Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Червен бряг, 05.12.2012 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М.Т. , като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело № 821/2012 г.. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд - град Червен бряг е
сезиран с молба подадена от Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Червен бряг.
Видно от молбата, със Заповед № ЗД ДСПСП 11-60 от31.10.2012 г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– община Червен бряг е извършено спешно
настаняване на детето Т.Г.В. с ЕГН ********** в семейството на професионален
приемен родител Д.Г.Й. до постановяване
на решение от районен съд по местоживеене на детето по чл. 28 ал.1 от ЗЗД.
Посочва се, че на 29.10.2012 г. в отдел “Закрила на детето” гр.Червен бряг, е
постъпил сигнал от Директора на ОУ “Христо Ботев” с.Чомаковци, който сигнал
касае малолетната В.Г. В. с ЕГН **********, върху която е оказано физическо
насилие от съжителстващия с майката С.Г.Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес с………..
Посочва се, че В. е била прегледана във филиал на Центъра за спешна медицинска
помощ - гр. Червен бряг, където се установило контузия на дясна ръка,
кръвоизлив на външната страна., има и видим белег от катарама на колан на
гърба и други синини по тялото. Посочва
се, че от събраната информация , че на29.10.2012 г. на обяд С. Д. е нанесъл
побой над В.. Братът Т.Г.В. с ЕГН **********
е успял да се скрие под леглото и е станал свидетел на насилието. Посочва се, че майката Г.М.В. с ЕГН **********
е с постоянен адрес: с…………... Съобщена се за употреба на алкохол от страна на Д.,
в резултат на който агресията срещу децата се увеличавала. Посочва се, че
майката съжителства на семейни начала от около 4-5 години със С.Г.Д., последния
не е биологичен баща на децата В. и Т. и
не са известни биологичните бащи.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което на основание чл.28 във връзка с чл. 26 от Закона за
закрила на детето да настани Т.Г. В. с
ЕГН ********** в приемното семейство на Д.Г.Й. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес:*** до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна на
обстоятелствата, наложили настаняването.
В хода на делото по същество, молителят чрез процесуалния си
представител И.И. –социален работник в отдел „Закрила на детето” в Д”СП” –
Ч.бряг заявява, че поддържа молбата и моли съда да я уважи като основателна.
С протоколно определение на съда от 26.11.2012 г. на основание чл. 15,
ал. 8 от Закона за закрила на детето и с
оглед постъпило уведомително писмо от Плевенска адвокатска колегия за
процесуален представител на детето Т.Г.В.
в производството е назначен адв. Ф.И. - ПлАК.
Процесуалният представител на
детето, в хода по същество, сочи че не е
в интерес на детето то да бъде настанено в семейството на приемен родител Д. Й.
тъй като не следва същото да бъде разделено от сестра му, негова
близначка. Посочва се, че по делото няма данни за
осъществено насилие върху Т.В. и детето следва да бъде върнато на
неговата майка за да не се разкъса емоционалната връзка с нея. Излагат се и
твърдения, че следва двете деца /Т.В. и
сестра му Виктория В./ да се
съберат и заедно да бъдат настанени в
приемно семейство.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетите по делото писмени доказателства / заверено копие
на заповед №ЗД-ДСПСП 11-60 от 31.10.2012 г. на ДСП Червен бряг, заверено копие
на удостоверение за раждане серия ПЛАР №051495 на Т.Г.В., социален доклад от 01.11.2012г. / малолетния Т. Галинова В. / 7г./ живее със своята майка Г.М.В. и своята сестра
близначка – В. в дома на С.Г.Д. /с
когото майката живее на семейни начала/ на адрес с…. Биологичният баща на Т. и В. Василеви е
неизвестен. На 29.10.2012г. С. Д.
нанесъл побой на В. В., като използвал колан с метална катарама. В резултата на ударите , на малолетната били
причинени травматични увреждания- контузия на дясната ръка, кръвоизлив на
външната страна на ръката, белези и
синини по гърба. Брата на В. – Т.В. се скрил под леглото и станал свидетел на
насилието , осъществено над сестра му.
Видно от социалния доклад, майката на децата живее на семейни начала от
около 5 години с Д.. Пред социалните
работници Г.М. признала , че С. Д.
системно осъществява насилие над двете деца, но поради липса на място, в което
да се подслони с тях, тримата съжителстват с Д.. Последния бил склонен към
употреба на алкохол и често без повод е проявявал агресия към децата. Майката споделила, че децата й няколкократно
са били и жертва и свидетели на насилие, осъществено от Денчев над нея самата.
През м.02.2011г. след възникнал скандал със съжителстващия С. Д., В. и двете
деца били изгонени от дома на Д.. Поради липса на подслон и средства за
изхранване на децата, В. дала съгласие да бъдат настанени в ДДЛРГ „Детелина“
гр.Плевен.През месец ноември 2011г. настаняването на Т. и В. Василеви в дома
било прекратено и децата са
интергрирани при майка си Г.В..
