Присъда по дело №4708/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 22 |
| Дата: | 2 февруари 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Албена Славова |
| Дело: | 20213110204708 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда по НОХД N 4708 по описа за 2021 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ЗДР. М. К. с
ЕГН: ********** , за това , че:
За периода от м. май 2019 г. до м. юли 2021 г. включително, в гр. Варна, след като
била осъдена с Решение № 1039/13.03.2019 г. по гр.д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС,
8-и състав, в сила от 09.04.2019 г. да издържа свои низходящи - сина си Н.Г.Г., роден
на 02.11.2004 г. и дъщеря си Е.Г.Г., родена на 19.08.2010 г., чрез техния баща и законен
представител Г.Н.Г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече
от две месечни вноски - 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 200 /двеста/ лв. или
общо 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лв. за Н.Г.Г. и 27 /двадесет и седем/ месечни
вноски по 170 /сто и седемдесет/ лв. или общо 4590 /четири хиляди петстотин и
деветдесет/ лв. за Е.Г.Г., всичко на обща стойност 9990 /девет хиляди деветстотин и
деветдесет/ лв
– престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт. Излага становище, че макар до приключване на съдебното
следствие подсъдимата да е заплатила дължимата издръжка, е неприложима нормата
на чл. 183 ал.3 от НК поради двукратното прилагане на цитираната норма по
отношение на подсъдимата. Иска се К. да бъде призната за виновна в престъплението
по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание „Пробация“ в
съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца, като се
определи периодичност от два пъти седмично за пробационната мярка по чл. 42а ал.2
т. 1 от НК.
Защитникът на подс. К. – адв. И. при ВАК пледира да бъде прекратено
производството по делото на основание чл. 183 ал.3 от НК. Оспорва обосноваността на
постановлението на ВРП, с което е прекратено на основание чл. 183 ал.3 от НК
наказателното производство водено срещу подсъдимата по пр.пр. № 1757/2018 г. Иска
да се отчетат многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, а именно – добрите й характеристични дданни, дадени от районния
инспектор по местоживеене и чистото й съдебно минало, както и фактът, че същата е
плащала ежемесечно дължимата издръжка, макар и не в пълен размер. При условията
на евентуалност се иска по отношение на същата да бъде приложена разпоредбата на
чл. 78а ал.1 от НК.
Подсъдимият ЗДР. М. К. признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителният акт. В последната си дума същата иска да бъде оправдана от
съда.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. Г.Н.Г. и подс. ЗДР. М. К. сключили граждански брак през м. юни 2004 г. На
1
02.11.2004 г. се родил синът им Н.Г.Г., а на 19.08.2010 г. се родила дъщеря им Е.Г.Г.. С
Решение № 2763/22.06.2015 г. по гр.д. № 914/2015 г. по описа на ВРС, 7-и състав
бракът на свидетеля и подсъдимата бил прекратен с развод. Със същото решение било
одобрено споразумение, според което упражняването на родителските права по
отношение на децата Н. и Е. било предоставено на бащата - св. Г.Н.Г., а подс. ЗДР. М.
К. била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата Н. и Е., в размер на 90
лв. за всяко дете.
С Решение № 1039/13.03.2019 г. по гр.д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8-и
състав размерът на дължимата от подс. К. издръжка бил изменен, както следва: за
детето Н.Г.Г. издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.07.2018 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-о число на месеца, за
който се дължи; за детето Е.Г.Г. издръжка в размер на 170 лв., считано от 23.07.2018 г.
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-о
число на месеца, за който се дължи. Решение № 1039/13.03.2019 г. влязло в законна
сила на 09.04.2019 г.
Св. Г.Н.Г. и децата Н. и Е. живеели на адрес: гр. Варна, ул. „Антон Неделчев" №
18.
Подс. К. била запозната с влязлото в сила Решение № 1039/13.03.2019 г., но
въпреки това не заплащала дължимата издръжка в пълния й размер. От приобщените
по делото извлечения от банковата сметка на св. Г.Г. е видно, че от м. май 2019 г. до м.
май 2021 г. подс. ЗДР. М. К. е заплащала всеки месец /в повечето случаи без да спазва
датата на падежа/ издръжка в общ размер 200 лв. с пояснението, че това е издръжка по
100 лв. за всяко от двете деца. За м. септември 2019 г. е превела сумата от 390 лв.,
което е пълният размер на издръжката за двете деца и платила 20 лв. повече. За
месеците март 2020 г., април 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., юни 2021 г. и
юли 2021 г. не е плащана издръжка.
По този начин за периода от м. май 2019 г. до м. юли 2021 г. включително, в гр.
Варна, подс. ЗДР. М. К. съзнателно не изпълнила задължението си за плащане на
издръжка на сина си Н.Г.Г. и на дъщеря си Е.Г.Г., чрез техния баща и законен
представител Г.Н.Г., в размер на повече от две месечни вноски - 27 месечни вноски по
200 лв. за Н.Г.Г. и 27 месечни вноски по 170 лв. за Е.Г.Г. или общо 9990 лв.
Образувано било изпълнително дело № 20193110401088/2019 г. по описа на СИС
при ВРС, по което от подс. К. не са постъпвали суми.
Изискана и приложена е справка от ТД на НАП-Варна, според която подс. К. няма
сключени трудови договори /последният е прекратен на 08.01.2019 г. През
инкриминирания период подсъдимата не е била регистриран в Дирекция „Бюро по
труда" – Варна и не е получавала обезщетения от държавното обществено осигуряване.
От приложената по делото справка от Агенцията по вписванията е видно, че подс.
