№ 336
гр. Силистра , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
Секретар:Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20203420200625 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят В. И. А. с ЕГН ********** отс.****** е недоволен от Наказателно
постановление (НП) № 20-1099-001395/04.09.2020 г. на Началник група при ОД МВР
гр.Силистра сектор „Пътна полиция”. Счита, че наложеното му наказание е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на императивни процесуални правила.
Редовно призован явява се лично в съдебно заседание и с процесуален представител, който
моли за отмяна на НП, претендира и разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо предлага НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
На 05.08.2020 г. около 11,20 часа, в с.Поп Русанова, обл.Силистра по пътя в посока с.Посев
жалбоподателят управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил, марка “УРАЛ
375“ с рег.№ СС 3404 МС. Бил спрян за проверка от полицейски служители- свид.Г.***-
1
полицейски инспектор в сектор Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра и колегата му ***
командир на отделение в група при същия сектор на дирекциянта. Свидетеля твърди, че
били установени няколко нарушения. От справка с ОДЧ установили, че моторното превозно
средство е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 (без гражданска отговорност) ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка *** съставил АУАН №1381, чл.№588837,
като квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта, като
доказателство от жалбоподателя бил иззет АУАН №426040.
Материалите от извършената проверка били изпратени на Районна прокуратура- Силистра.
С постановление от 10.08.2020г. прокурор при РП-Силистра отказал да образува досъдебно
производство по преписка №2682/2020г.. Препис от постановлението било изпратено на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра за преценка довършване на
административнонаказателното производство.
Въз основа на материалите от РП-Силистра и акта, АНО приел, че нарушителя управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Издал атакуваното НП, като наложил на В.Акпунарлиев наказание на основание по
чл.175, ал.3, пр.“първо“ ЗДвП- “Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което и той също има доказателствена сила – арг. от чл. 189, ал.2 ЗДвП.
Издаденото въз основа на акта НП отговаря на всички изисквания на чл. 57, ал.1 ЗАНН и не
се констатираха никакви нарушения на процесуалните правила.
Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва санкционния акт.
Разгледана по същество е основателна, макар и не по всички посочени в нея съображения.
Предвид събраните в хода на проверката доказателста Административнонаказващият
орган неправилно е приложил материалния закон.В НП се сочи, че се издава въз основа на
постановление на РП-Силистра по пр.пр. №2682/10.08.2020г.. За да откаже да образува
досъдебно производство прокурора е обсъдил събраните данни и в своя акт е отразил, че от
извършена проверка в деловодната система на МВР не е установено собственика на
товарния автомобил “УРАЛ 375“ с рег.№ СС 3404 МС- фирма ****** да са били уведомени
за прекратената служебно регистрация на превозното средство на основание чл.143, ал.10
2
ЗДвП. Съгласно горепосочената законова разпоредба служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
Жалбоподателя като доказателство е приложил фотокопие на Трудов договор
№136/18.10.2016г., от който е видно, че е в трудовоправни отношения с горепосоченото
търговско дружество, където изпълнява длъжността шофьор. В.Акпунарлиев е изпълнявал
възложената от работодателя работа и твърди, че не му е било известно превозното средство
с което изпълнява задълженията си да е било с прекратена регистрация.
В конкретния случай, както при съставяне на акта е установено, така и при издаване на
НП е било известно, че товарния автомобил “УРАЛ 375“ с рег.№ СС 3404 МС е собственост
на фирма ******, а В.Акпунарлиев е шофьор в дружеството. Събраните доказателства
безспорно сочат, че към 05.08.2020г. собственика на превозното средство не е бил уведомен
за прекратеното служебно регистрация. Налага се извода, че няма как и жалбоподателя да е
знаел това обстоятелство за да е извършил виновно административното нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По смисъла на чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. По въпросите за вината чл.11 ЗАНН препраща към Наказателния
кодекс. След като собственика на превозното средство, на което служебно е била прекратена
регистрацията по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП не е бил уведомен за това обстоятелство, то
няма и неговия работник да го знае. Ето защо съда приема, че В.Акпунарлиев не е знаел
фактическото обстоятелство, че товарен автомобил “УРАЛ 375“ с рег.№ СС 3404 МС е с
прекратена регистрация, още повече, че табелите били върху него. Ето защо следва
логичния извод, че липсата на знание за обективен признак на състава на
административното нарушение изключва умисъла за извършването му, съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Каса е за самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт, порази което не е необходимо обстойното обсъждане на останалите
възражения на жалбоподателя.
Ето защо преценката на съда е, че са налице основания за отмяна на НП в обжалваната
част.
В производството процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските за адвокатско възнаграждение. Същите безспорно се дължат
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3, във вр. с ал.1 ЗАНН. Видно от договора за правна
защита и съдействие между В. И. А. и адв.*** за предоставената услуга клиента е заплатил
3
сумата от 400,00 (четиристотин) лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-1099-001395/04.09.2020 г. на
Началник група при ОД МВР гр.Силистра сектор „Пътна полиция”.
ОСЪЖДА ОД МВР-Силистра, да заплати на В. И. А. с ЕГН ********** отс.******
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4