Видно от
заверено копие на заповед №ЗД-ДСПСП 11-60 от 31.10.2012 г. на ДСП Червен бряг и
заверено копие на заповед №ЗД-ДСПСП -11-61 от 31.10.2012 г. на ДСП Червен
бряг, поради риск за живота и здравето
им, децата Т.Г.В. и В.Г. В. са изведени по спешност от
семейството им и са настанени в приемни семейства.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на едно семейство да бъде
отгледано в неговата семейна среда. В изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това. Такива причини
законодателя изрично е уредил в чл.25 от
Закона за закрила на детето. В конкретния случай са налице предпоставките на
чл.25, ал.1 т.4 от Закона за закрила на
детето. Съгласно тази разпоредба извън семейството може да бъде настанено дете,
когато е „жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.“
Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на детето,
че поради липса на категорични
доказателства за причинено физическо насилие,
не се касае за дете в риска е не следва да се прилагат мерките по ЗЗД,
че не следва Т.В. да бъде разделян от сестра
му и поради факта, че са близнаци
следва да се изчака да се освободят места в едно приемно семейство и едва след
това да бъдат настанени при приемни родители.
От доказателствата по делото се установява, че единствения родител на Т.Г.В.,
неговата майка, трайно не полага грижи
за него, не противодейства на поведението на Д. по отношение на детето, като
отдава предпочитание на съжителството си с лицето пред запазване физическата и
психическа неприкосновеност на сина си. Действително по време на инцидента на
29.10.2012г. Т.В. не е бил обект на физическо насилие, но същият е присъствал и
станал свидетел на причинено такова на неговата сестра , която по своята
същност е от категорията на психическите въздействия, които могат да увредят
неговото нормално развитие.
Съдът счита, че на Т.В. е причинено психическо „насилие“, а видно от
обясненията на майката преди инцидента на 29.10.12г., станал повод за спешното
извеждане на децата от дома, Т. е бил многократно
обект и на физическо насилие.
Прави впечатление и
обстоятелството, че у детето се наблюдава силна привързаност не към майката, а
към лицето, което проявява насилие по отношение на него т.е. привързаност към
насилника, агресора. По думите на приемния родител причиняването на болка и
страдание детето възприема като израз на чувства, като нещо обичайно и детето
го приема. В тази насока са обясненията на
г-жа Й., която подробно описва поведението на детето в различни ситуации и най-вече подчертава
силната привързаност на Т.В. към С. Д.. Тази нездрава привързаност на детето
към насилника му съдът счита за изключително опасна за неговото здраве и
живот и детето да бъде изкарано за
по-продължителен период от дома и модела на поведение на Д..
Служебно известно на съда е обстоятелството, че в РС-Червен бряг е
образувано производство по Закона за защита от домашното насилие и на С. Д. са наложени мерки за защита спрямо В. В..
Служебно известно на съда е и обстоятелството, че сестрата на Т.В. е настанена
в приемно семейство, различно от това , в което е настанен брат й поради липса
на места за двете деца в едно и също семейство. В тази насока настоящия състав приема за основателни доводите на особения
представител на ищеца, а именно, че не е
в интерес на Т.В. да бъде разделян от сестра си, негова близначка, поради
наличие на силна връзка между децата близнаци. Поведението на детето Т.В.,
очертано в обясненията на приемния родител Д.Й., обаче сочи на емоционална
злоупотреба от страна на Д., зависимост на детето и желание да се приспособи към насилника в
семейството. Нещо повече в резултат на употребената агресия по отношение на
майката очевидно е подкопан авторитета й пред децата и често в такива случаи те
се обръщат срещу родителя си , като показват открито привързаност повече към
агресора в семейството, което от своя страна е и един от методите за контрол
върху жертвата от психологична гледна точка.
Риска да бъде оставено детето да
продължи да съжителства с Д. до разкриване на свободни места у приемно
семейство, в което и двете деца да бъдат настанени едновременно, не е
приемлив и е ирационално да бъде поет от която и да е инстанция вкл.
настоящата.
Гореизложеното обуславя извода, че Т.В. е „дете в риск“ по смисъла на пар.
1, т.11 б.“ а“ от Закона за закрила на детето.
Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка
следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да
определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция",
но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се
оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се установява, че
по отношение на децата не е налице кръг от роднини, при които да бъдат
настанени, то мярката "настаняване в семейството на близки и роднини"
е неадекватна.
В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на
детето, е "настаняване в приемно семейство", поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава.
Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата,
е адекватен на търсената
закрила. В случай на изменение на
обстоятелствата, законодателя е предвидил възможност по ЗЗД за изменение на решението на съда.
Поради това съдът намира, че следва да настани Т.Г.В. с ЕГН ********** в
семейството на професионален приемен родител Д.Г.Й. до
навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на
настаняването, считано от датата на влизане
в сила на решението.
Воден от горното и на основание чл.28,
ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, като настанява детето Т.Г.В. с ЕГН ********** в
семейството на професионален приемен родител Д.Г.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** до
навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване на
настаняването, на основание чл.28 вр.
чл. 25, ал.1 т.4 от Закона за закрила на
детето. При нужда детето Т.Г.В.
с ЕГН ********** може да ползва заместима приемна грижа.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд в 7- дневен срок от получаване на съобщението,
на основание чл.28, ал.6 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: