О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………..2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №1830/2019г. по описа на съда и взе предвид
извършената размяна, намира следното:
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на УП БЪЛГАРИЯ 4 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 45 772.45 лева, представляваща дължима цена за
произведена и доставена ел.енергия за месец септември 2016г., на осн.чл.79 ЗЗД
както и сумата от 13 146.87 лева, представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 45 772.45 лева с ДДС, за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на настоящия иск на 05.11.2019г.
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и сумата от 51 380.24 лева,
представляващи цена за доставена и неплатена от ответника ел.енергия за
м.10.2016г. както и сумата от 14 757.53 лева, обезщетение за забавено
плащане на горната сума, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на иска
ведно със законните лихви върху двете суми от предявяване на иска на
05.11.2019г. до изплащане на дълга. Претендират се и сторените разноски в
производството.
В обосноваване вземането, предмет на
исковите претенции ищецът сочи, че е производител на ел.енергия от възобновяеми
източници – вятър, който продава ел.енергията, произведена от собствената му ел.централа
по регулирани от КЕВР цени, изкупувана от Енерго Про продажби АД съгласно
договор за изкупуване на ел.енергия №175/30.08.2011г., сключен между ищеца и
Е.ОН България Продажби АД. Твърди се ВЯеЦ на ищеца е присъединена към ел.мрежа
на ответното дружество на основание договор за присъединяване
№2024/17.06.2009г.-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.,
сключен от ищеца с Е.ОН България Мрежи АД. Ответникът изкупува произведената от
ищеца ел.енергия при условията на договора и разпоредбите на ЗЕВИ както и на
Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране цените на ел.енергия. Твърди се, че
ответникът е изкупувал ежемесечно ел.енергия въз основа на издадени от
производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с решение
Ц-018/20.06.2011г. /Решение Ц-18/
Твърди се, че ищецът е произвел през
м.09.2016г. общо 278.73 МВч ел.енергия като за част от количеството е издал
фактура №90/12.10.2016г. за цена от 16.2693лв/МВч, тъй като централата е
работила под 2 250 часа и не е надхвърлен прагът нетно специфично
производство от 1 907 кВч. След надхвърляне на 2 250 часа работа
ищецът е издал дебитно известие №91/31.10.2016г. към фактура №90, с което е
коригирал продажната цена до размера на преференц.цена, дължима по т.2.7 от
решение СП-1 – цена от 174.7307лв/МВч. Твърди се, че ответникът не е заплатил
тези 45 772.45 лева с ДДС по деб.известие. Поради неизпълнението се дължи
и обезщетение за забава от 01.01.2017г. до подаване на исковата молба, в размер
на 13 146.87 лева.
По втория кумулативно съединен иск
за сумата от 51 380.24 лева ищецът твърди, че през м.10.2016г. централата
му произвела общо енергия 245.700 МВч, за която била издадена фактура
№92/01.11.2016г. съгласно преференц.цена определена в т.7 от решение Ц-18 за
централи работещи до 2 250 часа. Твърди се извършено от ответника частично
плащане по тази фактура в размер на 4 934.20 лева, поради което се дължи
останалата част от 51 380.24 лева ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 14 757.53 лева, за периода от 01.01.2017г. до подаване на
исковете.
В исковата молба се твърди наличие
на валидно сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 30.08.2011г. Налице
са промени в ЗЕ относно изкупуване на енергията от ВИ, но считано от
01.01.2019г., които не се отразяват на процесното вземане. Твърди се изпълнение
на договора от страна на ищеца за двата процесни месеца като количествата не са
оспорвани от ответното дружество. Количествата са фактурирани от ищеца съгласно
договора между страните. Твърди се приложение към момента на сключване на
процесния договор и 12 години след това на решение Ц-18 от 20.06.2011г. на
ДКЕВР. При промяна на преф.цена, същата влиза в действие между страните
автоматично без да се подписва допълнително споразумение. Към датата на влизане
в сила на ЗЕВИ /ДВ, бр.35 от 03.05.2011г., по силата на пар.7 от ПЗР на същия
закон, валидна е преференциалната цена по решение Ц-18. За определянето на тази
преференц.цена ДКЕВР е ползвал специфичен критерий по решение Ц—010 от
30.03.2011г. – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
еф.годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над 2 250 часа.
Твърди се, че въз основа това производителите са определил две различни
преф.цени за изкупуване на ел.енергия – т.7 от решение Ц-18 определя 191 лева/МВч
за централи работили до 2250 часа, а в т.8 се определя цена от 173.06 лева/МВч
– за над 2250 часа. Твърди се, че тази практика на отчитане на произведеното
количество ел.енергия, подлежаща на изкупуване от ответника е била факт в
продължение на повече от 6 години между страните. Поддържа се, че за целия
период на договора ищецът следва да продава цялото количество ел.енергия,
произведена от него по преференциални цени съгл.чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Допусната е
промяна в ЗЕВИ едва през 01.01.2014г. относно начина на отчитане на
произведената ел.енергия, но не и по отношение на преференциалните цени.