К. притежава право на ползване върху поземлен имот пл. № IV-259 с площ 1860 кв.м в
с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна.
След привличането й в качеството на обвиняема в хода на досъдебното
производство, видно от извлечение от банковата сметка на св. Г. от 06.10.2021 г. /л.
158-160/ ЗДР. М. К. е заплатила всички дължими към посочения момент суми по
издръжката.
Подс. ЗДР. М. К. е родена на 28.01.1981 г. в гр. *** българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, не работи, живуща в с.
Левски, общ. Суворово, обл. Варна, ЕГН **********.
2
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на
подс. Иванов, направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, : свидетелски показания на
Г.Г. /л. 76 от ДП/, съдебно-счетоводна експертиза /л. 39-48 от ДП /, извлечения от
банкова сметка на св. Г. /л. 52-65; л. 70-73; л. 158-160 от ДП /, удостоверения за
раждане /л. 74-757 от ДП, справка от сектор ПП - Варна /л. 96 от ДП /, решения на
гражданския съд /л. 98-110 от ДП /, писмо от Дирекция „Бюро по труда - Варна /л. 112
от ДП /, справка от Служба по вписванията - Варна /л. 114-118 от ДП /, писмо от СИС
при ВРС /л.120/, писмо от ТД на НАП-Варна /л. 122-123 от ДП /, постановления за
прекратяване на досъдебно производство /л. 125-129 от ДП /, писмо от НОИ /л. 131 от
ДП /, характеристични данни и справка за съдимост.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за установени
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
С поведението си подс. ЗДР. М. К. е осъществил Аот обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК като за периода от м. май 2019
г. до м. юли 2021 г. включително, в гр. Варна, след като била осъдена с Решение №
1039/13.03.2019 г. по гр.д. № 8951/2018 г. по описа на ВРС, 8-и състав, в сила от
09.04.2019 г. да издържа свои низходящи - сина си Н.Г.Г., роден на 02.11.2004 г. и
дъщеря си Е.Г.Г., родена на 19.08.2010 г., чрез техния баща и законен представител
Г.Н.Г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски - 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 200 /двеста/ лв. или общо
5400 /пет хиляди и четиристотин/ лв. за Н.Г.Г. и 27 /двадесет и седем/ месечни вноски
по 170 /сто и седемдесет/ лв. или общо 4590 /четири хиляди петстотин и деветдесет/ лв.
за Е.Г.Г., всичко на обща стойност 9990 /девет хиляди деветстотин и деветдесет/ лв
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на вмененото на подсъдимата с влязло в сила съдебно
решение задължение за изплащане на месечна издръжка на малолетните й деца през
инкриминирания период.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 82, ал. 3 от СК). Това
означава, че за времето инкриминирания период подс. Н. не е изпълнявал своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви
доходи. Съдът намира, че в периода, когато не е реализирал доходи, с поведението си
подсъдимият сам се е поставил в затруднено положение относно възможността да дава
дължимата ежемесечна издръжка, която е присъдена от съда за децата му.
Предвид изложеното съдът счита, че е доказана субективната страна на деянието,
доколкото подсъдимата е съзнавала наличното задължение за издръжка и поради
3
нежелание съотв. неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил
дължимото според закона поведение.
Съдът намери за неоснователни доводите на защитника на подсъдимата за
наличие на основание за прилагане нормата на чл. 183 ал.3 от НК. Видно от
материалите по делото, към същите са приложени два броя постановления на ВРП, а
именно – от 11.07.2016 г. и от 24.04.2018 г., видно от които водените срещу
подсъдимата наказателни производства за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от
НК , а именно – по ДП № 39/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна и по
ДП № 430/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, са прекратени на
основание чл. 183 ал.3 от НК, поради заплащане на дължимата издръжка след
образуване на наказателното производство. Съгласно задължителните указания на
Върховния съд на Република България, дадени с Тълкувателно решение №19 от
27.03.1974 г. по н.д.12/74г., нормата на чл.183, ал.3 от НК може да се прилага освен от
съда и от прокуратурата със съответно постановление за прекратяване на
наказателното производство. Поради изложеното, съдът намира, че с оглед
разпоредбата на чл. 183 ал.4 от НК повторното прилагане на привилегията на нормата
на чл. 183 ал.3 от НК е недопустимо.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
Продължителният период, в който е реализирано инкриминираното бездействие и
в тази връзка е засегнат в по-голяма степен непосредствения обект на защита, съдът
отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелства.
За смекчаване отговорността на подсъдимата съдът съобрази чистото съдено
минало на лицето, добрите характеристични данни и фактът, че до приключване на
съдебното следствие същата е заплатила дължимата издръжка.
Поради изложените съображения, съдът като констатира наличието на превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства , съдът намери, че с оглед
постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, следва на подсъдимата да бъде
наложено по-лекото по вид наказание – „Пробация“ в съвкупност от задължителните
пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК в минимален размер от шест месеца,
като определи мярката по чл. 42а ал.2 т. 1 от НК с периодичност от два пъти седмично.
С оглед засилване на поправителния и превъзпитателния ефект на санкцията, на
основание чл. 67, ал. 3 от НК като взе предвид образуваните и прекратени наказателни
производства срещу подсъдимата за извършени деяния от същия вид, съдът постанови
К. да изтърпи за период от шест месеца и пробационна мярка по чл. 42 „а”, ал. 2, т. 4 от
НК - включване в програма за обществено въздействие, предназначена за изграждане
на социални навици у същата и формиране на нагласи за уважение на личността,
спазване на обществения ред и зачитане на правовия ред в страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4