Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Велико Търново, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10325/
2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Касаторът Районно управление – Свищов, чрез началника М.З. обжалва Решение № 112 от 06.12.2019 г. по НАХД № 296/2019 г. по описа на Районен съд – Свищово, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0352-001099/12.08.2019 г., издадено от Началник
РУ към ОДМВР –
Велико Търново, РУ - Свищов, с което на В.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***,
на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за това че е
нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 2 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че
административнонаказващият орган неправилно е
определил материалноправните разпоредби, които са нарушени. Поведението
на водача напълно съответства на посочените в НП за нарушени норми на ЗДвП. Счита,
че нарушенията са доказани както от обективна, така и от субективна страна. От съда се иска отмяна на
решението на РС – Свищов и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде потвърдено.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – В.В.А., чрез ***Б.Г. от ВТАК моли решение на първоинстанционния
съд да
бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е
установил фактическата обстановка и е направил обоснован извод, че същата не
кореспондира с вменените нарушения на наказаното лице, поради което те се
явяват недоказани. Налице е и неточно описание на нарушенията, поради което е
верен извода за допуснатото от АНО нарушение на материалния закон и
незаконосъобразност на НП. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно - наказателното и съдебното производство доказателства, е
установена следната фактическа обстановка:
На 12.07.2019 г. около 15,30 ч. в
гр.Свищов, на ул. „Патриарх Евтимий“, между бл.72 и бл.74, св. Кр.Хр.К.бил
паркирал служебен автомобил ***ВХ,собственост на „Нетуоркс“. Той и колегата му
били по работа в района, оглеждали места за оптични трасета и преди да излязат от колата усетил удар по колата от друг автомобил. Водачът на
другия лек автомобил „Субару Форестер“ с
рег. № ВТ 7660 КМ - В.А., давайки на заден ход, ударил служебния автомобил,като
щетите били огънат заден калник и счупен тас. Излезли от автомобила, като А.
също излязъл. Разменили си реплики –„Как може да паркирате така?“, и че има
достатъчно място да мине, без са говорят за щети, причини за ПТП-то и
двустранни протоколи. В този момент отсреща идвала друга кола, като автомобилът
на А. запречвал пътя. Той се качил в колата си, след което бързо се отдалечил
от местопроизшествието. Св.К.се обадил на тел.112, за да уведоми за
възникналото ПТП и че водачът е напуснал. На място пристигнали св. К.Цв.и св. М.Б.,
които заварили само служителите на „Нетуоркс“. Установили автомобила на А. по
подадените данни от Св.К.и го извикали в полицията. А. се явил след 15 минути и
му бил съставен АУАН № 11956/12.07.2019 г. за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП, чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП,
за това, че на 12.07.2019 г. около 15,30 ч. в гр. Свищов, на ул. „Патриарх
Евтимий“, между бл.72 и бл.74, управлява собствения си лек автомобил „Субару Форестер“ с рег. № ВТ 7660 КМ, под
въздействието на алкохол 0,53 промила, установено в количеството издишан въздух
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с фабр. № ARSM – 0072 и при движението си назад не наблюдава
непрекъснато пътя зад превозното средство, както и не осигурява лице, което да
му сигнализира за опасност, в следствие на което блъска спрелия зад превозното
средство товарен автомобил ***ВХ, управляван от Кр.Хр.К.от с.Царевец, с което
реализира ПТП с материални щети. Напуска местопроизшествието като не уведомява
и не изчаква идването на контролните органи на МВР.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № 19-0352-001099/12.08.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР – Велико Търново, РУ - Свищов, с което на В.В.А. е наложено административно наказание – глоба в размер
на 20 лева, за това че е нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 2 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП. В
обстоятелствената част на НП дословно е възпроизведено описанието на
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, отразени в АУАН. В
допълнение е вписано, че с Протокол за
химическа експертиза № III-132/24.07.2019 г. на БНТЛ при
ОДМВР – Велико търново е доказана крайна концентрация на алкохол в кръвта на
водача – 0,42 промила. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена въззивна
жалба пред Районен съд - Свищов.
Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и изслушаните свидетелски показания.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд е формирал
извод за незаконосъобразност на НП. Изложил е мотиви,
че и двете
нарушения, за които е санкциониран касатора не са описани коректно и не са
въведени под правилна правна норма. Съдът е намерил, че описаното в АУАН
и НП поведение на водача А. не съответства на посочената в него за нарушена норма на чл. 40, ал.2 от ЗДвП.