Последваща промяна е допусната през 2015г. - ДВ, бр.56/2015г., с която е
допуснат допълнителен критерий за количествата произведена ел.енергия, но
отново без да се променя преференц.цена.
Въведен е критерий “нетно специфично производство“. Количествата надхвърлящи
НСП следва да се изкупуват на цени за излишък на балансиращия пазар. Легално
определение на този критерий е дадено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Твърди се, че съгласно приетото въз
основа на тези изменения Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР е определена
НСПЕи съответно определени преференциални цени с предходните решения на КЕВР в
периода от 2008 – 2015г. като в процесния случай това е решение Ц-18 и
по-конкретно т.7 и т.8 от същото. Съгласно цит. решение СП-1, НСП на ВЯеЦ
работещи при цена от 191 лв/МВч до 2250 часа е 1 907 кВЧ /т.2.7/, а според
т.2.8 – НСПЕ за централите, работещи над 2250 часа, при цена за изкупуване от
173.06 лева/МВч без ДДС – 2 139 кВч. Или, според ищеца, нему се дължат
двете преференц. цени – съответно до достигане на 2 250 часа и след това –
съответно в първия случай произведената ел.енергия се изкупува по преф. Цена по
т.7 на решение Ц-18, а във втория случай – по т.8 от решението. Ищецът твърди,
че въз основана утвърдила се съдебна практика,
решение СП-1 е незаконосъобразно като цитира решение на АССГ по адм.дело
№5284/2018г., с което е отменена т.1.7 от решението.
Твърди се, че въз основа промените в
регламентацията и методологията за определяне количествата ел.енергия от ВИ,
ищецът е издал фактура и дебитно известие към нея за м.09.2016г. Твърди, че
през този месец централата му е достигнала 2 250 часа работа, поради което
е приложено НСПЕ от 2 139 кВЧ съгласно т.2.8 от решение СП-1. За количествата
над 1 907 кВч първоначално са приложени цени за излишък, но ищецът твърди,
че е до достигане на НСПЕ от 2 139 кВч е следвало да се изкупуват по
преференц.цена съгласно т.1.8 от решение СП-1. Твърди се, че 218.300 МВч от
цялото произведено през м.09.2016г. количество ел.енергия е подлежало на
изкупуване по преф.цена от 191 лева/МВч. Фактурата и деб.известие са надлежно
изпратени и получени от ответника. През м.10.2016г. е произведено 245.700 МВч
ел.енергия, която подлежи на изкупуване по цена от 191 лева/МВч, т.е. по т.7 от
решение Ц-18 до 2 250 часа, до достигане на НСПЕ от 2 139кВч. И тази
фактура се твърди, че е издадена своевременно от ищеца и връчена на ответника.
Последният дължи плащане в 15 дневен срок от получаване на данъчната фактура.
Твърди се, че ответникът отказва да заплати дължимите суми като отказът му се
дължи единствено на становище на НЕК, което ищецът не споделя и твърди, че е
неоснователно. Твърди се, че не е налице основание на ответника да не изпълни
задълженията си по договора за изкупуване. Нещо повече, ищецът твърди, че НЕК
не е страна по договора между страните. Отношенията между НЕК и ответното
дружество не могат да повлияят на изпълнението на договора като ответникът е
свободен да упражни отговорността на НЕК съгласно чл.94 от ЗЕ. Позицията на НЕК
е, че за количеството ел.енергия до 2250 часа работа на централата, надвишаващо
НСПЕ от 1907 кВЧ следва да бъде продавано по цена ца излишък на балансиращия
пазар дори ако ВяЕц впоследствие надхвърли 2250 еф.часа на работа, т.е. прилага
се т.2.7 от решение СП-1. Според ищеца това становище е незаконосъобразно и
противоречи на т.2.8 от решение СП-1. Това тълкуване би довело до неприлагане
на т.8 от решение №Ц-18. Твърди се, че в отношенията между страните винаги са
прилагани и двете преф.цени, съответно по т.7 и по т.8 от решение Ц-18,
съответно до достигане на 2 250 часа работа на централата и след
надхвърлянето им. Прилагана е цена от 191 лева /МВч и съответно 173.06 лева/Мвч
като тези цени не са били оспорвани от ответника. За ответника не съществуват
договорни, законодателни и регулаторни причини да прилага друг механизъм за
заплащане или цени, различни от преф. цени.
