение от
застрахователя за обезщетение на жертвата, която е претърпяла телесна
повреда в рамките на осем месеца от злополуката/ до влизане в сила на
настоящото решение.
Поради това и в приложение на правомощията по чл. 271 от ГПК
атакуваното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и отхвърлянето на жалбите и на двете страни,
разноските, сторени във връзка с тях, следва да бъдат оставени в тяхна тежест
така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4656 от 31.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 1681/2017 г. на СГС, I-17 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6