Посочил е, че описаното в АУАН поведение на А. като водач на МПС е компилация от текста на чл.40, ал. 1 от ЗДвП и текста на
чл. 40, ал.2 от ЗДвП, който са алтернативни. Първото задължение на водачите при движение назад е непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато по някаква причина това е невъзможно - ограничена
видимост, замъглени стъкла и т.н. - да осигурят
лице, което да им сигнализира за опасности. В случая А. е санкциониран за нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - че не осигурява лице, което да му
сигнализира за опасност при движение на ППС на заден ход, което
е незаконосъобразно. Съдът е приел, че НП е незаконосъобразно и в частта, с което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП, доколкото е постановено в нарушение на материалния
закон. Изложил е мотиви, че само
при изпълнение на основното задължение по чл.123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, а след това и на
задължението по чл.123, ал.1, т.3, б. а от ЗвДП /в хипотезата на причинени само
материални щети/, участниците могат да изпълнят или нарушат и следващите
такива, визирани в б.б и б.в на чл. 123 ал.1, т.3
от ЗДвП. От данните по делото се установило, че А. е спрял след
сблъсъка, но веднага е продължил и не е имало никаква дискусия с други
участници в ПТП, за да е налице съгласие или несъгласие за обстоятелствата по инцидента,
което обуславяло извод, че същият е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, евентуално на чл.123, ал.1, т.3, б. а от ЗДвП, а
не тази на чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП. Административнонаказващият орган приел за нарушена
разпоредбата на буква в на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без да отчете, че
при конкретните обстоятелства тя не е относима към фактическата обстановка,
доколкото предпоставя между участниците в ПТП да не е имало съгласие за щетите
от него. По изложените мотиви въззвният съд е приел, че допуснато нарушение по приложението на материалния закон е
основание за
отмяната на наказателното постановление.
Предмет на настоящото производство е Решение № 112 от 06.12.2019 г. по НАХД № 296/2019 г. по описа на Районен съд – Свищово, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0352-001099/12.08.2019 г., издадено от Началник
РУ към ОДМВР –
Велико Търново, РУ - Свищов, с което на В.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***,
на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за това че е
нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 2 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП.
Настоящият
състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят изцяло от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в
нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил
делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени с жалбата относими към предмета на
делото възражения. Касационният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи
на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон и не намира за нужно да ги преповтаря.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че въззивният съд
неправилно е приел, че административнонаказващият орган неправилно е
определил материалноправните разпоредби, които са нарушени и
поведението на водача напълно съответства на посочените в НП за нарушени норми
на ЗДвП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
А. като водач на МПС виновно да не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 2
от ЗДвП, което да обуславя ангажиране на административнонаказателната му
отговорност за административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
Липсват каквито и да е доказателства, водачът при движение назад да не е
изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно да не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство. Липсват и доказателства, че е било
невъзможно да изпълни това си задължение по някаква причина /напр. ограничена
видимост, замъглени стъкла, наличие на пешеходци/, което да го задължава да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Поради това причината за
настъпилото ПТП не е виновно неизпълнение от А. на задълженията му по чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП и правилно въззивният съд е приел, че
административнонаказателното обвинение за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е недоказано.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява и А. като
водач на МПС – участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени
само имуществени вреди, да не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. в от ЗДвП, а именно при липса на съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани в него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР, на която
е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. В случая между
участниците в ПТП изобщо не е воден разговор относно обстоятелствата на
произшествието и поради това не може да се говори за наличие или липса на
съгласие. Събраните по делото доказателства сочат за неизпълнение от А. на
задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП, а именно като водач на
МПС – участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. С оглед изложеното е
правилен извода на въззивния съд, че нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за което е
санкциониран касатора не е описано коректно и не е въведено под правилна правна
норма. Предвид недоказаност на виновно неизпълнение от водача на задълженията
по му чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в от ЗДвП, е недоказано
административнонаказателното обвинение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 221,
ал. 2, пр. 1 от АПК, Административния съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 06.12.2019 г. по НАХД № 296/2019
г. по описа на Районен съд – Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.