В срока за отговор по чл.367 ГПК е постъпило становище на Енерго про Продажби АД, чрез адв.А.Т. от САК
за неоснователност на исковете. Основните обстоятелства по спора,
правоотношенията и приложимите нормативни и административни актове не се
оспорват. Спорът е правен. Не се оспорват количествата произведена от ищеца
ел.енергия от ВИ, но се твърди, че се дължи една преф.цена от 191 лева/МВч, по
т.7 от Решение Ц-18/2011г. като за горницата над НСПЕ се дължи цена за излишък
на балансиращия пазар, определена от Електроенергиен Системен оператор“ЕАД по
Правила за търговия с ел.енергия. За произведеното над НСП количество
ел.енергия от 218.300 МВч се следва /и е заплатена/ на ищеца стойността по
ф.№90/12.10.2016г. 4 261.91 лева – т.е. 16.2693 лв/Мвч, представляващи
цена за излишък. Налице е отказ на НЕК ЕАД да заплати на ответното дружество
изкупената от производителя ел.енергия по преф.цени след достигане на НСП с
искане за корекция на издадената от производителя фактура №90/2016г. като
продажната цена бъде променена от 174.7307 лева на Квч на 16.2693 лева/кВч. По
същите причини е направено искане за корекция както на фактура №90, така и на
фактура №92/2016г. /за м.10.2016г./ Твърди се, че ищецът не е коригирал
издадените от него фактури.
Не се оспорва, че договорът е
сключен при действието на решение Ц-18/2011г., с което са определени преф.цени
за ел.енергия, произведена от ВИ при прилагане на специфичен критерий – наличен
ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни год.часове на работа
до и над 2 250 часа, които цени се прилагат, считано от 21.06.2011г.
Срешение СП-1/2015г. са определени вече различни стойности на НСП, съгласно
които се определят и преф.цени, в частност тези по решение Ц-18/2011г. като се
прилага същият критерий – до и над 2 250 часа годишни часове на работа на ветровите
централи. Всички количества над определените с решение СП-1 нетни количества
ел.енергия се изкупуват по цена за излишък. В изпълнение на чл.94 от ЗЕ,
изкупените от крайните снабдители количества енергия се продават на обществения
доставчик по цените, по които е закупена тази енергия.
Твърди се, че предявените искове са
неоснователни поради противоречието им с чл.31, ал.5 ЗЕВИ. С изменението на
ЗЕВИ /ДВ, бр.56/24.07.2015г. в сила от същата дата, поради промяна в
законодателството се променя и договорът за изкупуване на ел.енергия, сключен
между страните по отношение на посочената в чл.16 от същия нормирана цена за
изкупуване. Твърди се, че определената от ищеца преф.цена в дубетно известие
към ф.№90/2016г. и във фактура №92/2016г. са неправилно определение, в
противоречие с чл.16 от договора, чл.31, ал.5 ЗЕВИ и решение №СП-1/31.07.2015г.
Ищецът неправилно е начислил цена от 191 лв/Мвч без ДДС вместо цена за излишък
за произведените при надхвърляне на 2250 часа еф.работа количества ел.енергия.
Не се дължат две различни преференциални цени съгласно решения Ц-18/2011г. и
СП-1/2015г., които да се прилагат за една и съща ВяЕц в рамките на едногодишен
период в зависимост от достигане на посочения праг. Очевидно, според ответника,
ищецът се числи към групата производители по т.2.7 от решение СП-1/2015г.
Според ответника, задължение на производителя от ВИ е да определи и разпредели
произвежданата от централата му ел.енергия за годината като е следвало да заяви
такава по т.8 от решение Ц-18/2011г. вместо по т.7, и в резултат на това да
получи по-ниска преф.цена, но за по-голямо количество ел.енергия. С решение
СП-1/2015г. КЕВР е определил размер на НСП като ценообразуващ елемент, но и
като праг на произведената ел.енергия, изкупувана по преференциални цени, като
тази относима към централи работещи до 2 250 часа е определената с т.2.7
от решението. /цит.съдебна практика в посочения смисъл/ Твърди се освен това,
че с иск по чл.79 от ЗЗД разполага изправната по договора страна, каквато
ищецът не е, тъй като е следвало да съобрази капацитета и мощността на
собствената си централа и произвежданото от нея количество ел.енергия.
По-предпазливият подход на ищеца за по -ниско НСП следва да остане в негов
риск. /цит.решение на ВОС по т.дело №1731/2018г./
В отговора се прави искане за
привличане на трето лице помагач на страната на ответника НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, на осн.чл.219 ГПК. Излагат се подробно основания за
исканото привличане с оглед действието на чл.94 ЗЕ.
Претендира се отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер ведно
с присъждане на разноските.
С последващи допълнителна искова
молба и допълнителен отговор страните поддържат изложените вече становища. С
допълнителна искова молба ищецът навежда твърдение за отмяна на решение
СП-1/2015г., в неговите т.2.7 и т.2.8, което към датата на допълнението не е
влязло в сила, но е налице правно очакване за потвърждаване на решението на
АССГ, т.е. за отмяна на тези точки. Тъй като тези ИАА имат действие веднага
спрямо всички субекти, то ще е важимо и по отношение на ищеца, или с отмяната
на решение СП-1 няма да има валидна стойност на НСП, която да се прилага за
ВЯец. Съдът дължи оценка на решение СП-1 и отмяната на НСПЕ. Според ищеца,
отмяната на тези точки ще доведе до отпадане основанието на ответника да не
заплаща количествата ел.енергия по преф.цена. Прави се искане за преюдициално
разглеждане валидността на решение СП-1/2015г. на основание чл.17 от ГПК, т.е.
под формата на инцидентен съд.контрол за законосъобразност.
С допълнителния отговор ответникът
поддържа, че тъй като не е налице преюдициалност на адм.акт /решението на АС/,
то не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 ГПК за косвен съд.контрол на
адм.акт и произнасянето по този ред би било недопустимо. Решение СП-1 е
декларативен адм.акт, постановен при обвързана компетентност, който няма
конститутивно действие.
С разменените книжа страните правят
и съответни доказателствени искания както и очертават ясно спорните от
безспорните обстоятелства и твърдения. Съдът намира исканията за допустими и
относими към спора.
С определение №4555/27.12.2019г.
съдът е конституирал НЕК ЕАД като трето лице помагач на ответника. Третото лице
с молба от 22.01.2020г. е депозирало становище за неоснователност на
предявените искове. В частност е изразило становище за неоснователност на
претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба върху обезщетението
за забавено плащане на дължимата цена по договора за изкупуване.
Въз основа на горното и на основание
чл.367 ГПК, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от УП БЪЛГАРИЯ 4 ЕООД, ЕИК *********, София,
срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, кумулативно съединени
искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите:
45 772.45 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена
ел.енергия за месец септември 2016г., на осн.чл.79 ЗЗД както и сумата от
13 146.87 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата
от 45 772.45 лева с ДДС, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на
настоящия иск на 05.11.2019г. ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 51 380.24
лева, представляващи цена за доставена и неплатена от ответника ел.енергия за
м.10.2016г. както и сумата от 14 757.53 лева, обезщетение за забавено
плащане на горната сума, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на иска
ведно със законните лихви върху двете суми от предявяване на иска на
05.11.2019г. до изплащане на дълга. Претендират се и сторените разноски в
производството.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.79 от ЗЗД и чл.31 от ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: ищецът е
производител на ел.енергия от ВИ – вятър; ответникът е краен снабдител на
ел.енергия и титуляр на лиценз за дейността по крайно снабдяване с ел.енергия;
НЕК ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лиценз за извършване на дейността
обществен доставчик; налице е валидно сключен договор за изкупуване на
ел.енергия от 30.08.2011г. между страните по спора; не се оспорват
произведените през м.09. и м.10.2016г. количества ел.енергия от процесната
централа на ищеца както и заплащането на цената за излишък на балансиращия
пазар за количествата, предмет на исковете; не се оспорва издаването и
получаването на фактурите от ответното дружество; не се оспорва, че до
процесния период ответникът е купувал ел.енергията от ВИ по цена от 191 лв/МВч
по т.7 от решение №Ц-18/2015г., НСП, въз основа на което са определени
преф.цени в съответните решения на КЕВР се определя с решение СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР, по т.2, относима към процесната ВяЕЦ на ищеца; изкупуваните количества
ел.енергия се продават от ответника на НЕК ЕАД в изпълнение на нормата на чл.94
от ЗЕ.
Останалите
релевантни за спора факти и обстоятелства подлежат на доказване съобразно
чл.153 ГПК.
В ТЕЖЕСТ
НА ИЩЕЦА е да докаже основанието и
размера на претенцията си.
В ТЕЖЕСТ
НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу исковете.
ДОПУСКА до
приобщаване разменените между страните книжа, по чието приемане като
доказателства съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА експертиза по искане на ответника в отговора на исковата
молба с поставените в същия въпроси /на л.59 поделото/, при депозит в размер на
200 лева, вносими от ответника по сметка на ВОС, в 1 седмичен срок от връчване
препис от определението.
По
определяне на вещо лице съдът ще се произнесе в закрито заседание след внасяне
на депозита.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ възможността за
постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или чрез Центъра за
медиация при ВРС. центърът предоставя безвъзмездно възможност на
страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и
със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване
по email: *********@***.** .
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 22.06.2020г. от 10.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с преписи от
определението по чл.374 ГПК, а ищецът -
и с препис от постъпил допълнителен отговор.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: